№ 5134
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Аделина И.а
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
и прокурора Т. Ал. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина И.а Частно наказателно дело
№ 20241100206379 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За СГП – прокурор Т. С..
ОСЪДЕНИЯТ Г. Ц. Б. – явява се, доведен от органите на ОЗ „Охрана“
от СЦЗ.
В залата се явява адв. Л. К. Б., определена от САК за служебен
защитник.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Както вече съм заявявал, желая да ползвам услугите
на служебен защитник, тъй като не успях да си наема договорен такъв.
СЪДЪТ, съобразявайки предмета на настоящето производство и
съобразявайки обстоятелството, че осъденият към настоящия момент търпи
наказание ЛСВ, то приема, че е налице хипотезата на задължителна защита
съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1, т.6 НПК, поради което на първо място
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. Л. К. Б. за служебен защитник на осъдения Б. в
настоящето производство.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Самоличността на осъдения е снета в с.з. на 28.11.2024г.
Съдът разяснява на страните правата им по чл.274-275 НПК.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания за отвод.
Съдът, като намери, че не се направиха отводи
ОПРЕДЕЛИ
ПОСТАВЯ НАЧАЛО НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва чрез прочитане на депозираните от СГП
предложения на 04.06.2025г. и 01.09.2025г., за приспадане по чл.59 НК, вр. чл.
19, ал.9 от ЗПИИРКОРНФС
ПРОЧЕТОХА СЕ.
ПРОКУРОР: Нямам доказателствени искания. Приемам делото, че
делото е изяснено от фактическа страна. Невъзразявам да бъдат приобщени
документите свързани с кореспонденцията с издаващата държава, както и да
се приложи актуалната справка за съдимост.
АДВ. Б.: Да се приеме пристигналата конреспондеция по делото. Нямам
други искания.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Не желая да се събират други доказателства.
Поддържам становището на моя адвокат.
Съдът приема, че всички писмени документи, приложени в резултат на
проведена кореспонденция и консултация от страна на съда и от страна на
СГП, касаещи периода на досъдебно задържане от страна на осъдения и
период на полагане на труд, както и актуалната справка съдимост се явяват
съотносими такива в проценсия спор, поради което и на основание чл.283
НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото всички
приложени писмени документи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, отчитайки липсата на други доказателствени искания от
процесните страни, приема делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ
2
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Председател, във връзка с първото
предложение изготвено от СГП от 03.06.25г., изходирано на 04.06.25г., с
направено предложение да се приспадне период от време от изтърпяване на
наказанието ЛСВ на осъдения Б. в Австрия, както и да се произнесете по
въпроса за приспадане от наказанието ЛСВ за времето през което същият е
полагал труд в Австрия. Становището, което мога да взема е следното:
Считам, че не може съдът в момента да приспадне по реда на чл.12, ал.9
от ЗПИИРКОРНФС предварителното задържане от изтърпяване на
наложеното в Австрия наказание за посочения в предложението период, като
съображенията за това са ми следните. Има влязъл в сила съдебен акт, който е
приведен в изпълнение.В тези случаи право на прокурора е по реда на чл.417
НПК да извърши това приспадане, когато това не е направено от съда.
По отношението на времето през което осъденото лице е работело и
полагало труд в Австрия не може да бъде извършено приспадане по реда на
чл.18 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като съгл.ТР № 3/12.04.2017г. на ВКС,
съдът на РБ като изпълняваща държава не може да намали наказанието на
трансферираното от друга държава членка на ЕС лице, поради положен от
него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато
компетентните органи на последната при спазване на нейното законодателство
не са извършили подобно намаляване на наказанието. В получените отговори,
водената кореспонденция с Австрия, става ясно, че съгласно австрийското
законодателство, трудът в затвора не води до намаляване на наложената
присъда и извършената работа не може да бъде приспадната от
продължителността на наложеното наказание.
Във връзка с второто предложение внесено от СГП на 29.08.2025г., с
което се иска да бъде приведено в изпълнение наказание, наложено на Б. с
присъда на български съд, то намирам, че са налице предпоставките за това,
тъй като видно от свидетелството за съдимост, той е осъден по НОХД №
7164/2020г. по описа на СРС и с одобрено споразумение от 12.06.2020г. му е
наложено наказание ЛСВ за срок от 8 месеца, изпълнението, на което е
отложено за срок от 3 години. Става ясно от приетата за изпълнение присъда
на австрийския съд, че деянията са извършени в рамките на изпитателния срок
по НОХД № 7164/2020г. на СРС, т.е. трябва да бъде приведено в изпълнение и
тази присъда по НОХД. На основание чл.59, ал.2 НК, трябва да бъде
приспаднато времето, така както е записано във свидетелството за съдимост. В
този смисъла моля за вашето решение.
АДВ. Б.: Уважаема г-жо Председател, по отношение на първото
предложение, което е свързано с приспадане на изтърпяното в Австрия
задържане от вече приетата за изпълнение присъда, то моля на основание
чл.59 НК да приспаднете времето, през което той е бил задържан. В тази
3
връзка е пристигнала информация от Австрия и считам,че не говорим за това
да намаляваме присъдата и да изменяме наказание, единствено от вече
наложеното наказание да приспаднем неговото задържане, включително и
времето през което е полагал труд.
Що се отнася до второто предложение на осн. чл.68 НПК, при
постановяване на акта си за изтърпяване на наложеното наказание ЛСВ от 8
месеца с 3 години изпитателен срок, то моля да приспаднете от същото вече
времето, което е почти 4 месеца, през което осъденият е бил задържан по това
производство.
ОСЪДЕНИЯТ Б. /лична защита/: Съгласен съм с всичко което каза
моят защитник и поддържам нейното становище.
Съдът на основание чл.297 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Моля да ми приспаднете лежаното, което е било в
Австрия от наказанието, което сте признали, както и да ми приспаднете
лежаното по условната присъда.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание съдът се произнесе с приложения
съдебен акт в присъствието на горепосочените процесни страни
Производството е образувано по повод депозирано Предложение от СГП
с отправено искане за приспадане на времето на предварително задържане и
положен труд от срока на наложено на осъдения Г.Б. наказание ЛСВ по
призната и приета за изпълнение Присъда на ОС по наказателни дела
гр.Виена, Реп.Австрия. В последствие и преди отпочване на съдебното
следствие по делото е подадено от СГП и допълнително Предложение с
искане за приложение на чл.68 НК.
В с.з. представителят на СГП изразява становище за произнасяне по
същество относно второто предложение и на осн. чл.68 НК да бъде приведено
в изпълнение наказание, наложено на осъдения Б. по предходна осъдителна
присъда, като на осн. чл.59 НК се приспадне и времето на досъдебно
задържане на лицето.Участващият по делото прокурор също така изразява
становище за липса на материалните предпоставки, предопределящи
възможността за приспадане на положен от лицето труд в Реп.Австрия.
Досежно първото процесно предложение в частта му относно приложение на
чл.59 НК мотивира тезата за наличие на условията по чл.417 ал.1 НПК,
въздигаща в задължение на прокурора за приспадане на предварителното
задържане на осъдения, респ. приема, че съдът е лишен от правомощия в тази
насока.
4
Назначеният служебен защитник навежда доводи за основателност и на
двете предложения на СГП и това му становище изцяло се поддържа от
осъденото лице в предоставеното му право на лична защита и на последна
дума.
Съдът, след като прецени доводите на процесните страни и материалите
по делото отбелязва следното: Производството е образувано въз основа на
легитимен документ и доколкото именно СГС е съдът, признал и приел за
изпълнение последната постановена по отношение на осъденото лице
присъда, то се явява и компетентният съдебен орган, дължащ произнасяне по
процесния спор.
Съдът приема депозираните две предложения за процесуално
допустими, доколкото са подадени от оправомощен разследващ орган в кръга
на компетенцията му.Тук съдът намира за нужно да отбележи и следното в
отговор на изложените от прокурора доводи за приспадане на
предварителното задържане по реда на чл.417 ал.1 НПК – по същество тези
доводи касаят липсата на компетентност от страна на съда за произнасяне,
респ. касае се за недопустимост на първото процесното предложение в тази му
част.Да, действително разп. на чл.417 ал.1 НПК регламентира правомощие на
прокурора за приложение на чл.59 НК, ако липсва произнасяне на съд, и
изготвеното в тази насока Постановление съгл. чл.417 ал.2 НПК подлежи на
съдебен контрол, като определението на съда е окончателно; респ. предвижда
се едно двуинстанционно производство, разглеждано в момент на привеждане
в изпълнение на съдебните актове.По настоящем в конкретния случай е
отпочнато изпълнение на призната осъдителната присъда и действително в
този процесуален момент приложението на чл.59 НК е предоставено в
правомощията на съответния прокурор.Настоящият съд обаче приема, че
въпреки горното, разглеждането по същество на искането за приспадане по
чл.59 НК не би представлявало съществено процесуално нарушение – в тази
вр. се отчита, че приложението на чл.59 НК е в интерес на осъдения; отчита се
и обстоятелството, че в случая съдебното определение подлежи само и
единствено на въззивен контрол от САС, респ. отново се касае за
двуинстанционен контрол и в този контекст произнасянето на съда не води до
разширение процесуалните права на осъдения.На последно място се
подчертава и обстоятелството, че съдът вече е сезиран от СГП с предложение
за приспадане по чл.59 НК, което се оценява за показател за липса на желание
от страна на държавното обвинение за произнасяне в тази насока; дори тук
дебело се подчертава и фактът, че участващият по делото прокурор не оттегля
първото процесно предложение в частта му относно чл.59 НК. Именно при
тези съображения, настоящият съд приема, че следва да разгледа по същество
и двете подадени предложения.
След запознаване със събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа и правна страна:
По силата на Решение № 36/15.01.25г. СГС е признал и приел за
5
изпълнение Присъда № 86 Нv 77/23g на ОС по наказателни дела гр.Виена,
Реп.Австрия, с която присъда осъденият Г.Б. е признат за виновен в
извършени три отделни престъпления и му е наложено наказание ЛСВ за срок
от 6 години.С постановеното решение СГС е приспаднал на осн. чл.59 НК от
срока на наложеното наказание времето на досъдебно задържане в молещата
държава само за датата 20.04.23г.
Видно от писмените доказателства по делото, едва в последствие и при
фактическото предаване на осъдения на българските власти се установява по-
голям период на изтърпяване на предварително задържане (същият е коректно
посочен в първото процесно предложение). Съдът е подложил на проверка
горните факти и служебно е изискал отново данни за времето на задържане на
осъдения Б. – от постъпилите официални документи се установява, че лицето
е било задържано в обезпечителна служба от 02.04.23г. до 03.04.23г. и в
Следствен арест за периода 03.04.23г. – 09.10.23г.Т.е. налице са
доказателствено подкрепени фактически данни за по-голям времеви период на
предварително задържане на осъдения Б., който период не е обхванат от
първоначалното приспадане по чл.59 НК, визирано в постановеното от СГС
решение от 15.01.25г.Съгласно процесуалния закон, горната норма е
императивна такава и съответно след признаване на присъдата, издадена в
Реп.Австрия, то същата се явява и задължително приложима.Т.е. от
наложеното на осъдения наказание ЛСВ за срок от 6 години следва да се
приспадне в цялост времето на задържане и доколкото вече съдът е приложил
чл.59 НК само за датата 20.04.23г., то следва допълнително да приспадне и
периода 02.04.2023г. – 19.04.2023г., включително, и периода 21.04.2023г. –
08.10.2023г., включително.
Относно отправеното в процесното първо предложение искане за
зачитане и приспадане от срока на наказанието ЛСВ и работните дни,
положени на територията на издаващата държава СГС отбелязва следното:
Подобна възможност е регламентирана в чл.18 ал.2 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода. Съгласно
обаче горната норма, зачитането и приспадането на положения труд е
поставено под условие и е допустимо само в хипотезата на предвидена
подобна възможност в законодателството на издаващата държава.В
конкретния случай е видно, че осъденият Б. е полагал труд в Реп.Австрия;
извършвал е определени занаятчийски работи в Предприятие към следствието
(л.99), като съгласно австрийското законодателство, трудът в затвора не води
до намаление на наложената присъда.Т.е. независимо от доказания факт на
действително полаган труд от осъдения, то не е налице кумулативно
предвиденото в чл.18 ал.2 от Специалния закон изискване, а именно липсва
правен регламент в издаващата държава, позволяващ приспадане на времето
на полагане на труд от срока на наказанието.Поради това, и процесното първо
предложение на СГП в тази му част следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
6
На последно място и касателно отправеното предложение за
приложение на чл.68 НК: В конкретния случай СГС е признал и приел за
изпълнение постановената от австрийски съд по отношение на осъдения Б.
осъдителна присъда и това обстоятелство само по себе си предопределя и
възникване на всички предвидени в българския закон правни последици, респ.
приложима се явява нормата на чл.68 НК, ако са налице материалните
предпоставки за това.В случая и съобразно справката за съдимост, по
отношение на Г.Б. и по НОХД № 7164/20г. по описа на СРС е постановена
осъдителна присъда с наложено на лицето наказание ЛСВ за срок от 8 месеца,
изпълнението на което наказание на осн. чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 3
години.Следва да се отбележи, че производството по горното дело е
проведено по реда и условията на гл.29 НПК и сключеното между процесните
страни споразумение е одобрено от решаващия съд с нарочно съдебно
определение в с.з. на 12.06.2020г., което определение по силата на чл.382 ал.9
НПК е окончателно и съгл.чл.383 ал.1 НПК има последици на влязла в законна
сила присъда.Т.е. постановеният съдебен акт е влязъл в законна сила на
12.06.2020г. и този момент поставя началото на изпитателния срок, който
изтича на 12.06.2023г.Видно от параметрите на признатата осъдителна
присъда, в частност инкриминираните периоди на извършване на трите
престъпления, то същите са осъществени в рамките на определения по НОХД
№ 7164/20г. изпитателен срок.Т.е. налице са материалните предпоставки по
чл.68 ал.1 НК, предопределящи привеждане в изпълнение на наказанието
ЛСВ за срок от 8 месеца, като на осн. чл.59 НК следва да се приспадне
времето на досъдебно задържане, начиная от 07.02.2020г. до 02.06.2020г.
Водим от всичко гореизложено, СГС
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл.59 НК приспада от наложеното наказание времето на
изтърпяване на предварителното задържане по делото в молещата държава за
периода 02.04.2023г. – 19.04.2023г., включително, и за периода 21.04.2023г. –
08.10.2023г., включително.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СГП за приспадане на осн. чл.18
ал.2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за
налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода на времето на полагане на труд от Г. Ц. Б. с ЕГН
********** в Реп.Австрия.
На основание чл.68 ал.1 НК привежда в изпълнение наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, наложено на
осъдения Г. Ц. Б. с ЕГН: ********** по НОХД № 7164/2020г. по описа на РС –
София, което наказание на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.„в“ ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
На осн. чл.59 НК приспада от наложеното и приведено в изпълнение
7
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 месеца времето на
изтърпяване на предварително задържане по делото, начиная от 07.02.2020г.
до 02.06.2020г
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от днес пред САС.
Съдебното заседание приключи в 11:35 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8