Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15. 03. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и трети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИАНА ШУЛЕВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 4062
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20005538 от
08.01.2021 г. по гр.д.№ 49158 по 2019 г. по описа на СРС, Първо ГО, 159 състав, се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.Т.Х., че дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.“**********,
аб. № 277034, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
24.04.2019 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 199.97 лв. /сто деветдесет и девет лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2016 г.
до 12.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 200.00 лв. и за периода от
14.09.2016г. до 14.09.2016г., както и исковете за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 70.33 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от 24.04.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, както и
сумата от 13.20 лв. обезщетение за забава за периода 30.04.2016 г. до
12.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
04.05.2019 г. по ч.гр.д. 23398/2019 г. на СРС, 159 състав.
Подадена е
въззивна жалба от Б.Т.Х., ответник пред СРС. Решението се обжалва в частта, в
която претенцията на ищеца – „Т.С.“ ЕАД по чл.422 ГПК е уважена за сумата
от 766,94 лв. от общо признато вземане в размер на 1000 лв.-главница,
представляваща стойност на ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и в частта за сумата от
199,97 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2016 г.
до 12.04.2019 г. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното
решение. Въззивникът счита, че неправилно СРС бил приел, че главницата в размер
на 766,94 лв. не е погасена по давност за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016
г. , т.е. за сумите за които е издадена на 31.07.2016 г. първата Обща фактура.
СРС неправилно приел, че срокът започва да тече от посочения в нея срок за
плащане – 14.09.2016 г. Счита, че при издаване на Обща фактура нова давност
може да тече само относно „изравнителното вземане“. Относно вземането за лихва
сочи, че ищецът не бил ангажирал доказателства за публикуване на фактурите на
интернет страницата на дружеството поради което и това вземане било недоказано.
Сочи, че СРС бил указал в доклада по чл.140 ГПК на ищеца, че не сочи
доказателства в този смисъл. Затова счита, че СРС правилно бил приел, че не е
настъпила изискуемостта на задълженията по процесните фактури, респ.
потребителят не бил изпаднал в забава и искът за лихви за забава бил
неоснователен.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли така предявеният иск. Претендира
направените разноски.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД,
ищец пред СРС, не е депозирала отговор
по въззивната жалба. В течение на производството изразява становище за
нейната неоснователност. Претендира разноски.
Третото лице-помагач- „Т.с.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 14.01.2021 г., а въззивната жалба е подадена на 28.01.2021
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва СРС
частично е уважил иска по чл.422 ГПК срещу ответника /въззивник.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 04.05.2019 г. по
ч.гр.д.№ 23398 по описа за 2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК длъжникът е бил уведомен на 01.07.2019 г.
На 15.07.2019 г. е било подадено
възражение по чл.414 ГПК. Видно от същото длъжникът е оспорил вземането по Обща
фактура № **********/31.07.2016 г. в размер на 1000 лв. ведно със законната
лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до изплащане на вземането; сумата в
размер на 200 лв.-мораторна лихва; сумата 70,33 лв. –цена на услугата за дялово
разпределение за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. ведно със законната
лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до изплащане на вземането; мораторната
лихва върху последното вземане, изтекла за периода 30.04.2016 г. до 12.04.2019
г. в размер на 13,20 лв. Вземанията на
ищеца са признати в общ размер от 1774,81 лв., които стойност на топлинна
енергия в размер над 1000 лв. ведно със законната лихва върху главницата от
24.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и относно мораторната лихва в
размер на 234,03 лв. над оспорените 200 лв.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 08. 08.2019 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 26. 08.2019 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК. В същата, обаче, са предявени
за установяване освен оспорените вземания, така и признатите, тъй като СРС е
дал неясни указания по чл.415 ГПК.
С отговора по исковата молба
ответникът е възразил по допустимостта на иска по чл.414 ГПК с оглед
направените от него признания на част от вземанията. Уточнено е, че оспорени са
сумите по Общата фактура № **********/31.07.2016 г. като погасени по давност.
С влязло в сила определение от
11.09.2020 г./л.63 по делото пред СРС/ е прекратено производството относно
сумата в размер на 1744,81 лв. – главница и 234,03 лв.- лихва за забава.
С оглед така постановеното
определение с молба от 24.09.2020 г. ищецът е уточнил, че претендира за
установяване вземания в общ размер на 1283,53 лв., от които сумата в размер на
1000 лв.- стойност на потребена ТЕ за ап.9, аб.№ 147683 за периода м.05.2015 г.
до м.04.2018 г. ; 200 лв. мораторна лихва, изтекла за периода 14.09.2016 г.-
12.04.2019 г., както и задължението за заплащане на стойността на услугата
дялово разпределение в размер на 70,33 лв. за периода м.03.2016 г.- до
м.04.2018 г. и лихвата за забава, изтекла за периода 30.04.2016 г. до
12.04.2019 г. в размер на 13,20 лв. Посочено е още, че всъщност задължението на
ответника за отоплителния сезон 2015 г.- 2016 г. възлиза на 743,50 лв./л.79-80
по делото пред СРС/.
В първото по делото публично
съдебно заседание, състояло се на 14.12.2020 г. съдът е прекратил
производството за сумата от 30 лв. с оглед действително признатия размер на
вземанията от страна на ответника, а именно 1774,81 лв.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС относно
възражението за погасяване на задълженията по давност, направено с отговора
по исковата молба, е приел, че погасени по давност са вземанията за преди
м.03.2016 г., но сумата по първата фактура, касаеща отчетен период 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г. на л.33 по делото била със срок на плащане 14.09.2016 г. По
арг. от чл.114 ЗЗД давността в случая започвала да тече от 15.09.2016 г. Затова
и искът относно главницата в размер на 1 000 лв. е приет за основателен и
като такъв уважен.
По отношение на лихвата за забава е прието, че задължението е срочно като се е позовал на
чл.33, ал.1 ОУ /годината на влизане в сила не е конкретизирана/. След извършено
служебно изчисление на дължимата лихва за забава по всяка една от Общите
фактури, СРС е достигнал до извода, че лихвата за забава по фактурата от
31.07.2016 г. възлиза на 199,97 лв. и е дължима за периода 15.09.2016 г.-
12.04.2019 г., а претенцията е неоснователна за разликата до 200 лв. и за
периода от 14.09.2016 г. до 14.09.2016 г.
В частта, в която претенциите са били отхвърлени по отношение стойността на
услугата дялово разпределение и лихвата за забавеното й изпълнение, решението
като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
С оглед доводите във въззивната
жалба спорно по делото е погасени ли
са вземанията за периода м.05.2015 г. до м.04.2016 г. по Общата фактура,
издадена на 31.07.2016 г., предявени за установява по иска по чл.422 ГПК по давност и съответно дължи ли се лихва
за забава върху същите.
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е било подадено на 24.04.2019 г., а претендираният период по отношение на
стойността на потребената ТЕ е от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. По този начин
е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.
Общите условия, в сила от 27.06.2016 г. са неприложими за периода, за който
спора е висящ пред въззивната инстанция.
За този период са в сила ОУ, одобрени
с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г.
Настоящата инстанция констатира,
че резултатът за периода 05.2015 г.- м.04.2016 г. е сума за връщане на клиента
в размер на 155,87 лв., виж изравнителната сметка, представена от третото лице
помагач , л.135 от исковото производство и съобщението към процесната Обща
фактура на л.33.
Видно от съобщението на л.33
дължимата сума за периода 05.2015 г.- м.04.2016 г. възлиза на 766,94 лв.
Настоящата инстанция, обаче, намира, че вземанията на ищеца за топлинна енергия
са погасени по давност 3 години назад от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, т.е. до м.02.2016 г.,вкл.
Непогасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода
м.03.-04.2016 г.
Тъй като ответника изрично се е
противопоставил на допускането от съда на поисканите от ищеца съдебни
експертизи под предлог, че е признал известни обстоятелства /което всъщност
признание е привидно/, съдът намира, че последиците от това поведение на
ответника не може да повлияе негативно досежно установяване претенциите на
ищеца. Затова и съдът на основание чл.162 ГПК с помощта на отразеното в
изравнителната сметка и съобщението към процесната Обща фактура, определя сумите, както следва:
Погасени по давност за периода м.05.2015 г-м.02.2016 г. в размер на 688,83 лв.;
Непогасени за периода м.03.-04.2016 г. в размер на 78,11 лв. / 766,94 лв. – 688,83 лв./.
Следователно обжалваното решение се явява неправилно в частта в която е
признато вземане за топлинна енергия в полза на ищеца в размер на 688,83 лв. за
периода м.05.2015 г-м.02.2016 г. поради което ще бъде отменено и иска по чл.422 ГПК в тази му част отхвърлен като неоснователен поради погасяване на тези
вземания по давност.
За периода м.03.-04.2016 г. за сумата в размер на 78,11 лв. решението ще
бъде потвърдено.
Относно лихвата за забава:
Видно от обстоятелствената част
на исковата молба самият ищец сочи, че ответниците изпадат в забава по
правилата на чл.33, ал.1 ОУ във вр. с чл.32,ал.1 ОУ, а именно: в 30-дневен срок
от датата на публикуването на фактурите на страницата на продавача, т.е. на
ищеца.
С определението си от 11.09.2020
г., представляващо доклад по смисъла на чл.140 ГПК във връзка с чл.146 ГПК, СРС
изрично е дал указания на ищеца, че носи тежестта да докаже, че ответника е
изпаднал в забава.
От ищеца по делото не са
ангажирани доказателства за публикуването на месечните дължими суми за
топлинна енергия за процесния период на интернет страницата на ищцовото
дружество, нито са представени констативни протоколи по реда на чл.539 ГПК.
При това положение обжалваното
решение се явява неправилно в частта в която е признато вземане на ищеца по
чл.422 ГПК в размер на 199,97 лв. относно лихвата за забава за периода
15.09.2016 г.- 12.04.2019 г., по отношение на задълженията за главница по
Общата фактура от 31.07.2016 г. Затова и решението
в тази му част ще бъде отменено
като неправилно и вместо това ще бъде постановено друго, с което искът по чл.422 ГПК в тази му част ще бъде
отхвърлен като недоказан.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Въззивната инстанция намира, че
СРС е разпределил разноските възможно най-благоприятно за ответника поради
което не преразпределя същите, вкл., за да не утежни положението му.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват съобразно изхода на спора и съдът му определя такива в размер
45,87лв.- държавна такса за въззивното обжалване.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива се
присъждат в размер на 100 лв.-
юриск.възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
На основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв. в полза на адв.И. ще бъде присъдено адв.възнаграждение, което съдът определя в размер на 330,28 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20005538 от 08.01.2021
г. по гр.д.№ 49158 по 2019 г. по описа на СРС, Първо ГО, 159 състав, в частта в която
се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Т.Х., ЕГН **********,***,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК**********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 688,83
лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015
г. до 29.02.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к.“**********, аб. № 277034, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 24.04.2019 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 199.97
лв. /сто деветдесет и девет лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.09.2016 г. до 12.04.2019 г. върху горната главница, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК на 04.05.2019 г. по
ч.гр.д.№ 23398 по описа за 2019 г. на СРС, 159-ти състав
И вместо
това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Б.Т.Х., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 ГПК
вр. с 415 ГПК, в частта, в която се иска
да бъде признато за установено по отношение на Б.Т.Х., ЕГН **********,***, че
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК**********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 688,83
лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015
г. до 29.02.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к.“**********, аб. № 277034, като
неоснователен поради погасяване на вземането по давност, както и в частта за признаване като дължима и
сумата от 199.97 лв. /сто деветдесет
и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.09.2016 г. до 12.04.2019 г. върху горната главница, като недоказан, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК на 04.05.2019 г. по
ч.гр.д.№ 23398 по описа за 2019 г. на СРС, 159-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20005538 от 08.01.2021 г. по гр.д.№ 49158 по 2019 г. по описа на СРС,
Първо ГО, 159 състав, в частта в която по иска по чл.422 ГПК вр.
с 415 ГПК се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Т.Х., ЕГН **********,***,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 78,11
лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016
г. до 30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к.“**********, аб. № 277034, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 24.04.2019 г. до окончателното
плащане на дължимото, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК на 04.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 23398 по описа за 2019 г. на СРС,
159-ти състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Б.Т.Х., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 45,87 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
Б.Т.Х., ЕГН **********,***,
да заплати на„Т.С.“ ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер
на 100 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК**********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв. в полза на адв.Н.И.И. , адв.възнаграждение в размер на 330,28 лв.
Решението е постановено при участието
на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: