РЕШЕНИЕ
№ 2431
гр. Бургас, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120104629 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Гринато“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 11618, р-н Витоша,
ул. „Вихрен“ №10, представлявано от Стефан Георгиев Плачков, представлявано в
производството по делото от адвокат С. К., Бургаска адвокатска колегия, против Община
Созопол, представлявана от кмета Тихомир Йорданов Янакиев, за приемане за установено
по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
81178.8.170 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения и следните правни
доводи:
Ищецът излага, че на основание договор за покупко – продажба от 19.12.2012 година
е придобил правото на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор
81178.8.83 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец, който към
момента представлява поземлен имот с идентификатор 81178.8.222 и поземлен имот с
идентификатор 81178.8.223. Изложено е в исковата молба, че съгласно ПУП ПРЗ за м.
„Аклади“, землището на град Черноморец, одобрен със Заповед № Z – 286/04.02.2010 година
на Кмета на Община Созопол за имот с идентификатор 81178.8.83 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Созопол, одобрени със Заповед № РД -18 12/24.04.2007
година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: местност „Аклади“, площ 2
564 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
друг вид нива, е отреден имот УПИ I – 8083 в посочената местност. Със Заповед № 8 – Z –
399 от 05.04.2011 година на Кмета на Община Созопол е назначена комисия по чл.210 от
1
ЗУТ, като с протокол № 29/2011 година е определена пазарна стойност на цитирания
урегулиран имот преди промяната и неурегулирания имот, преди промяната. Издадена е
Заповед № 8-7 -1053 от 21.10.2011 година, с която на основание чл.16 от ЗУТ и Заповед № Z
– 286 от 04.02.2010 година предходния собственик е определен за собственик на УПИ I –
8083, идентичен с поземлен имот с идентификатор 81178.8.83 по КК. Със същата заповед
община Созопол е придобила отстъпените 23 % /609 кв.м. идеални части/ от неурегулиран
имот с идентификатор № 81178.8.83 по КК – за изграждане на обекти на техническата
инфраструктура, за който е определен нов идентификатор 81178.8.170. Посочената заповед е
връчена на собственика на имота тогава С.Х и не е обжалвана от него. В исковата молба от
името на ищеца са изложени правни доводи, поради които той счита, че заповедта е
нищожна и на основания чл.17 от ГПК отправя искане да бъде извършен инцидентен
контрол за законосъобразност. Счита, че тъй като не е бил страна в производството по
постановяването й и факта, че засяга негови права за него съществува възможност да сезира
съда с провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност. Посочва, че заповедта не
отговаря на голяма част от изискванията на чл.16 от ЗУТ. На първо място излага, че на
собственика не е определен равностоен урегулиран имот на основание чл.16, ал.3 от ЗУТ.
Счита, че спецификата на имота е такава, че на него не може да бъде разположена каквато и
да било техническа инфраструктура по смисъла на чл.16 от ЗУТ, включително не може да
бъде изградена и крайбрежна алея, каквото е било първоначалното намерение на ответника.
Ищецът счита още, че изначално заповедта е порочна поради липса на предмет с
твърдението, че към него момент не е било възможно да се извършат предвиждания, с които
да се определят необходимите площи за изграждане на техническа инфраструктура. Ищецът
уточнява, че в нея не се съдържат елементи, които да оправдават прилагането на
разпоредбата на чл.16, ал.4 от ЗУТ, посочена като правно основание. В исковата молба е
изложено, че след като заповедта бъде прогласена за нищожна, тя не възпроизвежда
действие, не е настъпило отчуждителното действие на плана, на основание на което
общината е придобила правото на собственост по отношение на имот 81178.8.170 и той
следва да се счита за част от имоти 81178.8.222 и 81178.8.223 по КККР, които са собственост
на ищеца. В исковата молба са изложени подробни фактически и правни доводи, посочени
са доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е
постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответната страна – Община
Созопол, с пълномощник по делото – адвокат А., в който предявеният иск е оспорен като
неоснователен и недоказан. Изложени са подробни фактически твърдения относно
предприетите действия по урегулиране на имотите, следващите промени в регулационния
статут и индивидуализацията по кадастралната карта. Като правни доводи е изложено, че с
плана по чл.16 от ЗУТ собствеността върху неурегулирани до този момент поземлени имоти
се трансформира в собственост по отношение на урегулирани поземлени имоти и вещно
правния ефект на разместване на собствеността настъпва по силата на самия ПУП. Посочва,
че преценката за спазване на принципа на съразмерност и пропорционалност при
прехвърляне на собствеността следва да бъде извършена на етапа одобряване на ПУП. От
2
името на ответника е посочено, че след влизане в сила на ПУП правният интерес на
собственика на урегулирания имоти се ограничава до това да му бъде издадена заповед за
индивидуализиране на УПИ, съобразно характеристиките по ПУП. По отношение на
регулацията в случая е посочено, че е първа регулация и административният орган правилно
е приложил правилото на чл. 16 от ЗУТ. Изложено е, че решението на комисията има за цел
да установи, че новообразуваният имот е с по – висока стойност, което в случая е направено.
Заповедта по чл.16 от ЗУТ има за цел да индивидуализира имота, но тя само отразява
регулационния статут на имота и с нея не може да се създадат, изменят или прекратят права,
различни от влезлия в сила ПУП. В писмения отговор е изложено още, че е неоснователно и
възражението на ищеца за това, че на правоимащия не е отреден равностоен имот, тъй като
съгласно чл.16, ал.4 от ЗУТ общината определя равностоен урегулиран имот, което се
установява с решение по чл. 210 от ЗУТ. По тези подробно изложени фактически и правни
доводи ответникът е поискал предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, представляван от адвокат К., поддържа предявения иск
и счита, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на имот с идентификатор 81178.8.170 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец.
В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат А., излага доводи за
недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес от страна на ищеца за
предявяване на иска. Конкретизира, че с договор за покупко продажба той не е придобил
описания имот, а и не е владял този имот. На следващо място процесуалният представител
на ответника счита, при условията на евентуалност, че искът е неоснователен.
С определение от съдебно заседание на 10.03.2022 година е приключено събирането
на доказателствата и е даден ход на устните състезания. С определение от 18.08.2022 година,
постановено по въззивно частно гражданско дело № 1152 по описа на Бургаски окръжен съд
за 2022 година, е отменено определение № 2378 от 29.04.2022 година, постановено по
гражданско дело № 4629 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
По повод указанията, дадени с посоченото определение след констатация за
противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, е постъпила
молба от процесуалния представител на ищеца адвокат К., в която той заявява, че
имплицитно в исковата молба като нищожна на посочените основания е оспорена и Заповед
№ Z – 286 от 04.02.2010 година. Отново е изложен правен довод, че единствено
представляваното от него дружество има правен интерес от установяване на правото на
собственост, тъй като предишните собственици вече са се разпоредили с притежаваното от
тях право на собственост. Счита, че ако се приеме противното това би означавало, че никой
няма правен интерес да установи нищожност на заповедта, а това няма как да е целта на
чл.17 от ГПК. На следващо място в молбата за уточнение е посочено, че площта на имота не
е негов характеризиращ белег, тъй като на практика се придобива имота съобразно
отразяването му в кадастъра. В молбата за уточнение ищецът посочва още, че с
3
прогласяване нищожността на заповедите ще се счита, че те не са породили правни
последици и посочената част от имота няма да бъде отчужден, няма да е отреден отделен
парцел, за който да се определи нов идентификатор , с което в границите на имот с
идентификатор 81178.8.83 по КККР ще попада и имот с идентификатор 81178.8.170 по
КККР. Поради изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес от
установяване правото на собственост по отношение на имота, индивидуализиран в исковата
молба. На следващо място ищецът предявява отрицателен установителен иск с искане да
бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът не е
собственик на имот с идентификатор 81178.8.170 по КККР. Счита, че с прогласяване
нищожността на заповедите регулацията няма да е придобила своя ефект.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК и е за установяване право на
собственост по отношение на недвижимия имот, обосновано с искане за упражняване на
инцидентен контрол за законосъобразност на основание чл.17 от ГПК на Заповед № 8 – 7 –
1053 от 21.10.2011 година на Кмета на Община Созопол, постановена на основание чл. 16 от
ЗУТ, тъй като на собственика към момента на постановяването й не е определен равностоен
имот и поради изначална липса на предмет - не е било възможно в имота да бъде
разположена инфраструктура. Довода е, че заповедта е нищожно, евентуално –
незаконосъобразна.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното, с оглед преценка
допустимостта на предявения иск:
По делото липсва спор по фактите относно придобиване на право на собственост от
страна на ищеца по отношение на недвижим имот с идентификатор 81178.8.83 по
Кадастралната карта на град Черноморец, който към момента представлява поземлен имот с
идентификатор 81178.8.222 по КККР и поземлен имот с идентификатор 81178.8.223 по
КККР. Имота е придобит от името на дружеството с договор за покупко - продажба,
сключен с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 23, том 3, рег. №
4450, дело № 379 от 2012 година на нотариус Огнян Желев, рег. № 133 на НК с район на
действие района на Бургаски районен съд. От заключението на вещото лице, изготвила
допуснатата по делото съдебно - техническа експертиза, което съдът приема за обосновано
и компетентно дадено, се установява, че със Заповед № 8 – Z – 1775 от 01.12.2016 година
на Кмета на Община Созопол е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване, като от УПИ I – 8083 с площ от 1975 кв.м. се обособяват два нови поземлени
имота УПИ I с площ 1488 кв.м., идентичен с имот с идентификатор 81178.8.222 и УПИ II с
площ от 487 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор 81178.8.223. Видно от
заключението със Заповед № 8 - Z – 1053 от 04.02.2010 година на Кмета на Община
Созопол е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, който е
част от процедурата, която има за цел да промени статута на земята от „земеделска“ в
4
„застроителен режим – за сгради за отдих и култура“. С този ПУП се обособява посоченият
УПИ I – 8083 с площ от 1975 кв.м., а останалата площ от 609 кв.м. се отрежда за изграждане
на обекти на техническата инфраструктура. Указанията, дадени на ответника за
представяне на преписката по постановяване на посочената заповед не са изпълнени в
указания срок. Следва да се приеме, че заповедта е постановена на основание чл.16 от ЗУТ,
в редакцията от ДВ, бр. 61 от 2007 г. /действащ материален закон към датата на
постановяване на заповедта/, съгласно който с подробен устройствен план за територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите
на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в
зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За
осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на
недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си,
определена с плана, но не повече от 25 на сто. Със заповед № 8 – Z- 1053 от 21.10.2011 на
Кмета на Община Созопол община Созопол е определена за собственик на 609 кв.м.
идеални части от неурегулиран поземлен имот № 81178.8.83 по КККР, идентичен с ПИ 8083
по КВС, с площ от 1 584 кв.м. и посочени в заповедта граници. Към този момент собственик
на имота, за който е одобрен ПУП и част от който става собственост на общината на
основание цитираното правило, е С.В.Х. Този факт се установява от приложения
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 104, том III, рег. № 4540, дело № 462 от
10.06.2008 година на нотариус Огнян Желев, рег. № 133 на НК, с район на действие района
на Бургаски районен съд. С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 86,
том I, рег. № 1216, дело № 69/2012 година, на нотариус Гергана Сазанова, рег. № 396 на НК
с район на действие района на Бургаски районен съд С.В.Х продава имот 81178.8.83 по КК
на град Черноморец, на Т.П.А. Т.П.А.продава имота на ищеца с посочената
индивидуализация с посочения по – горе договор за покупко – продажба, сключен с
нотариалния акт.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Планът по чл.16 от ЗУТ има отчуждително действие по отношение на имота, който
става собственост на общината с влизане в сила на заповедта за одобряване на ПУП.
В решение № 160 от 23.01.2015 година на ВКС по гр. дело № 2944/2014 година, II г.о.,
е прието, че „по силата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ собственикът отстъпва в собственост на
общината до 25% от площта за изграждане на обекти на социалната инфраструктура -
публична собственост и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
На основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ отстъпената площ става собственост на общината от датата
на влизане на плана в сила. Това става по силата на самата законова разпоредба, като не се
провежда процедура по чл. 205 и сл. ЗУТ. Тъй като не се касае до принудително
отчуждаване по реда на ЗДС или ЗОП, а за изменение на ПУП по искане на собственика на
бившия УПИ.“ В решението е изведен извод, че съответно от този момент правото на
собственост по отношение на тази територия е напуснало патримониума на собственика на
5
имота. В случая имота е придобит от ищеца след влизане в сила на тази заповед, поради
което и той не е придобил правата, които е притежавал негов праводател по отношение на
отчуждената част.
Правото на собственост се придобива, съответно напуска патримониома на предходния
титуляр, на основание заповедта за одобряване на ПУП в момента, в който влиза в сила. В
случая в мотивите на заповедта е посочено, че ПУП е одобрен със заповед на кмета,
издадена 04.02.210 година, както е установено и от заключението на вещото лице. Поради
това оспорената по реда на инцидентния контрол за законосъобразност заповед на кмета не
е правопораждаща, а е част от цялостна процедура.
По отношение на доводите за нищожност на Заповед № 8 - Z – 1053 от 04.02.2010
година на Кмета на Община Созопол, с която е одобрен подробен устройствен план – план
за регулация и застрояване, който е част от процедурата, която има за цел да промени
статута на земята от „земеделска“ в „застроителен режим – за сгради за отдих и култура“,
настоящият състав приема следното:
Тази заповед не е представена като писмено доказателство по делото, за да бъдат
установени фактическите и правните основания за приемането й. Съгласно чл.21, ал.1, т.11
от ЗМСМА Общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствени
планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и
по реда на Закона за устройство на територията. В случая не е оспорено като нищожно
решение на общинския съвет, прието на това основание и не е представена цялата преписка
относно административната процедура, за да бъде направена преценка за наличие на
пороци, водещи до нищожност на заповедта.
С оглед релевираните основания за нищожност следва да бъде посочено, че не се
установява фактическото твърдение, изложено в исковата молба, за това, че не е било
възможно в имота да бъде разположена инфраструктура. От заключението на вещото лице,
изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът приема за
обосновано и компетентно дадено, се установява, че обособяването на ПИ с идентификатор
81178.8.170 е именно за изграждане на инжинерна инфраструктура, съгласно отговор на
въпрос № 4. В отговор на въпрос № 5 относно посочване какви обекти на социалната и
техническата инфраструктура, по какъв начин могат да бъдат изградени в ПИ с
идентификатор 81178.8.170 и отговарят ли те на първоначалните намерения на Община
Созопол, вещото лице дава положителен отговор и посочва, че отговарят на намеренията да
се изгради улица и по – конкретно тротоар с ширина 1,5 м. и част от улица. Предвид
установеното от фактическа страна настоящият състав приема, че заповедта не страда от
посочения порок – липса на предмет и съответно не е нищожна.
По отношение на довода за това, че на правоимащия към датата на постановяване на
заповедта на кмета по чл.16 от ЗУТ не е определен равностоен имот настоящият състав
приема, че това твърдение не е доказано. Дори да се приеме, че е факт това обстоятелство би
било релевантно за преценка материалната законосъобразност на заповедта, а не за нейната
нищожност. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват твърденията,
6
изложени в исковата молба и молбата за уточнение за нищожност на Заповед № 8 - Z – 1053
от 04.02.2010 година на Кмета на Община Созопол.
Следва да бъде посочено и че не се установява наличие на правоприемство по
отношение на правото на собственост на тази част от включения в регулация имот, която е
придобита от общината и към настоящия момент се индивидуализира като имот с
идентификатор 81178.8.170 по кадастралната карта на град Черноморец, предмет на вещния
спор. Както беше посочено към датата на сключване на договора имота не е бил в
патримониума на праводателя му, не е бил обект на договора за покупко – продажба и
ищецът не го е придобил на това основание.
По повод предприетото изменение на иск с молба от 20.09.2022 година, след отмяна на
определение от 29.04.2022 година, чрез добавяне на нов петитум – да се приеме за
установено при изложените фактически твърдения, че ответникът не е собственик на имота,
настоящият състав приема, че процесуалното действие е извършено след изтичане на
предвидения в закона срок. Съгласно чл.214 от ГПК в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника
съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени
своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да
измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към
осъдителен и обратно. В случая добавянето на нов петитум е предприето след провеждане
на първото по делото съдебно заседание, поради което процесуалното действие не е
извършено в законоустановения срок. По тези съображения съдът не е надлежно сезиран за
произнасяне по допустимостта и основателността на отрицателния установителен иск.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което
предявеният установителен иск за собственост да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени разноските, направени от ответника по водене на делото. Видно от
представените доказателства разноските са в размер от 1200 лева и представляват платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Гринато“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, п.к. 11618, р-н Витоша, ул. „Вихрен“ №10, представлявано
от Стефан Георгиев Плачков, представлявано в производството по делото от адвокат С. К.,
Бургаска адвокатска колегия, против Община Созопол, представлявана от кмета Тихомир
Йорданов Янакиев, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор 81178.8.170 по Кадастралната карта и
7
кадастралните регистри на град Черноморец, със съседи: 81178.8.223, 81178.8.204,
81178.8.129, 81178.8.202, 81178.8.203, 81178.8.231, 81178.9.147, 81178.8.17, 81178.8.222.
ОСЪЖДА Гринато“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, п.к. 11618, р-н Витоша, ул. „Вихрен“ №10, представлявано от Стефан Георгиев
Плачков, представлявано в производството по делото от адвокат С. К., Бургаска адвокатска
колегия, да плати на Община Созопол, представлявана от кмета Тихомир Йорданов
Янакиев, сумата 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски, направени по
водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8