Решение по дело №2640/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 1072

 

20.09.2018 г., гр.Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският районен съд, гражданско отделение, Х-ти състав в открито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА

 

При секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2640  по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.  422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД. В исковата молба  ищеца "ЕОС МАТРИКС"ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина” ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК *********  твърди, че на 05.05.2015 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ответника, в качеството му на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънал Файненс ” ЕАД, в качеството му на кредитор. В деня на сключването на договора на ответника му бил предоставен целеви кредит за закупуване на смартфон в общ размер на 733,32 лв., с първоначална вноска от 150 лв. Ответникът се бил задължил да погасява задължението си на 12 месечни анюитетни вноски всяка в размер на 71,37 лв. с краен срок на погасяване 05.05.2016 г. Размерът на договорната лихва бил формиран на базата на ГПР 34,06 % и лихвен процент 29,66 %. След усвояване на кредита ответникът не бил заплащал месечните си вноски, като останало непогасено задължение в размер на 887,53 лв., от които 733,32 лв., главница по договора и 154,21 лв. договорна лихва. Кредитът бил станал изискуем с изтичането на крайния срок на 05.05.2016 г. На основание договор за продажба и прехвърляне на вземане между ищцовото дружество и  „БНП Париба Пърсънал Файненс ” ЕАД, сключен на 08.12.2015 г. задължението на ответника му било прехвърлено. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с писмо изпратено до него от цесионера изрично упълномощен от цедента на 14.12.2017 г. по постоянния адрес на длъжника, който съвпадал с адреса посочен в договора, но било останало непотърсено. Счита, че длъжникът е уведомен за цесията и с връчването на исковата молба. Ищцовото дружество било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 589/2018 г. на СлРС. Ответникът бил подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта, поради което било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 887,53 лв., като сумата от 733,32 лв. съставлява главницата, а сумата от 154,21 лв. съставлява договорна лихва за периода от 05.06.2015г. до 05.05.2016 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-07.02.2018 г. до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.Х.С., ЕГН: ********** *** не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие. Депозира писмено становище, в което излага доводи по същество на спора и моли претенциите им да бъдат уважени в цялост.

Ответникът заявява, че се намира във фактическа невъзможност да плаща паричните си задължения по договора.

От събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 На 05.05.2015 г. в гр. Сливен е сключен между ответника и  „БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД Договор за потребителски кредит  № CREX-11268113, по силата, на който  на ответникът като кредитополучател усвоявал целеви кредит за закупуването на  смартфон, марка Самсунг, общо в размер на 733,32 лв. с първоначална вноска от 150 лв. Задължението следвало да се погаси на 12 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 71,37 лв. с краен срок на погасяване 05.05.2016 г. Била уговорена договорна лихва на базата на ГПР 34,06 % и лихвен процент 29,66 %. Кредитополучателят не бил платил нито една от месечните вноски и кредитът бил станал изцяло изискуем с настъпване на крайния срок на 05.05.2016 г. На 08.12.2015 г. между ищцовото дружество и  „БНП Париба Пърсънал Файненс ” ЕАД бил сключен договор за цесия, в чийто предмет се включвало и процесното задължение на ответника, което било индивидуализирано в Анекс № 1А към Протокол № 7 към договора за цесия. По силата на т.5.9 от договора за цесия цедентът упълномощава цесионерът да уведомява длъжниците за извършената цесия. Уведомителното писмо от цедента до длъжника не му е било връчено лично, но е било изпратено на посочения от него адрес за кореспонденция и останало непотърсено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени  положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД от заявител в заповедно производство, като длъжникът е депозирал възражение в законоустановения срок, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от представените по делото писмени доказателства и не се оспорват от ответника. Налице е валиден договор за потребителски кредит отпуснат за закупуване на смартфон, усвоена е от кредитополучателя предоставената сума от 733,32 лв., настъпил е падежа на задължението за връщане на главницата и уговорената договорна лихва по см. на чл. 430 ТЗ с настъпването на крайния срок на договора за кредит-05.05.2016 г. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение  и ответникът не заплатил нито една анюитетна месечна вноска по него. Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -07.02.2018 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД

За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в т. 2 от договора, като нейният падеж е настъпил по см. на чл. 430 ТЗ с изтичането на крайния срок на договора на 05.05.2016 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-07.02.2018 г. Размерът на договорната лихва равняващ се на 154,21 лв. не беше оспорен от ответника, който призна, че не е платил поради фактическа невъзможност, нито една от месечните анюитетни вноски обхващащи част от главницата и от възнаградителната лихва. Вземанията за главницата и възнаградителната лихва се обхващат от пределите на издадената заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на кредитора, поради което двата положителни установителни иска следва да бъдат уважени в пълен размер.

Действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). Това разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е снабден с нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. В случая видно от чл.5.9 от договора за цесия цедентът упълномощава цесионерът да уведомява длъжниците за извършената цесия Трайна е практиката на ВКС, че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение № 156/30.11.2015 г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС. Пак съгласно константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба, точно какъвто е и настоящият случай. Така решение 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС. В договора за цесия  и приложението към него е налице индивидуализация на вземанията, които са негов предмет. В приложението е посочено, че се издава въз основа на сключения между страните договор за цесия, подписан е от двете страни, съдържа детайлен списък от подробно индивидуализирани вземания, включително и това към ответника. Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че договорът за цесия не е нищожен поради неопределеност на предмета му.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 25 лв., съставляваща сторени по делото разноски в исковото производство и сумата от 25 лв., съставляваща сторени разноски в заповедното производство. Не следва да се присъжда на ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства за плащането на такова. Ищецът не следва да заплати на ответника сторени по делото разноски съобразно изхода на спора, тъй като претенцията му е изцяло уважена. Ръководен от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за установено, че С.Х.С., ЕГН: ********** *** дължи на  "ЕОС МАТРИКС"ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина” ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК ********* сума в общ размер от 887,53 лв., като сумата от 733,32 лв. съставлява главницата по Договор за потребителски кредит  № CREX-11268113/05.05.2015 г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2015 г. между ищцовото дружество и  „БНП Париба Пърсънал Файненс ” ЕАД , и сумата от 154,21 лв. съставлява договорна лихва за периода от 05.06.2015г. до 05.05.2016 г. по същия договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-07.02.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 589/2018 г. на СлРС.

ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН: ********** *** да заплати на "ЕОС МАТРИКС"ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина” ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК ********* сумата от  25 лв., съставляваща сторените в исковото производство разноски и сумата от 25 лв., сторени в заповедното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред СлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: