Решение по дело №922/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 123
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20182150100922
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 123                                       03.07.2019г.                           гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети април                                       две хиляди и деветнадесета година

 

в публично заседание в състав:                                  Председател: Евгени Узунов

секретар Диана Каравасилева  

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов

Гражданско дело № 922 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТ (ИП) В.Н.Е., регистриран в Руската Ф. с peг. № ОГРНИП ************, ИНН ************ и с адрес на управление:*** чрез адв. Д.П.П. – САК, съдебен адрес за призоваване в Република Б.: гр. С., ****, ж.к. „Б.“, бл. ***-*, вх. *, ап. ***; e-mail: lА.bg против „И.Т.И У.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ****, комплекс „А.“, бл.*, ап. *, представлявано от В.С.– управител.

 С исковата молба се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 5 424,00 евро (пет хиляди четиристотин двадесет и четири евро/ сбор от цената на получената стока - 3 024,00 евро и цената на транспортирането й - 2 400,00 евро/), представляваща дължимо и изискуемо, но неизпълнено плащане от ответника, и сумата 302,40 евро (триста и две евро и четиридесет евроцента),/ на основание т. 8.5. на Договора.

Претендира се : 1/ реално изпълнение на задълженията на ответника чрез плащане на дължимите суми и

2/ обезщетение за забава, уговорено в Договора, ведно със законните лихви от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените суми и с разноските, направени от ищеца в съдебното производство.

В молбата си ищеца излага твърдения ,че на 07.12.2017 г. ищеца и ответното дружество са сключили рамков договор за покупко-продажба на пелети, брикети и други материали и/или суровини, наименован като „Договор за доставка № **/12-17“ със Спецификация № 01 към този договор  от 26.12.2017 г. и представляваща неразделна част от същия договортраните са конкретизирали предмета, количеството и цената на конкретната доставка, а именно: брикети за отопление в количество 20,160 тона за цена без ДДС 150 евро за тон, или общо за посоченото количество 3 024,00 евро.

В изпълнение на задълженията си по горепосочения договор и спецификацията към него ищецът е организирал транспортирането на стоката към ответника, като същата е била предадена на превозвача на 12.01.2018 г. в гр. Н., Руска Ф., натоварена на кораб на 17.01.2018 г., пристигнала в пристанище Варна на 13.02.2018 г. и освободена и получена в склада на ответника на 26.02.2018 г. Ответникът е приел стоката без възражения и забележки, като не е предявил на ищеца никакви претенции по качеството и количеството на брикетите по начина и в сроковете, предвидени в т. 7.3. и 7.4. на Договора, нито по-късно и под каквато и да е форма.

Съгласно т. 6.1. на Договора ищецът е поел ангажимента да организира транспортирането на стоката до ответника (купувача), но съгласно т. 6.3. в тежест на ищеца са уговорени само разходите по натоварването и митническото оформяне на стоката в Русия, ergo всички останали разходи за транспорт освен посочените в т. 6.3. на Договора са за сметка на ответника. Поради това във фактура тип „инвойс“са включени и предявени на ответника транспортни услуги в размер на 2 400,00 евро. Ответникът не е изпълнил своите задължения по Договора и Спецификацията да заплати на ищеца цената на стоката и предявените му транспортни разходи. Налице е пълно неизпълнение от страна на ответника. Съгласно т. 4.2. на Договора и т. 3 на Спецификацията ответникът се е задължил да осъществи плащането „в деня на разтоварването и приемането на стоката“, т.е. на 26.02.2018 г., по сметката на ищеца, посочена в т. 12 на Договора. Плащане не е извършено и до момента. Във връзка с това и съгласно т. 8.5. на Договора при забава с повече от 20 дни, каквато е осъществена, се твърди, че ответникът дължи на ищеца санкция в размер на 10% от стойността на стоката, а именно 10% от 3 024 евро, или 302,40 евро.

В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна. С отговора се заявява следното:

Признава се, че между страните е сключен Договор за доставка №07/12-17 от 07.12.2017 год.

Твърди се, че Ищецът се е задължил да достави първа партида от стоката, а именно - «пелети за отопление с диаметър 6 мм в разфасовка 15;20;40кг (гранули от дървесни изрезки без кора)» по цена 175 EUR за 1 тон, при условия на доставката DAP (Incoterms 2010).Ищецът обаче  изпратил БРИКЕТИ по цена 175,00 EUR за 1 тон каквито не са били договорени.

Ответникът приел неточното изпълнение като гаранция, че при следваща доставка ще получи „Брикети“ Въпреки уверенията на Ищеца, Стоката била получена от ответника в склад на 27 февруари 2018 год.Времето за освобождаване на товара от митнически контрол превишило обичайните срокове поради отсъствие на пълния пакет съпровождащи документи от стана на Ищеца.Всички митнически сборове и такси, а също така и глоби за просрочването на престоя на контейнера над разрешеното време, са заплатени за сметка на Ответната страна.Общата сума на митническите сборове и такси (порт Варна) е в размер на 1732,48 лева.

Към момента стоката не е продадена от ответника се съхранява в нает от него склад.

Ответникът признава, че пет дни след получаването на брикетите в склад, на 05 март 2018 г.,ищецът направил искане за плащане.Ответникът предложил плащане в съответствие с реализацията.

На 13 март 2018 год Ищецът предявил Претенция с искане да му бъде заплатена пълната стойност на Стоката, както и глоби и неустойки в размер на 6096,38 EUR.

Твърди се, че неизпълнението от страна на ответника е в следствие на неточното изпълнение от страна на ищеца и е по негова вина.

С отговора е депозиран и насрещен иск, с искане да се осъди ищеца да изтегли Стоката, предмет на настоящия спор в пълния и обем от склада на Ответника, както и да се  постанови осъждане на ищеца да заплати на Ответника сумата на направените от него разходи, свързани с получаването и съхраняването на Стоката в Б. на обща стойност 4132,48 лева, съгласно с т.8.1 от действащия Договор за доставка N207/12-17 от 07.12.2017г., към 31.10.2018г.

В срока за отговор на насрещния иск е депозиран отговор.

Твърди се, че насрещния иск е неоснователен и недоказан.

Съгласно договор за доставка № 07/12-17 от 07.12.2017 г., същият е с предмет, определен в чл. 1.1, „ пелети за отопление, дървени брикети, а също и други материали и/или суровина, които по вид, количество и цени се конкретизират в (със) спецификация към договора и/или инвойс, оформяни за всяка партида от стоки.“Твърди се, че  от спецификацията към договора, е конкретизирана процесната доставка, и подписана от ищеца по насрещния иск, като двете страни са се съгласили предметът на доставката да бъдат брикети за отопление в количество 20,160 тона на единична цена 150 евро за тон, или при цена общо за доставката 3024 евро.

Съгласно т. 3 от спецификацията падежът на плащането на тази цена настъпва в деня на разтоварването и приемането на стоката от купувача (ищеца по насрещния иск), а съгласно т. 5 от спецификацията същата влиза в сила веднага, при подписването й, и се явява неразделна част от договора. Цената на стоката е била предоговорена от 175 на 150 евро. Спецификацията е подписана на 26.12.2017 г., - 1 ден преди натоварването на стоката и издаването на инвойса (27.12.2017 г.).

Твърди се, че ответникът не е получил стоката на 27.02.2018 г. а на 16.02.2018 г“установимо от документи по митническото оформяне в пристанище Варна, като доставката не е договаряна като сезонна, нито е определян срок за извършването й.

 Съгласно т. 6.3. от Договора, ответникът поема щетите по натоварването и митническото Ergo, всички останали разходи са за негова сметка по силата на договора. Оспорва се и размера на претенция от 4132,48 лв. като се сочи, че не е ясно как е формиран и съответно доказан.

Твърди се, че ответникът собственик на стоката на 16.02.2018 г. в момента на митническото й оформяне и установяването на фактическа власт върху нея, в който момент върху него е преминал и рискът, респ. грижата за стоката. В този смисъл иск да се задължи Ищеца да изтегли Стоката, предмет на настоящия спор в пълния й обем от склада на Ответника“ е без правно основание и правен интерес.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени писмени доказателства, а именно:Договор за доставка № 07/12-17 от 07.12.2017 г. с превод на български език;Приложение - спецификация № 01 от 26.12.2017 г. по отношение на стоките, които са предмет на доставката, към Договор за доставка № 07/12-17 от 07.12.2017 г.; Скрийншот от сайт www.shipmentlink.com с данни за проследяване движението на стоката до получаването й от ответника, Проформа фактура - инвойс от 27.12.2017 г.; Удостоверение (справка), издадена от банка „Финансова Корпорация Откритие“, клон „Точка“,  Справка по чл. 366 от ГПК; Заявка на Производителя за доставка на стоки,екранни справки на работна кореспонденция; Справка за наличието на Стоката в склада Ответника; ектранна разпечатка на електронна корепсонденция между траните по повод сключване на договора; екранна справка на ел.кореспонденция по втори стадии на сделката; фактура за заплатена сума по услуго за митническа роверка на контейнер с доставка; извлечение от кредитен превод; фактура а митническо агентиране; митническа декларация, декларация по чл.36 а от ППЗДДС; вносна бележка за плащане към Пристанище Варна; договор за нем от 01.02.2018г.; екранна разпечатка на ел.кореспонденция за трети етъп на сделката;писмена претенция от ищеца към ответника.

Не се спори между страните, че същите са сключили договор за доставка № 07/12-17 от 07.12.2017 г., с предмет, определен в чл. 1.1, „ пелети за отопление, дървени брикети, а също и други материали и/или суровина, които по вид, количество и цени се конкретизират в (със) спецификация към договора и/или инвойс, оформяни за всяка партида от стоки.“

Съгласно този текст на Договора, вида, количеството и цената се конкретизира със „Спецификация“ или инвойс и е относима към всяка партида.

В чл.2.1 страните са уговорили изрично, че цената се договаря на тон  и е посочена“нето“, при условия  DAP Б. / по ИНКОТЕРМС/.

Съгласно чл.2.2 от Договора, риска преминава върху купувача в момента на предаване на стоката на Купувача в гр.Б.

Съгласно чл.5 от Договора, страните са уговорили механизъм на поръчката, според който производителят-ищеца, уведомява купувача-ответник до три работни дни за планирана дата на готовност за изпращане на стоката, на нейното количество и за ориентировъчнитесрокове за доставка.Съгласно чл.5-2 Заявката за стоката се оформя откупувача и произволна форма с посочване на количеството стока и желаните срокове за доставка и се изпраща на доставчика по ел.поща.Съгласно чл.6.1 от Договора, пордавача организира и осъществява транспортната доставка на стоката по купувача на адрес в гр.Б..

Съгласно чл.8.1 Договорът влиза в сила в момента на подписването му /07.12.2017г. и е сключен за срок от една година-до 07.12.2018г./

В чл.8.2 до 8.5 страните са уговорили и условия по неустойки.

Видно от кореспонденцията между страните, по повод организиране на първата им съвместна доставка са проведени редица преддоговорни разговори и са развити преддоговорни отношения.

В преддоговорните отношения между страните, ответникът на 17.11.2017г. и на 04.12.2017г. е изпратил завявка по ищеца, че желае оферта за доставка на стоки „Пелети 6мм., иглолистна дървесина в опаковки 15, 20, 40 кг.Посочва необходимо му количество-200 тона за една една седмица, като предложил цеа-150 евро на тон, при условия DAP. Поискал е и предложение за цена, при условие, че купувача поеме стойността на транспортните разходи/.

На 26.12.2017г. страните са подписали спецификация, по силата на която взаимно са се договорили, ищецът да изпрати, а ответникът да получи стоки: 20.160 тона, Топлинни брикети,на цена 150 евро на тон или обща сума в размер на 3034 евро без ДДС.В т.3 от спецификацията е договорено, че заплащането ще се осъществи от Купувача към производителя-доставчик в деня на разтоварване и приемане на стоката от Купувача.

В т.4 е договорено, че мястото на доставка е РБ, гр.Б., ул.“Х.К.“ №1**Б, ет.*.

В т.6 е посочено, че датата на изпращане на товара от производителя е 27.12.2017г.

Видно от справката за движение на това, същият е натоварен в Н. на контейнер на 17.01.2018г., като предхождащото движение е – на 11.01.2018г. към Н. се е движил празен контейнер, пристигнал е на 12.01.2018г.Стоката е разтоварена на 13.02.2018г. в Пристанище Варна.

На 16.02.2018г. , ответникът е сключил договор за митническо агентиране за освобождаване на товара с „Терминален оператор“ ЕООД, гр.Варна, за което заплатил сума в размер на 78.23 лева.

На същата дата е оформена митническа декларация.

На 19.02.2018г. е внесен ДДС от купувача-ищец. В размер на 1198.53 лева.

На 22.02.2018г. е извършена митническа проверка на стоката, за което ответникът заплатил на 23.02.2018г. сума в размер на 445.93 лева, след което пратката е била освободена и на разположение на ответника на пристанище Варна.

Съгласно неоспореното твърдение на ответника, стоката е била придвижена до склад на ответника на 27.02.2018г. в гр.А., промишлена зона.

Съдът  приема, че не е спорно между страните, че, са сключили процесния договор за доставка, като с оглед валидно възникналото правоотношение за всяка от тях се поражда задължението да изпълни точно задълженията си по съглашението.Купувача е заявил за доставка пелети при договорена цена-175 евро на тон.На 07.12.2017г. Купувача е заявил за доставка пелети. На 26.12.2017г., ищецът е изпратил за съгласуване Спецификация, но за доставка на Брикети за отопление при същата цена.На 27.12.2017г. ответникът е възразил срещу вида на стоката и цената.Ищецът, под предлог, че стоката вече е тръгнала е предложил на ответника да приеме тази стока.Страните на същата дата са договорили приемане на доставката от купувача при цена 150 евро на тон.Спецификацията е подписана в съответствие сдоговора и поражда валидни правни последици.

На 16.02.2018г., ответникът е възразил срещу доставката, тъй като между страните била договорена цена 150 евро на тон с доставка до склад.Дори е заявил, че ще откаже да приеме товара, тъй като му е представена фактура, включваща разходи за транспорт в размер на 2400 евро.

На 18.02.2018г., ищецът е отправил предложение до ответника да приеме брикетите при цена 150 евро на тон, като транспортните разходи остават за негова сметка.На същата дата, ответникът е изразил съгласие, като е поискал коригиране на фактурата.

На 05.03.2018г,. ищецът е поставил въпрос пред ответника за заплащане на цената на приетите стоки.Ответникът е изразил готовност за плащане на стоката, но след реализацията и и на части.На 06.03.2018г., ищецът е поискал график на разплащането.На 14.03.2018г., ответникът е заявил, че ще плати брикетите, но поетапно за продадено количество.

По делото е представена справка от ответника от 05.11.2018г. в която се твърди, че брикетите продължават да са на склад при ответника в пълно количество.

При това положение, искът се явява основателен и доказан до размера на първата претенция, а именно за цената на получената стока в размер на 3 024,00 евро.

Претенцията за сумата в размер на цената на транспортирането й - 2 400,00 евро е неоснователна.Това е така, тъйкато на първо място страните са договорили доставка при условията на DAP Инкотермс 2010, при което правило При DAP опция за експедиране на товари, отговорностите на страните са разпределени по следния начин:

Продавача  поема всички разходи и рискове по доставката на стоката до уговореното местоназначение, включително митническите формалности по износа;

Купувача  урежда и заплаща всички разноски по вноса (като митнически формалости и митни сборове) и разтоварването на стоките, след пристигането им до уговореното място;

На следващо място, видно от приетата кореспонденция между страните, именно в този смисъл е била и общата им воля.

В горния смисъл и с оглед правилото при екседиране на стоките и съобразно разпределението на риска, претенцията на ответника-насрещен ищец за осъждане на ищеца-насрещен ответник е неоснователна за сумата 4132,48 лева, твърдяни за извършени разходи по  получаването и съхраняването на Стоката в Б..Отделно от неоснователността, размера на претенцията ес явява и недоказана, тъй като са представени доказателтва за заплатени митни борове , в т.ч. ДДС и за митническо агентиране в значително по-нисък размер.

Неоснователна е и претенцията на насрещния ищец за задължаване на насрещния ответник да „изтегли стоката-предмет на доставката“ имащо характер на отказ.

Правото на отказ е уредено в закона с императивни правни норми, води до прекратяване на договора, което представлява отклонение от нормалното му развитие. То не може да се прилага по аналогия за други субекти и хипотези, извън изрично предвидените, поради което опцията за отказ от договора не може да се предполага. За страните законово не е уредена възможност да се откаже от процесния договор. Естествено няма пречка, въз основа на принципа на свободата на договаряне, такава възможност да се уговори изрично между страните към момента на сключване на договора между тях. По делото обаче нито се твърди, нито се доказа между ищецът и ответникът да е постигната договореност, по силата на която с едностранно изявление да бъде прекъсната договорната връзка помежду им.

По делото ответникът не  поддържа становище, че е развалил процесния договор, поради виновно неизпълнение на задължението на продавача с оглед вида на стоките-напротив-налице е волеизявление за приемане на стоката, въпреки неточното изпълнение на договореното със Спецификацията-до склад в гр.Б..Приемането на стоката в гр.Варна и транспортирането и до склад на ответника е безуславно доказателства за приемането на стоката, като се дължи насрещното задължение за плащане на цената и, макар между страните да е било уговорено, че правата на собственост настъпват в момента на предаване на стоката на купувача в гр.Б.. 

   Претендираните размери на „Глоба“ са за сумата 302,40 евро (триста и две евро и четиридесет евроцента),/ на основание т. 8.5. на Договора. В този текст да договора е уговорено, че освен неустойка по чл.7.5 от Договора / в която фактически липсва клауза за неустойка. Такъв характер има нормата на чл.8.3 от Договора/ в случай на просрочие за заплащане на стоката, съставляваща повече от 20 банкови дни над срока за плащане, определен в т.2.1 от Договора, като купувача-ответник по изискване на производителя-ищец е задължен безусловно да заплати на последния глоба в размер на 10% от стойността на партидата в течение на пет работни дни.

Фактическо наименовата договорена глоба, по естеството си представлява уговорка за неустойка.

Както се посочи по-горе, страните са уговорили дължимост на неустойка в чл.8.3 от Договора.Тази уговорка изключва субсидиарното приложение на задължението за неустойка /наимонована глоба/ върху или независимо от уговорената. Присъждането в случая на неустойка обаче като обезщетение за забава, би довело до обезщетяване на вреди от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на две основания, т.е. едно и също неизпълнение ще се санкционира на две основания /извън хипотезата на чл.86,ал.1,изр.2 ЗЗД/ , което е недопустимо съобразно гражданското право на РБ предвид характера и предназначението на двете обезщетения предвидени в договора /В този смисъл Решение № 68 от 09.07.2012 г. на ВКС по т.дело № 450/2011 г., І т. о., ТК/

  Предвид гореизложеното, съдът намира исковата претенция за неоснователна.

При този изход на спора и предвид направеното искане на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.Представен е списък на разноски за сума в размер на 2595.89 лева. В общия размер на сумата са включени суми-200 лева за превод на доказателства от руски на български език, 22.56 лева-курирерски услуги, 15.90 лева-копирни услуги и 2.50 лева-банкова комисионна за паричен превод. Доколкото документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната, задължение произтичащо от разпоредбата на чл. 185 ГПК, то съдът намира, че платените суми за превод на документи представляват разноски по водене на делото, като са представени доказателства за размера поради което същите подлежат на уважаване по реда на чл. 78 ГПК. Не са съдебно-деловни разноски платени услуги за куриер, копиране на документи и банкови комисионни, поради което в тази част, искането следва да се остави без уважение. Съдът намира, че следва да присъди сума в размер на 1349.19 лева  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „И.Т.И У.“ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 8230, комплекс „А.“, бл. *, ап. *, представлявано от В.С.– управител да заплати на  ЕТ (ИП) В.Н.Е., регистриран в Руската Ф. с peг. № ОГРНИП ************, ИНН ************ и с адрес на управление:*** чрез адв. Д.П.П. – САК, съдебен адрес за призоваване в Република Б.: гр. С., ****, ж.к. „Б.“, бл. ***-*, вх. *, ап. ***, Сумата в размер 3 024,00 /три хиляди и двадесет и четири евро/ евро представляваща дължима и незаплатена цена на доставени стоки: брикети за отопление в количество 20,160 тона при цена 150 евро на тон без ДДС , дължима по договор за доставка № 07/12-17 от 07.12.2017 г., и   Спецификация № 01 към този договор  от 26.12.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изпълнение на задължението.

 ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ЕТ (ИП) В.Н.Е., регистриран в Руската Ф. с peг. № ОГРНИП ************, ИНН ************ и с адрес на управление:*** чрез адв. Д.П.П. – САК с който се иска осъждане на ответника „И.Т.И У.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ****, комплекс „А.“, бл. *, ап. *, представлявано от В.С.да заплати сумата от 2 400,00 евро /две хиляди и четиристотин едвро/ представляваща цена за транспортирането на брикети за отопление в количество 20,160 тон по договор за доставка № 07/12-17 от 07.12.2017 г., и   Спецификация № 01 към този договор  от 26.12.2017 г. -като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ЕТ (ИП) В.Н.Е., регистриран в Руската Ф. с peг. № ОГРНИП ************, ИНН ************ и с адрес на управление:*** чрез адв. Д.П.П. – САК с който се иска осъждане на ответника „И.Т.И У.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ****, комплекс „А.“, бл. *, ап. *, представлявано от В.С.да заплати сумата от сумата 302,40 евро (триста и две евро и четиридесет евроцента),/ неустойка /наименована Глоба/ по чл. 8.5. от Договор за доставка № 07/12-17 от 07.12.2017 г.като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на насрещния ищец „И.Т.И У.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ****, комплекс „А.“, бл. *, ап.*, представлявано от В.С.срещу насрещния ответник: ЕТ (ИП) В.Н.Е., регистриран в Руската Ф. с peг. № ОГРНИП ************, ИНН ************ и с адрес на управление:*** чрез адв. Д.П.П. – САК с който се иска да се задължи насрещния ответник да изтегли Стоката/отказвайки се от получената и приета стока/, брикети за отопление в количество 20,160 тона от склад на насрещния ищец по Договор за доставка № 07/12-17 от 07.12.2017 г.като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на насрещния ищец „И.Т.И У.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** *****, комплекс „А.“, бл. *, ап. *, представлявано от В.С.срещу насрещния ответник: ЕТ (ИП) В.Н.Е., регистриран в Руската Ф. с peг. № ОГРНИП ************, ИНН ************ и с адрес на управление:*** чрез адв. Д.П.П. – САК с който се иска да се осъди насрещния ответник за сумата в размер на 4132,48 лева/четири хиляди сто тридесет и два лева и четиридесет и осем ст./ - направени от насрещния ищец разходи, свързани с получаването и съхраняването на Стоката в Б. по т.8.1 от «Договор за доставка» N207/12-17 от 07.12.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан.

 

ОСЪЖДА „И.Т.И У.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ****, комплекс „А.“, бл. *, ап. *, представлявано от В.С.да заплати на „ ЕТ (ИП) В.Н.Е., регистриран в Руската Ф. с peг. № ОГРНИП ************, ИНН ************ и с адрес на управление:*** чрез адв. Д.П.П. – САК сума в размер на  1349.19 лева  /хиляда триста четиридесет и девет лева и деветнадесет ст./ лева , представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Б.ки окръжен съд.                                      

         

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: