Решение по дело №2633/2023 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 920
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Красимира Иванова Николова-Петрова
Дело: 20234120102633
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 920
гр. Горна Оряховица, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-П.а
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П.а Гражданско дело
№ 20234120102633 по описа за 2023 година
за да произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. чл.4а,ал.2 от
ЗСПЗЗ.
Ищецът „ТИВА“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село
Сушица, община Стражица, ул. „Първи май“ № 34, представлявано заедно и поотделно от
управителите Е. Т.а и Т. Т., чрез пълномощник – адв. Г. Г. от ВТАК, твърди в исковата си
молба, че на 08.01.2018 г. е сключен договор за наем на земеделски земи № 116 между Д. И.
Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника си Мария Димитрова Узунова, от една страна -
като наемодател, и ЧЗК „ШИПА", от друга страна - като наемател, с предмет три поземлени
имота, като само процесните са описани, а именно: 1/ Поземлен имот с идентификатор
44046.37.9 по КККР на с. Лозен, местност: „Балиново", с площ: 4 498 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 6, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 037009, при съседи:
44046.37.27,44046.38.20,44046.37.8, 44046.37; 2/ Поземлен имот с идентификатор
44046.84.25 по КККР на с. Лозен, местност: „Старите ниви", с площ: 6 002 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 3, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 084025, при съседи:
44046.84.26, 44046.82.366, 44046.84.24, 44046.84.28; 3/ Поземлен имот, находящ се с. Лозен,
община Стражица, област Велико Търново, местност: „Бозалъка", с площ: 15301 кв. м.
Посочва, че договорът е със срок от 3 стопански години, започващ да тече с началото на
1
стопанската 2018/2019 година - от 01.10.2018 г., и изтичащ с приключването на стопанската
2020/2021 година - на 01.10.2021 г., с наемна цена на декар за стопанска година - 40 лв., като
договорът е вписан в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 153 от
15.01.2018 г., акт 65, том 1 от 2018 г.
Заявява, че на 02.07.2020 г. е сключено допълнително споразумение /анекс/ към договор за
наем на земеделски земи № 116 между Д. И. Т., чрез пълномощника си М. У., от една страна -
като наемодател, и ЧЗК „ШИПА", от друга страна - като наемател, по силата на който
договорът се изменя както следва: настоящият договор се сключва за срок от 8
/осем/стопански години, и започва да тече от стопанската 2018/2019 година ...", а анексът е
вписан в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 2848 от 09.07.2020 г., акт №
5, том 2 от 2020 г.
Твърди, че на 25.10.2022г. е сключено второ допълнително споразумение /анекс/, към
договор за наем на земеделски земи № 116 между Д. И. Т., чрез пълномощника си М.У., от
една страна - като наемодател, и ЧЗК „ШИПА", от друга страна - като наемател, по силата
на който договорът се изменя както следва: настоящият договор се сключва за срок от 10
/десет/ стопански години, и започва да тече от стопанската 2018/2019 година ...", а анексът е
вписан в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 5061 от 28.10.2022 г., акт №
221, том 3 от 2022 г.
Посочва, че с Решение № 42 от 18.02.1993 г. на Общинска служба по земеделие - гр.
Стражица е възстановено правото на собственост на наследниците на Тодор И. Ралев, роден
на 14.08.1898 г. и починал на 30.09.1962 г., бивш жител на с. Лозен, община Стражица,
област Велико Търново върху процесните имоти, като към настоящия момент наследниците
по закон са, както следва: И.П.а П.а е наследила - 9/72, Д. Г.Д. е наследил 9/72, Д. И. Т. е
наследил 18/72 ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти.
Твърди, че към момента на сключване на договора и анексите към него Д. И. Т. е
притежавал по-малко от 26 % от правото на собственост върху процесните имоти (преди
смъртта на майка му, т.е. при сключването на процесния договор и първия анекс към него,
той е притежавал 12/72 ид.ч. - 16%, а след смъртта на майка му, т.е. при сключването на
втория анекс, той е притежавал 18/72 ид. ч. - 25 %).
Твърди, че на 21.01.2016г. с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 68, том 1, peг. № 1102, дело № 51/2016 г. на нотариус Кр. Боева, П. С. М.
дарява на „Агроком" ЕООД с ЕИК *********,1/2 (6/72) ид. ч. от правото на собственост
върху процесиите имоти; на 21.01.2016г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 69, том 1, peг. № 1104, дело № 52/2016 г. на нотариус Кр.
Боева, П. С. М. и Е.С. М. продават на „Агроком" ЕООД, общо притежаваните от тях 5/12
(30/72) ид. ч. от правото на собственост върху процесиите имоти; на 11.05.2023г., по силата
договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 315, том 2, peг. №
3777, дело № 257/2023г. на нотариус Кр.Боева, сключен между „Агроком" ЕООД и „ТИВА"
ООД, последното дружество придобива 1/2 (6/72) ид. ч. от процесните имоти; на 11.05.2023г.
по силата договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
2
316, том 2, peг. № 3778, дело № 258/2023г. на нотариус Кр. Боева, „Агроком" ЕООД продава
на „ТИВА" ООД 5/12 (30/72) ид. ч. от процесните имоти. Твърди, че така към настоящият
момент „ТИВА" ООД притежава 36/72 (1/2) от правото на собственост върху процесните
имоти.
Сочи, че ЧЗК „ШИПА" заявява желание за участие в масиви за ползване на земеделски
земи по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ за 2023/2024г. чрез депозиране на документи до ОСЗ -
Стражица, измежду които е представила за регистрация процесния договор и анекси за
имоти, измежду които са и 44046.37,9 и 44046.84.25. Заявява, че „ТИВА" I ЕООД, като
наемател и арендатор на „ТИВА" ООД, заявява желание за участие в същата процедура с
имоти, измежду които са 44046.37.9 и 44046.84.25. Твърди, че с писмо № ПО-26-624-
2/16.08.2023г. на ОСЗ гр. Стражица е отказано на дружеството и кооперацията да участват в
масивите за ползване на земеделска земя с имоти с идентификатори 44046.37.9 и 44046.84.25
до решаване на спора пред съд. Твърди, че така първият ответник умишлено създава
административни пречки, вследствие на които нито „ТИВА" ООД, нито „ТИВА I" ЕООД са в
състояние - първият като собственик, а вторият като наемател и арендатор, да упражняват
законните си права да участват в масивите за ползване на земеделски земи по реда на чл.37в
от ЗСПЗЗ, както и са принудени да обработват земите, които имат право да обработват, в
условията на реални граници, което им създава особено неудобство и им причинява и за в
бъдеще ще причинява вреди. Счита, че тези неудобства и вреди могат да бъдат избегнати
единствено чрез съдебно решение в смисъла на настоящия петиум, изложен по-долу, което
решение да представят пред ОСЗ Стражица, за да упражнят правото си на участие в масиви
за ползване на земеделски земи по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ за бъдещи стопански години.
Твърди, че сключените между първия ответник, като наемател, от една страна, и втория
ответник, като наемодател, от друга страна, процесен договор за наем и допълнително
споразумение към него са непротивопоставими на ищеца, съгласно чл.4а,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Заявява, че процесният договор за наем и допълнителни споразумения към него имат
действие спрямо останалите съсобственици в правото на собственост върху процесните
имоти само за една стопанска година, която към предявяване на настоящите искове е
изтекла, следователно процесният договор за наем не обвързва и не може да се
противопоставя на ищеца в частта относно продължаването на срока, сторено с процесния
анекс. Посочва, че правният спор обхваща и втория ответник, доколкото първият ответник
черпи правата си от договор с втория и е необходимо същият да бъде обвързан от СПН.
Заявява, че правният интерес на ищеца и търсената защита са следните: ищецът има нужда
от съдебно решение, по силата на което да се приеме, че наемното правоотношение между Д.
И. Т. и ЧЗК „ШИПА" не обвързва и не може да се противопостави на „ТИВА" ООД - като
съсобственик, доколкото Д. Т. не притежава повече от 25 % от правото на собственост върху
процесните имоти, и сключените от него договори за наем не са противопоставими на
останалите съсобственици; „ТИВА" ООД има право да ползва процесните имоти и да
предоставя ползването им на трети лица; ЧЗК „ШИПА" няма право да ползва процесните
имоти.
3
Моли съда да постанови решение, по силата на което да приеме за установено по
отношение на „ТИВА" ООД с ЕИК *********, ЧЗК „ШИПА" с ЕИК ********* и Д. И. Т. с
ЕГН **********, че договор за наем на земеделски земи № 116 от 08.01.2018г. между Д. И.
Т., чрез пълномощника си М.У., от една страна - като наемодател, и ЧЗК „ШИПА", от друга
страна - като наемател, вписан в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 153
от 15.01.2018г., акт 65, том 1 от 2018г., сключеното на 02.07.2020г. допълнително
споразумение /анекс/ към договор за наем на земеделски земи № 116, сключен между Д. И.
Т., чрез пълномощника си М. У., от една страна - като наемодател, и ЧЗК „ШИПА", от друга
страна - като наемател, вписано в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. №
2848 от 09.07.2020г., акт № 5, том 2 от 2020г., и сключеното на 25.10.2022г. второ
допълнително споразумение /анекс/ към договор за наем на земеделски земи № 116, между
Д. И. Т., чрез пълномощника си Мария Узунова, от една страна - като наемодател и „ЧЗК
„ШИПА", от друга страна - като наемател, вписано в Служба по вписванията - Горна
Оряховица с дв. вх. № 5061 от 28.10.2022г., акт № 221, том 3 от 2022г., само в частта относно
процесните имоти: 1/ Поземлен имот с идентификатор 44046.37.9 по КККР на с. Лозен,
местност: „Балиново", с площ: 4 498 кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, стар идентификатор:
няма, с номер по предходен план: 037009; 2/ Поземлен имот с идентификатор 44046.84.25 по
КККР на с. Лозен, местност: „Старите ниви", с площ: 6 002 кв. м., с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, стар
идентификатор: няма, с номер по предходен план: 084025, нямат действие по отношение на
„ТИВА" ООД и не могат да му се противопоставят. Моли съда да му присъди разноските,
които е сторило по повод настоящото производство.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Г. Г. от ВТАК, ищецът поддържа
предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск
и да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЧЗК
„ШИПА“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Лозен, общ.
Стражица, представлявана от председателя С. Й. А., чрез пълномощник - адв. Т. П. от САК.
Оспорва изцяло предявените исковете по основание. Твърди, че исковете са неоснователни и
недоказани. Твърди, че процесният договор и анексите са валидни и пораждат своето
действие. Оспорва твърденията в исковата молба, че ЧЗК ШИПА възпрепятства и създава
административни пречки за упражняването на законните права интереси на „Тива" ООД,
като собственик да участва в масиви за ползване на земеделски земи по реда на чл.37в от
ЗСПЗЗ, както и като и на „ТИВА I" ЕООД - като наемател, арендатор. Оспорва твърденията,
че ЧЗК ШИПА създава неудобства на „Тива" ООД и „Тива I" ЕООД и ги принуждава да
обработват земите в условията на реални граници.
Посочва, че ищецът е придобил собствеността върху имотите след сключване на договора
за наем и посочените анекси, като всички те са били вписани в Служба по вписванията при
Районен съд гр. Горна Оряховица. Заявява, че по тази причина и на основание чл.237,ал.1 от
4
ЗЗД договорът и анексите са му противопоставими; в разпоредбата са посочени
изискванията за сключване на договор за срок над една година и тази разпоредба не
постановява редуциране на срока на договора за срок от една година. По тези съображения
счита, че така формулираният иск по чл.4а,ал.2 от ЗСПЗЗ следва да се отхвърли.
Сочи, че в случаите по чл.124 от ГПК във вр. чл.4а,ал.2 от ЗСПЗЗ отношенията между
съсобствениците се уреждат съгласно чл.30,ал.3 от ЗС, а акцентирайки върху ЗСПЗЗ, другата
страна се стреми да заобиколи изискванията на ЗС. Сочи, че ищецът не коментира и никъде
не посочва за каква площ от имота е сключен оспорваният договор за наем, и навсякъде
посочва цялата площ на имотите, която площ е двойно по-голяма от реално посочената в
договора за наем на земи и анексите към него. Счита, че по този начин Д. Т. изпълнява
изискванията на чл.30 от ЗС и ползва имота съразмерно на частта си, като запазва правата
на другите съсобственици; като сключва договор за 1/2 ид. част от целите имоти, той не
пречи на другите съсобственици да си служат с общата собственост според неговото право
върху другата 1/2 ид. част /чл.31,ал.1 от ЗС/. Заявява, че другият съсобственик си е служил и
ползвал общата собственост в размер до неговите идеални части. Твърди, че след изтичане
на първоначалния тригодишен срок използването на въпросните 1/2 ид. част от имотите е
продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя, включително със
знанието и без противопоставяне на другия съсобственик и съгласно чл.236,ал.1 от ЗЗД
договорът за наем се счита продължен за неопределен срок /или в срок до 10 години/.
Заявява, че купувайки идеални части, ищецът е бил запознат с тежестите върху останалите
идеални части, върху които няма права за собственост, а сключвайки договор за наем и
веднага след това договор за аренда за целия имот, ищецът съзнателно създава пречки на
другия съсобственик да си служи с него според правата си до размера на идеалните му
части. Твърди, че „Тива“ ООД и „Тива I“ ЕООД са юридически лица с едни и същи
собственици - Е. П. Т.а и Т. Г. Т..
Счита, че идеята на тези дружества е да лишат ЧЗК Шипа от правата, които има по
договорите и анексите, и на практика да останат техните договори, въз основа на които да
обработват процесната земя. Счита също, че уважаването на настоящия иск ще доведе до
владеене и държане без съгласието на съсобственика и на останалите идеални части, които
не са тяхна собственост, т.е. на целите процесни земи в пълните им площи.
Оспорва исковете, с оглед начина по които са заведени, тъй като ищецът няма права по
отношение на целите земи, които са обект на процесния договор за наем и анексите към
него, а се иска да бъде прието за установено по отношение на този ищец и ответниците, че
договор за наем на земеделски земи № 116 от 08.01.2018г. и допълнително споразумение
/анекс/ от 02.07.2020г. и допълнително споразумение 2 /анекс 2/ от 25.10.2022г., в частта
относно процесните имоти, посочени в петитума на исковата молба, нямат действие по
отношение на „Тива“ ООД и не могат да му се противопоставят, т.е. иска се
противпоставимост на целите имоти с цялата им площ. Сочи, че процесният договор и
анекси към тях са с предмет само на поземлени имоти с площ от 1/2 ид.ч. от цялата площ на
процесните имоти, а не както твърди ищецът цялата площ на имотите. Заявява, че ЧЗК
5
Шипа има пълните права на наемател за посочения срок именно върху площта на
процесните ниви, т.е. 1/2 от целите ниви. Твърди, че процесният договор за наем и анексите
към него са противопоставими както на „Тива" ООД; договорите и анексите са сключени в
предвидената от закона форма и са вписани надлежно в Службата по вписванията, а
клаузите в тези съглашения са действителни и обвързват страните по тях. Сочи, че съгласно
чл.21,ал.1 от ЗЗД, договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в
предвидените в закона случаи. Към настоящия момент договорът за наем и анексите не
нарушават по никакъв начин правата на „Тива" ООД, за които те твърдят да са придобили.
Заявява, че искането на ищеца би довело до несигурност в гражданския и търговския оборот
и регистърът към Службата по вписванията, в който се вписват сделки и договори, би
загубил смисъл. Твърди, че реално ищецът е получил ид.ч. от процесните ниви, но не от
частта, върху която ЧЗК Шипа има правата на наемател, а от частта, която ,Агроком" ЕООД
му е прехвърлил. Посочва, че договорът и анексите са надлежно вписвани в Службата по
вписванията, тоест много преди ищецът да сключи нотариалния акт от 11.05.2023 г.
Счита, че неоснователно се иска установяване на непротивопоставимост спрямо ищеца на
договор за наем и анексите към него. Заявява, че като е поел риска от сключването на
нотариалния акт на 11.05.2023г., ищецът е бил с ясното съзнание, че следва да се съобрази с
вече сключените и вписаните преди това в Службата по вписванията договори за наем и
анекси, касаещи процесните недвижими имоти.
В заключение твърди, че ЧЗК Шипа упражнява добросъвестно правата и изпълнява
задълженията си по процесните договор за наем и анекси към него и по никакъв начин не
пречи и не нарушава правата на „Тива" ООД. Заявява, че ЧЗК Шипа винаги е била коректна
към ищеца и към предходните собственици, а самият факт, че повече от 5 години не имало
спорове между страните, го потвърждава. Предявяването на настоящите искове намира за
явна злоупотреба с права от страна на ищеца „Тива" ООД.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове спрямо ЧЗК Шипа като неоснователни.
В съдебно заседание, ответникът „ЧЗК Шипа“, представляван от председателя С.А. и от
пълномощника си – адв. Т. П. от САК, поддържа писмения отговор. Излага съображения.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Д. И. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Л..., общ. С...ул.., не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът Д. И. Т., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 42 от 18.02.1993г. на Общинска служба по земеделие гр. Стражица е
възстановено правото на собственост на наследниците на Т. И. Р., бивш жител на село
Лозен, общ. Стражица, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Лозен, върху
6
земеделски земи, както следва: 1/ Нива от 4.497 дка, шеста категория, местност „Балиново“,
имот № 037009 по плана за земеразделяне на с. Лозен; 2/ Нива от 15.302 дка, трета
категория, местност „Бозалъка“, имот № 057008 по плана за земеразделяне на село Лозен; 3/
Нива от 6.001 дка, трета категория, местност: „Старите ниви", имот № 084025 по плана за
земеразделяне на село Лозен.
Приетите писмени доказателства - скица на поземлен имот № 15-394084/10.04.2023г.,
скица на поземлен имот № 15-394085/10.04.2023г., удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/27.04.2023г., издадено от Община Стражица, удостоверяват, че към настоящия
момент спорните недвижими земеделски имоти, възстановени на наследниците на Т. И. Р.,
бивш жител на с.Лозен, представляват, както следва: 1/ Поземлен имот с идентификатор
44046.37.9 по КККР на с. Лозен, одобрени със Заповед № РД-18-1241/15.06.2018г. на
изпълнителен директор на АГКК, като няма данни за изменение на КККР, засягащо
поземления имот, с адрес на имота: с. Лозен, община Стражица, област Велико Търново,
местност: „Балиново", с площ: 4 498 кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, стар идентификатор:
няма, с номер по предходен план: 037009, при съседи: 44046.37.27,44046.38.20,44046.37.8,
44046.37; 2/ Поземлен имот с идентификатор 44046.84.25 по КККР на с. Лозен, одобрени със
Заповед № РД-18-1241/15.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, като няма данни за
изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на имота: с. Лозен, община
Стражица, област Велико Търново, местност: „Старите ниви", с площ: 6 002 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 3, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 084025, при съседи:
44046.84.26, 44046.82.366, 44046.84.24, 44046.84.28.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № КМ-ЛН-290-
1/22.11.2023 г., издадено от кметство Лозен, община Стражица, Т. И. Р., роден на
14.08.1898г., е починал на 30.09.1962г., като е оставил следните наследници по закон: 1/ Е.
М. Р. - съпруга, починала впоследствие на 19.02.1984г.; 2/ А. Т.а Х. – дъщеря (1/2 ид.част),
починала на 05.09.2015г. (след своите родители) и оставила като свои наследници по закон,
както следва: 2.1./ П.С.М. – дъщеря (1/4 ид.част), починала на 04.10.2021г. (след своята
майка) и оставила следните наследници по закон: 2.1.1./ Д. С. В. – дъщеря; 2.1.2./ Светослава
Стилиянова Папазова – дъщеря; 2.2. Елка Спасова Маринова – дъщеря (1/4 ид.част),
починала на 22.08.2021г. (след своята майка) и оставила като свои законни наследници:
2.2.1./ З.К.З. – син, 2.2.2./ А.К.Й. – дъщеря; 3/ И. Т. Р. – син (1/2 ид.част), починал на
27.01.1989г. (след своите родители) и оставил от своя страна следните законни наследници:
3.1./ Г. Д. Р. – съпруга, починала на 18.02.2022г.; 3.2./ Е. И.а Т.а - дъщеря (1/4 ид.част),
починала на 24.03.2005г. (след своя баща) и оставила от своя страна следните наследници по
закон: 3.2.1/ И. П.а П.а – дъщеря (1/8 ид.част), 3.2.2./ Д. Г. Д. – син (1/8 ид.част); 3.3./ Д. И. Т.
– син (1/4 ид.част).
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 68, том 1, peг.
№ 1102, дело № 51/29.01.2016г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в НК, с район на
7
действие ГОРС, приет като доказателство по делото, П. С. М. е дарила на „Агроком" ЕООД
с ЕИК ********* притежаваната от нея 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху
процесните недвижими имоти – нива, цялата с площ от 4.497 дка, шеста категория, местност
„Балиново“, имот № 037009, както и нива, цялата с площ от 6.001 дка, трета категория,
местност: „Старите ниви", имот № 084025, двата по плана за земеразделяне на село Лозен.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 69,
том 1, peг. № 1104, дело № 52/29.01.2016г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в НК, с район
на действие ГОРС, приет като доказателство по делото, П. С. М. (1/6 ид.част) и Е.С. М. (1/4
ид.част) са продали на „Агроком" ЕООД общо притежаваните от тях 5/12 ид. части от
правото на собственост върху процесните земеделски имоти, описани по-горе.
С договор за замяна на недвижим имот 11.05.2023 г., обективиран в нотариален акт № 315,
том 2, peг. № 3777, дело № 257/2023 г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в НК, с район на
действие ГОРС, приет като доказателство по делото, сключен между „Агроком" ЕООД и
„ТИВА" ООД, в замяна на други недвижими земеделски имоти, предоставени от „ТИВА"
ООД на „Агроком“ ЕООД, последното дружество е прехвърлило на ищеца и „ТИВА" ООД е
придобило право на собственост върху 1/12 ид. ч. от процесния недвижим земеделски имот,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 44046.37.9 по КККР на с. Лозен, одобрени със
Заповед № РД-18-1241/15.06.2018г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: с.
Лозен, община Стражица, област Велико Търново, местност: „Балиново", с площ: 4498 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 6, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 037009, при
съседи, подробно описани в нот.акт, както и 1/12 ид.част от върху 1/12 ид. ч. от процесния
недвижим земеделски имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор 44046.84.25 по
КККР на с. Лозен, одобрени със Заповед № РД-18-1241/15.06.2018г. на изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на имота: с. Лозен, община Стражица, област Велико Търново,
местност: „Старите ниви", с площ: 6002 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, стар идентификатор:
няма, с номер по предходен план: 084025, при съседи, подробно описани в нот.акт.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 316,
том 2, peг. № 3778, дело № 258/11.05.2023г. на нотариус Кр. Боева, с рег. № 296 в НК, с район
на действие ГОРС, приет като доказателство по делото, „Агроком" ЕООД е продало на
„ТИВА" ООД и последното дружество е придобило право на собственост и върху 5/12 ид.ч.
от двата процесни недвижими земеделски имоти, описан по-горе.
От приетото писмено доказателство - договор за наем на земеделски земи № 116 от
08.01.2018г., с нотариална заверка на подписите на страните по него, извършена на
08.01.2018г. от нотариус Иван Мазнев с рег. № 284 в НК, с район на действие ГОРС, вписан
в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 153 от 15.01.2018 г., акт 65, том 1 от
2018 г., се установява, че на 04.12.2017г., между Д. И. Т. с ЕГН **********, чрез
пълномощник – М. У., от една страна – като наемодател, и Частна Земеделска Кооперация
„Шипа“ с. Лозен, от друга страна – като наемател, е сключен договор за наем на недвижими
8
земеделскии имоти – нива, представляваща имот № 037009, в местност „Балиново“, в
землището на с. Лозен, шеста категория, площ 2.249 дка, описан по-горе, нива – имот №
057008, в местност „Бозалъка“, трета категория, площ – 7.651 дка, и нива – имот № 084025,
местност „Старите ниво“, трета категория, площ – 3.001 дка, по силата на който ползването
на обща площ от 12.901 дка от тези три земеделски имоти е предоставено за срок от 3
стопански години, считано от стопанската 2018/2019г. (01.10.2018г.) до стопанската
2020/2021г. (30.09.2021г.), срещу заплащане на наемна цена в размер на 40 лв. за декар
ползвана земя за целия срок на договора. По делото не се спори, че описаните в договора за
наем части от земеделски имоти са предадени за временно и възмездно ползване от
наемодателя Д. Т. на ответника ЧЗК „Шипа“ с. Лозен – като наемател по процесния договор
за наем.
С допълнително споразумение от 02.07.2020 г. /анекс/ към договор за наем на земеделски
земи № 116, с нотариална заверка на подписите на страните по него, извършена на
02.07.2020г. от нотариус Иван Мазнев с рег. № 284 в НК, с район на действие ГОРС, вписано
в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 2848 от 09.07.2020г., акт № 5, том 2
от 09.07.2020г., страните по договора за наем Д. Т. (наемодател) и ЧЗК „Шипа“ с. Лозен
(наемател) са се съгласили срокът по договора да бъде променен за срок от 8 стопански
години, който започва да тече от стопанската 2018/2019г. (01.10.2018г.) до стопанската
2025/2026г. (30.09.2026г.).
С допълнително споразумение /анекс/ от 2022 г., към договор за наем на земеделски земи
№ 116, с нотариална заверка на подписите на страните по него, извършена на 25.10.2022г. от
нотариус Иван Мазнев с рег. № 284 в НК, с район на действие ГОРС, вписан в Служба по
вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 5061 от 28.10.2022г., акт № 221, том 3 от 2022г.,
страните по договора за наем Д. Т. (наемодател) и ЧЗК „Шипа“ с. Лозен (наемател) са се
съгласили срокът по договора да бъде променен за срок от 10 стопански години, който
започва да тече от стопанската 2018/2019г. (01.10.2018г.) до стопанската 2027/2028г.
(30.09.2028г.).
Видно от приложения по делото договор за наем на земеделски земи № 1037 от
26.06.2023г., с нотариална заверка на подписите на страните по него, извършена на
26.06.2023г. от нотариус Кр.Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, вписан в СВ
– Горна Оряховица дв. вх. № 2501 от 26.06.2023г., акт № 40, том 2 от 2023г. (л.39 от делото),
същият е сключен между „ТИВА I“ ЕООД с. Сушица, от една страна – като наемател, и
„ТИВА“ ООД с. Сушица, от друга страна – като наемодател, по силата на който
наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване множество
земеделски имоти, сред които е и недвижим земеделски имот с идентификатор 44046.37.9,
имот № 37009, шеста категория, местност „Балиново“ в землището на с. Лозен, с площ от
4,498 дка, описан по-горе, както и недвижим земеделски имот с идентификатор 44046.84.25,
имот № 84025, трета категория, местност „Старите ниви“ в землището на с. Лозен, с площ от
6.002 дка, описан по-горе, за срок от 10 стопански години, считано от стопанската
2023/2024г. (01.10.2023г.) до стопанската 2033/2034г. (30.09.2034г.), срещу заплащане на
9
наемна цена в размер на 50 лв. за декар обработваема земя.
Видно от приложения по делото договор за аренда на земеделски земи № 1037 от
28.06.2023г., с нотариална заверка на подписите на страните по него, извършена на
28.06.2023г. от нотариус Кр.Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, вписан в СВ
– Горна Оряховица дв. вх. № 2550 от 28.06.2023г., акт № 47, том 2 от 2023г. (л.40 от делото),
същият е сключен между „ТИВА I“ ЕООД с. Сушица, от една страна – като арендатор, и
„ТИВА“ ООД с. Сушица, от друга страна – като арендодател, по силата на който
арендодателят е предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване множество
земеделски имоти, сред които е и недвижим земеделски имот с идентификатор 44046.37.9,
имот № 37009, шеста категория, местност „Балиново“ в землището на с. Лозен, с площ от
4,498 дка, описан по-горе, както и недвижим земеделски имот с идентификатор 44046.84.25,
имот № 84025, трета категория, местност „Старите ниви“ в землището на с. Лозен, с площ от
6.002 дка, описан по-горе, за срок от 10 стопански години, считано от стопанската
2023/2024г. (01.10.2023г.) до стопанската 2033/2034г. (30.09.2034г.), срещу заплащане на
наемна цена в размер на 50 лв. за декар обработваема земя.
С писмо № ПО-26-624-2/16.08.2023г. (л.41 от делото), ОСЗ-Стражица уведомява „ТИВА I“
ЕООД с. Сушица и ЧЗК „Шипа“ с. Лозен, че във връзка с подадените от тях договори за
регистриране правно основание за стопанската 2023/2024 г., за имот № 079046 в землището
на село Лозен има вписан в СВ към ГОРС и регистриран в ОСЗ договор за наем със срок до
2028г., сключен с ЧЗК „Шипа“, и договор за наем на „ТИВА I“ ЕООД, като същите следва да
разрешат спора за ползването на този имот помежду си пред компетентния съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. чл.4а,ал.2 от ЗСПЗЗ е
допустим, с оглед постановеното Определение № 764/17.06.2024г. по в.ч.гр.дело №
455/2024г. по описа на ВТОС, а разгледан по същество, същият е неоснователен по
изложените по-долу съображения.
В настоящото съдебно производство ищецът се домогва да установи, че процесният
договор за наем на земеделска земя и анексите към него, сключени между ответника Д. И. Т.
– като наемодател, и ответника ЧЗК „Шипа“ с. Лозен – като наемател, са
непротивопоставими на ищеца, като се излагат доводи, че в случая договорът за наем и
анексите към нето имат действие спрямо останалите съсобственици само за една стопанска
година, тъй като противоречат на чл.4а,ал.2 от ЗСПЗЗ, и съответно – договорът за наем не
обвързва ищеца и не може да му се противопоставя в частта относно продължаването на
уговорения срок с двата анекса към него. От своя страна, ответникът ЧЗК „Шипа“ с. Лозен
излага доводи, с които оспорва въведените от ищцовата страна твърдения.
Съдът намира за неоснователни и необосновани в конкретния казус изложените в исковата
молба твърдения. Видно от данните по делото, към момента на сключване на процесният
договор за наем на 08.01.2018г. и вписването му в Служба по вписванията - Горна
Оряховица на 15.01.2018 г., страните не са били съсобственици на процесните недвижими
10
земеделски имоти, а съсобственици са били наемодателят Д. И. Т., притежаващ към този
момент 1/6 ид.част от правото на собственост върху имотите, неговата майка И. П.а и
наследниците на неговата сестра Е. Т.а, починала на 24.03.2005г., - И. П.а и Д. Д.,
притежаващи общо 2/6 ид.части от правото на собственост, както и „Агроком“ ЕООД,
придобило ½ ид.част от земеделските земи на основание безвъзмездна правна сделка -
дарение, обективирано в нотариален за дарение на недвижим имот акт № 68, том 1, peг. №
1102, дело № 51/2016 г. на нотариус Кр. Боева, и покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № 69, том 1, peг. № 1104, дело № 52/2016г. на нотариус Кр. Боева. Въз основа
на приетите писмени доказателства се установява също, че към момента на сключване на
допълнително споразумение /анекс/ към договора за наем, вписано в Служба по вписванията
- Горна Оряховица на 28.10.2022г., наемодателят Д. Т. е притежавал 1/4 ид.част от правото на
собственост върху имота, а съсобственици на процесните имоти са били наследниците на
неговата сестра Е. Т.а, починала на 24.03.2005г., - И. П.а и Д. Д., притежаващи общо 2/6
ид.части от правото на собственост, и „Агроком“ ЕООД гр. Велико Търново, притежаващо ½
ид.част от спорните два имота.
Същевременно, приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 315, том 2, peг. № 3777, дело № 257/2023 г. на нотариус Кр. Боева, и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 316, том 2, peг. № 3778, дело №
258/2023г. на нотариус Кр. Боева, удостоверяват и фактите, че ищецът „ТИВА“ ООД с.
Сушица и придобил впоследствие (след сключване на договора за наем и на двата анекса
към него) – на 11.05.2023г., право на собственост върху ½ ид.част от спорните недвижими
имоти, с праводател – „Агроком“ ЕООД гр. В.Търново.
При тези данни, съдът намира за неоснователни доводите на ищцовата страна, че
договорът за наем и двата анекса към него са непротивопоставими на „ТИВА“ ООД с.
Сушица. Съгласно чл.229,ал.1 от ЗЗД, договорът за наем не може да бъде сключен за повече
от десет години, освен ако е търговска сделка. Според чл.229,ал.2 от ЗЗД, лицата, които
могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за
наем за повече от три години, а чл.229,ал.3 от ЗЗД гласи, че ако договорът бъде сключен за
по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години. Въз основа на приетите по
делото писмени доказателства се установява, че процесният договор за наем е сключен само
от ответника Д.Т. и ответника ЧЗК „Шипа“ с.Лозен, без участието на ищеца. От цитираните
по-горе писмени доказателства се обосновава извод, че към момента на сключване на
договора Д. Т. е бил един от съсобствениците на имота, като е притежавал първоначално 1/6
ид. част от земеделските имоти, а впоследствие е придобил още 1/12 ид.част от правото на
собственост върху тях, на основание наследствено правоприемство от майка си Г. Д. Р.,
починала на 18.02.2022г., тоест същият притежава общо ¼ ид.част от правото на собственост
и е можел да извършва само действия на обикновено управление и не е могъл да отдава под
наем цялата вещ, т.е. целите недвижими имоти за срок повече от три години.
Действително, съгласно чл.32,ал.1 от ЗС, управлението и ползването на общата вещ се
извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от
11
половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се
съобрази с решението на мнозинството и да не може да го променя извън хипотезите на
чл.32,ал.2 от ЗС. Когато вещта или имотът се намират в режим на съсобственост, действията
на разпореждане се извършват със съгласието на всички съсобственици. В правната
доктрина и в съдебната практика е възприето разбирането, че макар да носи белезите на
сделка на управление, сключеният за повече от три години наемен договор наподобява
сделка на разпореждане, тъй като ограничава възможността на наемодателя да ползва
отдадената под наем вещ през продължителен период от време. Дългосрочното отдаване под
наем силно ограничава правото на собственост и по същността си има характера на
разпоредителна сделка. По тази причина законът признава правото за сключване на договор
за наем със срок над три години единствено в полза на лицата, които притежават
правомощия за разпореждане с вещта. Сключването на договор за наем за повече от три
години от лице, което е носител само на права за обикновено управление, съставлява
основание за редуциране на уговорения срок до три години по силата на чл.229,ал.3 от ЗЗД
и за прекратяване на договора след изтичане на тригодишния срок. Разпоредбата на чл.229
от ЗЗД урежда не валидността на договора за наем по отношение на сключилите го страни
(тях той обвързва), а неговото действие по отношение на собственика. Според разпоредбата
на чл.4а,ал.2 от ЗСПЗЗ (в сила от 22.05.2018г.), договорът за наем на земеделска земя със
срок по-дълъг от една година може да се сключи от съсобственик или съсобственици,
притежаващи повече от 25% от съсобствения имот, а отношенията между съсобствениците
се уреждат по реда на чл.30,ал.3 от ЗС. Съдът споделя създадената до момента съдебна
практика, че цитираната разпоредба не урежда максимален срок, за който могат да бъдат
сключвани тези договори, поради което относно сроковете намира приложение разпоредбата
на чл.229 от ЗЗД. Съгласно чл.229,ал.3 от ЗЗД, договорът за наем, сключен за по-дълъг срок,
има сила за максималния срок от три години /в този смисъл е Решение № 541 от 06.02.2012
г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., IV г. о., ГК, и др./. В конкретния случай обаче,
съсобственикът Д. Т. е отдал под наем ½ ид.част от процесните имоти: нива в м.
„Балиново“ – имот № 037009 с площ 4498 кв.м. и нива в м. „Старите ниви“ – имот №
084025 с обща площ 6002 кв.м., като е предоставил на ЧЗК „Шипа“ с. Лозен за временно и
възмездно ползване 2.249 дка от имот № 037009 и 3,001 дка от имот № 084025, и
предметът на договора е ясно, точно и недвусмислено описан в договора за наем и в двата
анекса към него. В тази връзка, по настоящото дело не се твърди и не се установява
ползването на двата процесни недвижими земеделски имота да е било спорно между
съсобствениците „Агроком“ ЕООД (праводател на ищеца), притежаващо ½ ид.част от
правото на собственост, от една страна, и Д. Т., Иванка П.а и Д. Дончев, притежаващи общо
½ ид.част, от друга страна, в продължение на пет стопански години (до придобиването на ½
ид.част от имота от „Тива“ ООД на 11.05.2023г.). Ищцовата страна не ангажира и никакви
годни доказателства, които да удостоверяват по делото, че за стопанските 2018/2019,
2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 години наемателят ЧЗК „Шипа“ с. Лозен е
регистрирал за ползване в ОСЗ гр. Стражица целият земеделски имот с идентификатор
44046.37.9 и целият земеделски имот с идентификатор 44046.84.25, двата в землището на с.
12
Лозен, а не само ползването на отдадената му под наем от ответника Д.Т. ½ ид.част от тези
имоти, равняваща се на общо 5,250 дка, на основание договор за наем. Поради това, в този
случай, сключените между ответника Д.Т. (наемодател) и ответника ЧЗК „Шипа“ с.Лозен
(наемател) договор за наем на земеделска земя и двата анекса към него могат да бъдат
противопоставени на ищеца „ТИВА“ ООД с. Сушица, придобил ½ ид.част от спорния
недвижим имот от „Агроком“ ЕООД след възникване на наемното правоотношение между
ответниците и след разпределяне на ползването на имота между предишните съсобственици
по описания по-горе начин. т.е. при така завареното положение всеки съсобственик участва
в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Без съмнение договорът наем за цялата вещ, който би могъл да бъде определен като
договор за управление, може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ, но ако
съсобственикът, сключил договора, не притежава повече от половината от вещта или не
действа в изпълнение на решение, взето от мнозинството съсобственици, този договор не е
противопоставим на останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако те са го
приели (§ 10 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., изм. и
доп., бр. 55 от 2018 г.). В случая обаче, приетите писмени доказателства подкрепят изцяло
твърденията на ответната страна, че договорът за наем от 08.01.2018г. представлява
основание за ползването на ½ ид.част от спорните два имота от ответника ЧЗК „Шипа“ с.
Лозен, тъй като договорът и двата анекса към него са сключени с лице, което притежава
противопоставимо на собственика „ТИВА“ ООД право да ползва имотите и то са сключени в
обема на притежаваното от наемодателя право, т.е. правата на наемодателя са
противопоставими на собственика на „ТИВА“ ООД за непритежаваната от ищеца и отдадена
под наем на ЧЗК „Шипа“ ½ ид.част от тези имоти. Не на последно място, събраните по
делото писмени доказателства не обосновават извод, че „ТИВА“ ООД е възпрепятствано да
ползва двата спорни имота съобразно притежаваните от него права (1/2 ид.част) след
сключването на договора за наем и допълнителните споразумения към него от страна на ЧЗК
„Шипа“ с. Лозен и Д. И. Т..
При тези факти, неоснователни и необосновани са твърденията на ищеца "Тива" ООД, че
интересите му са засегнати от спорния договор за наем и анексите към него, сключени
между ответниците, тъй като за същия имот и при частично съвпадение на срока на
действието му той бил сключил договор за наем и договор за аренда с трето лице "Тива I"
ЕООД, а това прави неговото правно положение относно наема/арендата на този имоти
несигурно, като по този начин е засегната неговата правна сфера. Действително, от
ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че между „ТИВА I“ ЕООД с.
Сушица, от една страна – като наемател, и „ТИВА“ ООД с. Сушица, от друга страна – като
наемодател, е сключен договор за наем на земеделска земя № 1007 от 10.07.2023г., по силата
на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване
множество земеделски имоти, сред които са и двата недвижими земеделски имоти: целият
земеделски имот с идентификатор 44046.37.9 и целият земеделски имот с идентификатор
44046.84.25, двата в землището на с. Лозен, за срок от 10 стопански години, считано от
13
стопанската 2023/2024г. (01.10.2023г.) до стопанската 2033/2034г. (30.09.2034г.), както и е
сключен договор за аренда на земеделска земя № 1037 от 28.06.2023г. за същите недвижими
имоти за същия срок от време. Същевременно, сам ищецът твърди, че с ответника Д. Т. са
съсобственици на процесните земеделски имоти и този ответник, заедно с други двама
наследници по закон на общия наследодател Тодор И. Ралев, бивш жител на с. Лозен,
притежават ½ ид. част от правото на собственост върху тези имоти, но въпреки това
„ТИВА“ ООД е отдал под наем и под аренда едновременно целите имоти с обща площ от
10,500 дка, препятствайки изпълнението на сключения години преди това между
ответниците наемен договор в обема на правата, притежавани от съсобствениците –
наследници на Тодор И. Ралев, бивш жител на с. Лозен, починал на 30.09.1962г. От
цитираните по-горе писмени доказателства, се установява по категоричен начин, че ищецът
е приобретател на ½ ид.част от процесния земеделски имот считано от 11.05.2023г., на
основание осъществените договори за замяна и за покупко-продажба на недвижими имоти, с
праводател „Агроком“ ЕООД, като придобиването е след сключването и вписването на
договора за наем от 08.01.2018г. и допълнителните споразумения към него от 02.07.2020г. и
от 25.10.2022г., поради което последните и правата на наемателя ЧЗК „Шипа“ по тях са
противопоставими на дружеството-ищец, сключило договор за наем и договор за аренда с
обект - общата вещ, като съсобственик, притежаващ половината идеални части и засягащ
чуждите (на другите съсобственици) права (1/2 ид.част от правото на собственост) до степен
да ги отрече.
Предвид изложените мотиви, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен със законните последици от това.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. чл.4а,ал.2 от ЗСПЗЗ,
предявен от „ТИВА“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село
Сушица, община Стражица, ул. „Първи май“ № 34, чрез пълномощник – адв. Г. Г. от ВТАК,
за приемане за установено по отношение на ЧЗК „ШИПА“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Лозен, общ. Стражица, и на Д. И. Т. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Л., общ. С..., ул..., че договор за наем на земеделски земи № 116 от
08.01.2018г., с нотариална заверка на подписите на страните по него, извършена на
08.01.2018г. от нотариус Иван Мазнев с рег. № 284 в НК, с район на действие ГОРС, вписан
в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 153 от 15.01.2018 г., акт 65, том 1 от
2018 г., допълнително споразумение от 02.07.2020 г. /анекс/ към договор за наем на
земеделски земи № 116, с нотариална заверка на подписите на страните по него, извършена
на 02.07.2020г. от нотариус Иван Мазнев с рег. № 284 в НК, с район на действие ГОРС,
вписано в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 2848 от 09.07.2020г., акт №
5, том 2 от 09.07.2020г., и допълнително споразумение /анекс/ от 2022 г., към договор за наем
14
на земеделски земи № 116, с нотариална заверка на подписите на страните по него,
извършена на 25.10.2022г. от нотариус Иван Мазнев с рег. № 284 в НК, с район на действие
ГОРС, вписан в Служба по вписванията - Горна Оряховица с дв. вх. № 5061 от 28.10.2022г.,
акт № 221, том 3 от 2022г., само в частта относно следните земеделски имоти: 1/ Поземлен
имот с идентификатор 44046.37.9 по КККР на с. Лозен, местност: „Калиново", с площ: 4 498
кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 6, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 037009;
и 2/ Поземлен имот с идентификатор 44046.84.25 по КККР на с. Лозен, местност: „Старите
ниви", с площ: 6 002 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3, стар идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 084025, нямат действие по отношение на „ТИВА" ООД с ЕИК ********* и
са непротивопоставим на „ТИВА" ООД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
15