РЕШЕНИЕ
№ 18256
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110116879 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от Т С ЕАД срещу А. А.
С. и Р. Г. С. с искане да бъдат осъдени да заплатят сумите за топлинна
енергия, дялово разпределение и законни лихви върху тях. Ответниците в
срока за отговор подават искова молба, с която не оспорват твърдените факти
и исковете на ищеца.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща
представител, поддържа исканията си, твърди частично направено плащане.
Ответниците не се явяват, не изпращат представител, не взимат становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
1
С оглед направените от ответниците признания, съдът намира, че
всички правнорелевантни факти, от които произтичат задълженията, са
осъществени. Наличието на плащане съдът намира за установено, поради
направеното от ищеца признание. Поради изложеното исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят, с изключение на иска за главница,
който е основателен за остатъка от 1345,53 лева, от които А. А. С. следва да
заплати 1009,15 лева, а Р. Г. С. – 336,38 лева.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответниците плащане е
направено на 08.09.2023 г. и на 09.10.2023 г. – след входирането на исковата
молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се
намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца са заплатени 85,35 лева – държавна такса в производството, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Съобразно квотите в исковата молба А. А. С. следва да заплати 139,01 лева, а
Р. Г. С. – 46,34 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН: ********** с адрес да заплати на „Т С ЕАД,
ЕИК: със седалище и адрес на управление: по иск с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 1009,15
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. - 31.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за сумата от 312,76 лева, като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против А. А. С., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 260,97 лева – мораторна лихва
върху главницата за предоставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 08.03.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С “ ЕАД, ЕИК: против А. А. С., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във
2
вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 11,04 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., като
погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т СО ЕАД, ЕИК: против А. А. С., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 6,31 лева – мораторна лихва върху
главницата за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 08.03.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА Р. Г. С., ЕГН: ********** с адрес да заплати на „Т С “ ЕАД,
ЕИК: по иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 336,38 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. - 31.08.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 104,26 лева, като погасен
чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против Р. Г. С., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 86,99 лева – мораторна лихва
върху главницата за предоставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 08.03.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против Р. Г. С., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във
вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 3,68 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., като
погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против Р. Г. С., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 2,10 лева – мораторна лихва върху
главницата за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 08.03.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 139,01 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Р. Г. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 46,34 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач –
Нелбо ЕАД – на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3