ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Кюстендил , 04.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Х. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20201500500434 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 14631/16.07.2020г. на С. М.
Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, действаща чрез пълномощника адв.
Н.Г., със служебен адрес: гр. ***, бул. „***“ №***, ет** оф. ***, насочена против решение
№365/15.06.2020 г., постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.№1188/2019 г. по
описа на същия съд.
С оспорвания съдебен акт РС Кюстендил е прекратил производството по делото по
два иска , по депозирана от С. М. Г. искова молба против Д. С. Н., сочейки недопустимостта
им - както иск , квалифициран като такъв по чл.496,ал.3 от ГПК: да бъде обявена за
недействителна публична продан, извършена по изп.д.№145/2003 г. по описа на ДСИ
Славов при РС – Кюстендил, на недвижим имот с идентификатор №41112.500.3.1.1. ; така и
по установителния иск по чл.124 ГПК – че ответникът Н. не е собственик на посочения в
исковата молба недвижим имот.
Отделно по насрещен иск по чл.108 ЗС , предявен от Д.Н., е признал за установено
по отношение на ищцата, че ответникът е собственик на посочен имот с идентификатор
**** на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2004 г., въз
основа на проведена публична продан, издадено от ДСИ Славов по изп.д.№145/2003г., като
е осъдил С. М. Г. да предаде владението на процесния имот на Д. С. Н., както и да му
заплати сторените в производството разноски.
Посочвайки, че обжалва постановения от РС – Кюстендил съдебен акт, въззивницата
акцентира, че е несъстоятелен изводът на решаващия съд, че ищцата Г. не била доказала, че
ответникът не е въведен във владение на процесния имот. Сочи, че по делото не са
ангажирани доказателства, че е извършен практически въвод във владение, като сочи, че
протоколът за въвод във владение не е подписан от С.Г. и на практика не е извършено
фактическо предаване на владението.
Поддържа, че не е предявен иск по реда на чл.496, ал.3 от ГПК , а по чл.124 ГПК ,
като в доводите си изтъква, че при отрицателен установителен иск тежестта на доказване е
на ответника – че е въведен във владение и не ищецът следва да доказва, че ответникът не е
въведен във владение.
1
Иска се въззивният съд да постанови решение по същество – по правния спор-
предмет на делото.
При извършената проверка при усл.на чл.269 ГПК и с оглед изложеното, въззивният
съд намира, че въззивницата иска произнасяне по предявен от нея отрицателен
установителен иск , по който всъщност производството е прекратено с диспозитива на
атакувания съдебен акт, като такова произнасяне се дължи от първоинстанционния съд , без
значение дали е налице имплицитно включване в предмета на насрещния иск по чл.108 от
ЗС обсъждане на доводите и възраженията на страните във връзка с установяване кому
принадлежи правото на собственост.
Необходимо е да се отбележи още, че от изтъкнатото в жалбата на въззивницата Г.
относно предмета на предявения от нея иск, считайки, че е предявила установителен иск за
собственост / отрицателен /, а не иск по чл.496,ал.3 от ГПК, то прекратяването на
производството по иск , квалифициран като такъв по чл.496,ал.3 ГПК от страна на РС –
Кюстендил, следва да остане извън обхвата на въззивната проверка по отношение тази част
на първоинстанционното решение .
Въззивният съд намира, че липсват основания за прекратяване на производството по
предявения отрицателен установителен иск и делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за произнасяне с акт по същество по този отрицателен
установителен иск , предявен от С. М. Г. против Д. С. Н.- за признаване за установено, че
ответникът не е собственик на описания недвижим имот в исковата молба, депозирана от Г..
Видно от оспорване от страна на ищцата на права, които претендира отв.Н. – срвн.посочени
нотариални производства за снабдяване с констативни нотариални актове от страна на Н., и
пр., респ.данните, че същият претендира права върху процесния имот, е налице правен
интерес от предявяване на такъв иск. Лице, което има правен интерес от позоваването на
подобна недействителност, може да я релевира в рамките на всеки допустим от ГПК за целта
съдебен процес и процесуален ред , както сочи и визираното и от КнРС Тълкувателно
решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК/т.3/, т.е.допустимо е да
се сочи такава недействителност и при предявен отрицателен установителен иск, като
ищцата по него отрича придобиване в полза на ответника на права от такава продан. Както
се сочи в цитираното ТР, позоваването на недействителността по принцип се извършва от лице,
чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на ищеца по този иск. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот /т.е.при този иск- в случая предявен като насрещен- не
се релевира довод за нищожност на проданта, а тъкмо обратното/ и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. Това че въпросът относно публичната
продан би имал значение за насрещния иск, не води до извод, че ищецът по първоначалния
отрицателен установителен иск е лишен от процесуалната си възможност да се позове на
недействителността на проданта като форма на искова защита.
Ето защо, наличие на насрещен иск, включващ положително за ищеца по него
установяване наличието на негови права не изключва в този случай правния интерес на
ищеца по първоначално предявения отрицателен установителен иск.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение №365/15.06.2020 г., постановено от Кюстендилския районен съд
по гр.д.№1188/2019 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, имаща характер на определение,
с което е прекратено производството по иск, предявен от С. М. Г. против Д. С. Н.: да бъде
установено по отношение на ищцата,че ответникът не е собственик на Поземлен имот с
идентификатор **** / землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, кадатстрален
район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект първи/, с две тераси, по КККР на
гр.Кюстендил,одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 год. на Изп.директор на АГКК,
находящ се в сграда № 1-едно, разположена в поземлен имот с идетификатор 41112.500.3, с
административен адрес на имота: гр.****,ул.“***“№ ***/две,буква В/,ет.1 /първи/-втори
строителен,с предназначение на самостоятелния обект-жилище,апартамент,брой нива на
обекта-едно, с площ от 73.48 /седемдесет и три и четиридесет и осем /кв.м., стар
идентификатор-няма,при съседи на апартамента по кадастралната схема: съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект с
идентификатор **** /землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,кадастрален
район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект трети/,над обекта: самостоятелен
обект с идентификатор 4*****/ землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,
кадастрален район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект втори/, ведно с
прилежащите 1/2-една втора ид.част от външното стълбище с площ от 7.74 /седем и
седемдесет и четири/кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата съгласно чл.38 ЗС, както и от припадащото се право на строеж върху поземления
имот,който самостоятелен обект е идентичен с първи жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда, и исковата молба е върната на ищцата.
ВРЪЩА делото на Кюстендилския районен съд за произнасяне по същество със
съдебен акт по посочения отрицателен установителен иск , предявен от С. М. Г. против Д.
С. Н.- за признаване за установено, че ответникът не е собственик на гореописания
недвижим имот по исковата молба, депозирана от Г. по гр.дело №1188/2019г.на КнРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 434/2020г.на ОС-Кюстендил.
След приключване на производството пред КнРС , делото да бъде върнато на КнОС
за произнасяне - в т.ч. евентуално и по постъпила въззивна жалба срещу съдебен акт,
постановен от Кюстендилския районен съд при изпълнението на посочените процесуални
действия във връзка с дадените в настоящото определение указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3