Решение по дело №267/2024 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 183
Дата: 5 ноември 2024 г.
Съдия: Ивета Венциславова Кънева-Санкова
Дело: 20241460100267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Оряхово, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивета В. Кънева-Санкова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Гражданско дело №
20241460100267 по описа за 2024 година
От Ц. И. В., с ЕГН ********** от с. К. ул.“И.В.“ № 50 чрез адв. М. Л.-АК В. против С.
Й. Д., с ЕГН ********** от гр. С., р-н Л. 19, ж.к. Л., бл.408, вх.А, ет.1, ап.3, е предявен иск за
приемане за установено по отношение на страните, че ответникът С. Й. Д., не е собственик
на следните недвижими имоти - Сгради, находящи се в с. К. общ.М., ул.“Х.Д.“ № 1, а
именно:Сграда № 501.774.1-едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 76
кв.м.;Сграда № 501.774.2-едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 28
кв.м.,Сграда № 501.774.3-едноетажна паянтова селскостопанска сграда, със ЗП от 46 кв.м.,
построени в общински поземлен имот № 501.774, УПИ II в кв.38 по Кадастралния план на с.
К. община М., ЕКАТТЕ 40200, одобрен със Заповед № 300-4-56/30.08.2002 г. на АГКК и
Регулационен план № 5239/31.10.1959 г. на Министерство на благоустройството, с площ от
728 кв.м., при граници и съседи:имот с кад.№ 501.775, УПИ III, кв.38, собственост на Н. Й.а
Р. и др.; имот с кад. № 501.9621-ул.“Х.Д.“ и имот с кад.№ 501.770, УПИ I, кв.38, собственост
на Община М. и др.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2023 г., ищцата в качеството си на дарена,
сключила договор за дарение на недвижим имот с дарителките М.К.П. и В.К.И. като същият
е обективиран в н.а. № 19, т.6, рег.№ 3830, дело № 443/2023 г. на нотариус Г.И.. Сочи, че въз
основа на същия договор за дарение, придобила правото на собственост върху сгради,
находящи се в с.К. общ.М., а именно:Сграда № 501.774.1-едноетажна масивна, друг вид
сграда за обитаване, със ЗП от 76 кв.м.;Сграда № 501.774.2-едноетажна масивна, друг вид
сграда за обитаване, със ЗП от 28 кв.м.,Сграда № 501.774.3-едноетажна паянтова
селскостопанска сграда, със ЗП от 46 кв.м., построени в общински поземлен имот №
501.774, УПИ II в кв.38 по Кадастралния план на с. К. община М., ЕКАТТЕ 40200, одобрен
със Заповед № 300-4-56/30.08.2002 г. на АГКК и Регулационен план № 5239/31.10.1959 г. на
Министерство на благоустройството, с площ от 728 кв.м., при граници и съседи:имот с кад.
№ 501.775, УПИ III, кв.38, собственост на Н. Й.а Р. и др.; имот с кад. № 501.9621-ул.“Х.Д.“ и
имот с кад.№ 501.770, УПИ I, кв.38, собственост на Община М. и др.
Сочи също, че владението върху описания недвижим имот и било предоставено след
сключване на сделката.
Ищцата сочи също, че дарителите М.К.П. и В.К.И. са единствени наследници по закон
1
на майка си Х.П. Д.а, починала на 13.08.2020 г.От своя страна, Х.П. Д.а е била единствен
наследник по закон на своя брат - Т.П.В., починал на 15.02.2007г.
През м.юни 2007 г., Х. Д.а е предявила в PC Оряхово иск по чл.87, ал.З от ЗЗД против
В.М.П. и Й. Д. П., за разваляне на сключения на 11.09.2006 г. между В. П.а и наследодателя
й Т. П. договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане. Исковата молба с предявения иск по чл.87, ал.З от ЗЗД е вписана на 05.06.2007 г. в
Служба по вписванията- Оряхово.
Въз основа на това, с Решение № 189/ 08.01.2008 г., постановено по гр.дело № 154/
2007 г. по описа на Районен съд Оряхово, е развален сключения на 11.09.2006г. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между Т.
П. В., действащ чрез пълномощника си В.М.П. в качеството му на прехвърлител и
В.М.П., в качеството й на приобретател, по отношение на следния недвижим имот:
Жилищна сграда, Лятна кухня и Стопански постройки върху дворно място, общинска
собственост с отстъпено право на строеж с площ от 736 кв.м., представляващо УПИ II, с кад.
№ 774 по Кадастрален план на с.К. обл. В., при съседи: от изток-улица, от запад- парцел X с
кад. № 773- на Б.И.
Б. от север парцел III с кад № 775- на Н. Й. А. и от юг- парцел I, кад № 770 — на
М.С.М., и по отношение на Й. Д. П.- съпруг на приобретателката по време на сключване на
договора.
С решение № 880 от 16.06.2008 г. на Окръжен съд В., постановено по гр.дело №
267/2008 г., е отменено решение № 189/08.01.2008 г., постановено по гр.дело № 154/ 2007 г.
по описа на Районен съд Оряхово и е обявен за нищожен сключения на 11.09.2006 г. договор
за издръжка и гледане между Т.П.В., действащ чрез пълномощника си
В.М.П. в качеството му на прехвърлител, от една страна и В.М.П., в качеството й на
приобретател, от друга страна, обективиран в нотариален акт № 147, том VI, нот.дело №
1181/2006г. на съдия по вписванията при РС- Оряхово.
Решението на ОС - В. е влязло в законна сила на 15.12.2008г. и е вписано в СВ-
Оряхово на 11.02.2009г.
Ищцата сочи, че през 2007 г., Х. Д.а е подала и жалба до Главния прокурор, с копие до
ОП- В., по повод на която е била образувана преписка вх. № 6425/07г. по описа на РПУ
Оряхово и № 776/07 г. по описа на РП Оряхово, за извършено престъпление по чл. 316 вр.
чл.314 НК против В. П.а и чл.311, ал. 1 ПК против неизвестно длъжностно лице.
На 11.02.2009г. с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
148, том 1, рег.№ 531, дело № 117/ 2009г., издаден на основание чл. 587, ал.1 от ГПК, Х.П.
Д.а е призната за собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. К. обл. В., ул.
„Х.Д.“ № 1: жилищна сграда с РЗП от 62 кв.м., мазе 8 кв.м., таван 62 кв.м.; лятна кухня с
РЗП от 20 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 24 кв.м., построени в общинско дворно
място, съставляващо УПИ И, с кад. № 774 в кв.38 с площ от 728 кв.м., при съседи: ул. Х.Д.,
УПИ I с кад. № 770 - на М.С.М., УПИ X с кад. № 773- на Б.И. Б. и УПИ III с кад. № 775- на
Н. Й. А..
Сочи се, че на 01.03.2007г ответникът С. Д. в качеството си на купувач, е сключил
договор за покупко-продажба с майка си В.М.П., в качеството й на продавач, по отношение
на същия недвижим имот, а именно: Жилищна сграда, Лятна кухня и Селскостопански
постройки, находящи се в дворно място с площ 736 кв.м., общинска собственост с отстъпено
право на строеж, съставляващо парцел /УПИ/ II, с кад. № 774 в кв.38 по плана на с. К. общ.
М., при граници и съседи: улица, парц. УПИ X с кад. № 773- на Б.И. Б. парц. УПИ III с кад.
№ 775- на Н. Й. А. и парц. УПИ I с кад. № 770 — на М.С.М.. Договорът за покупко-
продажба е обективиран в нотариален акт № 13, том II, per. № 533, нот.дело № 222/ от 2007г.
на съдия по вписванията при PC- Оряхово.
В ИМ се твърди, че продажбата на процесния имот, извършена на 01.03.2007г. от
продавача В.М.П., не е породила вещно-правно действие и купувачът - ответник не е станал
2
собственик на процесиите имоти. Това е така, тъй като договорът за издръжка и гледане от
11.09.2006г., с който В. П.а се е легитимирала като собственик на процесиите имоти, е бил
прогласен за нищожен с решението на ОС- В. от 16.06.2008г. по гр.дело № 267/2008г.
Нищожните сделки не пораждат права и не са годно основание да транслират права. С
прогласяването на нищожността на договора за издръжка и гледане от 11.09.2006г., същият
се счита за неосъществен в правния мир. Въз основа на него приобретателят В. П.а не е
придобила валидно право на собственост върху процесния имот и ответникът в качеството
му на правоприемник на това лице, не е получил имота от собственик и поради това не се
легитимира като такъв. Следователно, сделката по нотариален акт № 13, том II, per. № 533,
нот.дело № 222/ от 2007г., макар и действителна, не е проявила вещно-правен ефект, тъй
като приобретателката не е придобила вещни права и следователно не е налице
правоприемство на правото на собственост от последващия приобретател на имота- синът й
С. Д.. Правото на собственост не е преминало от патримониума на Т. П. нито в
патримониума на В. П.а, нито в патримониума на С. Д..
Сочи се също, че вписването на актове за придобиване на собственост, защитава само
лицата, които са придобили имота и са вписали придобивното си основание по- рано от
лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, т.е. в случаите на
конкуренция на права между лица, придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава
лица, които са придобили имот от несобственици, спрямо действителните собственици на
имота. В случая макар договорът за прокупко-продажба да е вписан на 01.03.2007г., т.е.
преди вписването на исковата молба по чл.87, ал.З от ЗЗД, което е извършено на 05.06.2007г.,
ответникът С. Й. не е могъл да противопостави на Х. Д.а никакви права по отношение на
процесния имот, тъй като той не е придобил имота от собственик.
Сочи, че М. и В.К., а преди това и тяхната наследодателка Х.П. Д.а, в периода от
влизане в сила на решението на ВОС през м.12.2008г. до прехвърлянето на имота на мен
през 2023г. са упражнявали лично и непрекъснато владението върху процесния имот и то
никога и по никакъв повод не е осъществявано от ответника. Непосредствено след
погребението на Т. П. сестра му Х. Д.а е заявила пред В. П.а собственическите си претенции
по отношение на процесния имот, като я е уведомила, че в качеството си на единствена
наследница на брат си е единствен собственик на имота и че ще потърси правата си в съда
по повод сключения договор за издръжка и гледане.
С влизане в сила на решението на ВОС през м.12.2008г. Х. Д.а е установила
собствената си фактическа власт спрямо процесния имот. Х. Д.а е владяла процесния имот
постоянно, необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно до смъртта си през 2020г.
Веднага след това моите праводателите М. и В.К. в качество си на нейни наследници
продължили да упражняват фактическата власт върху процесния имот, която ми предадоха
при сключването на договора за дарение. Х. Д.а и нейните наследници са заплащали
местните данъци и такси за процесния имот.
Твърди се, че праводателите на ищцата, тяхната наследодателка и тя, са своили имота
от м.12.2008г. до настоящия момент, като през цялото време са упражнявали постоянно,
непрекъснато, явно, несъмнено и открито владение върху него и са го държали за себе си.
В ИМ се сочи, че ответникът никога не е живял в процесния имот и дори не е идвал в
него. Той никога не е предявявал претенции за собственост върху имота и никога не е
упражнявал фактическа власт върху него. С. Д. фигурира като собственик на процесния
имот в имотния регистър само и единствено формално.
Поради наличието на нотариален акт № 13, том II, per № 533, н.дело № 222/ от 2007г.,
съгласно който ответникът формално е титуляр на право на собственост върху процесния
имот, различни негови кредитори са налагали възбрани върху процесния имот, една от които
все още не е заличена. По молба на едната от дарителките- В.И. до ЧСИ И.К. възбраните по
изп.дело № 294/14г. и изп.дело № 113/20г. по нейния опис са заличени на 09.06.23 г.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
3
За установяване на изложеното в ИМ са допуснати до разпит двама свидетели при
режим на довеждане.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
В съдебно заседание ищеца Ц. И. В., не се явява. Представлява се от адв. М. Л.-АК В.,
която поддържа предявения иск, като моли съда да постанови решение при признаване на
иска с оглед заявеното от ответника в с.з признание на иска.
Ответника С. Й. Д., се явява лично и признава изцяло предявения иск по основание.
Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни
по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и
отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното признание на иска от страна на ответника.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. чл.124 ГПК, като с него се цели
установяване на факта, че ответникът С. Й. Д., не е собственик на следните недвижими
имоти - Сгради, находящи се в с. К. общ.М., ул.“Х.Д.“ № 1, а именно:Сграда № 501.774.1-
едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 76 кв.м.;Сграда № 501.774.2-
едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 28 кв.м.,Сграда № 501.774.3-
едноетажна паянтова селскостопанска сграда, със ЗП от 46 кв.м., построени в общински
поземлен имот № 501.774, УПИ II в кв.38 по Кадастралния план на с. К. община М.,
ЕКАТТЕ 40200, одобрен със Заповед № 300-4-56/30.08.2002 г. на АГКК и Регулационен план
№ 5239/31.10.1959 г. на Министерство на благоустройството, с площ от 728 кв.м., при
граници и съседи:имот с кад.№ 501.775, УПИ III, кв.38, собственост на Н. Й.а Р. и др.; имот
с кад. № 501.9621-ул.“Х.Д.“ и имот с кад.№ 501.770, УПИ I, кв.38, собственост на Община
М. и др.
Както вече се посочи претенцията на ищеца се признава от ответника, а ищецът иска
съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска - чл. 237,
ал. 2 ГПК. В този смисъл и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя от хипотезите
на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи
изцяло, ведно с последиците от това.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски, които възлизат в общ размер на 1 555.00 лв., от които - сумата в размер на 1
500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, платена д.т. в размер на 50.00 лв., и 5 лв.
държавна такса за съдебно удостоверение.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на С. Й. Д., с ЕГН ********** от гр. С., р-н Л.
19, ж.к. Л., бл.408, вх.А, ет.1, ап.3 че същият не е собственик на следните недвижими имоти
- Сгради, находящи се в с. К. общ.М., ул.“Х.Д.“ № 1, а именно:Сграда № 501.774.1-
едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 76 кв.м.;Сграда № 501.774.2-
едноетажна масивна, друг вид сграда за обитаване, със ЗП от 28 кв.м.,Сграда № 501.774.3-
едноетажна паянтова селскостопанска сграда, със ЗП от 46 кв.м., построени в общински
поземлен имот № 501.774, УПИ II в кв.38 по Кадастралния план на с. К. община М.,
ЕКАТТЕ 40200, одобрен със Заповед № 300-4-56/30.08.2002 г. на АГКК и Регулационен план
№ 5239/31.10.1959 г. на Министерство на благоустройството, с площ от 728 кв.м., при
граници и съседи:имот с кад.№ 501.775, УПИ III, кв.38, собственост на Н. Й.а Р. и др.; имот
с кад. № 501.9621-ул.“Х.Д.“ и имот с кад.№ 501.770, УПИ I, кв.38, собственост на Община
М. и др.
ОСЪЖДА С. Й. Д., с ЕГН ********** от гр. С., р-н Л. 19, ж.к. Л., бл.408, вх.А, ет.1,
ап.3, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. В., с ЕГН ********** от с.К. ул.“И.В.“ № 50, направените по
делото разноски в общ размер на 1 555.00 лв. /хиляда петстотин петдесет и пет лева /
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5