Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № 45 от 15.03.2010г., постановена по НОХД 1066/2009г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимия П. И. П., роден на ... год. в гр. В.Т., живущ в с.С., български гражданин, българин, със средно образование, женен, работещ , неосъждан, с ЕГН *, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.06.2009 г. в с. Х., причинил на И. И. Г. с ЕГН * средни телесни повреди,изразяващи се във фрактури на 8-мо, 9-то, 10-то и 11-то ребра, довели до трайно затрудняване движението на снагата за срок от 1,5 месеца и контузия на белия дроб вдясно с хемопневмоторакс в дясна гръдна половина, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1, чл.54 и чл.36 от НК го ОСЪДИЛ да изтърпи наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от ВЛИЗАНЕ на присъдата в сила. СЪДЪТ ОСЪДИЛ П. И. П. да заплати на И. И. Г., жив. в с. Х., общ. В. Т., сумата в размер на 5000 лева /пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, от нанесените на 07.06.2009 година, средни телесни повреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лв. ОТХВЪРЛИЛ предявения от И. И. Г., против П. И. П. , граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесените средни телесни повреди, в останалата част, от 5000 (пет хиляди) лева, до пълния предявен размер от 15000 (петнадесет хиляди) лева, като неоснователен и НЕДОКАЗАН. ОСЪДИЛ П. И. П. , на основание чл. 189 ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. В. Т., сумата в размер на 110,00 лв. (сто и десет лева!, представляваща направени по делото разноски ; ДТ в размер на 200 лв.(двеста лева), както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от защитника на подсъдимия П. И. П., адв.Л. М. в която същият навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановената присъда, поради допуснато необсъждане на доказателства,несъбирането на такива касаещи вината на неговият под защитен, както и необоснованост на същата. Както на досъдебното производство така и в съдебно заседание не са били представени никакви доказателства, които да доказват по безспорен начин вината на П.. Моли се, да бъде отменена постановената присъда и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Адвокат М. излага допълнителни доводи, че присъдата по делото нямала мотиви.съдът употребил общи фрази за доказаност и направил изводите си въз основа на показания на свидетели основани на слухове.Повереникът на пострадалото лице,адв.К. смята жалбата за неоснователна и иска от съда да остави в сила присъдата на ВТРС. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитника на подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6, вр. чл. 99 ал.1 НПК има право да обжалва актовете, които накърняват правата и законните интереси на подсъдимия. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: На 07.06.2009 г. някъде около обяд подсъдимият П. П. се намирал със семейството си в заведение намиращо се до Хотнишкия водопад заедно със св.В.Ц. и В.М..По същото време там бил и пострадалият И. И. Г. заедно със св.С.Т. и други лица.Двамата ,подсъдим и пострадал се познавали.Г. след като изпил няколко бири отправил няколкократно обидни реплики и думи по адрес на съпругата на подсъдимия,както и към него самия.След обяд на същия ден Г. си тръгнал като се прибрал в с.Х. и посетил заведението „Л.”.Там отново употребил алкохол и си тръгнал според св.С.П. някъде около 14,30 часа.по същото време подсъдимият П. останал в заведението на Хотнишкия водопад вечерта до около 20,00 часа.после се преместил в с.Х. в заведението "Л.,намиращо се в центъра на селото.Поръчал си още алкохол на св.Панчева като с компанията си П. седнал на масите намиращи се под навеса пред заведението.тогава П. решил да разговаря с И. Г. и за това изпратил свидетелите Ч. и Т. да го извикат и доведат от къщи.Двамата изпълнили заръката и с колата на подсъдимия докарали пострадалия пред заведението "Л..Когато Г. слязъл от автомобила П. се доближил до него и го ударил по главата.От този удар на Г. потекла кръв по челото му и той паднал на земята зашеметен. През това време подсъдимия продължил да му нанася удари по тялото,предимно в областта на гръдния кош и странично в ребрата с юмруци и ритници.Намесили са се лица неустановени по делото,които са прекратили побоя и са отнесли Г. в находящо се до заведението складово помещение.На това място после той бил намерен и от брат си,св.Г. Г..Научил от него че побоят му е нанесен от подсъдимият П..непосредствено след това той откарал пострадалия в ЦСМП гр.В.Т. където му е била оказана и медицинска помощ,а по късно и приет за стационарно лечение.То продължило 16 дни. На досъдебното производство е била назначена съдебно-медицинска експертиза съответно приобщена към доказателствения материал на осн.чл.282 ал.1 от НПК. От заключението на вещото лице и възприето от първоинстанционния съд като компетентно и обосновано е видно, че са констатирани травматични увреждания на пострадалия И. Г. а именно : контузия на главата с разкъсно - контузна рана в тилната област на главата; контузия на гръдния кош отдясно с фрактури на ребра 8-9-10-11 по задна и средна подмишнична линия; контузия на белия дроб вдясно и изразен подкожен емфизем в дясната гръдна половина с излив на кръв в гръдната кухина; охлузване в областта на корема вдясно и дясното подребрие; насиняване и хематом на дясната мишница. Вещото лице е посочило, че констатираните травматични увреждания отговарят да са получени по начин, посочен от пострадалото лице, а именно от действието на твърди тъпи предмети, в съответните области. Фрактурите на ребрата в дясната половина на гръдния кош са му причинили трайно затрудняване движението на снагата, със срок на оздравителния процес за около 1,5 месеца.Хемопневмотораксът в дясната половина, както и контузията на белия дроб са пред поставили временно разстройство на здравето с опасност за живота. Останалите травматични увреждания са причинили на Г. временно разстройство на здравето, придружено с болки и страдания. В съдебно заседание по реда на чл. 282, ал. 2 от НПК, вещото лице поддържа заключението си и обяснява,че наличието на подкожен емфизем, в областта на дясната половина на тялото, говори за прясна, а не за стара травма. Уточнява, че излива на кръв води, в последствие, до образуване на плеврални сраствания (т.е. м/у обвивката на гръдния кош и обвивката на белия дроб), които водят до затрудняване разгъването на белия дроб, пред поставящо намалена дихателна способност. Освен това фрактурите на четирите ребра е можело да се получат от ритници с по голяма площ . Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства : показанията на пострадалия И. И. Г. включително и тези отразени в съдебния протокол от 15.12.2009 г. по НОХД № 1066/2009 г на ВТРС където лично той заявява и описва че побоят му е нанесен само и единствено от подсъдимия П. П..Това се потвърждава и от показанията на св.Г. И. Г. който пръв е имал контакт с пострадалия и го е възприел в състоянието след побоя.Авторството се установява и от показанията на св.И. Й. Г. виж съдебен протокол от същата дата – „…когато отидох видях П.,В.Ц.,съпругата му Р .Всички казаха че П. го е бил…..”.Това намира потвърждение и от показанията на св.С.Б.П. която на 15.12.2009 г. заявява че „…Чух след околбо половин час гюрюлтия и научих че П. е бил някого.До едно дърво видях човек даже не съм разбрала че И. е бития…..”.В подкрепа на този извод относно авторството на деянието са и показанията на св.Пламен Чакъров който при разпита си на 15.03.2010 г. е заявил ….” Както бях спрял джипа между него и кръчмата,стана съприкосновението между двамата ,тоест между пострадалия и подсъдимия…..”.Това са все факти ,които потвърждават ,че именно П. е нанесъл побоя и съответно телесните увреди на Г..Същевременно опровергава и твърдението съответно възражението на защитника на подсъдимия,адв.М. че липсват преки доказателства сочещи изпълнителя на побоя.Установената фактология се доказва и от показанията на разпитаните на съдебното следствие пак тогава като свидетели посочените по горе лица, от заключеÝието на съдебно медицинската експертиза, както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства.Прави впечатление че на досъдебното производство тези свидетели са били по словоохотливи и са дали по подробни показания като в последствие пред първоинстанционния съд са повторили нещата макар и в по съкратен и неангажиращ самите тях вид.Все пак и така,те по недвусмислен начин указват кой е именно автора на престъплението и че това е П. П.. И този съд,както и първоинстанционния намира също за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия П. П.,адв.Л.М., че обвинението срещу него не е доказано по безспорен и категоричен начин. Окръжният съд не възприема доводите изразени при съдебните прения, че липсват мотиви към присъдата и че нямало преки доказателства за авторството на деянието. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: Подсъдимият П. И. П. с деянието си, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал. 2, вр. с ал.1 от НК, доколкото на 07.06.2009г., в центъра на с. Х., в близост до заведение "Л.", е причинил средна телесна повреда на И. И. Г., с ЕГН *, изразяваща се във фрактури на 8-мо, 9-то, 10-то и 11-то ребра, довели до трайно затрудняване движението на снагата за срок от 1,5 месеца и контузия на белия дроб вдясно с хемопневмоторакс в дясна гръдна половина, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. От обективна страна безспорно от свидетелските показания на пострадалия И. И. Г. и свидетелите С.Б.П., И. Й.Г., С.К.Т., В.Ц.М. и Г.И. Г. се установява, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.129, ал. 2, вр. с ал.1 от НК като е въздействал върху организма на пострадалия така, че е предизвикал увреждане на здравето му, причинявайки му фрактура на 8-мо, 9-то, 10-то и 11-то ребра, довели до трайно затрудняване движението на снагата за срок от 1,5 месеца и контузия на белия дроб вдясно с хемопневмоторакс в дясна гръдна половина, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота., съставляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Безспорно затруднението движението на снагата за посочения срок е трайно, доколкото съдебната практика свързва белега "трайност" с минимална продължителност във времето около тридесет дни. Доколкото посегателствата против здравето са типични резултатни увреждащи престъпления, е настъпил престъпният резултат. От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като П. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и ги е искал. Подсъдимият е пълнолетно и наказателно отговорно лице. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, съдът намира, че ВТРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание. При определяне размера на това наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и средно високата обществена опасност на дееца, както и наличието на раздразнение предизвикано от пострадалия с отправяните от него обиди, което е съобразено и от първоинстанционния съд. Правилно е определен и размерът на гражданския иск съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедливост.Справедливото определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обективирано от преценка на конкретните обективно настъпили обстоятелства както и за продължителността на периода през който те са били търпени.При това е отчетено и провокативното поведение което самият пострадал е имал преди инцидента. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на защитата, че извода на РС В.Т. за съставомерност и авторство на деянието от страна на подсъдимия П. не кореспондира със събраните по делото доказателства, както и че районният съд не е изготвил мотиви към присъдата си. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбите твърдения. По гореизложените мотиви подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45 от 15.03.2010г., постановена по НОХД 1066/2009г., на Великотърновският районен съд Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |