Присъда по дело №50/2022 на Районен съд - Ихтиман

Мотиви към Присъда № 6 от 17.05.2022 г., постановена по
н.о.х.д. № 50/2022 г., по описа на РС- и, 5-ти състав

С обвинителен акт Районна прокуратура - и е повдигнала обвинениe
срещу подсъдимия спн, за това, че от неустановена дата на месец април 2020
г. в град и, област Софийска, на ул. „р“ № 28, като пълнолетно лице, без да е
сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14-годишна възраст, а именно - с малолетната врм, ЕГН
********** - престъпление по чл. 191, ал. 3 вр. ал.1 НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Въз основа на обстоен
доказателствен анализ пледира, че извършеното престъпление, както от
обективна, така и от субективна страна се доказва по несъмнен начин от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, проверени в
хода на съдебното следствие, от който може да се направи извод, че
подсъдимият н е осъществил престъпния състав по чл. 191, ал. 3 във вр. с ал.
1 НК. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се наложи
наказание лишаване от свобода под законовия минимум от 2 години, което да
бъде отложено за срок от 3 г. на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Служебният защитник адв. бп, счита че така повдигнатото обвинение
спрямо подзащитния му не се е доказало в хода на производството по
безспорен и категоричен начин - както от обективна, така и от субективна
страна, поради което следва да бъде направен извод, че същият е невиновен
по така повдигнатото му обвинение и следва да бъде оправдан за същото.
Подсъдимият в право на лична защита и последната си дума изразяват
моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият спн е роден на 24.06.2001г. в гр. и, Република България,
български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан,
безработен, живущ в град и, на адрес: ул. „р“ № 28, ЕГН **********.
На неустановена дата, подсъдимият с н и свидетелката вм станали
гаджета. Двамата решили да уведомят своите родители, че имат връзка, както
и че искат да живеят заедно. Родителите дали съгласието си и на неустановена
дата през месец април 2020 г. подсъдимият с н заживял на съпружески начала
със свидетелката врм в дома на родителите на подсъдимия с н, находящ се на
адрес: град и, ул. „р“ № 28. Към месец април 2020 г. подсъдимият спн бил
навършил пълнолетие (бил на 18 години), а свидетелката вм на 13 години.
По време на съвместното им съжителство на съпружески начала вм, все
още малолетна, забременяла. На 08.07.2021г. родила момиче – мвм.
1

По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за категорично установена
въз основа на обясненията на подсъдимия (частично) показанията на
свидетелите п н (дадени в съдебно заседание (частично) и приобщените на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), д на (дадени в съдебно
заседание (частично) и приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 НПК, вк (частично), вк (частично), вс (дадени в съдебно заседание
(частично) и приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, ск
(дадени в съдебно заседание (частично) и и приобщените на основание чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, препис извлечение от акт за раждане на
мвм и справка за съдимост.
Обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели
без съществени противоречия установяват, че подс. с н и свид. вм по
собствено желание и със съгласието на родителите си заживели съпружески в
дома на подсдъдимия, както и че от съжителството си имат родено на
08.07.2021 г. дете – м. В тези части следва да се кредитират в цялост.
В посочения доказателствен материал са налице съществени
противоречия по отношение на момента, от който подсъдимият н и свид. м
заживели на семейни начала. Това противоречие е значимо за крайните
фактически изводи по делото, тъй като е възможно да доведе до приложение
на закон за по-леко наказуемо престъпление (чл. 191, ал. 1 НК) и респективно
до освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия по реда на чл.
78а от НК и налагане на административно наказание глоба.
За периода на заживяване на подсъдимия и пострадалата на съпружески
начала първоинстанционният съд приема като достоверни показанията на п н,
приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, д на
приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, ск,
приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. От тях
непротиворечиво се установява, че подсъдимият н е заживял със свидетелката
м в дома си през месец април 2020 г. Обективираните в тези гласни
доказателствени средства доказателства са логични, непротиворечиви и добре
хармонират помежду си. Към момента на депозирането им са били
значително по-близо в темпорално отношение до момента на извършване на
деянието и е нормално да имат по-добър и ясен спомен. Нужно е да се отчете,
че при провеждане на разпитите в досъдебното производство подс. н не е бил
привлечен в качеството на обвиняем, респективно свидетелите, които са
негови родители, съсед и близка на майката на детето му, не са имали
причина да са заинтересовани от изхода на делото, целейки да издействат за
него по-благоприятен процесуален изход. Последната констатация не може да
бъде направена за показанията им в съдебна фаза, особено като се вземат
предвид множеството вътрешни противоречия, както и противоречията с
други доказателства. В подкрепа горните показания са показанията на свид.
на, дадени при разпита в съдебно заседание, която след прочитане на
2

показанията по реда на чл. 281 НПК също излага, че вярно е прочетеното, че
подс. н и свид. м през пролетта на 2020 г. – месец май. В същия смисъл са
показанията на свид. к, която излага, че двамата живеят заедно от вече 2
години, т.е. от месец април 2020 г., както и на свид. м, която първоначално
заявява, че живее с подсъдимия от 2 години, който период също може да бъде
отнесен към месец април 2020 г.
Прави впечатление, че показанията на свидетелите м, к и на, дадени в
съдебно заседание, са вътрешно противоречиви, като и трите в етап от
разпита обвързват заживяването на двамата с втория или третия месец от
бременността на свидетелката м, който е бил в периода месец ноември 2020 г.
– януари 2021 г., а в друг етап от разпита, че фактическото съжителство е
започнало през месец април 2020 г Двете свидетелки в показанията си,
подсъдимият в обясненията си и свидетелите н, с, к при разпитите си,
демонстрират множество различия във възприятията си, нямат спомен и
изразяват сериозна несигурност за множество съществени от житейска гледна
точка събития, като дата на раждане на детето, възрастта му, колко е
продължила връзката между подс. н и свид. м, като единственото
обстоятелство, за което са напълно единодушни и твърдят, че имат спомен и
знаят е, че двамата влюбени са заживели заедно във втория или третия месец
от бременността на м. Версията за това се появява за първи път при разпитите
им в съдебна фаза, успоредно с напълно изключващите я твърдения на част от
посочените свидетели при същите разпити (м, на, к), че това е станало през
април 2020 г.
Пример за съществени вътрешни противоречия в показанията на
свидетелят п н, баща на подсъдимия, твърденията при разпита в съдебна фаза,
че не си спомня кога са „прибрали“ свид. м, т.е. кога е заживяла на
съпружески начала със сина му. В същия разпит заявява, че това е станало
преди 9 месеца, т.е. юли месец 2021 г., а впоследствие инвокира твърдения, че
е станало втори или трети месец, когато тя е била бременна, т.е. ноември или
декември 2020 г.. Противоречието е очевидно предвид напълно
изключващите се периоди. Твърди още, че внукът му е на 5 месеца към
момента на разпита, макар да е на 9 месеца, видно от удостоверението за
раждане. За настоящия състав възниква изключително съмнение в
достоверността на показанията му досежно началото на съжителството и
обстоятелството, с което го обвързва, доколкото няма спомен и не знае
възрастта на внука си, но има спомен, макар изключително променлив, кога
синът му и свид. м са заживели съпружески. Подобни противоречия се
наблюдават и в показанията на свидетелката к, която твърди, че подсъдимият
и свид. м заживели заедно от две години, т.е. от месец април 2020 г., но не
„сериозно“, а „сериозно“ заживели, когато се родило детето. Свидетелката к
пък при разпита си в съдебна фаза излага, че предвид обстоятелството, че има
две деца на 2 години и 4 месеца и на 4 месеца, не познава съвместния живот
на подсъдимия и свид. м – не знае кога се е родило детето им, не помни кога
били гаджета, както и месец и година в която заживели заедно, но е
3

категорична във възприятието си, че двамата заживели съпружески, когато
свид. м е била бременна във втория или третия месец. Свид. на по сходен
начин излага възприятие за начало на съвместното съжителство обвързано с
бременността, но след прочитане на показанията й потвърждава, че началото
на съжителството е било през пролетта на 2020 г., като не сочи причина за
защо първоначално посочва друг период.
Изложените противоречия мотивират настоящия състав да приеме, че
подсъдимият е заживял съпружески със свид. м от месец април 2020 г. Това
се установява от обсъдените по-горе гласни доказателства, събрани както в
хода на досъдебното производство показанията на п н, приобщени на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, д на приобщени на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, ск, приобщените на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, така и от частично от
показанията на свидетелите м, к и на в съдебна фаза. Всички те, включително
пострадалата м при разпита й в съдебно заседание, както и майката на
подсъдимия – свид. на, излагат, че съжителството датира от април 2020 г.
Доколкото версията е устойчива в рамките на целия процес и гласните
доказателствени източници добре хармонират помежду си, именно
показанията в тази следва да бъдат кредитирани. Не следва да се възприемат
за достоверни твърденията, че началото на съвместното съжителство е
осъществено във втория или третия месец от бременността на свид. м.
Всички разпитани свидетели, изложили подобни твърдения, изпитват
несигурност и противоречие за много факти и обстоятелства от семейния
живот на подс. н и свид. м, които са много по-социално значими, спрямо
обстоятелството, с което обвързват началото на семейния им живот. Това
внася сериозно съмнение в достоверността на изложеното и
добросъвестността на свидетелите. Версията се появява за първи път при
разпити в съдебна фаза, но едновременно с изключващи я твърдения за по-
ранно начало на съвместния живот, които са константни. Настоящият състав
приема, че е мотивирана от процесуалното качество на подсъдимия и
стремежът на свидетелите – негови близки, за облекчаване на положението
му.
Първоинстанционният съд не кредитира обясненията на подсъдимия за
началото на периода, когато заживял със свид. м, поради противоречие с
приетите за достоверни свидетелски показания и поради несъответствието им
формалната логика. С оглед на това следва да се определят като средство за
упражняване правото на защита. Като смехотворна може да бъде определена
версията, че е имал връзка няколко месеца с пострадалата, но не знаел
възрастта й, като разбрал за последната при забременяването й, след като
посетили болнични заведения. Както и че не знае в кой месец и кога е роден
синът му, но помни, че на третия месец от бременността заживели
съпружески със свид. м.
От правна страна:
4

Не се споделят доводите на защита за нарушаване правото на защита на
подсъдимия поради противоречие в гласните доказателства за датата на
извършване на деянието. В обвинителния акт периодът на извършване на
деянието е ясно посочен – неустановена дата на месец април. В случая от
гласните доказателства, на които е дадена вяра, изцяло установяват,
извършване на деянието именно в този период. Следва да се има предвид, че
престъплението по чл. 191, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК е продължено. С него се
създава едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото
прекратяване или докато пострадалата навърши 16-години. Това
престъпление е на просто извършване, защото законът не предвижда никакви
последици, освен установяването на съответните фактически отношения (вж.
в този смисъл Стойнов, Ал., „Наказателно право – особена част
„Престъпления против правата на човека“, второ изд., л. 330). Това означава,
че не е необходимо посочване на точната дата на извършването му.
Достатъчно е периодът да е определям, както в процесния случай.
От правна страна първоинстанционният съд намира, че подсъдимият н е
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 191, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият спн от неустановена дата на месец
април 2020г. в град и, област Софийска, на ул. „р“ № 28, като пълнолетно
лице, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – малолетната врм, ЕГН
********** – престъпление по чл. 191, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – обвиняемият спн съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им, а именно, че е
пълнолетен и иска и пряко цели да заживее съпружески с вм, която не е била
навършила 14-годишна възраст.
Не се споделят доводите на защита, че деянието формално осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност, тъй като неговата обществена опасност е явно
незначителна. Kогато се обсъжда въпросът за приложението на чл. 9, ал. 2 от
НК, следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на
престъплението, в т. ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която
той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които
намират отражение върху обществената опасност на неговата личност,
обществено опасните последици от деянието.
В случая обект на посегателство са обществените отношения,
охраняващи духовните потребности на лицата в ниска възраст. Макар
конкретното деяние да е съизмеримо с най-леките от този вид, тъй като
подсъдимият при извършването му е бил на 18 години, осъществено е по
взаимно съгласие между него и пострадалата и същият е неосъждан, т.е.
5

личност с невисока обществена опасност, тези обстоятелства следва да се
отчетат при индивидуализация на наказанието. Наличието на обществена
опасност следва от това, че чрез деянието са засегнати в изключителна степен
нравственото и духовно развитие на пострадалата свид. м. В една твърде
крехка възраст (13 години), тя е заживяла съпружески с подсъдимия и малко
след това е родила дете. По този начин са причинени необратими последици
от социално-битово естество, тъй като освен, че дете е родило дете,
възможностите на пострадалата за получаване на пълноценно образование и
намиране на адекватна професионална реализация драстично са намалени до
степен на създаден риск от социално изключване. Това има отпечатък както
върху нейния живот, така и върху живота на детето й. С оглед изложеното не
може да се приеме тезата, че деянието е малозначително и само формално
осъществява признаците на престъпление, тъй като разкрива достатъчно
висока степен на обществена опасност, за да съставлява престъпление.
Относно наказанието:
За престъплението по чл. 191, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от две до пет години.
За това престъпление и съобразявайки целите на наказанието, визирани
в разпоредбата на чл. 36 НК, обществената опасност на конкретното
престъпление и на личността на дееца, съдът, намира че на подсъдимия н
наказанието следва да се определи по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК поради
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Такива са чистото съдебно минало, младата му възраст,
обстоятелството, че е деянието е осъществено по-малко от година след като е
навършил пълнолетие и по взаимно съгласие с пострадалата. Отегчаващи
отговорността обстоятелства, извън обуславящите съставомерност на
деянието, не са установени. От това следва, че деянието и деецът не
разкриват висока степен на обществена опасност, то е съизмеримо с най-
леките прояви от този вид. Това налага определяне на наказанието по реда на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под най-ниския предел в най-ниския възможен размер на
наказанието лишаване от свобода (арг. от чл. 39, ал. 1 НК) за срок от 3
месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. За
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция не е
необходимо наказанието да бъде търпяно ефективно. Това е първа престъпна
проява на подсъдимия, същият е млад човек и спрямо него за поправянето му
трябва да бъде използвана наказателна репресия в минимален степен, за да
има възможност да се поправи.
Воден от изложените фактически и правни съображения, съдът
постанови присъдата си.

6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ/

7

Номер на акта:	6
Дата:	17 май 2022 г.
Съдия:	Димитър Георгиев Цончев

Дело:	20221840200050
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 януари 2022 г.

Присъда по дело №50/2022 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите