Р Е Ш Е Н И Е
№ 1403/17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Х.К.
при секретаря Ц.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6379 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от
„Л.Б.Г.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу А.Х.С., ЕГН **********, адрес: *** положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с
чл.415, ал.1 ГПК във вр.с чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против
ответника в размер на сумата от 4320 евро,
представляваща договорна неустойка в размер на 6 % от покупната цена на недвижим
имот по Договор
за услуга
от *** г. за осъществяване на посредничество.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от предявяване на иска, навеждайки
следните фактически твърдения: на ***г. между страните бил сключен договор за услуга, по силата на който, ищецът по възлагане
на ответника приел да организира огледи и да посредничи при закупуването на
недвижим имот, посочен в регистъра на предложените имоти, неразделна част от
договора срещу уговорено възнаграждение. На ответника било предложено да закупи
ап. № ***, находящ се в гр. ***. Установил, че на ***г. имотът бил закупен от В.З.А.
и Х.С. - родители на ответника и свързани лица по смисъла на раздел IV от
ОУ, т.4.3 вр. с пар. 1 ДР на ТЗ. Към момента на продажбата за ответника било
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение по т.3.4 от договора в
размер на 2160 евро и представляващо 3% от продажната цена /72 000 евро/.
Поради забава в плащане на възнаграждението продължила повече от месец, за ищеца
възникнало правото да развали договора на основание т.5 и да претендира
неустойка в размер на 6% от продажната цена посочена в договора. На ***г. на
ответника било изпратено уведомление за разваляне на договора, получено лично
от него. Въпреки
отправените от страна на ищеца покани, ответникът изпаднал в забава на плащането.
За вземането си срещу
ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3945 по описа на ВРС за 2019 г.. В срока по чл. 414 ГПК ответникът възразил срещу заповедта, поради
което ищецът предявява настоящия иск и моли за
положително произнасяне по същия.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва иска
по основание и размер. Твърди, че ищецът не е осъществил твърдяното
посредничество за закупуване на имота. Имотът бил предлаган от различни агенции,
но той договарял без посредник. На 15.09.2016г. провели оглед на два имота,
различни от посочения. Навежда доводи, че ап.3 е дописан в регистъра на
предложените имоти. Моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
„Л.Б.Г.” ЕООД се е снабдило срещу А.Х.С. със заповед
за изпълнение, издадена по по ч.гр.д.3945/2019г. по описа на ВРС, за сумата от 4320 евро или равностойността им в размер на 8449.18 лева, представляваща
неплатена договорна неустойка в размер
на 6 % от покупната цена на недвижим имот, по сключен между А.Х.С. и „Л.Б.Г.” ЕООД договор за услуга на ***
г. за осъществяване на посредничество при закупуване на недвижим имот.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта,
което е обусловило интереса на заявителя /сега ищец/ да предяви иска с правно
основание чл. 422 ГПК.
Не е спорно между страните сключването на договор за посредничество от ***г.,
по силата на който ищецът е приел да осъществява посредничеството при
закупуване на недвижим имот, посочен в Регистъра на предложения имот,
неразделна част от договора, срещу възнаграждение дължимо съгласно т.3.4. В
т.3.1 и 3.2 страните са постигнали съгласие клиентът да се подписва при всеки
оглед в Регистъра с предложени имоти, като с подписа си удостоверява, че имотът
е представен за оглед от „Л.Б.Г.”
ЕООД и че за същия не е получил оферта от друг източник,
вкл. че за пръв път е предоставен за оглед от него, дори и да е известен от
трети лица /посредник; близък и др./ и да е предмет на други договори и
споразумения. Възнаграждението по чл.3.4 се дължи във всички случаи, при които
клиентът или негов близък, респ. свързано лице стане собственик на имота. В чл.
3.4 от договора е предвидено задължение за клиента да заплати еднократно
възнаграждение в размер на 3%, но не по-малко от 1000 евро от договорената
продажна цена. Възнаграждението е дължимо при подписване на предварителен
договор или НА. Съгласно т.3.5 възнаграждение се дължи и в случай, че близък
или друго свързано с клиента лице придобие имота.
В т.5 от сключения между
страните договор е уговорена неустойка при забава в плащането на
възнаграждението в размер на 1% на ден от дължимата и незаплатена сума, но не
повече от 10 %. Ако забавата продължи повече от един месец, посредникът има
право да развали договора и да получи неустойка за неизпълнение в размер на 6 %
от покупната цена посочена в регистъра на предложените имоти.
Не е спорно по делото,
че до ответника е достигнало уведомление за заплащане на възнаграждение в
размер на 2160 евро на основание т.3.2 вр.т.3.4 вр.т.3.5 от договора и 4320
евро неустойка по т.5, поради придобиване на предложен от спосредника имот от
родителите на ответника /ап.*** в гр. ***при продажна цена 72 000 евро
придобит на ***г./. Предоставен му е срок за заплащане на сумите, като при
неизпълнение е указано, че посредникът ще предприеме действия за събирането им
по съдебен ред.
Не е спорно, че по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № ***г. В.А. и Х. А. - родители на ответника, са
придобили ап.*** в гр. ***.
Видно е от подписания от страните Регистър на предложените
имоти от ***г., че ап.*** в гр. *** е отразен в същия.
От заключението по
допуснатата СПЕ се установява, че ръкописният текст, където са описани данните
и имената на ответника и следващите два пасажа, които започват с дата ***г. в
Регистъра на предложени имоти, са изпълнени от едно и също лице и с една и съща
химикална паста, като е възможно да са изпълнени по едно и също време.
Представено е
уведомление за разваляне на договора, изходящо от ответника, получено от ищеца.
Представен е предварителен
договор от ***г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между родителите
на ответника и трето за спора лице.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е за реализиране на договорната отговорност на ответника - възложител по договора за посредничество за вреди от неизпълнен договор, като размерът на
отговорността е фискиран посредством клауза за дължима договорна неустойка. Основателността на иска предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване наличие на валидно сключен договор за
посредничество при продажба на недвижим имот, надлежно изпълнение по договора от ищеца, настъпването на предвиденото в договора основание, при което за страната се поражда право на неустойка, а именно придобиване на имота от роднини на ответника без посредничество
на ищеца.
С исковата и уточняващата
молба ищецът поддържа, че поради констатираното неизпълнение счита договора за
развален. Няма данни до ответника да е достигнало изявление в този смисъл. Настоящата искова молба
съдържа имплицитно изявление за разваляне
на договорната връзка. По приложението на чл.87, ал.1 ЗЗД са
постановени множество решения - решение № 156/30.10.2012 год. по т.д.№
772/2011 год. на ВКС, II т.о.; решение № 178 от 12.11.2010 г. по
т. д. № 60/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, II т.о.; решение № 706 от
30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III г. о., с които е прието, че
исковата молба има самостоятелно значение
на покана за доброволно изпълнение и на изявление за разваляне по смисъла
на чл. 87, ал.1 ЗЗД. Действително нормата
на чл. 87, ал.1 ЗЗД въвежда задължение за страната, упражняваща потестативното
право на разваляне, да даде подходящ срок
на изпълнение. Липсата на изрично формулиран срок за доброволно изпълнение, обаче не дерогира погасителния ефект на
уведомлението, когато от обстоятелствата е видно, че изпълнение няма да има. Ответникът не е предложил изпълнение в хода на делото. Дори напротив сам е твърди погасяване на
облигационната връзка, но на друго основание. С оглед на изложеното съдът
приема, че договор за посредничество от 15.09.2016г. е развален.
В хипотезата, в която
двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение е бил надлежно развален, с обратна сила се
заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено
правото на кредитора за обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Обратното действие на развалянето освобождава
страните от облигационната обвързаност, възникнала в резултат на сключване на
договора, и създава за всяка от тях вторично задължение за връщане на
разменените престации поради отпадане на основанието за извършването им. Законодателно е
проведена разлика между фактическия състав, от който произтича правото на
разваляне на договора и
фактическият състав, от който се поражда правото на обезщетение за вреди от
неизпълнение по чл.88 ал.1 ЗЗД. Ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси
уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. В този смисъл е разрешението
на ВКС, дадено в тълкувателно решение № 7/2013г. от 13.11.2014г. по тълк.дело №
7/13г., задължително за съдилищата, макар и постановено по въпрос касаещ само
неустойка за забава. В мотивите на
решението, касационната инстанция изрично е изложила мотиви досежно разваляне
на договора на различни основания, поради неизпълнение на задължението било по
време, по място, в качествено или в количествено отношение, като приема, че когато договорът е развален поради
виновно поведение на длъжника не се дължи неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД за всеки вид неизпълнение.
Следователно, след като с разваляне на договора
се заличават неговите последици, вкл. уговорките касаещи неизпълнението и
обезщетяване на претърпените от изправната страна вреди, развалящият не може да иска да
бъде обезщетен за вредите от неизпълнението с уговорената в разваления договор
неустойка. Основанието да се претендира неустойка е договорът и по тази причина
претенцията за заплащането й е съвместима само с договорната отговорност за
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, но не и с развалянето на договора /така
Решение № 102 от 23.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1680/2014 г., II т. о.,
ТК; решение №
17 от 09.03.2010 г. по т. д. № 414/2009 г. на I т. о/.
Според съдържанието на т. 5, изр. второ от договора, на
която клауза се позовава ищецът, при забава на клиента в заплащането на
възнаграждение, продължила повече от един месец, договорът се счита за развален
и изпълнителят има право да получи неустойка за неизпълнение в размер на 6 % от
офертната цена на търсения имот.
Съдът намира, че така уговорената неустойка не може да бъде
квалифицирана като компенсаторна, а по същество представлява прикрита
допълнителна неустойка за забава, дължима наред с установената в изр. първо на
същата клауза мораторна неустойка в размер на 1 % от неизплатеното
възнаграждение за всеки просрочен ден. Този извод следва от естеството на
насрещната престация, дължима от страната, в чиято полза е уговорена
неустойката. Същата се задължава да посредничи на клиента за покупката на
недвижим имот с описаните в договора характеристики, като има право да получи уговореното
възнаграждение за осъщественото свързване на контрагентите по
покупко-продажбата. Двустранната реституция като последица от развалянето на
договора е практически невъзможна в случая, тъй като характерът на уговорената
непаричната престация (осъществения контакт между клиента и трето лице –
продавач на търсения имот) изключва възможността за нейното връщане.
Следователно единствените вреди, които би могъл да претърпи посредникът, се
изразяват в неблагоприятните последици на забавата от страна на клиента за
заплащане на дължимото възнаграждение по договора. Възможно е да бъде нарушен
само позитивният интерес на кредитора, а именно интересът му от точното и в
частност своевременно изпълнение, който се обезпечава с уговорената неустойка
за забава в т. 5, изр. първо от процесния договор.
За разлика от мораторната неустойка, неустойката дължима при
разваляне на договора брани нарушения негативен интерес – неблагоприятните
последици, които настъпват за изправната страна от неосъществяването на целените
с договорната връзка правни последици. Такива неблагоприятни последици,
различни от вредите от забавата, са невъзможни, предвид характера и естеството
на непаричната престация по процесния договор. По тези съображения негативният
интерес на посредника не може да бъде засегнат, поради което претенцията му за
заплащане на неустойка за разваляне на договора е неоснователна /решение по в.т.д. №
326/2018г. на ВОС и решение по в.т.д.
№198/2019г. на ВОС/.
За пълнота следва да се отбележи, че уговорената между
страните допълнителна мораторна неустойка е нищожна, тъй като води до
свръхобезпеченост на кредитора и създава предпоставки за неговото неоснователно
обогатяване. С оглед нейния размер – 6 % от цената на недвижимия имот,
съпоставен със законната лихва като равностойност на вредата от забавеното
изпълнение на паричната престация и предвид уговорената друга неустойка за
забава в размер на 1 % от стойността на неизплатеното възнаграждение, която
обезпечава изпълнението на същото задължение, неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и в този
смисъл противоречи на добрите нрави, както и на принципа на справедливостта,
приложим в договорните отношения между страните.
По разноските:
С оглед изхода от спора
и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се следват сторените по делото
разноски в общ размер на 950 лева/800 лева възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат и 150 лева депозит за вещо лице/.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.Б.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** срещу А.Х.С., ЕГН **********,
адрес: *** положителен
установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК във вр.с чл.92, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане против ответника в размер на сумата от 4320 евро, представляваща договорна неустойка в размер на 6 % от
покупната цена на недвижим имот по Договор за услуга
от 15.09.2016 г. за осъществяване на посредничество, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Л.Б.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.С., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 950 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: