МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1148 по описа на Варненски Окръжен съд за 2010 година, наказателно отделение
На 05.07.2010г.
Варненският Окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд гр. Варна обвинителен акт
срещу подсъдимия М.С.Й. за престъпление по чл. 199
ал.1 т. 4 вр. чл. 198 ал.3 от НК.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд премина по
общия ред доколкото съставът прецени, че не са налице условия за провеждане на
поисканото от подсъдимия и защитника съкратено съдебно следствие по чл. 371 от НПК.
В съдебно заседание на 10.08.2010г. представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, анализира доказателствата и прави изводи
относно обществената опасност на деянието и дееца, като предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание към средния размер на предвиденото в закона.
Защитникът
на подс. Й. счита, че правната квалификация на деянието с оглед чл. 198, ал.3
от НК не е правилна тъй като до момента на напускане на жилището не е установил
свое владение и извършеното е във фазата на опита. Намира, че деянието по
внесеното обвинение е несъставомерно от субективна страна. Моли за оправдателна
присъда с оглед така въздигнатото обвинение. При условията на алтернативност –
предвид невисокия размер на инкриминираните вещи и оказаното от подсъдимия
съдействие за изясняване на обективната истина, моли за налагане наказание към
минимума.
Подс. Й. дава обяснения по делото, признава вината си за
отнемането на вещите собственост на свид. И. и отрича да е упражнил умишлено насилие
спрямо нея. В пренията по същество моли съда за снизходителност, изразява
съжаление за извършеното, посочва, че е помогнал за разкриване на обективната
истина и е възстановил щетите. В последната си дума предоставя на съда да
прецени какво наказание да му наложи.
С оглед събраните по делото доказателства съдът счита за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.С.Й. бил многократно осъждан. С определение
по ЧНД № 1550/07г. на ВРС, влязло в сила на 06.07.2007г., били формирани две
групи предходни осъждания, като по тях били наложени за изтърпяване съответно
наказания лишаване от свобода за срок от четири години и лишаване от свобода за
срок от петнадесет години, при първоначален строг режим. На 22.04.2009г. бил освободен
от Затвора Варна с остатък 9 години и 28 дни. С влязла в сила на 21.10.2009г.
присъда на ВРС по НОХД № 4206/09г. за деяние по чл. 343 Б ал. 1 от НК му били
наложени наказания пробация – при мерки по чл. 42 А ал. 2 т. 1, 2 и 6 от НК, за
срок от две години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца.
На
13.04.2010г. подс. Й. и неговият познат А.Г. били в района на „Двореца на
културата и спорта” в гр. Варна. Подсъдимият бил решил да извърши кражба и носил
със себе си чифт черни плетени ръкавици и раздвижен гаечен ключ, отвертка с
дървена дръжка, метална пластина с жълто оцветяване, метална пластина с двойна
„Г” образна форма, секретен ключ, изпилен, с надпис „Одесос Варна”, секретен
ключ с надпис „Метал”.
Около
10.30-45ч. преминали покрай жилищна сграда, намираща се на адрес ул. *и подс. Й. решил да влезе в нея. Качили се на третия етаж и позвънили нa звънеца на апартамент № 5 на
третия етаж. В този момент в жилището се намирали свид. В.
Драгомирова И. и свид. Ж.Ф.Д., които обитавали апартамента като наемателки. Те
чули позвъняването, но не се отзовали, тъй като не очаквали никого и мислели,
че хазяйката им е вкъщи. След като никой не отворил подсъдимият и неговия
познат слезли пред сградата и изчакали известно време. Тъй като никой не влязъл
във входа, а на позвъняването никой не отворил, подс. Й. решил, че апартаментът
е празен и може да извърши кражба от него. Познатият му казал, че няма да отиде
с него и си заминал.
Към
11ч. подсъдимият се качил отново пред вратата на жилището, сложил ръкавици и
счупил патрона на входната врата на апртамента с помощта на гаечния ключ, а с
един от другите инструменти успял да превърти езика на бравата и да отвори
вратата. Свидетелките не чули шума от счупването на патрона и отварянето на
входната врата, тъй като И. в този момент си правела закуска в кухнята, а Д. –
била в леглото в стаята си. След като проникнал в апартамента подсъдимият се
насочил първо към стаята, в която била свид. Д.. Отворил вратата и като видял
свид. Д. й казал “спокойно идвам при баща ти” и затворил вратата, след което се
насочил към другата стая. Тя била отворена и в нея нямало никого. Свид. Д.
възприела влизането на подсъдимия в стаята на съквартирантката й през матирания
прозорец на вратата си, уплашила се и започнала да звъни по телефона на свид. И.,
а когато разбрала, че тя излиза от кухнята и се запътва към стаята си –
започнала да я вика по име.
Междувременно
подс. Й. влязъл в стаята на свид. И., забелязъл на видно място на секцията в
стаята дамска чанта. В този момент свид. И. излязла от кухнята и преминавайки
по коридора видяла непознатия мъж в стаята си. Подсъдимият също възприел
свидетелката и затворил вратата на стаята от вътрешната страна. Тогава свид. И.
влязла при свид. Д.. Свид. Д. попитала свид. В.И. какъв е този човек, на което
последната отговорила, че не знае и се насочила към стаята си.
При
отварянето на вратата свид. И. видяла подсъдимият да рови в дамската й чанта. Свид.
И. го попитала “кой сте вие, какво искате”, а подсъдимият отговорил “няма
значение”, взел от чантата черния й кожен портфейл – с документи: лична, БДЖ и
дебитна карти на свидетелката и парична сума от 227лв., и го сложил в джоба си.
Засилил се към вратата, при което свид. И. застанала пред прага на вратата на
стаята си, за да му препречи пътя. Подсъдимият силно и рязко бутнал с тяло
свид. И., която паднала назад и се ударила във вратата на съседната стая.
Свидетелките започнали да крещят, но подсъдимият продължил по коридора и
напуснал жилището. Свид. И. успяла да се изправи и последвала подсъдимия,
слязла пред входа и продължила да вика, че е обрана. Свид. Д. излязла на
терасата на жилището и започнала да крещи.
Излизането
на подсъдимия от входа на сградата и появата на свид. И. били забелязани от
случайно намиращия се на мястото свид. В. – мл. разузнавач при ОД на МВР – гр.
Варна. Свидетелят се усъмнил, че мъжът, който е напуснал сградата е
извършителят. Посетил жилището, разбрал какво се е случило и предприел
издирване на подсъдимия.
Междувременно
подс. Й. ***, където в шкаф в двора обичайно държал инструментите си. Платил
таксито с банкнота от пет лева, взета от портфейла на свид. И.. Оставил
торбичката с инструментите и ръкавиците там, след което напуснал двора, носейки
в ръкава си отнетия портфейл.
В
близост до ул. “*”, на ул. “*”, свид. В. забелязал и задържал подсъдимия Й..
Свидетелят установил, че в ръкав на дрехата на подсъдимия се намира портфейл,
съдържащ вещи, сред които личната карта на свид. И.. Свид. В. имал оперативна
информация, че на адреса на ул. “*” подсъдимият си оставя инструментите, с
които отваря вратите. Когато поканил подсъдимия да му покаже мястото подс. Й.
завел свид. В. на посочения адрес и му показал къде държи инструментите си.
Подсъдимият бил отведен в Първо РПУ на МВР. По-късно били съставени протоколи
за доброволно предаване от подсъдимия на описаните вещи. С разписка вещите,
собственост на свид. И. й били върнати, а като веществени доказателства по делото
били запазени торбичката с ръкавици, инструменти на подс. Й. и счупеният
секретен патрон от вратата на жилището.
В
резултат от блъскането от страна на подсъдимия и падането свид. И. почувствала
болки в двата глезена и видяла, че отичат. Около 15 часа на същия ден тя отишла
в отделението по “Съдебна медицина” на МБАЛ “Свид. Анна”, където била
освидетелствана. В хода на разследването била назначена СМЕ № 165/ 2010г. Видно
от заключението на която, потвърдено от вещото лице в с.з. и прието от съда и
от страните, пострадалата е получила навяхване на двете глезенни стави в
областта на връзките под двата странични малеола. Според експерта уврежданията
са причинени от силно внезапно, форсирано движение на ставите, който механизъм
би могъл да бъде реализиран при блъскане, загуба на равновесие, падане,
изкривяване в областта на двете глезенни стави, при което се разтягат връзките
разположени по страничната повърхност на двете стъпала. В с.з. вещото лице
разясни, че за да се реализират такива движения лицето трябва да бъде изведено
от равновесие със значителна сила доколкото едновременното изкривяване на двете
глезенни стави не може да бъде получено при едно обичайно бутане и затова е
необходимо действително силно движение в областта на двете стъпала, силно
изкривяване на двете стъпала. Вещото лице посочи, че при “блъскане на лице в
лице може да се получи това нещо при наличието на значителна сила.”. Видно от
заключението травматичните увреждания в съвкупността си са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднение
движението на долните крайници за период от около 10 дни.
В хода
на разследването по делото била назначена трасологическа експертиза, която да
изследва иззетата при извършения оглед на местопроизшествие част от секретен двоен патронник с надпис “SOMA”. От Протокол № 344/28.05.10г., чието заключение вещото лице потвърди в
с.з., се установява, че следите, оставени върху патронника са идентични със
свалените от представения за изследване раздвижен гаечен ключ с надпис “30-М- МADE IN USSR” доброволно предаден от подс. Й.. Вещото лице е
категорично, че патронникът е бил взломен с гаечния ключ. В с.з. експертът
посочи, че предвид базата данни в техния отдел се установява, че със същия ключ
са взломени патронниците в други четири кражби, за които е изготвил други
експертизи. При предявяване на веществените доказателства вещото лице разясни,
че предназначението на изпилените ключове и пластинки е да отключват секретни
патронници без да е възможно да се установи точно с кой от тези инструменти е
отключен даден патрон.
С оглед
необходимостта от установяване стойността на вещите, отнети от свид. И., по
делото била назначена оценителна експертиза. Вещото лице потвърди заключението
си в с.з. досежно оценката на портфейла, паричната сума от 227 лева, личната
карта, дебитна карта от банка “ОББ” и карта за пътуване, издадена от БДЖ общо
на 239,00 лева /двеста тридесет и девет лева/.
Изложеното съдът
счита за установено въз основа на събраните и проверени доказателства чрез
показанията на свидетелите И., Д. и В., от заключенията на СМЕ, СОЕ и
трасологическата експертиза, от приобщените ВД, от протоколите за оглед,
частично чрез обясненията на подсъдимия, които формират единна и
безпротиворечива съвкупност.
При
анализа на доказателствата по делото съдът установи някои противоречия, които
отстрани чрез самостоятелно изследване на източника и интерпретираните от него
факти и обстоятелства и чрез съпоставка с останалите доказателствени средства.
Основното
противоречие при изясняване на фактическата обстановка се поражда от
твърденията на подсъдимия, че не е упражнил умишлено насилие спрямо
свидетелката. Това становище противостои на формалното изявление, че признава
всички факти по обвинителния акт, направено първоначално от подсъдимия. Според
неговите обяснения депозирани пред съда при излизането си от стаята се е
разминал на вратата със свидетелката. Този момент той описва по следния начин –
“При разминаването може би съм имал контакт с нея, може би съм я бутнал
неволно, защото това става на самата врата. Аз побягнах, и като излизах на
вратата, тя беше застанала на вратата да види кой е вътре в стаята, и там се
разминахме на вратата, в тоя момент. Аз тръгвам за излизам и тя в този момент
застана на вратата, и аз не зная, че в този момент тя ще застане на вратата и
инерцията, която съм набрал да излизам от апартамента се разминавам с нея, това
е моят допир и моят контакт с лицето. Аз не видях тя да пада…. Ако съм блъснал момичето, е било просто
някакъв допир е имало с нея, обаче не съм я блъснал, за да мога да си направя
път, при разминаването е станало това нещо. Там е много тясно
пространството, може би е 80
см. ширината на коридора. Нито съм я блъскал, нито съм употребявал някаква сила…. Аз в този
момент излизам от тази стая и разминаването става на самата врата на стаята, и аз преминах по коридора на един метър от
нея и излязох от апартамента.» В последната
интерпретация на фактите подсъдимият дори сочи, че е преминал на метър от
свидетелката.
Съдът
не кредитира тези обяснения тъй като не съответстват на убедителните показания
на свидетелките И. и Д., а от друга страна се опровергават от категоричните
констатации на вещото лице съдебен медик. Свид. И. дава показания, че «Той тръгна да се засилва и в стремежа си да излезе той ме бутна с тяло. Мисля, че ме
бутна с рамо. Аз се опитах да го спра. В
момента, в който той преближаваше към мен аз заставам силно на пътя му, и се
опитвам да не ме премести, т.е. да му препреча пътя, но той ме избута и
продължи. Аз паднах назад» Свид. Д. е от
позицията, в която е наблюдавала случващото се в коридора посочва, че мъжът е
блъснал «Валя» с ръце, тя се ударила в нейната врата и паднала на земята. Съдът
прие, че подс. Й. е бутнал пострадалата, с оглед непосредствеността на на
възприятията й като пряко понесла интензивния физически контакт с него.
Показанията на свидетелките са единни и взаимообвързани по посока на употребата
от страна на подсъдимия на значителна сила за преодоляване на препречилата пътя
му свидетелка. Твърденията им се подкрепят от становището на вещото лице, че за
причиняването на травматичните увреждания – едновременно по двете глезенни
стави на свид. И., е била необходима значителна сила, съответстваща на упражнено
спрямо нея блъскане и последвало падане.
Не
е била налице обективна пречка за подсъдимия да възприеме застаналата на пътя
му, с цел да го спре свид. И.. От начина, по който свидетелката описва
поведението си – «заставам силно на пътя му и се опитвам да не ме премести» се
установява решението й да попречи на подсъдимия да напусне стаята. Съответно и
подсъдимият – много по-висок и по-тежък от нея, е направил избор за своите
действия след като е отнел портмонето й - засилил се срещу нея и я е избутал. В
тази посока са доказателствата, в чиято достоверност съдът се убеди след като
предостави пълна възможност в хода на съдебното следствие този пункт от
фактическата обстановка да бъде максимално изяснен.
Между
обясненията на подсъдимия и показанията на свид. И. и Д. са налице и други
противоречия – относно репликите спрямо тях, относно затварянето на вратата на
стаята на свид. И.. Изразът по отношение на свид. Д. – “спокойно идвам при баща
ти” според съда е бил избран от подсъдимия според неговата представа за
ситуацията, възрастта на свидетелката и желанието му да посочи безобидна
причина за своето присъствие в жилището. По същия начин на въпросите на свид. И.
подсъдимият е отговорил “няма значение” – тъй като действията му – рови в
дамската чанта и взема портмонето – са били явно спрямо чуждо имущество и не са
предполагали по неговата логика разкриване на самоличността му. Другият момент
от фактическата обстановка при изясняването на който се установяват
противоречия е свързан със затварянето на вратата на стаята на свид. И.. Съдът
прие, че при вида на момичето в коридора – за да си осигури безпрепятствен
достъп до помещението с цел намирането на – както обяснява - “някакви пари”,
подсъдимият е затворил вратата. Това се потвърждава и от показанията на свид. Д.,
която описва действията на съквартирантката си “остави закуската на моята маса, отвори вратата на
нейната стая…». За да отстрани противоречията съдът кредитира
показанията на свидетелките, които цитират по един и същ начин всяка дума на
подсъдимия, категорични са че е затворил вратата на стаята, в която е влязъл.
Показанията им са обвързани и в съответствие с останалите доказателства за
поведението му.
Съдът
намери, че давайки обясненията си подсъдимият активно проявява личната си
защита. Именно поради това в началото на разпита пред съда подс. Й. категорично
отрече да е използвал друг инструмент – различен от гаечния ключ, за да
проникне в жилището. Противопоставянето на факта, че само счупването на патронника
не е било достатъчно за да се отвори вратата на апартамента, обоснова промяната
на обясненията му. Подсъдимият заяви, че е ползвал и някой от другите
инструменти, но не си спомни точно кой.
С оглед
на изложеното не би могло да се приеме, че в пълнотата им обясненията на
подсъдимия са достоверен източник на доказателства, поради което и съдът
кредитира само в онази част, в която са подкрепени от съвкупността от
останалите гласни, писмени, веществени доказателства и експертните заключения.
Преценката
на доказателствата по делото не разкрива други противоречия, които да бъдат
анализирани, за да се изключи възможността за различна интерпретация на
фактическата обстановка
по делото.
След преценката на релевантните
по делото доказателства съдът прие от правна страна, че подс. Й. е виновен в
това че на 13 април 2010 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - черен
кожен портфейл, сумата от 227 /двеста двадесет и седем лева/ лв., лична карта, дебитна карта на „ОББ" и карта за пътуване по „БДЖ", на обща
стойност 239 /двеста тридесет и девет лева/ лв. от владението на В. Драгомирова И., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил сила, за да запази
владението върху откраднатите вещи. Действайки по описания
начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на
престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 вр. чл. 198, ал.З от НК
Правните
изводи на съда са обосновани от приетите за установени фактически положения по
делото. Подс. Й. е имал намерение да извърши кражба от жилището и независимо от
присъствието на двете свидетелки упорито е следвал целта си. Бил е заварен на
мястото от свид. И. и е употребил сила, за да запази владението върху вещите,
които е отнел. Налице е особената форма на грабеж по чл. 198 ал. 3 от НК.
Спецификата на извършеното престъпление – съставно и обхващащо – кражбата и
употребата на сила за запазване владението на вещта – напълно се установява в
поведението на подсъдимия.
Независимо от първоначалното изявление на защитата, че
приемат фактите по обвинителния акт и лично от подсъдимия, че е съгласен с
обвинението, в хода на пренията по същество защитникът оспори правната
квалификация на извършеното като счете, че е налице деяние по чл. 198 ал. 1 от НК, останало във фазата на опита. Защитникът сочи, че подс. Й. е бил заварен
преди да е установил владение върху вещта /каквото би било ако е напуснал
жилището и е бил на стълбищната площадка/ и упражнената от него сила е била за
да избяга и да не бъде задържан. На тази плоскост се преценява волевия момент и
субективната страна на действията на подсъдимия, респективно и правното
значение на фактите.
Съдът не прие, че фактите по делото съответстват на състав
по чл. 198 ал. 1 от НК. По естеството си отнетите вещи не предполагат особени
физически действия и необходим продължителен период за установяване на владение
върху тях. От дамската чанта на свидетелката подс. Й. е взел портфейл и го е
поставил в джоба си – с това установяването на неговото владение е било
завършено – той е имал фактическа власт върху него. Предметът сам по себе си
няма значителен обем, не налага да бъде носен в ръце или да бъде използвано
някакво помощно средство за придвижването му. С поставянето на вещта в джоба на
подсъдимия – първото деяние от съставното престъпление е било довършено.
Последващите
действия спрямо свидетелката са били съзнателно избрани с цел да се запази
владението върху вещта – пряк обект на интересите му, което е могло да бъде
сторено само при изблъскването на свид. И., която явно му се е
противопоставяла. Решението за степента на физическата сила, която да упражни
спрямо пострадалата е било съзнателно взето, предвид изключително спокойното му
поведение до този момент и отчитането на всички елементи на криминогенната
ситуация. Възприятието за стабилно стоящата пред прага на стаята свидетелка с
желанието да го спре е подтикнало подсъдимият да избере употребата на сила
спрямо нея за да запази отнетия портфейл. В противен случай, ако целта му не е
била вещта да остане при него – той е могъл да я изостави и само в тази
хипотеза блъскането на пострадалата би могло да се интерпретира като проява на
сила единствено с цел да може да избяга от стаята. Цялостното поведение на
подсъдимия сочи, че той не се е притеснявал да извърши планираното деяние
въпреки присъствието в жилището на двете момичета, съзнавал е че би могъл да се
справи с вероятни техни действия по осуетяване на намеренията му. Поради
изложените съображения съдът намери, че упражнената от подсъдимия сила спрямо
свид. И. е била с цел запазване на владението върху отнетия от нея портфейл
ведно с намиращите се в него вещи.
В
резултат на упражнената от подсъдимия спрямо пострадалата сила на свид. И. са
били причинени травматични увреждания, които в съвкупността си са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, съставляващо лека телесна
повреда по чл. 130 ал. 1 от НК.
Предишните осъждания на Й. са отчетени при квалификацията
на деянието като извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 т. 1
от НК, като срока по чл. 30 ал. 1 от НК не е бил изтекъл. По силата на чл. 2 от
Закона за амнистията в сила от 22.04.09г. подс. Й. е бил освободен от Затвора
Варна на 22.04.2009г.
За да
индивидуализира наказанието, което подсъдимия следва да понесе за извършеното
престъпление съдът по чл. 54 от НК отчете степента на обществена опасност на
деянието, на личността на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, подбудите и другите обстоятелства от значение за ангажиране на
наказателната му отговорност.
Деянието по чл. 199 ал.1 т.1 вр. чл. 198 ал.3 от НК
разкрива изключително висока степен на обществена опасност. С активните,
съзнателно планирани действия на подсъдимия са засегнати широк кръг правно
защитени блага –собствеността, личната неприкосновеност, неприкосновеността на
жилището. Самото деяние е особена смес от две самостоятелни престъпления –
кражба и упражняване на сила, довела до нанасяне на отделен съставомерен
резултат - лека телесна повреда, с цел да се запази владението на вещта.
Извършено е в предиобедните часове на деня, пред очите на две млади момичета,
като пострадалата и към момента на с.з. изпитва силно напрежение и притеснение.
За проникване в жилището са използвани специално приготвени и надлежно
съхранявани инструменти, един от които е използван и при други четири
разследвани кражби, като са причинени и несъставомерни имуществени вреди.
Личността
на подсъдимия разкрива изключително висока степен на обществена опасност.
Многократно осъждан, последно изтърпявал продължителен период на лишаване от
свобода – освободен по силата на амнистия с остатък от наказанието повече от
девет години. Излизайки от затвора извършил друго умишлено престъпление, за
което са му били наложени съответните наказания, в процеса на изтърпяването на
които е извършено и деянието по настоящото дело. При преценката на проявленията
на личността му съдът установи, че предприетите от подсъдимия действия се
отличават се с рутинирани престъпни умения, наглост, хладнокръвие, комбинативност,
готовност и предприемане на физическа агресия. Широкият спектър от
инструментариума – специално приготвен за проникване в чужди жилища, пазен на
специално място и отношението на подсъдимия към тези средства според съда сочат
на трайно обвързване с престъпния начин на живот.
Като
смекчаващи отговорността на подс. Й. обстоятелства съдът отчете съдействието,
което е оказал на органите на полицията след залавянето му за връщане на
отнетите вещи, частичните признания и изразеното съжаление за стореното.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са – извършването на деянието в период на
изтърпяване на други две наказания – пробация и лишаване от право,
хладнокръвието и упоритостта за постигане на престъпната цел независимо от
присъствието на свидетелките в жилището, съставомерното засягане на здравето на
свид. И. и притежаването на специално подготвени за проникване в чужди жилища
инструменти и средства.
При съобразяване на изложеното съдът наложи на подсъдимия Й.
предвиденото в закона наказание в средния размер. Съдът определи първоначалния
„строг” режим на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение
по правилата на специалния ЗИНЗС. Съдът счете, че с така определеното наказание
се постигат едновременно справедливо отражение на извършеното и целите по чл.
36 от НК. Размерът на санкцията е необходимият и достатъчен за поправителното
въздействие по отношение на подсъдимия, тъй като интензитетът на предприетата
за предходните му престъпления държавна принуда не е довела до обществено
приемливи резултати. Периодът на изолация на подсъдимия, определен от съда,
гарантира както настъпването на очаквани положителни промени в мисленето и
ценностната система на подс. Й., така и интересите на обществото чрез
предупредително възпиращото значение на наказанието. За този срок на
наказанието спрямо подсъдимия могат да се предприемат сериозни мерки за
индивидуално въздействие с цел постигане на социално правилен модел на живот.
Според
защитата наказанието, което подсъдимият следва да понесе не следва да е за
значителен период от време, тъй като той вече е понасял такива, а и в условията
на затвора ако иска може да извърши друго престъпление. Подобни аргументи нямат
опора в правилата за определяне на наказанието и трайната съдебна практика.
Фактът, че подсъдимият многократно е изтърпявал ефективни наказания лишаване от
свобода не може да бъде разглеждан отделно от факта, че въпреки това –
излизайки от затвора отново е извършил най-малко две умишлени престъпления със
завишаващ се интензитет на негативно проявление на личността му. Доколкото
решението за извършване на престъпление може да бъде взето дори в място за
изтърпяване на наказание – то акцентът при индивидуализация на наказанието
следва да е насочен върху търсенето на адекватно на потребностите на личността
поправително и превъзпитателно въздействие. В този смисъл – с оглед тежестта на
конкретното деяние и с оглед спецификите на личността на подсъдимия Й., съдът
намери, че налагането на по-ниско от определеното наказание би се явило явно
несправедливо и неподходящо за постигане целите на превенцията.
Като
взе предвид вида на наложеното наказание на основание чл. 59, ал.1, и ал.2 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия.
Съдът
не наложи наказанието конфискация предвид имущественото положение на
подсъдимия.
Съдът
се разпореди с приложените по делото веществени доказателства по общите
правила. Доколкото бе установено, че раздвиженият гаечен ключ е предмет на
изследване във връзка с други неприключили наказателни производства съдът
постанови изпращането му на Окръжна прокуратура Варна. За останалите
инструменти, средства и ръкавици предвид стойността им постанови след влизане
на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Съдът
възложи на подс. Й. да заплати направените по делото разноски за изготвяне на
експертизи и възнаграждения на вещи лица
Воден
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: