Р
Е Ш Е Н И Е
№ /25.08.2020г.; гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, 10-и състав, на шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: ***
при секретаря Гергана Найденова, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
14365 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба от Т.З.К., ЕГН **********, срещу „Т.Л.2.“ ЕООД,
ЕИК ***, да бъде постановено решение, с което да бъде отменена издадената
заповед с номер 013 от 26.07.2019г. на управителя на „Т.Л.2.” ЕООД, с която на
ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради незаконосъобразността
на същата. Претендира се да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че възникналото помежду им трудово правоотношение е било прекратено
от 02.07.2019г. на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ,
поради забавено плащане на трудовото възнаграждение, дължимо за периода от
25.03.2019г. до 02.07.2019г., както и да се приеме за установено, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата от 9600,00 лв., представляваща обезщетение
по реда на чл. 221, ал. 2 КТ – действително причинени вреди, изразяващи се в
извършването на шест курса на ден от кариера „***” до строителен обект в с. ***.
Твърди се в исковата молба следното: На
25.03.2019г. ищецът сключил трудов договор с „Т.Л.2.” ЕООД на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл.
70, ал. 1 КТ за длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”.
Уговореното възнаграждение било в размер на 560,00 лв. След сключването на
договора работодателят наредил на ищеца да изпълнява задълженията си като
шофьор на МПС – *** с рег. номер В 5977 ВМ – 12 тона. Ищецът поискал да му
бъдат предоставени не само транспортните документи, но и документите на
камиона. Управителят на дружеството обяснил, че при нужда същите ще бъдат
представени, но към момента такава не била налице. Впоследствие работникът
разбрал, че управляваният от него камион не бил минал технически преглед. Тъй
като до месец юли 2019г. такъв преглед не бил преминат ищецът отказал да
изпълнява трудовите си задължения. На 01.07.2019г. работникът бил изпратен в с.
***за извършване на превоз на чакъл и пръст с МПС Ивеко
– самосвал, който също нямал документи. Сочи се, че по правило на чл. 126 КТ
работникът следва да изпълнява само законните нареждания на работодателя. На
01.07.2019г. ищецът подал заявление за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. След едностранното
прекратяване на трудовите правоотношения от 02.07.2019г. ответникът изискал
писмени обяснения от ищеца за неявяването му на работа от 01.07.2019г. до
17.07.2019г. Ищецът не счел за необходимо да дава обяснения. На 09.08.2019г.
получил заповед с номер 013/26.07.2019г. с която на осн.
чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ вр. чл. 188, т. 3 КТ му било
наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Излага се, че заповедта и
основанието са незаконни. Незаконно било и посочено обезщетение на дружеството
в размер на 9600,00 лв. с пр. основание чл. 221, ал. 2 КТ. Твърди се, че
ответното дружество не е претърпяло вреди. За периода от 25.03.2018г. до
02.07.2019г. ищецът не получавал трудово възнаграждение.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответното дружество в следния смисъл: Сочи се, че
исковете са неоснователни. Отрицателният установителен
иск е частично основателен за сумата над
576,80 лв. до пълния претендиран размер от 9600,00
лв. Не се оспорва, че между страните имало сключен трудов договор, по
силата на който ищецът изпълнявал задълженията си, като шофьор на МПС – ***. Не
се спори, че е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Оспорва се, ищецът
да не е получавал трудово възнаграждение. На 01.07.2019г. работникът изобщо не
се явил на работа. Заявление по реда на чл. 327 КТ не било подавано пред
работодателя. Налице било трудово нарушение, за което законодателят предвидил
уволнение. Ищецът сам се поставил в невъзможност да подаде писмени обяснения по
реда на чл. 193 КТ. Сочи се, че работодателят предал на работника изискуемите в
чл. 100 ЗДвП документи за управляваното от него МПС.
В срока за подаване на отговор на
исковата молба ответното дружество е предявило насрещен иск с искане Т.З.К. да
бъде осъден да заплати сумата от 576,80
лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 КТ, дължимо от
работника при дисциплинарно уволнение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
Подаден е и отговор на насрещния иск, в
който се сочи, че същият е неоснователен.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
представения по делото трудов договор с номер 022 от 25.03.2019г. се
установява, че страните били в трудови правоотношения, по силата на които Т.З.К.
бил назначен на работа на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона“. Установява се, че договорът е сключен като безсрочен.
От представената по делото
длъжностна характеристика на длъжността „шофьор“ на фирма „Т.Л.2.“ ЕООД се
установява, че ищецът е имал задължение да проверява техническото състояние на
МПС преди привеждането му в експлоатация, да се грижи за техническата
изправност на МПС, да носи превозните документи. Установява се, че ищецът е бил
длъжен по време на управление на МПС да спазва правилата в ЗДвП.
Видно от Заповед с номер 013
от 26.07.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят „Т.Л.2.“
ЕООД е наложил дисциплинарно наказания „уволнение“ на Т.З.К.. Причината е, че
работникът не се явил на работа два последователни дни в периода от
01.07.2019г. до 17.07.2019г. В заповедта е посочено, че работникът дължи
обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 КТ на работодателя в размер на 9600,00
лв. На осн. чл. 193, ал. 1 КТ е била дадена
възможност на работника да подаде писмени обяснения по повод твърдението, че не
се е явил на работа в продължение на повече от два работни дни.
По делото е представено
заявление от Т.З.К., адресирано до ***, управител на „Т.Л.2.“ ЕООД, с което
работникът е уведомил работодателя, че считано от 02.07.2019г. прекратява
едностранно сключения между страните трудов договор на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане на трудовото възнаграждение.
Установява се от
представеното по делото заключение по допуснатата СПЕ, че подписите, положени в
графа „Подпис“ срещу името „Т.З.К.“ във ведомостите за м. март, м. април и м.
май не са изпълнени от ищеца. За м. юни не е положен подпис от ищеца. В
проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника
заявява, че изобщо не са полагани подписи от ищеца в платежните ведомости. С
оглед на това и изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание се установи,
че дължимите суми за трудово възнаграждение на ищеца за периода месец март –
месец юни 2019г. не са заплатени.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. Яни Георгиев, от чиито показания се установява, че на 02.07.2019г.
ищецът взел свидетеля от работа. Работникът заявил на свидетеля, че трябва да
се види с „шефа си“, за да му даде заявление за напускане. Проведена била среща
между работодателя и ищеца. Шефът се казвал ***. След като ищецът дал
заявлението на работодателя си спрял да ходи на работа.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове в производството
намират своето правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 124 ГПК вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 124 ГПК вр. чл. 221, ал. 2, пр. 2 КТ и чл. 221, ал. 2, пр. 1 КТ.
В тежест на ищеца
по
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
чл. 124 ГПК вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 124 ГПК вр. чл. 221, ал. 2, пр. 2 КТ бе да докаже твърдението си, че с
ответника се намирали в трудови правоотношения за процесния
период, размера на уговорените трудови възнаграждения и подаването на заявление по реда на чл. 327 КТ за прекратяване на
трудовите правоотношения.
В тежест
на ответника по тези
искове бе да
докаже точното изпълнение на задължението си за заплащане на трудовите възнаграждения
на работника.
В тежест на
ищеца по предявения насрещен иск по чл. 221, ал. 2, пр. 1 КТ бе да установи твърдението си, че
законосъобразно е наложил на работника дисциплинарно наказание „уволнение”,
както и размера на брутното му трудово възнаграждение.
В тежест на ответника по
насрещния иск бе да установи всички положителни за него факти и обстоятелства,
които го ползват.
Безспорно се установи по
делото, че страните
били в трудови правоотношения, по силата на сключен помежду им трудов договор
от 25.03.2019г., като Т.З.К. бил назначен на работа на длъжност „шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. Договорът е бил сключен като
безсрочен.
В чл. 128 КТ е уредено, че
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, както и да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд. В тежест на работодателя е да докаже плащането на възнаграждението. Плащането на
трудово възнаграждение може да бъде установено само с ведомост или издаден въз
основа на нея фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с
разписка от работника за получено от него трудово възнаграждение. (Решение № 3755 от
15.03.2012 г. по адм. д. № 2107/2012 на Върховния
административен съд). Този
извод е изцяло застъпен в съдебната практика. Получаването на трудово
възнаграждение може да се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу
разписка, а носещите личния подпис на работника разходни касови ордери,
установяващи получаване на суми от работодателя, могат да се приравнят по
правна стойност на разписка. (Определение № 1073
от 01.08.2011 г. по гр. д. № 1976/2010 г. на Върховен касационен съд) Трудовото възнаграждение
се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка в
предприятието, където се извършва работата, освен в случаите, когато по писмено
искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на
влог в посочената от него банка. Затова работодателят е длъжен да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд, да плаща уговореното и начислено във ведомостта трудово
възнаграждение за извършената работа и да издава при поискване от работника или
служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените
трудови възнаграждения и обезщетения. Следователно
основното доказателство за изплатеното на работника трудово възнаграждение е
ведомостта за изплатените заплати, в която със своя подпис работникът е
удостоверил полученото от него трудово възнаграждение. (Решение №8065 от
08.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15185 / 2010.г,
докладчик председателя Александър Еленков).
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен
състав намира, че ответникът работодателя не успя да докаже в производството,
че е заплатил на ищеца трудовото възнаграждение за периода от м.03.2019г. до
02.07.2019г. Твърдението на работодателя, че ищецът е направил извънсъдебно
признание, че е получил сумите не следва да се цени от съда, доколкото
единствените възможности за установяване на плащане на трудово възнаграждение
са изложените по – горе.
В чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
урежда, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено,
без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване. Правото на работника или служителя
едностранно да прекрати трудовия договор без предизвестие на основанията,
посочени в чл. 327
от КТ, се упражнява чрез едностранно
волеизявление, което следва да достигне до работодателя. След като
работодателят получи волеизявлението, той не може да прекратява трудовия
договор на друго основание, тъй като от този момент насетне субективното право
на работника или служителя по чл. 327
от КТ вече е упражнено. Това право е
произвело своето действие по аргумент от чл. 335, ал. 1, т. 3 от КТ, трудовият договор вече е прекратен и
не може отново да се прекратява. (Решение № 59 от
16.06.2020 г. по гр. д. № 3418 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение). Писменото изявление на работника за
прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в
изявлението на работника или служителя основание. Правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ възниква при всяка забава без оглед
на нейната продължителност и наличие към момента на изявлението на служителя.
Доколкото по делото се установи, че работникът не е получавал трудовото си
възнаграждение за няколко месеца, то същият е имал правото да прекрати
едностранно трудовите правоотношения. Получаване на предизвестието от
работодателя следва да бъде доказано по безспорен начин, което означава, че в
тежест на работника е да установи, че е довел до знанието на работодателя
волята си да прекрати трудовото правоотношение поради това, че работодателят е
забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване,
което може да стане само и единствено по писмен начин.
От събраните по делото гласни
доказателства и представения по делото препис на заявление за прекратяване на
трудовите правоотношения се установи, че на 02.07.2019г. ищецът е предал на
управителя на дружеството ответник известите по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Следователно за работника не е съществувало задължение да се яви на работа
в следващите дни след 02.07.2019г.
При
издадената от работодателя заповед за уволнение, връчена след едностранно прекратяване на трудовия договор от страна
работника, следва да се приеме, че трудовото правоотношение, което се
прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на
писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали
правоотношението е законно прекратено или не. (Определение № 654 от
15.05.2014 г. по гр. д. № 533 / 2014 г. на Върховен касационен съд). Т.е.
становището на настоящия съдебен състав е, че издадената заповед за уволнение
от работодателя с
номер 013 от 26.07.2019г. е незаконна. Причината, която е посочена в заповедта е,
че работникът не се явил на работа два последователни дни в периода от
01.07.2019г. до 17.07.2019г. От събраните по делото доказателства се установи,
че работникът е нямал задължение да се яви на работа след 02.07.2019г.,
доколкото е прекратил трудови договор едностранно. Следователно и за този
период на работодателя не се дължи обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 КТ в
размер на 9600,00 лв. Не се дължи и брутното трудово възнаграждение за един
месец, доколкото трудовото правоотношение е било надлежно прекратено и не е
било необходимо подаването на предизвестие от ищеца.
С оглед на установеното
настоящият съдебен състав намира, че исковете на ищеца се явяват основателни и
следва да бъдат изцяло уважени. Предявеният насрещен иск се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид изхода на
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в
общ размер на 910,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда сумите за държавна такса и възнагражденията на вещите
лица в размер на общо 844,00 лв. (300,00 лв. възнаграждение за вещите лица и 544,00 лв. сбор от държавните такси по
трите съединени обективни иска).
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т.З.К.,
ЕГН **********, с адрес *** 18, извършено със заповед № 013 от 26.07.2019г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с което е прекратено трудовото
му правоотношение с „Т.Л.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
издадена от *** ***, работодател, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т.З.К., ЕГН **********, с
адрес *** 18, и „Т.Л.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
че възникналото помежду им трудово правоотношение по силата на сключен трудов
договор с номер 022 от 25.03.2019г., с който Т.З.К. е бил назначен на
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, е прекратено считано от 02.07.2019г., на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавено плащане на
трудовото възнаграждение на работника, дължимо за периода от 25.03.2019г. до
02.07.2019г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т.З.К.,
ЕГН **********, с адрес *** 18, и „Т.Л.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, че Т.З.К. НЕ ДЪЛЖИ
на „Т.Л.2.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 9600,00 лв., представляваща обезщетение по
реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2 КТ, за претърпени действителни вреди, обективирано в издадената заповед № 013 от 26.07.2019г. за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“, с което е прекратено трудовото му
правоотношение с „Т.Л.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
издадена от *** ***, работодател.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Л.2.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск срещу Т.З.К., ЕГН **********,
с адрес *** 18, за осъждане на Т.З.К. да заплати на ищеца сумата от 576,80 лв.,
представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 1 КТ, представляващо
размер на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, поради
неоснователност.
ОСЪЖДА „Т.Л.2.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Т.З.К., ЕГН **********,
с адрес *** 18, сумата от 910,00 лв., представляваща сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Л.2.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза Районен съд – Варна,
по сметка на съда, сумите за държавна такса и възнагражденията на вещите
лица в размер на общо 844,00 лв., които
300,00 лв. възнаграждение за вещите лица и 544,00
лв. сбор от държавните такси по трите обективно съединени иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва
от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................