№ 179
гр. Смолян, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500175 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С обжалваното решение №18/10.02.2023г. по гр.д. №280/2022г.
Маданският районен съд е признал за установено в отношенията между М.
М. К. и Община -Р., по предявения от М. М. К. отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Община Р. не е собственик
на недвижим имот, находящ се в гр. Р., съставляващ имот с идентификатор №
******, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м),
площ *** кв. м, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р.
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-12/10.03.2010 г.
наизпълнителен директор на АГКК при граници и съседи имоти с
идентификатори *****; *****; *****.Със същото решение е осъдил Община
Р. да заплати на М. М. К. сумата от общо 1 260 лева разноски по делото, от
които 900 лева за адвокатско възнаграждение, 50 лева за държавна такса, 300
лева за депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 10 лева
такса за вписване на искова молба.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№503/06.03.2023г. от Община Р.,с
ЕИК ******, представлявано от Р. В. П. –кмет, чрез адв.А. против решение
№ 18 от 10.02.2023 г. по гр.дело № 280 за 2022 г. по описа на районен съд -
Мадан като счита ,че този съдебен акт е неправилен и противоречащ на
материално-правни норми, като поради това моли въззивния съд да го
отмени изцяло .Счита че от изложенията на ищеца, от писмения отговор и
становището на ответната Община-Р., както и от представената като
1
доказателство по делото молба-декларация за извършване на обстоятелствена
проверка, внесена в Община-Р. от ищеца К., се налага извода, че за М. К. не е
налице правен интерес от завеждане на това съдебно производство. Твърди
,че ответната Община не оспорва правото на собственост върху целия имот
на ищеца, а само върху части от него, с обща площ от 34 кв.м., които попадат
в улична регулация по сега действащият регулационен план на населеното
място. Счита ,че това е обективен факт, като обстоятелството дали към
настоящия момент улицата, за която са отредени тези 34 кв.м. е реализирана,
или не, не би следвало да има значение с оглед постановяването на
съдебния акт по отрицателния установителен иск. Счита ,че тези данни се
съдържат и в приетото заключение по СТЕ, изготвена от инж.С.. Счита ,че не
се оспорва от никого в този процес, че уличната регулация на Община-Р.,
относно този квартал в чертите на града е актуална, действаща и към
момента на завеждане на делото. Заповедта за одобряването на регулацията
твърди ,че е от 1977 година и не търпи никакви изменения към настоящия
момент.Счита ,че неправилно районен съд-Мадан постановява съдебния си
акт като приема, че е налице безспорно доказване от страна на ищеца на
негови права на собственост върху процесния имот. Намира, че в тази част
решението на съда е постановено при недостатъчно доказателства,
установяващи категоричните права на ищеца К.. Позоваването на
показанията на двамата разпитани в хода на съдебното дирене свидетели М.
и А., без да се вземат пред вид особените близки отношения и на двамата с
ищеца и неговото семейство, е неоснователно.Счита ,че тези двама свидетели
не са били убедителни в своите показания като не са успели да установят
пред съда какви са точните граници на процесния имот, макар и да им е била
представена актуална скица на този имот, от ищеца по делото. Счита ,че в
своя съдебен акт районен съд –Мадан е пропуснал да изложи мотиви
относно направено от доверителя му възражение за един съществен факт,
пряко касаещ имота. Твърди ,че св.М. заявява , че същият имот преди много
години е бил собственост и е владян от С. И., баща на Ф. К. и дядо на ищеца
по делото-М. К.. А както е установено отново от св.М., наследници на С. И.
се явяват още и лицата А. И. и С. И.. Това счита ,че опровергава
категоричните мотиви на районен съд- Мадан, че права върху този имот имал
само ищецът К., а и тези двама негови братовчеди. Намира ,че не е случаен
факт и това, че ищеца и братя И. се явяват насрещни страни по АХ дело №
163/2022 г. по описа на Смолянски административен съд , като за
доказателство на тези твърдения, представил и по делото е било прието
определение на този съд по АХ дело № 163/2022 г. В този смисъл счита че са
недоказани и неверни твърденията на ищеца ,че по отношение на процесния
имот е налице свободно и необезпокоявано владение от страна на ищеца.
Освен това, от същото определение на административен съд Смолян счита
,че се установява, че за имота в м.‘‘Х.“ са били постановени две решения на
Общинска поземлена комисия - Р. с изх.№ 39/10.12.1992 г. и № 214 от
03.11.1992 г., като същите са издадени в полза на наследниците на С.
И..Счита ,че предизвиквайки този правен спор с Община - Р., се цели
заобикалянето на обективни факти, установени от административни актове
2
на Общинската поземлена комисия-Р. и възстановяващи права на
собственост върху имота не само на М. К., а и на братя И..Освен това
намира ,че в хода на процеса е налице нарушение на процесуални норми от
ГПК. Като проц .представител на ответника по делото поискал снемане на
обяснения от ищеца по реда на чл.176, ал.1 ГПК в съдебно заседание. И
независимо от това, че това доказателствено искане е било допуснато с
протоколно разпореждане на съдията-докладчик, до такъв разпит не се е
стигнало. Твърди ,че ищеца е осуетил явяването си в съдебно заседание, като
не е отговорил на изпратените му въпроси. Обяснението за това отсъствие е
наличието на стари заболявания и евентуален риск за здравето му от
явяването му в районен съд-Мадан. Този формален повод въпреки своята
сериозност обаче е бил приет от съда като достатъчно основание, за да
поиска снемане на обяснения от К. под клетва. Счита ,че в нарушение на
императивната норма на чл.176, ал.2 ГПК, съставът на съда не е приложил
разпоредбата на чл.176, ал.З ГПК, като възприел за основателни причините
поради които К. отказал да се яви в с.з. по делото. По този начин намира ,че
делото е останало неизяснено от фактическа страна Поради това моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови акт по
съществото на спора като отхвърли предявения отрицателен установителен
иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№786/06.04.2023г.
от адв. Е. М. В. като пълномощник на М. М. К. ,който намира ,че въззивната
жалба е изцяло неоснователна. Счита,че при разрешаването на спора,
районният съд изчерпателно и точно е изяснил фактическата обстановка,
съдържаща всички релевантни факти и обстоятелства. При така събраните
доказателства друга фактическа обстановка по делото, различна от тази
приета от първоинстанционния съдсчита ,че не може да се установи. При
така установеното по делото действително фактическо положение, районният
съд правилно е приложил и материалния закон. Счита ,че неоснователно се
твърди във въззивната жалба ,че за доверителя му не е налице правен интерес
от търсената защита. В тази връзка следва да се посочи, че ответната община
оспорва правото на собственост на доверителя му. По делото е постъпил
писмен отговор от ответната община, с който се оспорва изцяло исковата
претенция на доверителя му, като неоснователна. В тази връзка моли
настоящия състав да вземе предвид разясненията ,дадени в т. 1 ТР
№8/27.11.2013г. по т.д. 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК в което се приема че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В настоящия казус доверителя му твърди че е
индивидуален собственик на процесния недвижим имот въз основа на
наследство и давностно владение, като ответника оспорва правото му на
собственост, с оглед на което предявеният иск счита ,че е допустим. По
делото от представените доказателства се установява че доверителя му в
началото на 2022 г. във връзка с предприети действия за снабдяване с
документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване
3
правото на собственост върху процесния имот е поискал от община Р.
извършването на административната услуга а именно заверка на молба-
декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали
имот, с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Р., общ. Р., обл.Смолян, одобрени със Заповед №РД-18-
12/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр.София, с адрес: гр.
Р., ул. „П. Х.", с площ от *** кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), при
съседи: *****, ***** и ***** е актуван като общинска собственост. Този
документ твърди ,че е необходим на доверителя му във връзка с
производство по чл. 587 ГПК за установяване на предпоставките за издаване
на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Община Р. е удостоверила, че
част от имота попада в улична регулация ,която е общинска собственост. Към
същата молба- декларация е приложено и становище на Кмет на Община Р.,
че за процесния имот, който попада в улична регулация не е съставен АОС,
тъй като за улиците не се съставя такъв, както и е изразено мнение,че
категорично се възразява и счита за незаконосъобразно признаването на
правото на собственост на доверителя му за процесния имот чрез
обстоятелствена проверка. Твърди ,че доверителя ми е придобил процесния
имот по давност и изрично се е позовал на нея. Счита ,че доверителя му и
неговата праводателка в нито един момент не са губили владението върху
имота, същия не е бил отнеман от тяхното владение. В тази връзка счита ,че
са и показания на св. М. и А. .Освен това счита ,че районния съд освен на
свидетелските показания е постановил и оспорения акт въз основа и на
приетата по делото СТЕ без оспорване от страните и от която СТЕ явно
небудещо никакво съмнение се установява ,че за процесния имот не е налице
отчуждителна процедура, както и улицата не е реализирана. Дори не е
започнало фактическото и изграждане в тази връзка. Вещото лице е
категорично, че улицата, която е югоизточно от процесния имот и засяга
югоизточния край на имота, оцветено в жълт цвят , изобщо не е започнало
реализирането и. Уличната регулация, която е на югозапад, показана е със
зелен цвят, но в рамките на проектираната улична регулация е реализираният
път за с.Б., който е обаче с по-малка ширина, и реално тази част от процесния
имот, оцветен в зелено, попада в нереализирана част от уличната регулация.
Счита ,че след като процесния имот попада в територия, за която има ПУП -
План за улична регулация одобрен през 1977 г. след като за процесния имот е
установено ,че не е налице започнала и приключила отчуждителна процедура
,както и е установено, че мероприятието не е реализирано ,то намира ,че
правото на собственост върху процесния имот не е преминало в
патримониума на ответната община Р..Счита ,че по безспорен и категоричен
начин е установено по делото, че имота не е бил одържавяван, отчуждаван,
отнеман неправомерно от държавата, обобществяван от селскостопанска
кооперативна организация или на друго основание. Моли въззивния съд да
обърне внимание ,че ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. №
4705/2015 г. второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна
или общинска частна собственост, ищецът следва да докаже само
4
обстоятелствата, свързани с чл. 79 ЗС. Счита ,че отразяването на правно
основание в акта за държавна или общинска собственост не доказва право на
собственост. При липса на каквито и да са доказателства по делото, че
спорния имот е бил придобит от държавата или общината, чрез настъпване
на конкретни факти, твърдението на ответника, че имота е държавен или
общински намира ,че остава недоказано и ответника не се легитимира, като
собственик. За пълнота счита ,че следва да се отбележи и че не се установи
имота да е бил отнеман в полза на Държавата по силата на влязло в сила
наказателно постановление по Закона за собствеността на гражданите в сила
от 30.03.1973 г. до отменянето на съответните норми през 1990 г..Счита ,че
при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на плана за обществени
мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на
нарочна заповед по чл. 98 от ЗТСУ.С отреждането на даден имот за
определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от
предишния собственик, нито се придобива от общината, а е необходимо да се
проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на
собствениците на засегнатите имоти, поради което намира ,че няма как
заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град Р., да
има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно
придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира
общината като собственик на процесния имот на релевираното
основание.Счита ,че следва да се даде отговор на правния въпрос дали
административният акт за одобряване на кадастрален план или кадастрална
карта има вещноправно действие. Дали отразяването на даден имот в тях
рефлектира върху действително притежаваните вещни права и съставлява
пречка за защитата им по съдебен ред. В настоящия случай счита, че отговора
следва да е отрицателен.
Досежно представената по делото прокурорска преписка счита, че
същата не води до прекъсване на давноста по смисъла на чл. 116 ЗЗД.
Неоснователно във въззивната жалба се твърди незаконосъобразност на
съдебния акт доколкото според въззивника неявяването на доверителя му в
съдебно заседание да даде отговори на въпроси по чл. 176 ГПК е било
нарушение на правни норми.В тази връзка следва да се посочи че неявяването
на доверителя му следва да се преценя на плоскоста на ал. 3 от същата
разпоредба. Счита ,че отговорите на поставените въпроси по-никакъв начин
не разколебават извода на районния съд за основателност на исковата
претенция .Намира за неоснователно възражението във въззивната жалба, че
обжалваното решение било незаконосъобразно , тъй като трети лица- братя И.
имали права върху процесния имот. Счита ,че постановения съдебен акт по
никакъв начин не обвързва трети лица и същия няма сила на присъдено нещо
спрямо тези трети лица . Моли въззивния съд да се
произнесе в този смисъл като потвърди обжалваното
решение изцяло ,ведно с всички законни последици.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят
Община Р. редовно призована не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище от пълномощника - адв.А. ,който моли въззивния съд да
5
уважи изцяло въззивната жалба като претендира разноски по представен
списък.
Въззиваемият М. М. К. редовно призован , не се явява Вместо него
адв.Караманолева преупълномощена от адв.Е. В. поддържа становище ,че
така депозираната въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано постановено обжалваното
решение,тъй като доверителя и е упражнявал почеве от 10 години спокойно и
необезпокоявано владение и е налице фактическия състав на чл.79 ЗС
Претендира разноски .
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законния срок , с внесена държавна такса ,
срещу съдебен акт ,който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В районен съд –Мадан е бил предявен отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК от М. М. К.
против Община Р. да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
Община Р. не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Р.,
съставляващ имот с идентификатор № ********, вид територия
Урбанизирана, Ниско застрояване(до 10 м), площ *** кв. м, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Р. съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-12/10.03.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори *****; *****; *****.Ищецът чрез
процесуалният му представител твърди ,че е собственик на основание
наследство и давностно владение на описания по-горе поземлен имот тъй
като е била извършената неформална делба и той установил самостоятелна
фактическа власт върху имота от 1990 г Твърди ,че имота бил засаждан с
картофи и фасул и преди 1990г. от неговата наследодателка Ф. С. К.,която
починала 18.01.2021г.Твърди ,че в началото на 2022 г, във връзка с
предприети от негова страна действия за снабдяване с документи, които са
необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на
собственост върху процесния имот е поискал от община Р. извършването на
административната услуга, а именно заверка на молба-декларация за
обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали процесния
имот идентификатор ****** по КККР на гр. Р. е актуван като общинска
собственост.
По делото е представено удостоверение от което видно ,че Община
Р. удостоверила, че част от имота попада в улична регулация, която била
общинска собственост. Според становище на Кмет на Община Р. за
процесния имот, който попадал в улична регулация, не бил съставен АОС,
тъй като за улиците не се съставял такъв акт.
Видно от депозирания пред първата инстанция отговор на исковата
молба представителят на община Р. адв.А. е оспорил предявения
отрицателен установителен иск като недопустим и неоснователен. Посочва
6
се, че към исковата молба не е представен никакъв годен документ за
собственост, който да установява , че наследодателката на ищеца Ф. К. е била
собственик на процесния имот. Оспорва твърдението в исковата молба, че
процесният имот е даден на ищеца приживе през 1990 г. от неговата майка, от
който момент ищецът упражнявал самостоятелна фактическа власт върху
имота.
Пред първата инстанция е назначена , изслушана и неоспорена
СТЕ като в.л.С. установява ,че процесния имот e с площ *** кв.м. и е
записан на М. М. К. .По плана от 1977г. на гр.Р. има проектирани улици-
едната разположена югозападно от имота , а втората засяга югоизточния му
край .Установява ,че реално разширението на улицата не е реализирано .По
план процесния поземлен имот попада в проектираната улична регулация с
3 кв.м/на приложената скица ,оцветено в зелено/, но в нереализираната част
.Втората улица не е реализирана и изобщо не е започнато нейното прокарване
По план процесния поземлен имот попада в тази улица с площ от 31 кв.м.
/оцветеното в жълт цвят на скицата към заключението/.Вещото лице е
категорично ,че няма отчуждителна процедура за улицата , предвидена в
плана на гр.Р. от 1977г. и не е заплащано обезщетение .
При липса на каквито и да са доказателства, че спорния имот е
бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти,
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, ищецът
следва да докаже само обстоятелствата , свързани с чл.79 ЗС-продължилото
спокойно владение на имота повече от 10г. В този смисъл е /Решение № 271
от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о/
В тази насока са показанията на св. А. М. ,съседка на ищеца и
св.В. А. ,без родство с ищеца , които са категорични и еднопосочни ,че
процесните части от имота ги е владяла първо Ф. К. ,майка на ищеца ,а след
1990г. и М. К. повече от 10 години .
Неоснователно е възражението във въззивната жалба ,че било
установено че права върху процесния имот имали и наследниците на
лицето С. И. –А. И. и С. И. ,които били насрещни страни по нак.адм.характер
дело №163/2022г. по описа на административен съд Смолян . Тези
доказателства въззивния съд намира ,че са ирелевантни за настоящия спор.
Това е така , тъй като постановеният от районен съд- Мадан съдебен акт не
обвързва третите лица,които не са участвали в процеса , тъй като няма сила
на пресъдено нещо по отношение на тях.
По категоричен начин се установява от СТЕ и свидетелите по делото
,че за процесния имот никога не е била провеждана процедура поотчуждаване
на същия, респективно не е заплащано и обезщетение.
Въззивният съд намира ,че не са налице съществени нарушения на
процесуални правила в първата инстанция,с оглед на обстоятелството ,че не
бил дал обяснения по реда на чл.176 ГПК ищеца по делото .По този въпрос
районният съд е взел отношение в мотивите на обжалваното решение,като
въпросите на които е следвало да отговори не биха променили изхода на
делото Това е така защото в случаите, когато имотът не е бил коопериран по
7
силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно
чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на
частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв
имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /В този смисъл е
решение № 197 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2010 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията М. С.
Следователно правилно районният съд е приел ,че ищеца е успял
да докаже ,че е владял спокойно процесния имот в период от 10 години
преди предявяване на иска и ще следва да бъде потвърдено обжалваното
решение.
Поради това ,че изцяло следва да бъде потвърдено обжалваното решение
като законосъобразно и обосновано ,въззивния съд препраща към мотивите
на районен съд на основание чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъден жалбоподателя
Община Р. да заплати в полза на М. М. К., направените и своевременно
поискани разноски за въззивната инстанция представляващи адв.
възнаграждение за адв. В. в размер на 950/деветстотин и петдесет / лева
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №18/10.02.2023г. по гр.д.
№280/2022г. по описа на районен съд-Мадан ,като законосъобразно и
обосновано постановено .
ОСЪЖДА ОБЩИНА Р., БУЛСТАТ: ****** със седалище и адрес на
управление Област С., общ. Р., гр. Р., бул. Б. № ** да заплати в полза на М.
М. К., ЕГН ********** адрес:обл. Смолян, гр. Р., ул. "П. Х." № 5 разноски за
въззивната инстанция в размер на 950/деветстотин и петдесет / лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на пълномощниците на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9