№ 4033
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110147002 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,вр.чл.26 от
ЗЗД,вр.чл.11,т.19 от ЗПК от ***,ЕГН **********,с адрес ***против ***,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от ***с искане да бъде
прогласена недействителност на договор за паричен заем ***,сключен на
24.11.2022 г.,а при условията на евентуалност,ако не бъде счетено,че
договорът е недействителен – за недействителност на договорната клауза на
чл.5 от договора.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
потребителски кредит *** от 24.11.2022 г.,при което дружеството ответник
приело да предостави в заем паричната сума от 800 лева,която ищцата Т. се
съгласила да върне в срок от 30 дни. Твърди се,че посоченият в договора ГПР
възлиза на 49,66 %. Ищцата Т. поддържа,че съгласно чл.5 от договора е
уговорено обезпечение чрез поръчителство,предоставено от свързано със
заемодателя търговско дружество. В исковата молба се сочи,че въз основа на
сключения договор за поръчителство възниква задължение в размер от 400
лева. Ищцата релевира доводи,че договорът за заем е недействителен,защото
не е ясно по какъв начин е формиран ГПР,а и посоченият ГПР е
неточен,защото чрез възникване на задължение по договора за поръчителство
се достига до нарушаване на императивна правна норма на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Ищцата Т. поддържа,че ако бъде включено възнаграждението за
поръчителство,то ГПР възлиза на над 70 %. Моли съда да прогласи договора
за недействителен. При условията на евентуалност,ако договорът не бъде
счетен за недействителен,то недействителна е клаузата на чл.5 от
договора,съдържаща уговорка за сключване на договор за поръчителство.
Ответното дружество *** в подадения писмен отговор изразява
становище за неоснователност на иска – твърди се,че поръчителят е търговско
1
дружество,различно от заемодателя,сочи се,че заемополучателят би могъл да
избира с кое дружество да сключи договор за поръчителство,твърди се,че
възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включено при
изчисляване ГПР. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Приет е договор за кредит ***,сключен на 29.03.2022 г.,между ***,като
заемодател,и ***,като заемополучател,съгласно който дружеството се
задължава да отпусне сумата от 800 лева,а заемополучателят приема да върне
сумата от 924 лева. Съгласно чл.5 от договора за кредит страните са уговорили
кредитът да бъде обезпечен с поръчителство.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на
обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да
породи правни последици. Недействителността на договора представлява най-
тежкият порок,който би могъл да бъде проявен при сключване на договора
като недействителният договор не може да породи нито права,нито
задължения за страните. В настоящия случай сключеният между страните
договор е със страна заемополучател физическо лице,поради което при
съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно
§ 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да се счете,че са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Съгласно разпоредбата на чл.22 от
ЗПК са регламентирани хипотезите,когато договор за потребителски заем се
счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение
при определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната
разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който
не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и
т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата
сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на
договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за основателни
доводите на ищцата Т. чрез процесуалния й представител относно това,че е
нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Целта на регламентиране
разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на
договора за заем да е наясно с общия размер на задължението по договора за
заем,а с оглед това при неточно посочване на ГПР или при липса на посочване
на ГПР договорът за заем се явява недействителен.Софийският районен съд
приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на
разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за
заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява
неточно и има като последица недействителност на договорното
правоотношение по договора за заем. Неоснователен се явява доводът на
2
ответното дружество,че ГПР не е посочен неточно,защото договорът за
поръчителство е сключен с търговско дружество,различно от дружеството
заемодател,а и заемополучателят е могъл да избере кое лице да посочи като
поръчител. Съдът намира,че при съобразяване императивния характер на
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в
разпоредбата максимум не се допуска нито чрез начисляване на парични суми
по договора за заем,нито чрез пораждане на задължения по друг отделен
договор,какъвто е настоящият случай. С оглед обстоятелството,че чрез
сключване на договора за поръчителство за заемополучателката възниква
задължение в размер,равен на половината от размера на заемната парична
сума,обстоятелство,за което между страните не съществува спор,то предвид
това,че посоченият ГПР в договора за заем е 48,76 %,както и при съобразяване
дължимата сума по договора за поръчителство,се достига до нарушаване на
императивна правна норма, следва да се приеме,че ГПР е посочен неточно.
Софийският районен съд приема за неоснователен доводът на ответното
дружество,че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да
бъде включено при определяне размера на годишния процент на
разходите,защото възниква по друго правоотношение. Легалната дефиниция
на понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана
съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския
кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. Макар ответникът да твърди,че договорната
клауза за осигуряване на обезпечение се явява индивидуално договорена,а
предвид индивидуалната й уговореност задължението по договора за
поръчителство не се включва в общия разход по кредита,ответникът не е
провел доказване,че клаузата е индивидуално уговорена. Софийският районен
съд счита,че посочената договорна клауза не е индивидуално уговорена –
ответникът не е ангажирал доказателства клаузата да е уговорена между
страните по конкретното заемно правоотношение,а същевременно тази клауза
е предвидена в договора, ,поради което съдът намира,че дружеството
ответник обичайно предлага тази договорна клауза на лицата,кандидатстващи
за отпускане на паричен заем,респективно договорната клауза,при която
задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство не е
предмет на индивидуално договаряне. В тази насока съдът намира,че следва
да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите
клаузи,които са включени в общите условия не се явяват индивидуално
договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се
явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни
последици. По изложените съображения и като взе предвид,че при
изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична
сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно възнаграждението
по договора за поръчителство,съдът приема,че годишният процент на
3
разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна последица
недействителността на договорното правоотношение по договора за заем,т.е.
предявената от ищцата Т. искова претенция за прогласяване недействителност
на договор за потребителски кредит *** от 24.11.2022 г. се явява доказана по
основание и подлежи на уважаване. Както беше посочено,при включване на
паричната сума,представляваща възнаграждение по договора за
поръчителство,размерът на годишния процент на разходите значително
надвишава поставения от закона императивен максимум съгласно чл.19,ал.4
от ЗПК. Предвид това,че се достига до нарушаване на правна норма с
императивен характер,съдът счита,че договорът за заем следва да бъде
прогласен като недействителен,тъй като не се явява допустимо от гледна точка
на закона императивна правна норма да бъде нарушена – независимо дали
нарушението се състои в невключване в ГПР на уговорени по договора за заем
задължения или нарушението се състои в невключване на задължения,които
водят до общо нарастване задължението на заемополучателя,макар да са
възникнали по друго договорно правоотношение. Така мотивиран,съдът
намира,че искът за прогласяване недействителност на договора за заем
подлежи на уважаване,а с оглед уважаването на главния иск не е настъпила
процесуалната предпоставка за допустимост на разглеждане на предявения
при условията на евентуалност иск.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и на заплатено адвокатско
възнаграждение съдът намира,че следва да бъдат присъдени
съдебноделоводни разноски в размер от 1850 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за паричен заем ***,сключен на
24.11.2022 г.,между ***,ЕГН **********,с адрес ***и ***,със седалище и
адрес на управление ***,представлявано от ***а.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената при условията на
евентуалност искова претенция за прогласяване недействителност на
договорната клауза на чл.5 от договор за паричен заем ***,сключен на
24.11.2022 г.
ОСЪЖДА ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от ***а да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
***,ЕГН **********,с адрес *** сумата от 1850 ( хиляда осемстотин и
петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4