№ 300
гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000297 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 1414/27.02.2024г. на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр.
София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Т. С. от АК– гр. Варна, и насрещна
въззивна жалба вх. № 1998/22.03.2024г. на С. Д. В. от гр. Добрич,
представлявана от адв. М. Я. от АК- гр. Добрич, срещу решение №
7/05.02.2024г., постановено по т. д. № 64/2023г. по описа на Добрички окръжен
съд, (поправено с влезли в сила решения № 30/21.03.2024г. и №
52/28.05.2024г.).
Въззивна жалба вх. № 1414/27.02.2024г., подадена от ответника в
първоинстанционното производство, е насочена срещу първоинстанционното
решение в частта, с която е осъден да заплати на ищцата С. Д. В. сумата
50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно
причинени при пътно-транспортно произшествие на 13.05.2022г. от водач на
микробус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, както и сумата
896.40 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
застрахователно събитие, ведно с лихва за забава, считано от 08.02.2023г.
1
(датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция) до окончателното изплащане на задълженията, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата се твърди
неправилност на решението поради противоречие със закона и
необоснованост. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ЗАД “ОЗК Застраховане” АД и „Травел Сървис
България“ ЕООД застраховка „Гражданска отговорност”, с полица №
BG/23/121003184267, за автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с per.
№ ХХ ХХХХ ХХ, както и по отношение на факта, че на 13.05.2022г. в
Република Румъния, общ. Жилава, окръг Илфов, С. Д. В. е получила телесни
увреждания, докато е пътувала в застрахования автобус, управляван от Ч К М.
Твърди се, че по повод отправената от ищцата на 07.11.2022г. към ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД застрахователна претенция, на 01.12.2022г. застрахователят
е изискал от пострадалата (по арг. на чл. 106, ал. 3 КЗ) предоставянето на
документи за окомплектоване на преписката; по това искане адресатът не е
взел отношение до изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, в
който застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията, поради което
е постановен отказ за определяне и изплащане на обезщетение на 07.02.2023г.
Оспорва се наличието на основание за гражданската отговорност на водача на
процесния микробус, застрахован при дружеството. Въззивникът счита, че по
делото са останали недоказани необходимите елементи от фактическия състав
на приложимата правна норма - настъпване на застрахователно събитие по
време на действие на застрахователния договор, вина, противоправно
поведение и пряка причинно - следствена връзка между противоправно
поведение на водача М и настъпили за В. вреди. Излага, че в настоящия
случай липсва постановена срещу М присъда, както и няма данни той да е
нарушил някое от правилата за движение по пътищата, в т. ч. на българското и
на румънското законодателство. Твърди, че няма реализирано
пътнотранспортно произшествие или пътен инцидент, а е налице единствено
лице, което се е наранило при пътуване в превозно средство поради
неспазване на правилата за безопасност. Позовава се на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, от последните касателно автотехническата
част на приетото заключение на назначената по делото комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза във връзка с протокола за оглед на
местопроизшествие, от които не се установява оставени от автобуса спирачни
2
следи. В тази връзка, навежда оплаквания, че съдът не е отчел разясненията,
дадени от вещото лице- автоексперт в открито съдебно заседание по делото,
който казва, че доколкото няма съприкосновение между два обекта- превозни
средства или превозно средство и пешеходец, то не е възможно да се изследва
възможността на автомобила да спре в настоящия случай. В заключение
счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на водача на микробуса, респективно на функционално
свързаната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, да репарира понесените от ищцата вреди, тъй като
водачът М не е нарушил правилата за движение по пътищата или друга правна
норма. Излагат се и съображения за липсата на причинно- следствена връзка
между противоправното поведение и обективно настъпилите вреди. В
условията на евентуалност, ако въззивният съдът намери исковете за доказани
в своето основание, релевира оплаквания за допуснати от съда нарушения на
нормите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД и моли за намаляване размерите на
присъдените обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди
при отчитане на действително претърпените болки и страдания, както и при
определяне на действителния процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата ищца. Претендира се присъждане на
съдебно- деловодни за двете инстанции.
В законоустановения по чл. 263 ГПК срок е постъпил писмен отговор от
С. Д. В., чрез адв. М. Я., с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, а решението на
първоинстанционният съд в обжалваната от него част за правилно, обосновано
и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до
правилни изводи относно справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Оспорва твърденията, че причина за нараняванията на
ищцата се корени единствено в нейните субективни действия, както и
изложеното в условията на евентуалност твърдение за наличието на
съпричиняване от страна на ищцата, значително надвишаващо възприетия от
решаващия съд размер от 10%. Моли съда да оставите въззивна жалба без
уважение, като потвърди решението в обжалваното от застрахователното
дружество части. Претендира присъждане направените във въззивното
производство разноски.
С насрещна въззивна жалба вх. № 1998/22.03.2024г. се атакува
3
решението на ОС- гр. Добрич в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивницата С. Д. В. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата
над сумата 50 000лв. до 100 000лв., претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с посоченото по- горе
застрахователно събитие. Твърди се неправилност на решението в тази част
поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД.
Излагат се подробни съображения за това, че размерът на присъденото от ДОС
обезщетение за претърпените от С. Д. В. неимуществени вреди е значително
занижен. Страната счита, че не е съобразена в достатъчна степен
последователната практика на съдилищата за определянето на критерия за
справедливост и икономическата конюнктура в страната, общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото, ежегодно нарастващите нива на застрахователно покритие за
причинени на трети лица неимуществени вреди като обективен израз на
динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка (чл. 492
КЗ), както и лимита на застрахователна отговорност за неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, към момента на настъпване на процесното събитие /13.05.2022г./,
независимо от броя на пострадалите лица, който е бил в размер на 10 000 000
лв. Моли съда да отмените решението на ДОС в отхвърлителната му част по
исковата претенция за неимуществени вред, като постанови друго, с което да
присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2023г.
(датата на изтичане на тримесечният срок за произнасяне по предявената
претенция) до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на
направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „ОЗК
застраховане“ АД- гр. София, чрез адв. Т. С., с който страната изразява
становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба, респ. поддържа
доводите изложени в депозираната от застрахователното дружество жалба,
излагайки подробни съображения за това. Искането към въззивния съд е за
оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
4
Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели
на въззивното производство, приема за установено следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от С. Д. В. от
гр. Добрич срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД- гр. София, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.- болки и
страдания, и обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение в размер
на 996 лв., претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 13.05.2022г. на
територията на Република Румъния, община Жилава, окръг Илфов,
национален път ДН 5, в посока от гр. Букурещ към гр. Гюргево, виновно
причинено от Ч К М като водач на автобус „Фолксваген Крафтер 2.0 ТДИ“ с
рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на изтичане на тримесечния
срок от входиране на извънсъдебната претенцията до окончателно погасяване
на задълженията.
Исковата претенция е основана на твърденията, че на 13.05.2022г. на
територията на Република Румъния, община Жилава, окръг Илфов,
национален път ДН 5, в посока от гр. Букурещ към гр. Гюргево, шофьорът на
автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с per. № ХХ ХХХХ ХХ,
застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответника, в който е пътувала
ищцата Снежана В., близо до сграда № 268, приближавайки обозначена
пешеходна пътека, рязко набива спирачки, при което ищцата, която в този
момент е била права в автобуса между седалките, е загубила равновесие и е
паднала. Излага се, че на мястото на инцидента е пристигнала полиция и
линейка, и пострадалата е откарана в болницата „Багдасар Арсени“ в гр.
Букурещ. След направените медицински изследвания медицинските
специалисти са обяснили на пострадалата, че няма как да бъде лекувана в
болница в Румъния и трябва да се придвижи до България. Твърди се също, че
при пристигането в България ищцата била откарана директно в Спешното
отделение на МБАЛ – Добрич“, където е приета за лечение с диагноза:
травматичен шок, съчетана травма, счупване на ключицата, закрито счупване
на пубиса, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. След
5
двудневен престой в отделението по анестезия и инвазивно лечение, където
травматичния шок е преодолян и състоянието й е стабилизирано, на
18.05.2022г. е извършена операция за открито наместване на
акромиоклавикуларна става, при която е имплантиран анкерен винт 5 мм и е
поставена К-игла. На 29.07.2022г. част от металната остеосинтеза е била
премахната, след което започнали няколко курса по физиотерапия във връзка с
ограничени движения и слабост в долните крайници. Твърди се също, че през
възстановителния период пострадалата е имала нужда от помощта на близките
си за ежедневни битови нужди, пътният инцидент се отразил неблагоприятно
на психиката й като тя станала тревожна и имала проблеми със съня.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане” АД оспорва исковете изцяло по
основание с твърдения за липса на предпоставките за ангажиране на
имуществената му отговорност по съображения за липса на елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД- противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС и причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че
по повод отправената от ищцата на 07.11.2022г. застрахователна претенция, с
писмо от 01.12.2022г. застрахователят е изискал от пострадалата (по арг. на чл.
106, ал. 3 КЗ) предоставянето на документи за окомплектоване на преписката;
по това искане не е взето отношение до изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 от КЗ, в който застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията, поради което е постановен отказ за определяне и изплащане на
обезщетение на 07.02.2023г. В евентуалност, ако съдът приеме, че водачът е
осъществил деликт, оспорва твърденията, че и към момента ищцата
продължава на понася страдания на психическо и физическо ниво в причинна
връзка с претърпените телесни увреждания в резултат на ПТП, както и
размера на претендираното обезщетение, който квалифицира като
прекомерен. Релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, предвид обстоятелствата, че при
настъпване на ПТП тя е била изправена в не предназначено за правостоящи
пътници пътно- превозно средство в движение.
Решението на ОС– Добрич, с което главните осъдителни искове са
частично уважени, е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР
№ 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
6
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част, тъй като са налице всички
предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени - ищцата, в качеството си на
увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, е отправила
писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, получена
от ЗД „ОЗК Застраховане“ АД на 17.12.2019г., по която, в последния ден на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят е отказал изплащане на обезщетение
с мотивите, че пострадалата не е ангажирала достатъчно доказателства.
Изводите за основателност на предявените преки искове по чл. 432, ал. 1
от КЗ от увреденото лице срещу застраховател предполагат както
установяване наличието на действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, сключена за автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“,
с per. № ХХ ХХХХ ХХ, действаща към датата на произшествието, което не е
спорно, така и всички елементи от фактическия състав на деликта –
противоправно поведение на водача, застрахован при ответника, причиняване
на неимуществени и имуществени вреди, причинна връзка между тях (между
противоправното поведение и вредите), както и вина на застрахования водач,
която, съобразно нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, в областта на гражданската
отговорност за вреди, се предполага до доказване на противното.
Спорните въпроси във въззивното производство, с оглед съображенията
и доводите във въззивните жалби и в отговорите, са наличието на
противоправно поведение на водача, застрахован при ответника, и причинна
връзка между него и причинени на ищцата неимуществени и имуществени
вреди, за вината на застрахования водач за настъпване на произшествието, за
размера на обезщетението за неимуществени вреди, предназначено да
възмезди претърпени от ищцата болките и страданията, съгласно критериите
за справедливост, заложени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за дължимостта на
сумата за имуществени вреди- разходи за лечение, както и налице ли е принос
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, по- голям от приетия от
първоинстанционния съд процент на съпричиняване – 10 %.
В случая, въпросите относно извършване на деянието, неговата
7
противоправност и виновността на лицето, застраховано при ответника, не са
разрешени с присъда или друг акт на наказателния съд по Глави 28 и 29 НПК,
поради което и изцяло в компетентността на гражданския съд е да установи
елементите на фактическия състав на деликта.
Съгласно дефиницията, дадена в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП за
пътнотранспортно произшествие, това е „събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Процесното събитие има всички
предвидени от закона характеристики за квалифицирането му като ПТП-
възникнало е в процеса на движение на ППС и на ищцата са нанесени телесни
повреди, при което доводите на представителя на застрахователя, на които се
основава становището за липса на настъпило ПТП съобразно установената
фактическа обстановка, са лишени от основание.
Във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е било
образувано наказателно производство IN REM- преписка № 3287/Р/2022 по
описа на Прокуратура Корнету, Република Румъния, проведено е разследване,
съставени са Протокол за оглед на местопроизшествието от 13.05.2022 г. на
Окръжния полицейски инспекторат Илфов – полиция гр. Магуреле,
Република Румъния, Констативен протокол от 13.08.2022г. за получените от
пострадалото лице телесни увреждания, установени след посещение в
Болница за спешна помощ „Багдасар Арсени“ – гр. Букурещ, Доклад-
предложение за прекратяване на наказателното производство и
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.09.2022г.
От съдържанието на последните два официални документа се
установява, че разследваното деяние, за което е съобщено на 13.05.2022г., е
прието от Прокуратура Корнету като отговарящо на елементите на
престъплението „виновно причиняване на телесна повреда“, но наказателното
производство относно извършено престъпление по чл. 196, ал. 2, т. 3 от НК /на
Република Румъния/ е прекратено поради липса на предварителна жалба на
пострадалото лице. По този повод представителят на ищцата е заявил, е
последната не е била запозната с необходимостта от подаване на жалба по
законите на Румъния, за да бъде проведено наказателното производство във
връзка с получените от нея телесни увреждания.
8
За установяване механизма на процесното ПТП в първоинстанционното
производство за събрани писмени доказателства, в това число Протокол за
оглед на местопроизшествието от 13.05.2022г. на Окръжния полицейски
инспекторат Илфов– Полиция гр. Магуреле, Република Румъния, гласните
доказателства- разпитани са посочените от ищцата двама свидетели- М С П и
Д К К (без родство със страните по делото ), както и призованият по искане на
ответното дружество водач на застрахованото МПС- Ч К М ( без родство със
страните по делото ), и е прието заключението на комплексна съдебна
експертиза.
Въз основа на съвкупната преценка на посочените доказателства се
установява, че на 13.05.2022 г., около 20.20 ч. в сумрачната част на
денонощието, при ясно време, добра видимост, по шосе Джюрджюлуи,
община Жилава, окръг Илфон, Република Румъния, национален път ДН 5, в
посока Букурещ – Гюргево, се е движил автобус марка „Фолксваген“, модел
„Крафтер“, с per. № ХХ ХХХХ ХХ, управляван от Ч К М. Асфалтовата
настилка в този участък на пътното платно е била суха, запазена, без
неравности и повреди по нея, по прав участък на пътя. От двете страни на
пътя е имало тротоари със широчина 1.40 м. и зелени площи със широчина
1.40 м., без растителност, която да ограничава видимостта. В района на
произшествието е имало следните пътни знаци - пешеходна пътека, пътен знак
за предупреждение за приближаване на пешеходна пътека, автобусна спирка.
В микробуса са пътували десет пътника- седем ученика от Финансово-
стопанска гимназия- гр. Добрич и трима учители, включително и С. Д. В.,
която е била учител по английски език. Наближавайки местопроизшествието –
км. 11+ 600 м., до сграда № 268, водачът на микробуса е спрял внезапно, за да
даде път на пешеходец. Малко преди и към момента на рязката промяна на
скоростта на движение на автобуса пътничката С. Д. В. е била изправена,
намирала се е около средата на купето по дължина, между два реда седалки, с
гръб към шофьора. Поводът за изправянето й от нейната седалка е било да
провери дали назад в автобуса работи парно и дали на учениците не им е
прекалено топло. От рязкото спиране тя загубила равновесие и паднала назад,
при което ударила гърба си в седалка, намираща се вдясно и зад нея. По данни
от протокола за оглед на местопроизшествието от 13.05.2022г., румънската
полиция не е установила спирачни следи, оставени от микробуса при неговото
спиране. На мястото на инцидента е пристигнала полиция и линейка, и
9
пострадалата е откарана в болницата „Багдасар Арсени“ в гр. Букурещ. След
направените медицински изследвания пострадалата е отпътувала за България,
а при пристигането си в гр. Добрич незабавно е откарана в Спешното
отделение на МБАЛ – Добрич“.
Според експертното мнение на вещото лице инж. Ж, който е изготвил
автотехническата част на комплексната съдебна експертиза, спирането на
микробуса се е осъществило при закъснение между 2.5 и 4м./сек, т. е.
спирането не може да се квалифицира като аварийно. Водачът на микробуса е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието
ако не бе променял скоростта на движение на МПС или то се е извършвало с
по- ниско ускорение или закъснение. Пострадалата е имала техническа
възможност да предотврати получаването на травмите, ако е пътувала в
седнало положение на седалката си в купето на микробуса или, докато е била в
изправено положение, се е придържала достатъчно надеждно за детайлите на
МПС в близост до нея.
Въз основа на така приетия за установен механизъм на ПТП съдебният
състав приема за установено от събраните доказателства пред
първоинстанционния съд, че процесното ПТП е причинено виновно и
противоправно от водача на застрахования при ответника автобус, като
съображенията за този извод са следните:.
Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие
или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено
от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната
разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно
защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. В случая,
водачът е нарушил цитираната разпоредба, а успешно оборване на
презумпцията за вина по чл. 45 ЗЗД не е осъществено, тъй като при
управление на застрахованото МПС той е предприел рязка промяна на
скоростта на движение чрез задействане на спирачки, без тази реакция да
съставлява аварийно спиране, като не е съобразил предварително поведението
си с пътната маркировка и поставените в района на местопроизшествието
пътни знаци- пътен знак за предупреждение за приближаването на пешеходна
пътека и автобусна спирка. Водачът е следвало, при наличие на пътничка в
изправено положение в управляваното от нето МПС, която е видима за него в
10
огледалото за обратно движение, преди всичко, плавно да преустанови
движението на МПС до заемане на седящо положение от пътничката, или най-
малкото- да предприеме необходимите действия за осигуряване на възможност
за спиране пред приближаващата пешеходна пътека с много ниско ускорение
или закъснение. Квалификация на допуснатите от виновния водач
нарушенията по правилата за движение по пътищата, предвидени от
румънското законодателство, не може да бъде направена (същите биха
подлежали на квалификация по българския ЗДвП като нарушения на чл. 5 и
чл. 6 във вр. във вр. чл. 119), но това е без значение, доколкото съдът
преценява наличието на елементи от състава на деликт- чл. 45 ЗЗД.
Във връзка с конкретните оплаквания във въззивната жалба, свързани с
необсъждане на тези гласни доказателства, които установяват внезапно
навлизане на пешеходец пред автобуса като причина за рязкото спиране,
следва да се посочи, че установеният от съдебно- техническата експертиза
механизъм на ПТП, по отношение на който се добива по- пълна представа от
показанията на свидетелите- пътници в автобуса и виновния водач, не
позволява признаване на деянието като такова, извършено при крайна
необходимост, тъй като по делото не е установено, че друго ПТП е било
невъзможно да се избегне при спиране на автобуса със закъснение около
2.5м./сек, при което ищцата нямаше да падне според вещото лице инж. Емил
Ж. Дори и при признаване на крайна нужда, ако съприкосновението между
пешеходец- румънски гражданин, и увреждащия автобус не е могло да се
избегне при спиране на автобуса със закъснение по- ниско от 2.5 м./сек,
водачът също би носил гражданска отговорност по чл. 45 ЗЗД, солидарно с
пешеходеца, тъй като би било предотвратено нарушаването на по- ценни
интереси не само на пешеходеца, но и на самия водач. В тази връзка, следва да
се посочи, че в компетенциите на наказателен съд би било да се произнесе по
гражданския иск на пострадалото лице както при осъдителна, така и при
оправдателна присъда, поради крайна необходимост.
Безспорно е установено от медицинската документация, от
заключението на комплексната съдебна експертиза в медицинската й част,
както и от събраните гласни доказателства, че вследствие на ПТП ищцата е
получила следните телесни увреждания: изкълчване със счупване и
формиране на фрагмент в лявата раменно-ключична става, довели до трайно
затруднение на движението на горен ляв крайник за период от около два до
11
три месеца, счупване на горно и долно рамо на срамната кост на тазовия
пръстен вдясно, довели до трайно затруднение движението на долен десен
крайник за период от около четири – пет месеца. След двудневен престой в
отделението по Анестезия и инвазивно лечение на МБАЛ– гр. Добрич, през
който ищцата е стабилизирана, на 18.05.2022г. е приета в Ортопедично
отделение, където, под обща анестезия, е извършена операция за открито
наместване на акромиоклавикуларна става, с имплантиране на анкерен винт 5
мм и поставяне на К-игла, закрито наместване и имобилизация на фрактурите
на горно и долно рамо на дясна срамна кост. На 29.07.2022г. част от металната
остеосинтеза е била премахната, след което е проведена физиотерапия в
рамките на четири- пет месеца. Към момента на изготвяне на експертизата,
според вещото лице, ищцата следва да се е възстановила от получените
травми, но е възможно при влошаване на времето да чувства болка на
травмираните участъци.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата
болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като е разпитан свидетелят Д В- съпруг на
ищцата, което предполага преценката на показанията по правилата на чл. 172
ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени
впечатления и не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за
които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число от
мотивационната част на експертизата относно характерните за травматичните
увреждания физическо състояние и страдания на пострадалото лице, няма
основание тези показанията да не се кредитират, а факти и обстоятелства,
относими към преживените от пострадалата болки и страдания по пътя от гр.
Букурещ до гр. Добрич се установяват и от показанията на всички останали
разпитани свидетели.
След преценка на гласни доказателства поотделно и във връзка с
останалите събрани доказателства, съдът приеме за установено, че в резултат
на ПТП пострадалата е изпитвала и продължава да изпитва болки и страдания
вследствие на получените травматични увреждания, като в началото, в
първите дни, болката е била толкова силна, че е предизвиквала спонтанни
викове при елементарни движения на тялото. По време на престоя й в
болницата и по време на домашно лечение през първите месеци пострадалата
12
била в възможност сама да се обслужва и е разчитала на активните грижи на
своите близки за елементарни хигиенни и битови нужди. Вследствие на
изживения от ПТП стрес същата се е затворила в себе си, не желаела да се
среща с хора. Произшествието е препятствало възможността да завърши
учебната година с учениците, чието обучение е поела, да отиде с тях на
абитуриентски бал. И до момента ищцата изпитвала страх да се качва в МПС,
първоначално въобще отказвала да се вози в МПС, а постепенно се съгласила
да сяда на задната седалка на автомобил.
Въз основа на посочената установеност за факти и обстоятелства, в
това число и при ползване на специални знания на експерт по обща медицина,
съставът на ВнАпС прави следните правни изводи по предмета на спора:
Надлежно са доказани следните релевантни факти и обстоятелства по
приложението на чл. 52 ЗЗД: възраст на пострадалата / 46 г. към датата на
ПТП/, обществено и социално положение, получени травматични увреждания,
установени с помощта на медицинска документация и експертиза, претърпени
две операции, свързани с допълнителни болки и страдания със значителен
интензитет от самата интервенция, както и други негативни преживявания,
свързани със социална изолация, пречки в професионалната реализация,
чувство на тревожност при ползване на МПС. Посочените факти и
обстоятелства обосновават извод за доказани физически болки и страдания
със значителен интензитет и продължителност, и съществени негативни
емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и все още
продължава да търпи по отношение на тревожността, свързана с ползване на
МПС, като последица от процесното психотравмено събитие, както и с болки
в травмираните участъци при промяна на времето.
Въззивния съд констатира, че в мотивите на обжалваното решение
първоинстанционния не е посочил размер на определеното от него
обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, съгласно правилото
на чл. 52 ЗЗД, а е посочено каква е сумата, която следва да се присъди след
редуциране на обезщетението с приетия процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, оценен на 10 %, а именно 50 000 лв.
При този размер на обезщетение, след изчисление се оказва, че базовият
размер, определен от ДОС, следва да възлиза на сумата 55 555.55лв.
При определянето на дължимата за присъждане сума от 50 000 лв. въз
13
основа на посочения размер на обезщетение първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, съгласно която норма обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, въпреки
правилната преценка на събраните доказателства за релевантните
обстоятелства. Тази сума се явява занижена с оглед установените релевантни
факти за интензитет, характер и продължителност на болките, страданията,
другите негативни преживявания и неблагоприятното им въздействие върху
личността на пострадалата, и не отговарят в пълнота на обществения
критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика, (включително и
на практиката на настоящия състав при определяне на обезщетения за
аналогични вреди от ПТП към средата на 2022г.), ползвана като критерий за
формираната обща оценка за пропорционалност, доколкото справедливостта е
елемент от правната реалност. Настоящият състав определя по справедливост
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 66 666.66лв., който
като число не е обичаен, но се налага да бъде определен, тъй като присъдената
от първоинстанционния съд сума от 50 000 лв. съответства в пълнота
едновременно на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД за определяне на обезщетението
по справедливост и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при правилно отчитане на обективния
принос на пострадалото лице за настъпване на вредите.
По предявения втори осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени от същото застрахователно
събитие, който е уважен от първоинстанционния съд частично, за сумата
896.40 лв., след редуциране на исковата сума от 996лв. с приетия процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, въззивният съд
намира, че е проведено главно пълно доказване от ищцата за направени
разходи в посочения размер, които с причинна връзка с получените от нея
телесни увреждания в резултат на ПТП. Сумата 996 лв., за чието плащане е
представен фискален бон /лист 36 от първоинстанционното дело/, съставлява
парично задължение по представена с исковата молба фактура №
**********/17.05.2022г., издадена от МБАЛ- Добрич АД, с получател С. Д. В.,
и посочено основание на задължението- „приходи медицински изделия
ортопедия“. Сумата е платена в деня преди извършване на операцията за
открито наместване на акромиоклавикуларната става на пострадалата, при
която е имплантиран анкерен винт 5 мм и е поставена К-игла.
Обстоятелството, че плащането е извършено именно за остеосинтезните
14
метални медицински изделия, вложени при оперативната интервенция на
18.05.2022г., за което не възниква съмнение и само въз основа на писмените
документи, се потвърждава по категоричен начин, както от заключението на
комплексната съдебна експертиза в медицинската й част, така и от
показанията на свидетеля Вутов.
По спорния въпрос, свързан с приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съпричиняването на вредата при непозволено увреждане, съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД, изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения– обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на
доказване на фактическите твърдения, на които е базирано възражението по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни
последици за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част
от вредите, съразмерно с приноса на пострадалото лице.
Тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила в частта, с която е отхвърлен искът на пострадалата за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 896.40 лв. до 996 лв.
поради редуциране на исковата сума с приетия процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от 10 %, а в отговора на въззивната жалба се възразява
срещу твърденията на застрахователя за по- голям принос, т. е. признава се
принос до 10 %, спорният въпрос пред тази инстанция не е за наличието или
не на съпричиняващо поведение по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а за дяловото
изражение на обективния принос на пострадалото лице за настъпването на
вредите.
По този спорен въпрос съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалата са допринесли за резултата, намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на
степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалата,
степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва
да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда. При определяне степента на съпричиняването подлежат на
15
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за
да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил
процесният пътен инцидент, и тежестта на допуснатите от пострадалата и от
делинквента нарушения, въззивният съд намира, че следва да се определи
процент за съпричиняване на вредите от 25%. Пострадалата е била в
изправено положение по време на движение на пътно-превозно средство,
което не е предназначено на правостоящи, а съгласно заключението на
експертизата, травмите не биха се получили ако тя е пътувала в седнало
положение на седалката си в купето на микробуса или, докато е била в
изправено положение, се е придържала достатъчно надеждно за детайлите на
МПС в близост до нея. Посоченото по- горе в мотивите поведение на
делинквента е предизвикало в по- висока степен настъпването на ПТП.
Същевременно, вменената от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за
осигуряване безопасност на пътниците е много по- голяма, като освен за
собственото си деликтно поведение, описано по- горе, по аргумент от чл. 183,
ал. 4, т. 7 от ЗДвП, водачът е отговорен и за това, че при правостоящ пътник в
купето на МПС, което не е предназначено за правостоящи, не е преустановил
движението или не е намалил съществено скоростта.
След редукция на определеното обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 52 ЗЗД и доказания размер на направените разходи за лечение- 996 лв., с
приетия от въззивния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата, сумата, която се дължи от застрахователя за неимуществени
вреди е равна на присъдената с обжалваното решение - 50 000 лв., т. е.
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ на обезщетяване
на неимуществени вреди е основателен до размера, уважен от
първоинстанционния съд с обжалваното решение, а част от присъдената сума
за обезщетяване на имуществени вреди по втория осъдителен иск с правно
основание чл. 432 КЗ, за горницата над 747 лв. до 896.40 лв., не се дължи и
искът за присъждането й подлежи на отхвърляне.
Поради частично несъвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции по основателната част от исковата претенция за имуществени
вреди първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в частта,
16
с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на пострадалата
горницата над 747 лв. до 896.40 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика, като искът се отхвърли в тази част. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
В настоящото производство е предмет на разглеждане и въззивна частна
жалба вх. № 2282/04.04.2024г. от ЗАД “ОЗК Застраховане” АД, чрез адв. С.,
срещу определение № 99 от 21.03.2024г., постановено по т. д. № 64/2023г. по
описа на ДОС, в частта, с която съдът е оставил без уважение подадената от
жалбоподателя молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение № 7/05.02.2024г. в частта за разноските.
Твърди се неправилност на определението в обжалваната му част, тъй като в
присъдените суми не отговарят на правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Намира за неоснователно възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на заплатения от ответника адвокатския хонорар. Счита,
че при приложение нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
адвокатски хонорар по делото възлиза на сумата от 8 690 лв. без ДДС и 10 428
лв. с вкл. ДДС, поради което, съобразявайки уважената част от исковете,
намира, че дължимите на ищеца разноски възлизат на общо 3 748.85 лв., а
съответно на отхвърлената част от исковете, счита, че дължимите на
ответника разноски възлизат на общо 5 481,41 лв. Моли за изменение на
присъдените на С. Д. В. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно- деловодни разноски,
чрез намаляването им на 3 748.85 лв., вместо присъдените 4 390лв., и
увеличение на присъдените на ЗАД “ОЗК Застраховане” АД на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК съдебно - деловодни разноски, на 5 481.41 лв. вместо присъдените 4
314 лв.
По частната жалба не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.
Частната жалба е основателна, тъй като посочените в нея размери на
сумите, до които отговаря всяка от страните за направените от насрещната
страна съдебно- деловодни разноски съразмерно с уважената и отхвърлената
част от исковете, са математически правилно определени съобразно базови
размери на реално извършени и доказани разноски, а присъдените с
решението суми не съответстват на това съотношение. Следва да се посочи,
че въззивният съд не е сезиран с проверка на определението по чл. 248 ГПК, в
17
частта, с която е отхвърлена жалбата на ищцата, и не е в предмета на частното
въззивно производство проверката на изводите на първоинстанционния съд по
възражението на представителя на ищцата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Определението по чл. 248 ГПК е неправилно в обжалваната част и
следва да се отмени. При изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските, по основателната молба на застрахователя по чл. 248
ГПК, въззивният съд следва да съобрази новонастъпилите факти, които са от
значение за разпределението на отговорността за направените съдебно-
деловодни разноски и пред първата инстанция, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, тъй като част от исковата претенция за имуществени вреди е приета за
неоснователна от настоящата инстанция. Дължимите на ищеца разноски
възлизат на сумата 3 737.84 лв., а дължимите на ответника разноски - 5 497.76
лв. След съдебна компенсация на насрещните задължения за разноски ищцата
дължи на ответника сумата 1 759.92 лв.- съдебно- деловодни разноски за
първа инстанция.
Искания за присъждане на направени съдебно- деловодни разноски за
тази инстанция са направени от представителите на двете страни, с прилагане
на списъци по чл. 80 ГПК.
Страните не си дължат репариране на части от разноски за заплатена
държавна такса по въззивните жалби, тъй като те са приети от въззивния съд
за неоснователни в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, а
по жалбата срещу решението за неимуществени вреди застрахователят е
платил 18 лв., което е по- малко от дължимата такса 25 лв., т. е. разходът по
този иск би бил направен и при обжалваем интерес по оценяем иск от 747 лв.
Същевременно, неплатена част от задължената страна държавна такса за
въззивно производство, следва да бъде присъдена в полза на бюджета, на
основание чл. 77 ГПК
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, предвид направените искания, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК
и доказателства за реално направени разноски, въззивницата- ищец дължи на
насрещната страна сумата 1938.45 лв., представляваща част от заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, както и сумата 15 лв.-
държавна такса по основателна частна жалба, а въззивното дружество-
18
ответник дължи сумата 1 961.55 лв.- част от заплатено адвокатско
възнаграждение; след компенсация на насрещните задължения дължима сума
от ответника на ищцата е в размер на 8.10 лв.
Така мотивиран, ВнАпС, IIІ- ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7/05.02.2024г., постановено по т. д. № 64/2023г.
по описа на Добрички окръжен съд, (поправено с влезли в сила решения №
30/21.03.2024г. и № 52/28.05.2024г.), в частта по същество, с която ЗАД „ОЗК–
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София, ЕИК *********, е осъдено да заплати на С.
Д. В. ЕГН ХХХХХХХХХХ с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ж.к. „Дружба“ бл.
69, вх. В, ет. 3, ап. 6, горницата над 747 лв. до 896.40 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, в причинна връзка с пътно-транспортно
произшествие на 13.05.2022 г., причинено от водача на микробус
„ФОЛКСВАГЕН КРАФТЕР“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ЗАД „ОЗК – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ведно с лихва за забава върху тази горница, считано от 08.02.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. В. от гр. Добрич, предявен срещу ЗАД
„ОЗК–ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София, ЕИК *********, за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за горницата над 747 лв. до 896.40 лв. като
неоснователен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/05.02.2024г., постановено по т. д. №
64/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, (поправено с влезли в сила
решения № 30/21.03.2024г. и № 52/28.05.2024г.), в останалата обжалвана част
по същество.
ОТМЕНЯ определение № 99 от 21.03.2024г., постановено по т. д. №
64/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която е оставена без
уважение молбата на ЗАД „ОЗК–ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с правно основание
чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №
7/05.02.2024г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
19
ОТМЕНЯ решение № 7/05.02.2024г., постановено по т. д. № 64/2023г.
по описа на Добрички окръжен съд, в частта за разноските, с която ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София е осъдено да заплати на С. Д. В. от гр.
Добрич съдебно- деловодни разноски за първа инстанция, в резултат на
компенсация на част от насрещни задължения за разноски за сумата 3 737.84
лв. от 5 497.76 лв.
ИЗМЕНЯ решение № 7/05.02.2024г., постановено по т. д. № 64/2023г.
по описа на Добрички окръжен съд, в частта за разноските, като намалява
сумата, която С. Д. В. от гр. Добрич е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на 1759.92
лв. (хиляда седемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки),
на основание чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК–ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София, район
„Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ЕИК
*********, да заплати на С. Д. В., ЕГН ХХХХХХХХХХ, адрес: гр. Добрич,
ж.к. „Дружба“ бл. 69, вх. В, ет. 3, ап. 6, сумата 8.10лв. (осем лева и десет
стотинки), представляваща част от направени съдебно-деловодни разноски за
въззивна инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете и след
съдебна компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК–ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София, район
„Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ЕИК
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, сумата 7 лв. /седем лева/, представляваща
неплатена част от дължима държавна такса за въззивно обжалване, на
основание чл. 77 ГПК.
След връщане на делото в първата инстанция да се уведоми осъденото
в полза на бюджета лице, на адрес на управление, за допълнително присъдена
сума, с указание, че следва да представи доказателства за заплащането й в
седмодневен срок, както и че, при пропускането на срока, в полза на бюджета
ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, и в него допълнително ще бъде
начислена такса от 5лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на основание
чл. 109 от ПАС.
Решението в частта с правния характер на определение, с която
въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение по чл. 248
20
ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението на въззивния съд по същество подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните в частта по осъдителния иск
за неимуществени вреди, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
В останалата част, по иска за имуществени вреди, въззивното решение е
окончателно, респ. не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21