О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………..…
Гр.Варна
Варненски
районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 27.11.2020 год., в състав:
съдия: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14386 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото пред Варненски районен съд е образувано след прекратяване на производството с
определение № 186500/28.08.2020г., постановено по гр.
дело № 26088/2019г. на СРС и изпращането му по компетентност на настоящия съд.
Производството
е образувано по искова молба подадена от З.Б.И. АД, ЕИК ********* срещу Р.П.М.,
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.
274 от КЗ (отм.) във вр. § 22 от КЗ / чл.500 КЗ /нов/ / за сумата от
2424,85 лв. – регрес по щета №
150100032775 от 2015 г., съставляваща
заплатено от застрахователя
обезщетение за причинени
виновно от ответната страна вреди, с включени 15 лв.
ликвидационни разноски и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 538,87
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода на забавата от 18.02.2017 г. до 03.05.2019 г. Претендира се присъждане
и на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Предмет на претенцията според наведените в исковата молба твърдения е регрес на застрахователя, заплатил обезщетение
вследствие настъпило застрахователно
събитие срещу делинквента, управлявал МПС, който е неправоспособен .
За да прекрати производството пред себе си СРС е изложил мотиви, че постоянния и настоящия адрес на ответника са в гр.Варна, поради което на основание чл.113
от ГПК е приел, че компетентен да разгледа
спора е Районен съд гр.Варна.
В случая не се касае за иск срещу потребител.
Предмет на иска с правно основание чл.
274 от КЗ (отм.) във вр. § 22 от КЗ, / чл.500 КЗ /нов//,
е реализиране
отговорността на ответника,
но не на основание сключен застрахователен
договор с ищцовото дружество, а в резултат
на негово противоправно поведение. В този смисъл, макар
и имащ качеството на застрахован, ответникът не се явява потребител на
застрахователна услуга по смисъла на чл.
2, ал. 2 от КЗ, доколкото не черпи права или не отговаря към застрахователя
по-силата на сключен договор. След като отговорността на ответника е деликтна, а не договорна, същия не попада и в обхвата на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Неприложима към
настоящето производство е и разпоредбата
на чл.115, ал.2 ГПК, за да приеме, че местно компетентен да разгледа
спора е Районен съд гр.Варна. В посочената разпоредба е предвидена специална
местна подсъдност само по
отношение на искове предявени
от увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд
и Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи.
Касае се не за всички искове породени от застрахователно правоотношение, а само за предявените от увреденото лице искове за заплащане на обезщетение по Кодекса за застраховането.
Исковете предявими от застрахователя срещу деликвента за реализиране на регресното му право срещу деликвента на основание специалната разпоредба на чл.
274 от КЗ (отм.) във вр. § 22 от КЗ, / чл.500 КЗ
/нов//. Това е видно не само от текста на чл.115,
ал.2 ГПК, който говори единствено
за „искове на увреденото
лице“, но отграничението на законодателя става още по-явно и при сравнение на приетото изменение в текста на ГПК и предлаганите
изменение в ГПК приети по т.13 от дневния
ред на заседание на съдийска
колегия на ВСС проведено на 28.03.2017г. дали повод
за приемане на изменението
в закона. В предложението на работната
група се съдържа искане за създаване на ал.3 на
чл.115 ГПК, в която да се предвижда
исковете относно регресно застрахователно
отношение да се предявяват по местонастъпване
на застрахователното събитие.
Това предложение явно не е възприето
от законодателя и такова изменение в местната подсъдност не е извършвано от
законодателя, като е недопустимо действието
нормата на чл.115, ал.2 ГПК да бъде
разширявано от съда, чрез тълкуване в смисъл, който не е търсен от
законодателя.
При тези съображения съдът намира, че разпоредбите на чл.113
и чл.115, ал.2 ГПК след изменението й с ДВ
бр.65/2018г. са неприложима по отношение на предявените искове с правно основание чл.500 КЗ, при което
съдът няма възможност служебно, без възражение
за неподсъдност да прекрати делото
и да го изпрати на съда по настоящия адрес на ответната страна. В този смисъл е и Определение №
2778 от 29.07.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1229/2019 г.;Определение
по ч.т.д.№1953/19г. на ВОС.
Ето защо, образуваното пред ВРС гражданско дело следва да се
прекрати, като се повдигне спор за подсъдност.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14386/2020 г. на ВРС, ХLVІІІс-в.
ПОВДИГА спор за подсъдност по предявения от З. „Б.И.“ АД
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********
срещу Р.П.М.,
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.
274 от КЗ (отм.) във вр. § 22 от КЗ / чл.500 КЗ /нов/ / за сумата от
2424,85 лв. – регрес по щета №
150100032775 от 2015 г., съставляваща заплатено от застрахователя
обезщетение за причинени виновно
от ответната страна вреди, с включени 15 лв.
ликвидационни разноски и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 538,87
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода на забавата от 18.02.2017 г. до 03.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда и ИЗПРАЩА делото на Варненски окръжен
съд за произнасяне по спора за компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: