РЕШЕНИЕ
№ 3963
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110107626 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Т. А. В., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. В*, срещу „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*, с която е предявен установителен иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на клаузата на
чл. 8 от сключения между страните Договор за паричен заем № 336735 от 22.11.2021 г., с
която е уговорено заплащането на компенсаторна неустойка в размер на 930,58 лв., на
основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД.
В исковата молба ищецът Т. А. В. твърди, че е сключил с ответника Договор за
паричен заем № 336735 от 22.11.2021 г., по силата на който се е задължил да върне сумата от
1 000 лв. главница, 229,42 лв. лихва и сумата от 930,58 лв. неустойка за срок от 12 месеца.
Счита, че клаузата в чл. 8 от Договора, с която е уговорена неустойката, е нищожна, поради
противоречието й със закона и в частност разпоредбите на чл. 19, ал. 4, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК,
както и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Сочи още, че уговорката противоречи на добрите
нрави. Сумата по уговорената неустойка е в размер почти колкото сумата по кредита, с
което се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост. Счита, че клаузата е и
неравноправна, защото предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.
Излага също, че неустойката е уговорена за репариране на вредите от непредставяне на
обезпечение, което е в противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел
кредиторът да прави предварителна оценка на риска от неплатежоспособност на длъжника,
като по този начин този риск се прехвърля върху потребителя. Излага още, че клаузата е
неравноправна, защото не е индивидуално уговорена и има за цел заобикаляне на закона,
поради което е и нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, защото сумата не е включена в
посочения в договора ГПР, за който е предвиден максимален размер в ЗПК. Моли за
прогласяване в отношенията между страните нищожността на клаузата и за присъждане на
разноски.
Ответникът „*“ ООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че описаната от ищеца фактическа обстановка е напълна, защото при подаване на
молбата за сключване на договор за заем му е предоставил стандартен европейски
формуляр, в който са описани подробно всички параметри на процесния договор. Сочи, че
1
след запознаваме с формуляра ищецът е взел решение за сключване на кредит при тези
условия, като същият е бил запознат с последиците при неизпълнение на задължението си
да предостави поръчители. Подробно излага съображения в този смисъл, като твърди още,
че тази клаузата на чл. 8 от Договора е индивидуално договорена със заемателя. В
заключение счита, че клаузата за неустойка не е нищожна и отговаря на изискванията на
закона. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С молба преди съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
поддържа отговора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е установителен иск с правни основания чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл.
26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже наличието на посочените от него основания за нищожност на процесната клауза на
чл. 8 от Договор за паричен заем № 336735 от 22.11.2021 г. Ответникът е следвало да
докаже, че процесната клауза на чл. 8 от Договор за паричен заем № 336735 от 22.11.2021 г.
е действителна.
Не е спорно по делото, че страните са сключили Договор за паричен заем № 336735
от 22.11.2021 г., в който е уговорена процесната клауза за заплащане на неустойка /чл. 8/.
Съгласно чл. 8 от Договора с подписването му заемателят декларира, че му е известно
и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 от настоящия
договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 930,58 лв., с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.
Същевременно в чл. 6 от Договора е предвидено заемът да бъде обезпечен с гарант и
още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот,
особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в
полза на замодателя. В чл. 10 от Общите условия са дадени допълнителни разяснения за
горепосочените обезпечения.
Настоящият състав счита, че процесната клауза на чл. 8 от Договора, тълкувайки я в
съвкупност и със свързаните към нея клаузи (чл. 20 ЗЗД), с която е уговорена дължимостта
на компенсаторна неустойка за неизпълнение на посочени задължения по договора (да бъде
предоставено определено обезпечение), е нищожна.
Неустойката е компенсаторна и е уговорена за неизпълнение на задължението на
заемателя за осигуряване на обезпечение, поради което е нищожна, поради противоречието
й с добрите нрави и със закона. Същата следва да се квалифицира като уговорена отнапред
компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена
договорена престация. Неустойката излиза от присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Не е ясно какви вреди покрива същата и доколкото
оскъпява допълнително кредита, заобикаля изискванията на ЗПК. Отделно тази уговорка
води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря
на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, поради което е и неравноправна. Също така, при
условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с уговорената неустойка се цели
да се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то
последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. Уговорката противоречи и
2
на чл. 19 ЗПК, с която се определя максималния размер на годишния процент на разходите,
доколкото претендираните суми не са включени в него. Самият размер на неустойката също
е прекомерен, доколкото е почти толкова висок колкото отпусната сума по заема. /В горния
смисъл е и практиката на ВОС по подобни казуси /Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по
в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение № 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г.,
Определение № 4195 от 22.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./ Предварителното
обявяване на информацията от заемодателя на заемателя не изключва уговарянето на
клаузата в противоречие с добрите нрави и закона. Клаузата цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора, заобикаляне изискванията за максимален размер на ГПР и
превишаване на максималната отговорност на длъжника при неизпълнение, предвидена в
чл. 33 ЗПК.
Потребителят винаги има правен интерес да иска прогласяване на нищожни клаузи в
действащ потребителски договор. Възприемането на това становище също би довело и до
превантивния ефект финансовите институции да не включват в договорите си за заем
клаузи, които са нищожни или неравноправни съобразно действащите законови разпоредби.
Предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата се явява изцяло
основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в размер на 50 лв. държавна такса,
както и на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в
размер на 300 лв. Същият не надвишава минимума по Наредба № 1 за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл. 8 от сключения между страните Т.
А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, и „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, Договор за паричен заем № 336735 от 22.11.2021 г., с която е уговорено
заплащането на компенсаторна неустойка в размер на 930,58 лв., на основание чл. 124, ал. 1,
предл. II ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ
на Т. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща извършени от ищеца разноски в производството за заплатена държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М. М. - ПАК, с адрес на кантората: гр. *, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на
основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3