РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 18 януари 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2412 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Е.А.А., ЕГН
**********, с постоянен адрес:***, чрез адв. Ж.П., срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 70/11.09.2022 г., издадена от младши
контрольор в РУ – Асеновград при ОД на МВР - Пловдив. С оспорената заповед, на
основание чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП, на Е.А.А. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест
месеца, считано от 10.09.2022 г.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в несъответствие с императивните
изисквания за съдържание на акта, при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
актът е издаден на Е.А.А., тъй като съ6щият не е собственик на управлявания от
него автомобил.
Иска се отмяна на
оспорения акт и се претендират разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – младши
автоконтрольор в РУ – Асеновград при ОД
на МВР – Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С
молба от 21.10.2022 г. на началника на РУ – Асеновград се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70/11.09.2022
г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Асеновград при ОД на МВР - Пловдив,
на жалбоподателя А. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС „Ауди А3“
с рег. № ***, за срок от шест месеца, считано от 10.09.2022 г. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171 т.2а б. „а” от ЗДвП, като
от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 10.09.2022 г. в 23:55
ч. в гр. Асеновград, ул. „Васил Левски“ 3, Е.А.А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** , управлява л. а. „Ауди А3“с рег. № ***, чужда собственост. На водача
е съставен АУАН серия АД № 077549 от 10.09.2022 г. за нарушение по чл.150
/150А/ от ЗДвП: - който управлява МПС, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС или след като е загубил правоспособност по реда на
чл.157 ал.4 или след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето
по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК. Прието е, че е
нарушена разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната Заповед № 70/11.09.2022 г., в т.ч АУАН серия АД № 077549/10.09.2022
г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.20219 г. на министъра на вътрешните работи и
Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив и писмо
рег. № А-12488/27.10.2022 г. на началник отдел „ Интерпол и ММО“ при дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ при МВР.
По делото са
приобщени още: - копие на свидетелство за управление на МПС, издадено от
Република Германия; копие на лична карта на жалбоподателя; АУАН №
**********/05.09.2022 г., издадено на Е.А. за нарушение на чл.7 ал.1 предл.
трето от ЗБЛД.; копие на свидетелство за регистрация на МПС, издадено в
Германия и копие на лична карта на Е. В.А. – собственик на автомобила.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.
„а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото са представени и приети като доказателства: Заповед № 317з-3162/15.04.2022
г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.43 ал.4 от ЗМВР и във
връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Пловдив, които да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП
/вкл. по чл.171 т.2а от ЗДвП/, сред които са и заемащите длъжност „Младши автоконтрольор
II-I степен“ в РУ на ОД на МВР – Пловдив.
Следователно,
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП № 70/11.09.2022 г., е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – младши автоконтрольор при РУ –
Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172 ал.1 от ЗДвП и на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. От
посочените обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП, не може
еднозначно да се установи на коя точно хипотеза по чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП се
основава налагането на ограничението. Не е конкретизирано индивидуализирано
противоправното поведение на водача на ППС, послужило като основание за
издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП на Е.А.
– дали, защото МПС е управлявано от лице, без да е правоспособен водач; не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на
чл.171 т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от НПК.
Отделно от това в
обстоятелствената част на заповедта по никакъв начин не е обосновано
основанието за налагане на ПАМ на А., тъй като, дори не е възпроизведено
съдържанието на съставения срещу Е.А. АУАН; не покрива изискването за
мотивираност на административния акт, тъй като липсват каквито и да е било
изложени съображения за основанието за ангажиране отговорността на лицето. Не
може да бъде възприето констатираното от органа : „… че са налице материалноправните предпоставки на чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП“ без да е описано от фактическа страна в какво се изразява твърдяното
нарушение на цитирания текст. Доколкото деянието, възприето от правоприлагащия
орган, като материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а“
от ЗДвП, не е обосновано нито от фактическа, нито от правна страна, тъй като е
посочено само, че е съставен АУАН за нарушение по чл.150 /150А/ ЗДвП, обжалваната
заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване
за посочване на фактическите основания за упражненото административно
правомощие от гледна точка на обуславящото прилагането на мярката противоправно
поведение.
Отделно от това,
нито от АУАН, нито от ЗППАМ може да се установи кога точно е извършено
нарушението, дали на 10.09.2022 г. в 23:55 ч. или на 11.09.2022 г. в 00:03 ч.,
предвид, че и в двата акта се посочени различни дати и часове.
Съдебният контрол
за материална законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно, следват ли се разпоредените с акта правни
последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70/11.09.2022 г. е
издадена на основание чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП, съгласно която норма за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Е.А. с обжалвания
административен акт ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП от фактическа страна се
основава на това, че на 10.09.2022 г. в 23:55 ч. Е.А., като водач, управляващ
чуждо МПС „Ауди А3“, табели с регистрационен № GE A 6666 в гр. Асеновград без да е правоспособен водач;
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС или след като е загубил правоспособност по реда
на чл.157 ал.4 или след като свидетелството му за управление на МПС е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК. Прието е, че е
нарушена разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната
заповед мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни
последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово
регламентираното прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП на собственика на МПС, се свързва с
неправомерно поведение на водача на МПС – управление на МПС от лице, без да е правоспособен водач, или от лице,
което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК.
В случая, както
вече беше посочено, от изложените в обжалваната заповед като мотиви фактически
основания за прилагането на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП, не може
еднозначно да се установи, кое точно от обстоятелствата по чл.171 т.2а б.„а“ е
било налице по отношение на лицето, управлявало МПС, респ. с какво точно
неправомерно поведение на водача на МПС се свързва налагането на ПАМ на
собственика управляваното МПС.
От друга страна,
безспорно е установено, че автомобилът е собственост на Е. В.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***. Т.е. неправилен е и адресатът на издадения оспорен
административен акт – Е.А.А. не е собственик на автомобила.
По
административната преписка не е приложено наказателно постановление във връзка
с констатираното с АУАН от 111.09.2022 г. нарушение.
Действително,
производството по налагане на административно наказания и това, по налагане на
принудителна административна мярка са различни, но предвид констатираните
разминавания и липса на конкретна хипотеза на нарушението, настоящата инстанция
не е в състояние да разбере каква е била действителната воля на издателя, с
което е нарушено и правото на защита на наказаното лице. Още повече, че
безспорно е установено, че Е.А. не е неправоспособен водач, а е изгубил СУМПС, което представлява
нарушение по чл.150а от ЗДвП. Горното обстоятелство е станало известно на
наказващия орган още на 14.09.2022 г. във връзка с преписка, образувана именно
по повод изгубване на лична карта и
СУМПС.
На следващо място,
разпоредбите на чл.6 ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, задължението на административните органи да
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да
се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Това, от една страна, гарантира
осъществяването на преследваната от закона, цел без да се надхвърля
необходимото за нейното постигане, а, от друга, прилагането на ограничителните
мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая,
безспорно прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказана
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел. Каза се, автомобилът е собственост на Е. В.А..
Предвид така
установените по делото факти, съдът намира, че необосновано, от гледна точка на
доказателствата, и неправилно, от гледна точка на закона административният орган е приел, че са
налице условията за налагане на процесната принудителна мярка на Е.А.А., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Пловдивул. „Варвара“ № 33, ет.8.
Оспорената заповед е издадена и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила за
прилагането на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП, като не е спазено и
изискването по чл.35 от АПК - преди издаването на заповедта не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая.
С оглед на изложеното съдът приема,
че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 70/11.09.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ –
Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, като постановена при неспазване на
изискванията на чл.172 ал.1 от ЗДвП и на чл.59 ал.2 т.4 от АПК; при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила; при неправилно
приложение на материалния закон; в несъответствие с целта на закона и
несъобразяване с регламентираното като основен принцип изискване за
съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на спора и предвид
претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира,
че такива се следват и същите се констатираха в размер на 510.00 (петстотин и
десет) лева, представляващи 10.00 държавна такса и 500.00 лв. адвокатско
възнаграждение, представения по делото договор за правна защита и съдействие от
14.09.2022 г.
Що се отнася до
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като, съобразно
разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (действаща редакция, ДВ, бр.68 от 2020 г.), за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500
лв.
Воден от горното и на основание
чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, ХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 70/11.09.2022 г., издадена
от младши контрольор в РУ – Асеновград при ОД на МВР - Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Пловдив да заплати на Е.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
сумата от 510.00 (петстотин и десет) лв., разноски по делото.
Решението е
окончателно - чл.172 ал.5 изр. второ от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: