№ 1891
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110202762 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 3895421, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДВП, на Д.Р.М., с ЕГН **********, в качеството му на
представител на собственика на МПС – „Клима Дистрибюшън ЕООД“, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева.
Недоволен от ЕФ е останал Митев, който го обжалва в срок пред СРС.
Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, защото нарушението не било
описано по необходимия начин, както и защото не било посочено мястото на
нарушението. Сочи се още, че протоколът от изготвяне на АТСС не отговарял
на изискванията за съдържание, не било ясно как бил разположен уредът,
установил нарушението, както и че АТСС не било одобрен тип и технически
изправно. Иска се отмяната му и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. В депозирано писмено становище по същество се иска
разглеждане на делото в негово отсъствие, като са преповторени изложените
в жалбата аргументи срещу процесния електронен фиш.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище се иска
потвърждаване на процесния ЕФ, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на СДВР.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 05.08.2020 г. в 13:26 ч., неустановено по делото лице е управлявало
лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № *** и се движил в гр. София, по
бул. „Александър Малинов“, с посока на движение от бул. „Околовръстен
път“ към бул. „Цариградско шосе“. В района на Академията на МВР, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място,
автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 71 км/ч, като е
приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на
скорост и същата се зачита като 68 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M 653,
записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.
След извършване на проверка за собствеността на автомобила, било
установено, че същият е закупен от дружеството Клима Дистрибюшън
ЕООД“, с ЕИК *********, на лизинг от „Аутобохемия“ АД. Ето защо, по
делото е безспорно установено, че дружеството „Клима Дистрибюшън
ЕООД“, с ЕИК *********, се явява собственик на процесното МПС, както и
че жалбоподателят в лицето на Д.Р.М. е управител на посоченото юридическо
лице.
След установяване на горните факти, на Д.М., в качеството му на
предсталяващ „Клима Дистрибюшън ЕООД“, с ЕИК ********* (на което е
управител), е издаден електронен фиш с № 3895421, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 50
лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, включително на поставеното в автомобила
АТСС, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка за изправност
на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на процесното
техническо средство, справка за собствеността на автомобила, доказателства
за обучение на служителя Иван Бенчев, разпореждане за определяне на
местата на контрол на пътното движение, както и от останалите по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства,
тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
05.08.2020 г. в 13:26 ч., неустановено по делото лице е управлявало лек
автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № *** и се движил в гр. София, по бул.
„Александър Малинов“, с посока на движение от бул. „Околовръстен път“
към бул. „Цариградско шосе“. В района на Академията на МВР, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място,
автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 71 км/ч, като е
приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на
скорост и същата се зачита като 68 км/ч.
Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че не било ясно
посочено мястото на нарушението, както и че самото нарушение не било
описано по достатъчен начин. Съдът намира, че от съдържанието на ЕФ се
установява, че нарушението е извършено на бул. „Александър Малинов“ до
АМВР, като това описание е напълно достатъчно за да може лицето да
разбере къде е извършено нарушението, което му е вменено. Същото важи и
3
по отношение на посоката на движение на автомобила, която е категорично
ясно посочена в самия ЕФ.
На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства аз това, че
процесното АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно
състояние към момента на използването му, като за това по делото са налице
изрични писмени доказателства.
По отношение на протокола за използване на АТСС, съдът намира, че той
отговаря на всички изисквания на закона за съдържание, като твърденията в
жалбата в обратния смисъл не почиват на действителния прочит на
доказателствата по делото. Освен това, по делото е налице снимков материал
от начина на поставяне на АТСС, който напълно отговаря на законовите
изисквания за това. Твърденията за неправилно разположение и превратно
ползване на уреда за измерване на скоростта за голословни и неподкрепени с
никакви доказателства, а тежестта да докаже тези твърдения лежи върху
жалбоподателя. Такова доказване обаче не е сторено, а с представените
снимки на разположението на АТСС в процесния автомобил се установява
точно обратното.
Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е
използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което
няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в
процесния ден.
Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесния фиш, не се е
възползвал от възможността, предвидена в закона, да посочи друго лице,
което е управлявало въпросния автомобил в посочените дата и час, поради
което правилно АНО е наказал именно него за осъщественото нарушение, тъй
като е установено, че дружеството, което той представлява като управител, е
собственик на автомобила.
Нарушението е извършено на 05.08.2020 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
4
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето
защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени
и проведеното административнонаказателно производство не страда от
пороци.
Съдът счита, че в този случай управителят на дружеството собственик на
автомобила носи обективна отговорност, поради което не се налага
обсъждането на субективната страна на деянието.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна (СДВР),
което да е в размер на 80 лева, съгласно правилата за неговото изчисляване,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 3895421, издаден от СДВР,
5
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д.Р.М., с ЕГН **********, в
качеството му на законен представител на собственика на МПС – „Клима
Дистрибюшън ЕООД“, с ЕИК *********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Д.Р.М., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6