№ 4509
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110162125 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца В. С. К. срещу С. С. К. иск за делба на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
74/20.10.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Овча купел, кв.
„Горна баня“, с площ от 784 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 77, кв. 100, парцел
XII, при съседи: **********, **********, **********, **********,
**********, **********, заедно с построената в него ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор **********.1 със застроена площ
34 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма.
Ищецът В. С. К. твърди, че е налице съсобственост между страните,
произтичаща от наследствено правоприемство от общия наследодател С.Г. К..
Излага доводи, че делбеният имот е бил съсобствен между бабата на страните
С. С. Г. и техния баща и наследодател С.Г. К., придобит по давност,
прекратена СИО и наследствено правоприемство при квоти 3/4 за Г. и 1/4 за
К., за което е съставен констативен Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност № 8, том XIX, дело № 2959 от
28.10.1996г. Поддържа, че по силата на настъпило наследствено
правоприемство от общия наследодател С.Г. К., починал на 08.01.2011г.,
правото на собственост върху притежаваната от него 1/4 ид.ч. от делбения
имот е преминало към неговите наследници по закон - Л. С. К. /дъщеря/, С. С.
К. /дъщеря/ и В. С. К. /син/. Сочи, че с Нотариален акт за дарение на
1
недвижим имот № 103, том I, рег. № 3791, дело № 86 от 01.12.2015г. по описа
на нотариус Ангелина Георгиева с рег. №437 в НК и район на действие СРС,
Л. С. К. е прехвърлила върху ищеца собствеността върху притежаваните от
нея 1/12 ид.ч. от делбения имот. С Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 78, том I, рег. №2402, дело № 62 от 11.10.2013г. по описа на нотариус
Ангелина Георгиева с рег. № 437 в НК и район на действие СРС приживе С. С.
Г. е прехвърлила върху ищеца правото на собственост върху притежаваните от
нея 3/4 ид.ч. от имота. Моли съда да допусне делба на посочените имоти при
законоустановените квоти.
Ответникът С. С. К. подава отговор на исковата молба чрез назначения
особен представител адв. Т. в срока по чл. 131 ГПК. Релевира възражение за
намаляване на дарението, извършено от наследодателя С. С. Г. в полза на
ищеца, а именно на притежаваните от нея 3/4 ид.ч. от имота, извършено с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78, том I, рег. № 2402, дело №
62 от 11.10.2013г. по описа на нотариус Ангелина Георгиева с рег. №437 в НК
и район на действие СРС и искане за възстановяване запазената част на
ответника. Излага доводи, че имотите, описани в цитирания нотариален акт, са
единствените, притежавани от дарителя към момента на смъртта . Моли
съда на допусне делбата при законоустановените квоти, след разглеждане на
възражението на намаляване на дарението.
Съдът като се запозна с материалите по делото и приетите
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения като доказателство по делото (лист 23 от делото)
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №
8, том XIX, дело № 2959/96, по описа на нотариус Елена Ангелова, IV
нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, съставен въз основа на
извършена от нотариуса обстоятелствена проверка, С. С. Г. е призната за
собственик въз основа на давностно владение, прекратена СИО и наследство
на 3/4 ид.ч., а С.Г. К. е признат за собственик въз основа на давностно
владение и наследство на 1/4 ид.ч. от процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ –
НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО, с площ от 800 кв.м., съставляващо
имот с пл.№ 77, заснет през 1993 г. и нанесен в кадастрален лист № 397 по
неодобрения кадастрален план на в.з. „Подлозище“, „Горна баня“, заедно с
незаконно построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два
етажа с площ от 38 кв.м.
Видно от представения като доказателство по делото (листове 5-7 от
делото) Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78, том I, рег. №
2402, дело № 62/2013 г. по описа на нотариус Ангелина Георгиева, рег. № 437
в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, С. С. Г. дарява
на внука си В. С. К. собствените си 3/4 идеални части от следния недвижим
имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по КККР на гр.
София, с площ 784 кв.м. по кадастрална скица на имота и 800 кв.м. – по
документ за собственост, находящ се в гр.София , район „Овча Купел“, кв.
„Горна баня“, вилна зона „Подлозище“, който имот е идентичен с
неурегулирано дворно място, съставляващо имот с пл.№ 77, заснет през 1993
г. и нанесен в кадастрален лист № 397 по неодобрения кадастрален план на в.з.
2
„Подлозище“, „Горна баня“, с номер по предходен план 77 от квартал 100,
парцел XII, при съседи по кадастрален план: имоти с идентификатор
**********, **********, **********, **********, ********** и **********,
заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА
СГРАДА с идентификатор **********.1 по КККР, с площ от 34 кв.м. – по
кадастрална скица и 38 кв.м. – по документ за собственост.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76, том I, рег.№
2366, дело № 60/2013 г. по описа на нотариус Ангелина Георгиева (листове
127-129 от делото) се установява, че С. С. Г. е дарила на своя внук В. С. К.
АПАРТАМЕНТ № 50, находящ се в гр. София, ж.к. „**********“, ет. 5, вх. 3,
жилищна сграда в блок 3 – 3А, представляващ по кадастрална карта
самостоятелен обект с идентификатор **********.50, разположен в сграда с
идентификатор **********, със застроена площ по кадастрална схема – 73.42
кв.м., а по нотариален акт – 78.42 кв.м., при съседи: самостоятелни обекти с
идентификатори **********.49, **********.65, **********.48 и
**********.52, заедно с прилежащо избено помещение с площ 6 кв.м., заедно
с 0.611% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху
държавна земя.
От представено като доказателство удостоверение за наследници изх. №
РОК23-УГ01-641/1/ от 03.02.2023 г. (листове 21-22 от делото), се установява,
че С. С. Г. е починала на 12.10.2013 г., към датата на смъртта си същата е била
вдовица и е оставила като наследници внуците си: Л. С. К., С. С. К. и В. С. К..
От представено като доказателство удостоверение за наследници изх. №
ГР-14-3405 от 08.10.2013 г. (лист 8 от делото), се установява, че С.Г. К. е
починал на 08.01.2011 г., към датата на смъртта си същият е бил разведен и е
оставила като наследници своите деца: Л. С. К., С. С. К. и В. С. К..
Видно от представен като доказателство по делото (листове 9-10 от
делото) Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103, том I, рег. №
3791, дело № 86/2015 г. по описа на нотариус Ангелина Георгиева, рег. № 437
в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, Л. С. К. дарява
на брат си В. С. К. собствените си 1/12 идеални части от следните недвижими
имоти – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по КККР на гр.
София, с площ 784 кв.м. по кадастрална скица на имота и 800 кв.м. – по
документ за собственост, находящ се в гр.София , район „Овча Купел“, кв.
„Горна баня“, вилна зона „Подлозище“, който имот е идентичен с
неурегулирано дворно място, съставляващо имот с пл.№ 77, заснет през 1993
г. и нанесен в кадастрален лист № 397 по неодобрения кадастрален план на в.з.
„Подлозище“, „Горна баня“, с номер по предходен план 77 от квартал 100,
парцел XII, при съседи по кадастрален план: имоти с идентификатор
**********, **********, **********, **********, ********** и **********,
заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА
СГРАДА с идентификатор **********.1 по КККР, с площ от 34 кв.м. – по
кадастрална скица и 38 кв.м. – по документ за собственост.
Предвид посоченото, ищецът В. С. К. е станал собственик въз основа на
двете дарения на 10/12 идеални части и по наследяване – на 1/12 идеална част
3
или общо на 11/12 идеални части от процесните поземлен имот с
идентификатор ********** и масивна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор **********.1, а С. С. К. е придобила по наследство 1/12 ид.ч.
от процесните имоти (дворно място и построена сграда върху него).
От заключението на вещото лице инж. А. Ц. по допуснатата по делото
съдебна-техническа експертиза, изготвена след справка по действащата
кадастрална карта, проучвания в професионално издание на Google Earth Pro и
оглед на място от страна на вещото лице, се установява, че в поземления имот
с идентификатор ********** е реализирана масивна едноетажна жилищна
сграда, означена с идентификатор **********.1, разположена централно в
имота, към която от североизток към дъното на парцела, на ниво приземен
етаж, е изпълнена едноетажна масивна пристройка към жилищна сграда с
площ 13 кв.м., означена по кадастрална карта с идентификатор **********.2,
с вероятно предназначение – лятна кухня, като пристройката е свързана
функционално и конструктивно с жилищната сграда, покривът й е оформен
като тераса на второ ниво на жилищната сграда. Според вещото лице макар
пристройката да е нанесена като самостоятелен обект в кадастралната карта,
тя не представлява самостоятелен обект на право на собственост. Установява
се също така, че стопански постройки с предназначение за отглеждане на
животни с идентификатори **********.3 и **********.4, които са
съществували към заснемането на кадастралната карта през 2009 г. и от
заснеманията през март 2012 г., към момента на изготвяне на заключението
(м. май 2024 г.) са срутени и са непълно негодни за ползване и в този смисъл
не съществуват физически като обекти на право на собственост.
От допълнителното заключение на вещото лице инж. А. Ц. по
допуснатата по делото съдебна-техническа експертиза, се установява, че
справедливата пазарна цена на ПИ с идентификатор ********** и
построената върху него сграда с идентификатор **********.1 по пазарна
оценка към м. октомври 2024 г. е 200 225 лева и към м. октомври 2012 г. –
138 974 лева, а справедливата пазарна стойност на апартамент № 50, находящ
се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл.3, вх.3, ет.5 към м. октомври 2024 г. е
272 500 лева, а към м. октомври 2013 г. – 94 000 лева.
Водим от гореизложената фактическа обстановка, настоящият състав
приема следното от правна страна по отношение предявеният иск за делба на
недвижимия имот:
В производството по съдебна делба всеки съделител е ищец по своя иск
и ответник по иска за делба на останалите съсобственици, поради което за
основателността на предявения иск по чл. 34 ЗС в тежест на всеки съделител е
да установи в условията на пълно и главно доказване качеството си на
съсобственик на имота, предмет на делбата и размера на притежавания дял.
С оглед становището на ответника в отговора на исковата, молба не се
спори между страните по делото относно броя на съсобствениците и обектите
на делба. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице по допусната
първоначално съдебно техническа експертиза, и счита, че единствено
заявените от ищеца имоти представляват самостоятелни обекти на право на
4
собственост, доколкото пристройката нанесена като сграда с идентификатор
**********.2 не представлява самостоятелен обект на право на собственост, а
стопанските постройки с идентификатори **********.3 и **********.4 към
настоящия момент не съществуват физически като обекти на право на
собственост.
Спорен по делото е размера на наследствените квоти, с оглед направо от
ответната страна възражение за възстановяване на накърнена с извършено
приживе от наследодателя С. Г. дарение запазена част.
На първо място, съдът намира, че въз основа на наследяване и по
дарение ищецът В. С. К. е придобил 3/4 от процесните делбени имоти на
основание дарение от баба си С. Г., извършено през 2013 г. и 1/12 от
процесните имоти – на основание дарение от сестра си Л. С. К., извършено
през 2015 г., както и 1/12 от процесните имоти – въз основа на наследяване по
право на заместване на баба си С. Г., починала на 12.10.2013 г., поради което
квотата му в съсобствеността следва да е 11/12 идеални части.
В настоящия процес с отговора на исковата молба е направено
възражение за възстановяване на запазена част от наследството от страна
на ответника С. К.. Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени
разпореждания е самостоятелно субективно потестативно право на изрично и
изчерпателно изброени наследници, на които признава право на запазена част.
Макар Закона за наследството, уреждайки запазената част (чл. 28 ЗН и чл. 29
ЗН) да употребява изразите „част от наследството” и „част от имуществото на
наследодателя”, това не означава, че запазената част е квота, дял от
определено имущество, т.е. дял в натура. Начинът на определяне на размера
на запазената част съгласно чл. 31 ЗН в случаите на завети или дарения на
отделни имущества от наследството налага извода, че запазената част е и
цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване
на регламентираните в закона действия. Поради това в тези случаи съдебното
решение се ползва със сила на присъдено нещо досежно размера на
наследствената маса, респективно на запазената част и сумата необходима за
допълването й – така Решение № 209/ 29.04.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 г.,
ВКС, ІІ г.о. Необходимо е да се посочи, че наследствена маса по реда на чл. 31
ЗН се образува само при завет/и и/или дарение/я, но не и при универсално
завещание или завет, изчерпващ цялото наследствено имущество – Решение
№ 580 от 2.08.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г., ВКС, I г.о.
За основателност на възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, в тежест ответника
С. С. К., е да докаже, че е сред кръга от наследници на С. С. Г. с право на
запазена част, посочен в чл. 28, ал.1 ЗН, че последната с разпореждането си с
процесното дарение е накърнила запазената част, както и правата и
задълженията в наследствената маса по чл. 31 ЗН.
По делото се установява, че С. К. е внук, т.е. низходящ на своя
наследодател С. Г., предвид което ответницата се явява наследник със запазена
част по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН. Макар да няма данни ищецът В. С. К. да е
приел наследството по опис, доколкото съгласно Тълкувателно решение от
04.02.2005г. на ВКС по тълк.гр.д.№1/2005г. на ОСГК призованото към
5
наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, може да
ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя,
която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към
наследяване лица, поради което спрямо него може да бъде намалявано
наследственото имущество или извършените в негова полза дарения и
завещания за възстановяване на запазената част на наследника.
Предвид горепосоченото и доколкото в процесния случай се твърди, че
запазената част е накърнена с извършеното приживе на наследодателя
дарение на 3/4 ид. ч. от процесния имот в полза на В. С. К., за отговор на
въпроса дали запазената част е накърнена с извършените даренито се налага
образуване на наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Размерът на запазената
част се установява по правилата на чл. 31 ЗН, като наследството се
възстановява такова, каквото би било като имущество и стойност в деня на
смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни
разпореждания. За образуването на наследствената маса е без правно значение
чия собственост са завещаните или подарените имущества към момента на
разглеждане на спора, както и дали същите съществуват понастоящем.
За установяване на размера на запазената част на ответника и за да се
определи дали последната е накърнена, според чл. 31 ЗН към чистата стойност
на наследството се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива,
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им
по време на откриване на наследството – за недвижимите имоти и по време на
подаряването – за движимите вещи, като под „прибавяне на даренията“, се
разбира прибавяне на стойността на подареното към стойността на
наследството. След като по този ред се определи каква стойността на масата
по чл. 31 ЗН и от нея се определя и каква е стойността, която наследникът
трябва да получи като запазена част от наследството – паричната стойност на
запазената му част и едва когато тя бъде определена може да се види дали
запазената част е накърнена. Затова е необходимо да се види дали има в
наследството свободни (т.е. незавещани) имоти в достатъчен размер, за да се
попълнят от тях запазените части на наследниците. За определяне на
разполагаемата част и размера на запазената част се образува наследствена
маса, образувана от всички имущества, които са принадлежали на
наследодателя към момента на откриване на наследството – момента на
смъртта на наследодателя, съгласно чл. 1 ЗН, като се извадят задълженията на
наследството, включително и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2
ЗН. Към тази маса следва да се прибавят и даренията, с изключение на
обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на откриването на наследството – за
недвижимите имоти и по време на подаряването – за движимите вещи. При
образуване на масата по чл. 31 ЗН се прибавя и обикновената покъщнина по
чл. 12, ал. 1 ЗН, без значение дали същата следва да се постави в дял на
наследника, който е живял с наследодателя и се е грижил за него (в този
смисъл решение № 367/13.03.1984 г. по гр. д. № 2511/1983 г. на ВС, I ГО).
Вещите от обикновената покъщнина са принадлежали на наследодателя към
момента на смъртта му, поради което са част от неговото наследство – видно и
6
от изричния текст на чл. 12, ал. 1 ЗН, и при липса на изрична разпоредба в
обратния смисъл те на общо основание се включват в масата по чл. 31 ЗН.
В случая от събраните по делото доказателства НЕ се установява
наследодателят С. Г. към момента на смъртта си да е притежавала друго
имущество, освен това, което е било предмет на даренията, поради което
масата се формира само от подарените имущества и се остойностяват само те.
На основание чл. 31, изр. второ ЗН наследствената маса на
наследодателя С. С. Г. следва да се формира от процесното дарение на 3/4
идеални части от Поземлен имот с идентификатор ********** по КККР и
построената върху него сграда с идентификатор **********.1 по КККР, което
е извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78, том I, рег.
№ 2402, дело № 62/2013 г. по описа на нотариус Ангелина Георгиева, рег. №
437 на НК. В случая съдът приема за цена на имотите за месец октомври 2013
г. тази посочена в допълнителното заключение към съдебно-техническата
експертиза – 138974 лв., доколкото не се навеждат твърдения за състоянието
на имота към момента на подаряването. Стойност на подарените 3/4 идеални
части от имота, които следва да се добавят на основание чл. 31, ал. 1, изр. 2
ЗН, така е в размер на 104230,50 лева. Именно тази цена съдът приема за
релевантна, доколкото при недвижимите имоти цената на имота, релевантна за
определяне на масата по чл. 31 ЗН е именно пазарната стойност на
недвижимия имот към момента на откриване на наследството.
При изчисляване на масата по чл. 31 ЗН следва да се добави и
стойността, изчислена към м. октомври 2013 г. (датата на откриване на
наследството) на дарения с Нотариален акт №76, том I, рег. № 2366, дело
360/2013 г. по описа на нотариус Ангелина Георгиева АПАРТАМЕНТ № 50, с
адрес: гр. София, ж.к. „**********“, ет.5, вх.3, блок 3-3А, с идентификатор
**********.50 по КККР и прилежащите към него избено помещение от 6
кв.м., както и 0,611% идеални части на сградата и на правото на строеж на
държавна земя, която съгласно заключението на допълнителното заключение
към съдебно-техническата експертиза е 94000 лв. От посочената стойност не
следва да се изваждат задълженията за такса „битови отпадъци“ за периода
2014 – 2024 г., тъй като посочените задължения не са част от наследствената
маса, възникнали са след смъртта на наследодателя и таксата е свързана с
ползването на имота.
Следователно стойността на наследствената маса на общия
наследодател С. Г., определена съгласно чл. 31 ЗН, е в размер на 198230,50
лв. Нейните наследници по закон са ответницата С. К., ищецът В. К. и
неучастващата в делото поради извънсъдебно разпореждане с получения си
наследствен дял – Л. К.. Всички те получават наследството по право на
заместване на починалия преди наследодателя негов син С.Г. Петров, починал
на 08.01.2011 г.
Запазената част на сина на наследодателя ********** К., е в размер
общо на 1/2 от наследственото имущество по чл. 31 ЗН на наследодателя С. Г.,
доколкото последната няма преживял съпруг, респективно – доколкото синът
на наследодателя е починал преди нея, правото му на възстановяване на
7
запазена част преминава по право на заместване общо за неговите низходящи.
Всяко от децата на починалия преди наследодателя син получава по 1/6
запазена част от наследственото имущество (тъй като правото на запазена
част е имуществено, наследимо и делимо право). По настоящото дело
единствено ответницата С. С. К. е упражнила правото да поиска в
преклузивния срок възстановяване на запазена част, поради което размерът на
запазената част е 1/6 част от наследственото имущество. Въз основа на
определената стойност на наследствената маса по чл. 31 ЗН на наследодателя
С. Г. в размер на 198230,50 лева, нейната разполагаема част е 1/2 част от тази
маса (предвид, че е имала само едно дете), поради което разполагаемата й част
е на стойност 99115,25 лева. До тази част наследодателката свободно може да
извършва дарения, завети, завещания и да се разпорежда по друг
безвъзмезден начин с имуществото си, а безвъзмездни разпореждания над
този размер накърняват запазената част на наследниците. Запазената част на
ответницата С. К. е 1/6 част от наследствената маса по чл. 31 ЗН и е на
стойност 33048,42 лв.
От доказателствата по делото се установява, че С. Г. е прехвърлила с
дарения на внука си В. К. цялото си имущество - на 07.10.2013 г. апартамент
№ 50, с адрес: гр. София, ж.к. „**********“, ет.5, вх.3, блок 3-3А, с
идентификатор **********.50 по КККР, на стойност към датата на откриване
на наследството – 94 000 лева и на 11.10.2013 г. – 3/4 идеални части от
процесния поземлен имот с идентификатор ********** и масивна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **********.1, на стойност
104 230,50 лева, поради което общата стойност на извършените безвъзмездни
разпореждания в полза на ищеца В. К., е 198 230,50 лева, при разполагаема
част на наследодателя от 99115,25 лева. Следователно с извършените дарения
приживе наследодателката С. Г. е превишила разполагаемата си част и е
засегнала запазената част на останалите си наследници. Стойността на
запазената част на ответницата С. К. е 33048,42 лв.
След като беше установено, че запазената част на ответника е накърнена
с извършеното от наследодателя дарение, следва да се реши въпросът как да
бъде възстановена същата. Начинът, по който следва да бъде извършено
възстановяването, се обуславя от обстоятелството какво имущество се
включва в наследството, колко дарствени или завещателни разпореждания е
извършил наследодателят и дали същите са последователни или са извършени
едновременно, колко лица имат право на запазена част и дали всички са
предявили искане за нейното възстановяване, възможно ли е част от
подарения или завещан имот да бъде отделена, за да се допълни запазената
част. Общият принцип, на който са основани разпоредбите на чл. 32 – чл. 36
ЗН, е получаване в натура на запазената част от наследството, респ. задържане
в натура на разполагаемата част. Когато в резултат на уважаването на иска по
чл. 30, ал. 1 ЗН се наложи частично отменяване на завещание или дарение по
отношение на една неделима вещ (както е в настоящия случай),
възможностите са две – или намалението да се извърши в дробна част
(обикновена дроб) само по правилата на чл. 32 – чл. 34 ЗН, при което ще
възникне съсобственост между ищеца и ответника, или чрез парично
8
допълване на запазената част при прилагане правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2
ЗН, които целят избягване на съсобственост.
Целта на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН за запазване на имота от
надарения или заветника е да се предотврати възникването на съсобственост
между наследника със запазена част от наследството и надарения, респ.
заветника и съответно да не се налага извършване на делба на този имот и
евентуално същият да бъде изнесен на публична продан. Съгласно трайната
практика по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, изразена в Решение № 37 от
04.04.2018 г. по гр. д. № 1836/2017 г., І Г.О., ВКС, Решение № 209 от
29.04.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 104 от
24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., І Г.О., ВКС, се приема, че когато
наследникът със запазена част от наследството вече притежава на собствено
основание идеална част от дарения, респективно – завещания имот, тази цел
не може да бъде постигната, поради което е и недопустимо да се прилага тази
разпоредба. Затова в съдебната практика е прието, че разпоредбата на чл. 36
ЗН намира приложение само ако всички наследници с право на запазена част
са поискали нейното възстановяване и не притежават дял от имота на друго
самостоятелно основание.
При съобразяване на посочената съдебна практика към процесния
случай, съдът намира, че разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и 2 ЗН, така и на чл. 34,
във връзка с чл. 33 ЗН, са неприложими към процесното намаление на
запазена част, поради което следва да се премине към намаляване на
дарението на процесния делбен имот, направено от С. Г. в полза на наследника
В. К. с Нотариален акт № 78, т. I, рег. № 2402, дело 62/2013 г. на нотариус А.
Георгиева. Процесното дарение е последното извършено такова и именно по
отношение на него е въведено с отговора на исковата молба възражението по
чл. 30 ЗН и се твърди да е накърнило запазената му част. Съгласно
задължителната практика на ВКС, изразена във Решение № 25 от 07.03.2014
г. по гр.д. № 4215/2013 г., ВКС, І г.о., се посочва, че „(…) когато
претендиращият възстановяване на запазена част наследник притежава на
самостоятелно основание дял от имота, предмет на завещателното
разпореждане или дарение, с което поддържа, че е накърнена запазената му
част от наследството, разпоредбата на чл. 36 ЗН не може да намери
приложение. Възстановяването на запазената част в този случай следва да
бъде извършено или в проста дроб /ако предметът на завета или дарението
изчерпва масата по чл. 31 ЗН/ или чрез определяне на частта, необходима за
допълване на накърнената запазена част чрез съотнасяне на съответстващата й
част от стойността на имота към цялата му стойност.“
Предвид посоченото, дарението на 3/4 идеални части от поземлен имот с
идентификатор ********** и построената върху него сграда с идентификатор
**********.1, извършено с Нотариален акт № 78, т. I, рег. № 2402, дело
62/2013 г. на нотариус А. Георгиева следва да бъде намалено пропорционално
на размера на накърнената запазена част на наследника С. К., в размер на
33048,42/104230,50 идеални части.
Както вече беше посочено, стойността на запазената част на наследника
С. К. е 33048,42 лв., която е изцяло накърнена с извършените дарения.
9
Стойността на дарените 3/4 ид.ч. процесния имот към момента на откриване
на наследството според заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, е 104230,50 лв. (към м.октомври 2013 г.). Следователно
дарението на 3/4 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор
********** и сграда, построена в него с идентификатор **********.1,
извършено с Нотариален акт № 78, т. I, рег. № 2402, дело 62/2013 г. на
нотариус А. Георгиева, следва да бъде намалено за 33048,42/104230,50
идеални части за възстановяване на накърнена запазената част на
наследника по закон С. К. в размер на 33048,42/104230,50 идеални части.
С оглед на извършеното възстановяване на запазената част следва да се
определят квотите на съделителите в съсобствеността.
Следва да се съобрази и обстоятелството че, след смъртта на
наследодателя С.Г. К. съсобствеността върху 1/4 ид. ч. от процесния имот е
наследена поравно от страните по делото и третото неучастващо по делото
лице – Л. С. К., която е прехвърлила собствената си идеална част с дарение на
брат си – ищеца В. С. К..
Предвид това притежаваните от ответника С. С. К. идеални части от
правото на собственост върху процесните поземлен имот с идентификатор
********** и масивна едноетажна жилищна сграда с идентификатор
**********.1, чиято стойност според заключението на СТЕ възлиза на 138974
лева, следва да се определят в размер на 44629,59/138974 идеални части (от
които наследени от бащата 11581,17/138974 ид. ч. и възстановени от
наследството на бабата 33048,42/138974 ид.ч.)
Останалите 94344,41/138974 идеални части от правото на собственост
върху процесните поземлен имот с идентификатор ********** и масивна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор **********.1, принадлежат на
ищеца В. С. К. като 23162,33/138974 идеални части е получил по наследство
от своя баща, а 71182,08/138974 идеални части по силата на дарение от С. С.
Г., след възстановяване на запазената част на ответника.
Това са и квотите при които следва да бъде допусната делба на
процесните дворно място и сграда, построена върху него, след уважаване на
възражението по чл. 30 ЗН, предявено от ответницата С. К..
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание на чл. 30, ал. 1 ЗН извършеното от
наследодателя С. С. Г., починала на 12.10.2013 г., дарение, обективирано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78, том I, рег. № 2402, дело №
62/2013 г. на нотариус Ангелина Георгиева, вписана под № 437 на
Нотариалната камара и с район на действие СРС, вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 49831 от 11.10.2013 г., акт №51, том CXIX, дело №
39128/2013 г. и по партидна книга том 289127, направено в полза на В. С. К.,
ЕГН: **********, с което наследодателят му е дарил 3/4 ид.ч. от следния
недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10
********** по КККР на гр. София, с площ 784 кв.м. по кадастрална скица на
имота и 800 кв.м. – по документ за собственост, находящ се в гр.София , район
„Овча Купел“, кв. „Горна баня“, вилна зона „Подлозище“, който имот е
идентичен с неурегулирано дворно място, съставляващо имот с пл.№ 77,
заснет през 1993 г. и нанесен в кадастрален лист № 397 по неодобрения
кадастрален план на в.з. „Подлозище“, „Горна баня“, с номер по предходен
план 77 от квартал 100, парцел XII, при съседи по кадастрален план: имоти с
идентификатор **********, **********, **********, **********,
********** и **********, заедно с построената в имота МАСИВНА
ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор **********.1 по
КККР, с площ от 34 кв.м. – по кадастрална скица и 38 кв.м. – по документ за
собственост ДО РАЗМЕРА НА 33048,42/104230,50 идеални части от
дарения имот, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. С. К., ЕГН
**********, от наследството на С. С. Г., с ЕГН **********, починала на
12.10.2013 г., в размер на 33048,42/104230,50 идеални части от
гореописания имот.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите В.
С. К., ЕГН: ********** и С. С. К., ЕГН ********** на следния недвижими
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 74/20.10.2009г.
на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Овча купел, кв. „Горна баня“, с
площ от 784 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 77, кв. 100, парцел XII, при
съседи: **********, **********, **********, **********, **********,
**********, заедно с построената в него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор **********.1 със застроена площ 34 кв.м., брой
етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма,
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
за В. С. К., ЕГН ********** – 94344,41/138974 идеални части и
за С. С. К., ЕГН ********** – 44629,59/138974 идеални части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11