Решение по дело №111/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 134
Дата: 21 септември 2020 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20207130700111
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 21.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в  публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

           ЧЛЕНОВЕ:  МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                ДИМИТРИНА ПАВЛОВА                              

 

 

при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 111 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 41 от 23.03.2020 г., постановено по АНД № 382/2019 г., Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил наказателно постановление № 11-0001136 от 04.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, с което на „Маг 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от Д.Г.П. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, като законосъобразно.

Недоволно от така постановеното решение е останало „Маг 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от Д.Г.П. – управител, чрез адв. А.Г.П., което е подало касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС неправилно е приел съществуването на трудово правоотношение между дружеството -касатор и лицето, заверено на мястото на проверката. Сочи се, че РС неправилно е интерпретирал гласните доказателства, като едностранчиво е дал вяра само на една част от тях, а е игнорирал други свидетелски показания. Сочи се, че информацията в декларацията на Г.М.не е попълнена от него, а от свидетелката К.П. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, като се сочи, че Г.М. е неграмотен. Сочи се, че административнонаказващият орган не е събрал доказателства за съставомерност на административното нарушение, а от събраните в хода на съдебното производство пред РС доказателства не са доказани елементите на трудово правоотношение именно между Г.М.и дружеството на касатора. Позовава се на практика на ВАС по повод същата проверка, в същия обект и на същата дата. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление.

 В съдебно заседание касаторът  се представлява от адв. А.Г.П., който поддържа касационната жалба. Представена е и писмена молба от касатора вх. № 2757/20.07.2020 г., към която са приложени за сведение три решения на ВАС относно същата проверка, на същата дата и същото място, видно от които ВАС приема, че не се доказани елементите на трудово правоотношение: Решение № 7632 от 17.06.2020 г. по адм.д. № 2287/2020 г. на ВАС, Решение № 7785 от 18.06.2020 г. по адм.д. № 591/2020 г. на ВАС и Решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм.д. № 457/2020 г. на ВАС. Касаторът претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък на разноски в размер на 360 лв.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Ловеч – не се представлява. Постъпила е молба вх. № 3387/15.09.2020 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, към която са приложени писмени бележки, видно от които, ответникът оспорва касационната жалба, като намира решението на ТРС за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, като намира, че следва да се отмени обжалваното решение на ТРС, както и наказателното постановление. Прокурорът сочи, че от събраните пред РС доказателства не се доказват всички елементи на трудово правоотношение.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна.

С наказателно постановление № 11-0001136 от 04.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, на „Маг 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от Д.Г.П. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Районният съд е събрал надлежни писмени и гласни доказателства.

При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.

Касационната инстанция не споделя крайния извод на РС за съставомерност на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Следва да се посочи, че на настоящия състав на съда са служебно известни и четири други дела между същите страни по повод същата проверка на 21.05.2019 г., в същия обект „Овощна градина с насаждения от сливи“, в землището на с. Врабево /КАНД № 112/2020 г., КАНД 109/2020 г., КАНД № 110/2020 г. и КАНД № 86/2020 г. – всички по описа на Административен съд – Ловеч/.

Пред касационната инстанция касаторът представи три влезли в сила решения на ВАС относно същата проверка на 21.05.2019 г. - на същата дата и в същия обект „Овощна градина с насаждения от сливи“, в землището на с. Врабево, както следва: Решение № 7632 от 17.06.2020 г. по адм.д. № 2287/2020 г. на ВАС, Решение № 7785 от 18.06.2020 г. по адм.д. № 591/2020 г. на ВАС и Решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм.д. № 457/2020 г. на ВАС.

Трите решения на ВАС касаят същата проверка, на същата дата и в същия обект, като и в трите решения ВАС приема, че не са доказани елементи на трудово правоотношение.

В решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм.д. № 457/2020 г. на ВАС е прието следното:

„Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
В хода на проведеното административно производство не са изяснени съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили на 21.05.2019 г. в почистването на дървета в сливова градина и възложителя на работата. Не е изяснено при какви условия работниците са били наети да работят на обекта - за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и кой е бил платец на тези възнаграждения.
От доказателствата по делото е установено, че възложителят на работата И. К. не е действал като пълномощник или представител на "МАГ 2010" ООД, а е организирал работата на свой риск и сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта им, осигурил им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, набавил е гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването на сухите клони. Не е имал точно определено време за извършване на работата, а от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина от сливовата градина. Не се твърди и установява "МАГ 2010" ООД да е предоставила на М. Д. инструменти за извършване на работата му, нито да му е определила работно време и заплата.“

Ето защо според касационната инстанция доколкото от обективна страна не е безспорно установено от доказателствата по делото, че работникът – Г.З. М. - полага труд за работодателя – „Маг 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от Д.Г.П. – управител, с наличието на основните елементи на трудово правоотношение като работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по правоотношението, неправилно е било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление № 11-0001136 от 04.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч.

След като наказващият орган не е установил по безспорен и категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено административно наказание,   процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго решение, с което да се отмени наказателното постановление.

При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на касатора за присъждане на разноски, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН бъде осъдена Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч да заплати на касатора претендираните своевременно и доказани, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 33 от делото и преводно нареждане на л. 34 от делото, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 41 от 23.03.2020 г., постановено по АНД № 382/2019 г. на Троянския районен съд, трети състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-0001136 от 04.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, с което на „Маг 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от Д.Г.П. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч да заплати на „Маг 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от Д.Г.П., сумата от 360 лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: