№ 843
гр. ******, 19.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ******, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000683 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 278 вр. чл. 130 от ГПК по
частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД - София срещу протоколно
определение № 1666/09.11.2022 год. по описа на ОС – ******, с което е
прекратено производството по т.д.№ 780/21 год.
Жалбоподателят излага, че процесният договор за кредит е сключен по
реда на специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти и с
единствената конкретна цел – за заплащане на такси за обучение в МУ
„Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – гр.******. Договорът е свързан с професия
на кредитополучателя, което изключва приложимостта на чл. 17 от Регламент
(ЕС) № 1215/2012 год. Компетентен да се произнесе по спора е съдът по
мястото на изпълнение, т.е. ВОС. Отделно от изложеното, на основание чл.
62 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 год., сезираният съд следва да определи
местоживеенето на ответника по правилата на вътрешното си право.
Фактическото пребиваване на кредитополучателя е в РБългария и същият не е
уведомявал банката за евентуална промяна. Да се приеме обратното означава
да се защити недобросъвестното поведение на една от страните по
облигационното отношение. Местожителство в друга държава-членка не е
установено. Поддържа се още, че в заключителната част на договора за
кредит е изрично посочено, че за неупоменатите в договора и в общите
условия случаи се прилагат разпоредбите на ЗКИ, наредбите за прилагането
1
му и други относими актове. Сочената утоворка имплицитно включва и
определянето на българския съд като компетентен да разгледа всички
спорове. Моли за отмяна на неправилното прекратително определение и
продължаване на съдопроизводствените действия срещу ответника.
Депозираната частна жалба е редовна и допустима.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
ВОС е бил сезиран с искове за реално изпълнение на задължения по
договор за кредит с ответник – М.А.С.. Сключеният договор е изплатим на
вноски и има целеви характер - предоставен е по реда на ЗКСД с цел
кредитиране на студенти с държавна финансова подкрепа. Банковото
кредитиране по ЗКСД покрива характеристиките на потребителски договор
по смисъла на чл. 17, §1, б.“б“, пр.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г., тъй
като предвижда изплащането на вноски и е сключен във връзка с обучението
на студент, който още не е придобил квалификация и не упражнява професия.
В този смисъл е и установената съдебна практика (Определение № 171 от
11.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 678/2021 г., IV г. о., ГК).
В сключения договор за кредит кредитополучателят е индивидуализиран
като гражданин на *********, с постоянен адрес в *** и настоящ адрес в
гр.*****************************************. Съобразно писмо на РДВР
– ****** М.А.С., гражданин на *********, е имал статут на продължително
пребиваващ в Република България до 31.12.2019 год. със заявен настоящ
адрес от 23.10.2017 год. в гр.******, ул.“*****************************.
Призовката, изпратена до посочения адрес, е върната в цялост.
С молба от 09.02.2022 год. ищецът е посочил адрес за призоваване на
ответника в *********. Съдът е съставил искане за сътрудничество до
замолен компетентен орган от държавата-членка в която се намира посочения
от ищеца адрес на ответника за извършване на връчване на книжата по делото
в съответствие с процесуалните правила на замолената държава. По делото са
налице данни за връчване на адресата чрез пощата на 29.04.2022 год. в
съответствие с германските разпоредби.
Съвкупната преценка на релевантните факти: преустановяване на статута
на постоянното пребиваване на регистриран в България адрес и наличието на
официално удостоверяване за извършено връчване в съответствие с правото
на държавата, където се намира адреса на кредитополучателя, обявен като
2
последно известен според твърденията на кредитора, обуславя извода, че
ответникът е с местоживеене в *********. Следва да се има предвид, че
върнатите книжа не установяват промяна на местожителството на ответника
в *********, а удостоверяват единствено невъзможност за осъществяване на
пряка връзка от пощенския служинтел поради липса на достъп до жилище
при наличие на явно обозначена пощенска кутия за кореспонденция. Затова
въззивният съд не установява хипотеза, аналогична на описаната в
цитираното решение по дело С-327/2010 г., където актуалното
местопребиваване на ответник в държава[1]членка не е известно. Напротив, с
връчването, сертифицирано по реда на Регламент 1393/2007г., е потвърдена
фактическата връзка на потребителя с *********, чийто гражданин е
ответника. Затова и според местоживеенето на потребителя към датата на
образуване на производството, компетентен да разглежда спора е само съда в
********* съгласно императивното правило на чл. 18 §.2 от Регламент
(ЕС)1215/2012.
Следва да се има предвид, че местоживеенето като релевантно понятие
за приложение на чл. 18 §.2 от Регламент (ЕС)1215/2012 следва да се
определи по българското законодателство – чл. 62, §1 от Регламента. По арг.
от чл.46, ал.2 ЗНА вр. чл.94, ал.1 ЗГР местоживеенето е мястото, на което
едно лице живее. Без значение е дали то съвпадата с регистриран адрес. Без
значение за определяне на местоживеенето са и временните отсъствия за
ваканции, визити, бизнес, медицинско личение и др.
Фактът, че потребителят не е уведомил доставчика за настъпила
промяна в местоживеенето си, е ирелевантен за приложението на чл.18, §.2 от
Регламента.
Изцяло неоснователно е позоваването на допустимо дерогиране по чл.
19, §. 3 от Регламента на специалната компетентност по потребителските
спорове. На първо място липсва каквото и да е споразумение, което да визира
избор на компетентен съд. Посочената от ищеца уговорка, че за
неупоменатите в договора и Общите условия въпроси се прилагат
разпоредите на ЗКИ, наредбите за прилагането му и други относими актове,
би могла да се отнесе само до избор на приложим материален закон, но не и
до споразумение за пророгация, с което изрично потребителя се отказва от
гарантираната му от закона защита. Определянето на приложимо право е
3
самостоятелна уговорка с материалноправни последици, която не включва
имплицитно избор на компетентен съд. Обратно, уговорката за договорно
възлагане на спора на чуждестранен съд е уговорка с процесуалноправни
последици.
Соченото разграничение е последователно застъпвано както в
европейското, така и в националното законодателство. В разпоредбата на чл.
25 от Регламент № 1215/2012 е предвидена възможност за страните да
договарят, че съд или съдилища на държава членка са компетентни за
разрешаване на всякакви спорове. В чл.3 от РЕГЛАМЕНТ(ЕО) No593/2008
относно приложимото право към договорни задължения (РимI) е предвидено,
че договорът се урежда от избраното от страните право. По идентичен начин
в КМЧП са разграничени уговорките за избор на компетентен съд и избор на
приложимо материално право /чл.23 и чл.93/.
С оглед правната сигурност клаузата за избор на компетентен съд
трябва да е ясна и изрична.
Дори и да се приме намерение за възлагане на компетентност именно на
съдилищата в България, то тя би противоречала на националния закона на
„избрания“ съд, доколкото според чл. 117 ал.3 ГПК споразумение за избор на
конкретен съд по спор срещу потребител може да има действие, само ако е
сключено, след като спорът е възникнал.
В заключение, въззивният съд преценява, че при надлежно удостоверено
връчване на съдебни книжа на потребител на адрес в друга държава-членка и
неявяване на ответника пред сезирания съд, липсва положителна процесуална
предпоставка за разглеждане на потребителския спор с международен
елемент и недопустимото производство следва да се прекрати. Жалбата е
изцяло неоснователна и прекратителното определение следва се потвърди
като изцяло съвпадащо с изводите на настоящия съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД
- София срещу протоколно определение № 1666/09.11.2022 год. по описа на
ОС – ******, с което е прекратено производството по т.д.№ 780/21 год.
4
поради липса на международна компетентност по потребителски спор, на осн.
чл. 28 пар. §1 от Регламент (ЕС)1215/2012.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС с
частна жалба в седмичен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5