№ 148
гр. Смолян, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
Сложи за разглеждане докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно
гражданско дело № 20245400500155 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателката С. Ш. К., редовно призована, не се явява. Вместо
нея се явява адв. А. К. - П., редовно упълномощена.
Въззиваемата Ф. А. К., редовно призована, се явява лично и с адв. П.
М., редовно упълномощен.
Вещото лице д. С. К., редовно призавон, се явява лично.
Адв. К. – Няма процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.
Адв. М. – Няма процесуални пречки. Моля се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма пречки да се даде ход на делото. Поради
изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
СЪДЪТ сне самоличността на вещото лице, както следва:
Д-р А. С. К. – ** години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
СЪДЪТ напомни на вещото лице наказателната отговорност по чл. 291
от НК, като същият обеща да даде заключение по съвест и знание.
Съдът докладва изготвената експертиза, като пристъпи към разпит
1
на
Вещото лице К. – Поддържам писмено представеното заключение.
Преглеждах подекспертната в дома й. Тя е лежащо болна, не може да става,
поради ставни проблеми и една обща проява на старостта. Установи се, така
че тя е с тежка форма на деменция. В личната й документация при личния й
лекар, която изисках, й е направен скенер преди 6 години, където е
констатирана „корова атрофия“. 56 години тази „корова атрофия“ е
напреднала до пълна невъзможност да разбира свойството и значението, и
естеството на воденото дело. Така, че състоянието й покрива правното
понятие „пълна недееспособност“. Когато посетих подекспертната в дома й,
контактът с нея беше практически невъзможен. Тя освен, че си каза името и
че е от някакво село, където говорят турски, каза няколко приказки на турски,
които половината разбрах, половината не, но те бяха откъслечни. Освен
името си и от къде е, от Г. ли каза, от къде беше, адекватен контакт с нея е
невъзможен. По тези причини тя не може въобще да разбира естеството на
воденото дело, че трябва да се махне от апартамента, да го плаща или какви
са решенията на съответните инстанции. В дома й беше нейният син, който е
инвалид, без тазобедрена става и се придвижваше с патерици, както и една
тяхна родственица, която им помага в домакинството. Жената е напълно
дементна, адекватен разговор с нея е невъзможен. Тя нито знае датата, нито
къде е, освен малкото си име, което най-накрая се забравя. Такива неща за
дела, за Ф., тя не познава родственицата, които я обслужва. Имала е епизоди,
мисля, че съм ги описал, в които тя не познава дори сина си и смята, че
влизат някакви хора. Това са прояви на „пълна дементност“, „дълбока
дементност“. Така, че аз съм я питал дали знае за апартамента, но никаква
реакция. От тази гледна точна, невъзможно е да се получи каквато и да е
информация. Тя не реагира въобще на името Ф.. Какво е съобщила
родственицата, която е гледа, е отделен въпрос. Тя е в пълна деменция, тя е
само човешко същество, което диша, хранят е, сама не може да се храни, и
вегитира. Не е в състояние за никаква абстрактна мисъл, каму ли някакви
дела. Освен това, тя е работила по-елементарна работа и не е наясно, дори и
здрава да беше, с такива правни процедури, но дълбочината на тази деменция
е такава, толкоз дълбока, че тя не е в състояние въобще да осмисли подобни
въпроси за делби, за пари и други. Недееспособен човек, който покрива
изискванията за поставяне под пълно запрещение, не е способен да осмисли
2
естеството на делото и последствията, и всичко по-нататък. Тя е едно
вегитиращо човешко същество – диша, хранят я, но умствената й дейност е
изтрита.
Адв. К. – Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
Адв. М. – Нямам повече въпроси към вещото лице. Формално
възразявам срещу приемането на експертизата.
СЪДЪТ намира, че следва да се приеме по делото изготвената СПЕ и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото изготвената съдебно-психиатрична експертиза с
вх. № 2269/11.06.2024 г.
На вещото лице д-р А. К. да се изплати възнаграждение в размер на
400 лева, внесен от жалбоподателката по делото по депозитната сметка на
ОС-Смолян.
Адв. К. – Уважаеми съдии, аз очаквах от колегата предложение за
спогодба. Във връзка с направеното заключение на вещото лице, лично, сама
за себе си, аз незнам дали редовно ли съм упълномощена или не съм, при
условие, че тя не разбира свойството и значението. В тази връзка тук е
нейната снаха, която е била в първото съдебно заседание и тя лично е водила
преговори с адв. М., и са имали някаква уговорка, но не е изпълнена. По
отношение на моето пълномощно мога да кажа следното: Тази жена ме
потърси с решението и каза какво трябва да направя. Подготвих една жалба.
Тъй като каза, че бабата не е в състояние да дойде и е на легло, написах го и й
го дадох на нея. Опитах се по телефона да говоря с жена, тя каза, че няма
адвокат, незнам. Лично, когато аз получих решението и се запознах, се
обадих на колегата и му предложих да видим как да се споразумеен по
някакъв начин, защото това е единственото – тя е баба на легло, живее със
сина й, който е 100 % инвалид, и казах, че тази сума от 18 000 лева е
непосилна за нея, първото което е. Второто което, колегата ми се обади и
каза, че е говорил с неговата доверителка и тя иска 18 000 лева плюс 2 000
лева разноски по делото, при което тези хора казаха, че могат да дадат 10 000
лева и под формата на наем да изплащат нещо, но те не се съгласиха. Затова
3
аз бях изправена лично, от морална гледна точка, и заведох делото. Мисля, че
в този момента сега етап на преговори не можем да водим. Ако близките се
наем да сложат бабата под пълно запрещение и да продължи делото. Аз друг
вариант не виждам. Снахата на бабата е тук и ако съдът прецени може да я
разпита и същата да обясни каква е ситуацията.
СЪДЪТ допусна до разпит А. П., като сне самоличността на същата,
както следва:
А. С. П. – ** години, българка, българска гражданка, неосъждана, снаха
на С., съпруга на един от синовете на С.. Не е съпруга на М. П. - синът на С., с
който тя живее.
СЪДЪТ напомни на свидетелката отговорността по чл. 290 от НК, като
същата обеща да каже истината.
Свидетелката П. – М. П., който живее със С. е без става. Повечето
време той гледа бабата, а ние ходим да я наглеждаме. Ние пазаруваме, пишат
ни на лист и ние ходим до магазина да пазаруваме, каквото трябва – памперси
и други работи, които трябват, се снабдяват, но М. си стои само по вътре,
като му предстои операция. Бабата е на легло, не може да става, на памперси
е. Когато започна първото дело, бабата падна. Аз тогава я показах снимка,
превързан крак и от тогава съвсем не може да ходи. Не мога да си спомня
кога беше това. Не знам кой е получавал призовките по делото. На нея са ги
носили, никой не се е подписвала. Първата е с отказ, след това не знам. Като
отидох при нея да я видя, я намерих на земята и се задействах. Така разбрах за
делото. Когато разбрах дойдох в съда, бях на заседанието. Когато разбрах за
делото, подписах призовката, видях, че не трябва да се отлага и да се връщат,
взех я, дойдох в съда и се явих, лично говорих аз. Бабата взема обикновена
пенсия, не знам колко точно. Преди това е работила като санитарка в
болницата. М. получава пенсия за инвалидност. Единият му крак е чисто син
и ще влиза в болница, не знам кой сега ще я гледа. Трябва аз да отида да я
гледам, а аз също не съм добре здравословно. Чудим се кой ще я гледа.
Положението е критично. Бабата е от Г., но там нямат нищо наследствено.
Това е единственото им жилище – с две стаи и кухня. До 10000 лева ако
трябва и аз ще помогна, не мога, но ще помогна .До 10000 лева могат да се
съберат, повече не може. Аз не мога да я взема в моя апартамент. Той е две
стаи и кухня. Аз имам три деца, като едното живее с мен. Другите не може да
4
се върнат, тясно е. С. има общо 5 деца, но никой не може да я гледа. В
България си са, но няма кой да я гледа и те нямат приходи. Просто е
невъзможно, никой не може я гледа. Щом я гледа инвалид, се сещайте. Аз съм
получила една от призовките, когато се явих първия път. Питах С. за какво
става въпрос, но тя нищо не разбира. Тя не може да чете, нищо не разбира, тя
си е открай време такава. Намерих призовка. Втора дойде и аз я приех,
подписах я и дойдох тука в съда, това беше в началото. Дойдох, за да обясня
какво е нейното положение. Бях я снимала паднала, целият й крак беше син, в
банята не можех да я вдигна. Показах снимките на съда, на адвоката, и казах,
каквото трябва да се кажа, както сега ви казах, че не е добре. Преди да видя
призовката, С. не ми е споделяла да са идвали от нотариуса да й връчват
документи. Тя не е добре изобщо, какво да ми споделя. Сумата от 10 000 лв.,
която казах за апартамента, не е нейно предложение, ние ще помогнем, ако
трябва. Тя не разбира. Д-р К. обясни, тя е в пълна деменция. След като доктор
К. си тръгна, тя ме питаше кой е този, който беше дошъл. Когато дойдох в
Районния съд казах, че бабата е болна, че е паднала, показах снимките и
каквото ме попитаха, обясних. Казах, че някои работи разбира, други не
разбира.
Адв. М. – Ако другата страна заявят евентуално, че желаят да водят
производство за назначаване на попечител-настойник, това е тяхно право. Ако
го заявят, ние ще изразим становище по него. Ако те не изразят, нашата опция
е чрез Прокуратурата това да го направим, но това ще отнеме време и
няколко месеца ще се забавят нещата. Ако колежката поддържа искането си,
че отново са отворени за разговори, моята доверителка още от началото,
преди да заведем делото, сме изпратили нотариална покана т.е. ние сме
добронамерени. Просто фактът е, че ползвайки те единствено апартамента,
ние сме лишени, нито може да ползваме, нито нищо. Ако колежката е
съгласна, моята доверителка е отворена за разговори, може да водим
разговори. Ако съдът прецени, можем да отложим делото за след месец,
примерно, да видим дали е възможно.
Въззиваемата Ф. К. – Чест и почитания към Вас, към всички възрастни
хора. Това са нашите майки и бащи. Не съм лош човек, обаче в момента аз
съм лишена от права си. Една майка, виждате, пет деца е изгледала, обаче пет
деца една майка няма кой да гледа. Аз държа на реалната цена, никой да не е
ощетен. Аз не искам тяхното, аз търся моето. Склонна съм да водим
5
разговори, да се отложи делото и да се разберем. Нека да опитаме пак. Аз
направих достатъчно отстъпки. Виждате колко време, никой не съм
обезпокоявала, нито съм ходила, нито съм притеснявала някой. Напротив,
чаках, имаха телефона ми, но никой не се обади.
Адв. М. – Аз мисля, че е най-разумно, днес се казаха някои неща,
разпита се вещо лице, страните имаха възможност да разсъждават, нека да не
бързаме с обявяване на делото за решаване, аз предлагам да го отложим
делото в рамките на месец, за да може да се обмислят всички варианти на
действие.
Адв. К. – Моля да отложите делото за друга и ни дадете възможност да
обсъдим с другата страна варианти за спогодба.
С оглед изразеното становище на страните за водене на преговори за
постигане на спогодба, СЪДЪТ намира, че делото ще следва да бъде
отложено за друга дата. Поради изложеното
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДАВА ХОД по същество.
ОТЛАГА и насрочва делото за 30.07.2024 г. от 10,00 часа, за която
дата и час страните редовно уведомени.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 11,22 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6