Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2271

 

град Пловдив, 09.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1923 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от С.Ж.П., с ЕГН **********, чрез пълномощник – адв.С.Н., против Ре­шение № 1089 от 09.07.2020г., постанове­но по АНД № 82 от 2020г. по описа на Ра­й­о­нен съд – Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К №3196835, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на С.П. за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21,ал.1 от Закона за движение по пътищата   на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата   е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

 Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

В съдебното заседание  - касаторът не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява,  със писмено ста­но­ви­ще по жалбата чрез юрк. Пенкова се оспорва същата, претендират се разноски.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за неоснователност на така подадената касационна жалба.

 Пловдивският административен Съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и основателна по същество, поради следното:

  За да обоснове крайния си извод, състав на Районния Съд е приел,  че по същество по безспорен начин е ус­тановен фактът на вмененото нарушение.

Процесния електронен фиш е бил издаден за това, че на 11.11.2019 г. в 10:36 ч. на път II-64 Карловско шосе км.35+500, посока на движение от с. Граф Игнатиево към с.Черноземен, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак „B26“ било установено движение на лек автомобил  „Шевролет Авео“, рег.№ ***със скорост 88 км/ч след отчетен толеранс на скоростта от минус 3 км/ч., като при това превишение на скоростта от 28 км/ч , на собственика на МПС бил издаден обжалваният ЕФ. Няма спор по делото, че собственик на МПС е С.Ж.П.. Нарушението в издадения ЕФ е квалифицирано по чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на нарушителя била наложена „глоба“ в размер на 100 лв.

Съдът е кредитирал приложените към преписката доказателства - копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване 10.02.4835, копие на протокол №1-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1М“, копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство, снимков материал  от клип № 3213.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е потвърдил Електронния фиш, като е изложил  мотиви по представените по делото доказателства, имащи отношение към съставомерността на вмененото нарушение.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава ЕФ оспорен пред него предвид установената му законосъобразност.

Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В по-общ план следва да се съобрази, че правилото възведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП е следното: “При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

В случая Електронният фиш съдържа всички реквизити, съобразно посочената правна норма, включително в обема, който законът е установил, и относно начина на описание на самото нарушение.

Оспореното решение е правилно постановено при обективен анализ на събраните по делото доказателства.

Възоснова на тях съдът е направил  категоричен и несъмнен  извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.

Посочената фактическа обстановка е установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е кредитирал като ползващи се  с доказателствена сила.

Съдът е приел, че са изпълнени  изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя от 91 км/ч. и отчетен толеранс от 3 км/ч.

В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш.

Тези условия са лимитативно изброени в  чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.65 ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен надлежен протокол. Системата представлява одобрен тип техническо средство, отговаря на метрологичните изисквания и към момента на установяване на нарушението е била технически изправна.

При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на  чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта,

В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието нещо много важно - в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш.

В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя. При това положение и с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, същият правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят да е представил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице – собственик и ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и видът на санкцията – глоба.  Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън населено място.

С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на стойността на превишението.

 На  27.11.2020 година по делото постъпва молба от С.П., с която заявява, че поради заболяване и хоспитализиране не е могъл да участва в делото, но иска да се отмени хода по същество.

 С молбата не се сочат конкретни писмени доказателства, чието събиране е от съществено значение за решаване на делото, а и възможността за участието на пълномощник – адв.С.Н. в откритото съдебно заседание е обезпечавала възможността за своевременно и правилно провеждане на защитата на касатора.

С оглед на изложеното не са на налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, съдът

                                                            Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.П. от 27.11.2020 година, с която се иска отмяна на хода по същество.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1089 от 09.07.2020г., постановено по АНД № 82 от 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: