Решение по дело №341/2011 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юни 2011 г. (в сила от 14 юли 2011 г.)
Съдия: Галина Николова
Дело: 20113620100341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2011 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  129

 

гр.Нови Пазар,  07.06.2011г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Новопазарски районен съд в публичното си заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: Б.А.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 341 по описа на НПРС за 2011г. , за да се произнесе взе предвид следното : 

 

            Предявен е иск, черпещ правното си основание от  чл.150 от СК за изменение на присъдена издръжка на роденото от брака на страните малолетно дете.

            Ищцата, действаща като майка и законна представителка малолетното си дете твърди в исковата молба, че с решението за развод между нея и ответника, постановено по гр.д. № 354/ 2006г. на НПРС и ВЗС на 02.02.2007г., последният е осъден да й заплаща ежемесечна издръжка на детето им в размер на 30 лв.. От това време са изминали повече от 4 години, през които значително са увеличени нуждите на детето от облекло, храна, учебници и други. Ищцата сочи, че ответникът може да заплаща по – висок размер на издръжката.  Ищцата сочи, че сама се грижи за отглеждането и възпитанието на детето си и разчита на подкрепата на своите родители. Ищцата сочи, че работи и получава доходи, но те са недостатъчни за да покрият нуждите на детето, което предстои да бъде ученик в първи клас, а освен това страда от заболяване, което изисква ежедневни грижи и средства за лечение.

Ищцата моли след доказване на претенцията й съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от подаване на исковата молба – 17.03.2011г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на необходимост от нейното изменяне или прекратяване.

 

            Ответникът се явява и оспорва размера на претендираната издръжка. Твърди, че може да заплаща издръжка в размер на 50лв., т.к е безработен и няма постоянни доходи. Оспорва твърдението, че не полага грижи за детето и не дава издръжка. Сочи, че също живее в гр.В., където живеят ищцата и детето и много често детето нощува при него, когато майката е на работа, както и че също дава пари на детето според възможностите си и му купува храна, обувки, облекло и др. Сочи, че близките му, при които живее Веселин и Албена в гр.В. също купуват за сина му храна и подаръци на детето. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли частично иска за издръжка, като присъди такава в размер на 50лв.

 

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното :             

            Видно от Акт за  раждане № ***г. на Община В., ответникът е баща на малолетното дете -  Д.М.Х., родено на ***г. с ЕГН **********. По делото е прието като доказателство копие от решение по гр.д. 354/2006г. на НПРС, ВЗС на 02.02.2007г.,  по силата на което е постановен развода между страните по делото, родителските права спрямо детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти, както и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за децата си в размер на 30лв.. 

            От представените по делото доказателства относими към определянето на по – висок размер на издръжката на детето съдът прие, че е безспорно установено следното:

            Детето на страните по делото е малолетно, учащо в подготвителна група за първи клас в СОУ “***” гр. В.. От социалния доклад се установява, че детето  посещава редовно учебни занятия. Детето се води на училище от майката и се взема предимно от нея, като по изключение се взема и от бащата и близки приятели на същия, св. Веселин и Албена Гочеви. 

            Съгласно представените по делото доказателства се установява, че майката работи във фирма “***” ООД гр. В., и получава БТВ в размер на 420-450лв. От наличните доказателства се установява, че бащата е по официални данни безработен, но всъщност работи на непостоянна работа при св. В. Г. от гр. В., който има строителна фирма. Ответникът не е на трудов договор. От събраните по делото доказателства, имащи значение за предмета на делото се установи, че детето често остава и при баща си, който живее също в гр. В., на ул. “ Кестен” № 3. Бащата взема детето при себе си, когато майката е на работа до късно вечерта и през това време той поема изцяло издръжката на сина си. помощ на бащата оказват неговите работодатели св. В. и А. Г., които осигуряват място за спане, храна и всички необходими за детето грижи и внимание. Съдът приема от свидетелските показания за безспорно установено, че за времето до преди една година за детето са се грижили неговите баба и дядо по майчина линия, като от есента детето е записано на училище в гр. В. и от тогава то живее при майка си. В същото време бащата се е установил в гр. В. с цел да си намери работа и да може да се грижи също лично за детето си. От представения по делото социален доклад се установява, че макар и рядко бащата взема детето от училище, прибира го при себе си и се грижи за него. Основните грижи за отглеждането и възпитанието са на майката, нейна е и грижата за финансовото обезпечаване на потребностите на детето. Липсата на постоянни доходи на ответника се установява от събрания доказателствен материал по безспорен начин. Бащата работи в строителството и получава средно месечно минималната заплата в месеците, когато има работа, а понякога и повече. Свидетелят В. Г. посочи, че той живее в неговия имот без да плаща наем, почти не прави разходи за консумативи, т.к те се поемат от работодателят, а средствата които му се дават са като чист доход. Освен това двамата свидетели установиха, че самите те полагат грижи, което не се оспорва от ищцата. Освен за храна, облекло и подслон на детето, същите са го водили при нужда и на лекар и са полагали пълноценни грижи за него, като за свое дете. По делото се установи, че част от представените от ищцата писмени доказателства, копия от рецепти и фискален касов бон за закупени медикаменти всъщност са били платени от бащата, но това както се установи са средства несвързани с постоянно лечение на детето, а по повод на негово моментно състояние. Представената по делото епикриза от МБАЛ Ш., е от 07.05.2010 г., но тя макар да сочи, като установена диагноза епилептичен статус Гранд мал, не доказва, че детето е с постоянно такова заболяване. Нещо повече видно от посоченото в същия документ, детето е изписано по настояване на родителя без терапия. От свидетелските показания на св. Д. Р., баба на Д. се установи, че тя е била с детето в болницата и майката си го е прибрала след това в гр. В.. Съгласно утвърдения Списък на заболяванията, за които се издава "Рецептурна книжка на хронично болния", и лекарствен списък на НЗОК, съгласно Приложение № 6 към НРД 2010 г. заболяванията Генерализирана епилепсия без гърчове и Генерализирана епилепсия с гърчове са включени под номера, но за заболяването на детето Д. не е представена такава книжка, нито пък се твърди, че детето е с такова хронично заболяване. Следователно не може да се приеме твърдението на ищцата, че детето страда от това заболяване, т.е провежда постоянно лечение, което изисква закупуване на някакви медикаменти. В тази част твърденията на ищцата за наличие на здравословни проблеми на детето, изискващи постоянни, ежедневни лечение и грижи не се доказват. Този извод на съда се подкрепя и от посоченото в социалният доклад, на стр.3, че от 2010 г. до изготвянето на доклада детето не е имало повече епилептични припадъци, като независимо от това то се следи на всеки 3 месеца от специалист. Детето не приема никакви медикаменти за това заболяване.

            От социалният доклад се установява, че майката заплаща ежемесечен наем за ползваното от нея жилище в гр. В. в размер на 80лв.

            В обобщение на гореизложеното, съдът намира, че относно нарасналите нужди на детето и необходимостта от задоволяване на неговите потребности от храна, облекло, обучение и за здравето му се налага постановената първоначална издръжка да бъде изменена. Относно размерът на издръжката, която следва да се определи съдът се съобрази с направените по – горе констатации относно грижите, полагани от всеки от двамата родители, които живеят в гр. В., с доходите им и възможностите им да дават издръжка. Конкретно, че бащата е добронамерен, грижовен и обичащ детето си родител и дава макар и недостатъчна и непълноценна издръжка, както и че основната грижа е поета от майката, която работи по трудов договор и получава редовно месечно възнаграждение за труда си. Всичко това мотивира съда да приеме, че ежемесечна издръжка в размер на 80лв., платима от ответника е справедлива за неговите възможности, т.к той очевидно е добър майстор в строителството и може да получава доходи в размер на минималната заплата за страната, а понякога и повече. Същия следва да потърси и други възможности за реализация на трудовия си потенциал, които да му осигурят необходимите средства, както за собственото оцеляване, така и за издръжка на детето. Обстоятелството, че при този работодател временно няма работа не е пречка той да потърси реализация другаде, особено когато дължи издръжка на свой низходящ. Съдът намира, че исканата от ищцата издръжка в размер на 120лв. не следва да се уважава в пълният й размер, независимо, че действителните нужди на детето са дори и по – големи, т.к както се доказа по делото бащата също полага пълноценни и адекватни грижи, макар и в малкото време, което прекарва със сина си. Той също прави разходи за закупуване на храна, дрехи, лекарства и др. и това го прави независимо от дължимата издръжка.

             

            Водим от горното, съдът намира искът за изменение на издръжка на детето за  частично основателен и доказан и следва да се уважи в размера от 80 лв., като ответникът бъде осъден да заплати ДТ в размер на 4% върху разликата между уважения размер на издръжката и предишния й размер за три години, т.е в размер на 72лв.

 

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  : 

 

ИЗМЕНЯ определената с решение по гр.д. № 354/2006г. на НПРС, ВЗС на 02.02.2007г.ежемесечна издръжка, дължима от М.Х.Ш. с ЕГН  **********,*** вир и настоящ адрес гр. В., ул.”***” № * на Г.Н.М. с ЕГН **********,*** вир и настоящ адрес гр. В., ул.”***” № *, вх.*, *, като майка и законна представителка на детето Д.М.Х., родено на ***г. с ЕГН **********, както следва:

ОСЪЖДА М.Х.Ш. с ЕГН  **********,*** вир и настоящ адрес гр. В., ул.”*” № *,  ДА  ЗАПЛАЩА на Г.Н.М. с ЕГН **********,*** вир и настоящ адрес гр. В., ул.”**” № *, вх.*, *, като майка и законна представителка на Д.М.Х., родено на ***г. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 17.03.2011г., до настъпването на законна причина за нейното изменяне или отмяна.

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г.Н.М. с ЕГН **********,*** вир и настоящ адрес гр. В., ул.”***” № *, вх.*, *, като майка и законна представителка на Д.М.Х., родено на ***г. с ЕГН ********** срещу М.Х.Ш. с ЕГН  **********, за заплащане на ежемесечна издръжка за детето за разликата над 80лв. до 120лв.

 

            ОСЪЖДА М. Х. Ш. от гр. с  ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НПРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 72лв. /седемдесет и два лева/ по сметка на НПРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

Решението подлежи на предварително изпълнение, съгласно чл. 242, ал.1  от ГПК.  

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : ....................................

                                                                                      Галина Николова