О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 05.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
VIII
въззивен състав, в
закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
мл. съдия ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 400 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод частна
жалба от С.Г.М. срещу определение №
191471 от 13.08.2019 г. по н.ч.х.д. № 6031/15 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 105 – ти състав, постановено по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК, с което е оставено без уважение искането
на М. за присъждане на направените от последната разноски по в.н.ч.х.д. №
5798/2017 г. по описа на СГС, НО, X въззивен състав, в
размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за защитник.
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен
акт. По същество се излагат доводи, че са представени доказателства, че
претендираните разноски, по в.н.ч.х.д. № 5798/2017 г. по описа на СГС, НО, X въззивен
състав, в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение на защитник, са
реално заплатени. Направено е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен
акт и присъждане в полза на жалбоподателя на основание чл. 190, ал. 1 от НПК
сума в размер на 400 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по в.н.ч.х.д. № 5798/2017 г. по описа на СГС, НО, X въззивен
състав.
Софийски градски съд, като
взе предвид доводите на жалбоподателя и отправеното искане, въз основа на
материалите по делото и закона приема за установено следното:
С присъда № 1460 от 09.03.2016 г., постановена по
н.ч.х.д. № 6013/2015 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, подсъдимата С.М. е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК, като е уважен и
приетия за съвместно разглеждане в производството граждански иск на частния
тъжител Т.Д., в размер на 1000 лева, като същият е отхвърлен в останалата част
до пълния предявен размер от 10 000 лева. С присъдата, подсъдимата М. е
частично оправдана, за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и
т. 3, пр. 1, вр. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. Подсъдимата е осъдена да заплати в
полза на частния тъжител и сума в размер на 800 лева, представляваща
възнаграждение за защитник, както и по
сметка на СРС сума, в размер на 50 лева – държавна такса върху уважената част
от гражданския иск, ведно със сума в размер на 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По жалба на подсъдимата срещу осъдителната част на
първоинстанционната присъда е образувано в.н.ч.х.д. № 5798/2017 г. по описа на
СГС, НО, X
въззивен състав. Производството по делото е приключили с решение №
836/25.07.2018 г., с което първоинстанционният съдебен акт е отменен в
оправдателната и осъдителната част на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал.
1, т. 3 от НК, като наказателното производство е прекратено поради изтекла
давност за наказателно преследване, същевременно присъдата е потвърдена в
гражданскоправната ѝ част и в частта за разноските. В производството пред
въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие №
575927/08/02/2017 г. между С.М. и адв. А.С.– САК, с предмет оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се правна защита по в.н.ч.х.д. № 5798/2017 г.
на СГС, НО, X въззивен
състав.
С молба от 06.06.2019 г., жалбоподателката М. е сезирала СРС, НО, 105 състав, с искане по
чл. 190, ал. 1 от НПК за присъждане на направените съдебни разноски в
първоинстанционното и въззивното производство по делото, като същите бъдат
възложени в тежест на частния тъжител.
С определение № 139903 от 12.06.2019 г. по н.ч.х.д.
№ 6021/2015 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, постановено по реда на чл. 306,
ал., т. 4, пр. 2 от НПК, частният тъжител Т.Д.а е осъдена да заплати на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК в полза на С.М., направените от последната
разноски, в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
защитник за първоинтанционното производство. Същевременно съдът не се е
произнесъл по искането на жалбоподателката за сторени разноски за защитник пред
въззивната инстанция по в.н.ч.х.д. № 5798/2017 г. по описа на СГС, НО, X въззивен състав.
По жалба на М. е образувано в.н.ч.д. № 3156/2019 г.
по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав. С определение №
3127/07.08.2019 г. подадената частна жалба е оставена без разглеждане, като
делото е върнато на СРС, НО, 105 състав за изпълнени на дадените с въззивното
определение указния.
В изпълнение на дадените указания от въззивната
инстанция е постановено сега обжалваното определение № 191471 от 13.08.2019 г.
по н.ч.х.д. № 6031/2015 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, с което искането на
жалбоподателката е оставено без уважение, като е посочено, че в кориците по
в.н.ч.х.д. № 5798/2017 г. на СГС, НО, X въззивен състав не са приложени доказателства за
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателката.
При така установеното от фактическа страна,
въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Жалбата, с която е сезирана
настоящата инстанция, е подадена от процесуално легитимирана страна, в надлежна
форма, в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.
342, ал. 1 НПК, като разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.
190, ал. 1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за
сметка за държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия
до съда, се възлагат на частния тъжител.
В случая наказателното
производство по делото е прекратено с решение № 836/25.07.2018 г. по в.н.ч.х.д.
№ 5798/2017 г. по описа на СГС, НО, X въззивен състав,
поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване. При този изход
на производството и съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК разноските
по делото следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител. Под разноски
следва да се разбират и тези, които подсъдимият е сторил, във връзка със своята
защита и ангажиране на адвокат. Тези разноски на подсъдимия следва да бъда
възложени в тежест на частния тъжител, в случай, че бъдат представени
доказателства за тяхното извършване. Настоящата инстанция намира, че
доказателства за сторените разноски следва да бъдат ангажирани най-късно до
приключване на съдебното следствие за съответната съдебна инстанция. В
настоящия случай се претендират разноски за сторено адвокатско възнаграждение
във връзка със защитата на жалбоподателката пред въззивната инстанция по
в.н.ч.х.д. № 5798/2017 г. по описа на СГС, НО, X въззивен
състав. Видно от приложения в кориците по в.н.ч.х.д. № 5798/2017 г. договор за правна
защита и съдействие № 575927/08/02/2017 г. между С.М. и адв. А.С.– САК, с
предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в правна защита
по в.н.ч.х.д. № 5798/2017 г. на СГС, НО, X въззивен състав /л. 14 от делото/,
не е посочено догорено възнаграждение за предоставената услуга, нито извършено
заплащане. При така установеното настоящата инстанция намира, че доколкото
липсват доказателства за сторени разноски пред въззивната инстанция, то не следва
да се уважава искането на жалбаподателката за присъждане на сумата от 400 лева,
които същата претендира. Този извод не се променя и от представеното с
предходна частна жалба № 1043261/21.06.2019 г. фотокопие на договор за правна защита и съдействие № 575927/08/02/2017
г. с дописано договорено възнаграждение от 400 лева, доколкото същото е
изготвено за целите на производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК и не
следва да се приема за годно доказателство, доколкото създава възможност за
злоупотреба и претендиране на по-голям размер на разноските свързани със
сторени разходи за адвокатско възнаграждение, с оглед благоприятен за страната
резултат от приключилото наказателно производство. Следва да се посочи, че,
всички доказателства във връзка с претендираните разноски следва да бъдат
ангажирани преди образуване на производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК,
като точният момент, както беше посочено по-горе е приключване на съдебното
следствие пред съответната инстанция.
Поради
изложеното не съществуват основания за преразглеждане на определението на
първата инстанция и то трябва да бъде потвърдено.
Водим от тези съображения Софийски градски съд, НО, VIII въззивен
състав
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 191471 от 13.08.2019 г. ‚ постановено по н.ч.х.д. № 6031/2015 г. по описа на СРС‚ НО, 105 състав.
Определението е окончателно не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.