№ 185
гр. Пазарджик , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201627 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. Й. С., ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
ул.“К.Б.“ №39 против Електронен фиш за налагане на глоба с.К, №33741497
на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена
ГЛОБА в размер на 100 лева.
Жалбоподателят моли електронният фиш, като незаконосъобразен да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят прави изявление, че обжалва
електронният фиш само относно размера на наложената глоба, като моли
същата да бъде намалена. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На жалбоподателя е издаден електронен фиш, затова че на 28.06.2020 г. в
1
11:16 часа в обл.Пазарджик, на главен път І-8, км 195+240 (м.Луда Яна) в
посока от гр.Пазарджик към гр.Пловдив е заснет АТСС (ARH CAM S1)
№11743bb и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост да
управлява МПС – лек автомобил ..., със скорост 72 км/ч при разрешена
скорост извън населено място от 60 км/ч.
Жалбата е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства приложени по делото.
Безспорно е, че с последните изменения на ЗДвП в чл.184, ал.4 от закона
е въведен нов специален спрямо ЗАНН начин за образуване на
административнонаказателното производство за установяване на
административни нарушения чрез издаване на електронен фиш за налагане на
глоба.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване
по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението./Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на
ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на
ел.фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на
2
законовите изисквания.
От приложените към административнонаказателната преписка
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване се
установява, че използваното в случая техническо средство е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта на МПС тип ARH
CAM S1, за която е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г. Освен това
техническата средство е минало първоначална проверка, което е видно от
писмо на БИМ от 11.12.2017 г., т.е. същото е технически изправно е и
отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на
България.
От Протокола от проверка №54-С-ИСИС/30.09.2019 г. се изяснява, че
техническото средство е преминало последваща проверка за техническа
годност, технически изправно е и отговаря на метрологичните изисквания за
употребата му на територията на България.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира,
че при издаването на фиша не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, за което се настоява в
жалбата. Фишът съдържа всички необходими реквизити, изчерпателно
посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, с
конкретно посочване на пътя, пътната отсечка от този път, датата, точния час
на извършване на нарушението, марката и регистрационния номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на
нарушението, включително максимално допустимата скорост, конкретно
измерената скорост и стойността на превишението, нарушените законни
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане.
Фишът е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за
издаването му, съгласно чл.189, ал.4, изречение първо от ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. За извършеното
нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер,
3
определен за съответното нарушение.
Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш", съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП - електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. В установените от закона реквизити на електроннния фиш, с оглед
легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи
датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко
от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Тъкмо поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на
въведените данни за нарушението и собствеността/ ползването на
автомобила. При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен
реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за
нарушението в административно-информационна система на ОДМВР-
гр.Пазарджик, последвалата им обработка и окомплектоване с данни за
собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания
електронен фиш.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
ARH CAM S1 №11743bb, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система камера-
лазерен датчик-компютър, като единствената роля на оператора на системата
е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
4
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В настоящия случай обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДП, която
предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство да превишават установена стойност на скоростта в
сигналицирана с пътен знак, като в случая максимално разрешената скорост е
60 км/ч, а водачът се е движил със скорост 72 км/ч.
При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус
3 км/ч от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 75 км/ч,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 72 км/ч.
Не на последно място съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
5
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при
работа с временно разположена на участък от пътя автоматизирана
техническа система за контрол на скоростта, какъвто е конкретния случай, е
попълнен протокол за мястото за контрол, съпроводен със снимка на
разположението на уреда.
В този смисъл по аргумент на противното на чл.11, ал.2 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. няма пречка реализирането на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение да се
извърши с издаване на ЕФ.
Освен това по делото са представени данните за извършеното
нарушение, изготвени с АТСС, под формата на снимков материал, съобразно
изискванията на чл.16 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Според техническите характеристики на автоматизираното техническото
средство радарът винаги регистрира МПС-то движещо се с най-висока
скорост. При трафик с много висока интензивност или МПС с голяма
отразяваща повърхност ( камион, бус и др.) в близост до радара, измерванията
се блокират.
В тази връзка според начина на заснемане и фискиращите параметри на
снимковия материал, съдът намира за безспорно установено, че отчетената
скорост е относима за автомобил ....
Снимков материал, изготвен съобразно изискванията на чл.16, ал.3 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. приложен към ЕФ, съдържа
визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на
отчитане на скоростта и представя автомобила в близък план, така че от
самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно
(последното изискване е също на производителя в инструкцията и при липса
на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или
замърсяване системата се отчита резултат).
Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет със мобилна
радарна система е собственост на жалбоподателя. Последното се установява и
от представената по дело справка за регистрация.
В този случай разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП изрично предвижда,
6
че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от
ЗДвП жалбоподателят да е представила в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението.
Следователно административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, като собственик на моторно превозно средство, при
управление на което е извършено нарушението, произтича от законовата
разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като изрично е посочена самоличността
на субекта на нарушението с посочване на трите му имена и ЕГН.
Санкционната норма не е задължителен реквизит на НП, съгласно чл.57
от ЗАНН, поради това съдът осъществявайки контрол за законосъобразността
на НП по отношение приложимостта на санкционната разпоредба се води от
съдържащите се в него ясни и точни констатации описващи състава на
нарушението, което в конкретния случай е по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
В случая на жалбоподателят е наложена глоба на основание чл.182, ал.2,
т.3 от ЗАвП, която предвижда ангажиране на административно наказателната
отговорност на водач, който който превиши разрешената скорост извън
населено място, като за превишаване от 21 до 30км/ч се налага глоба 100 лв.
От описанието на нарушението в НП и от събраните по делото писмени
доказателства обаче не се установи жалбоподателят е превишил разрешената
стойност на скоростта с 12 км/ч.
В този смисъл, съдът намира, че нарушителят следва да бъде
санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, която предвижда
налагане на глоба в размер на 50 лева, при превишение на скоростта от 11 до
20 км/ч.
Затова, съобразявайки се с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания, като прецени тежестта
на нарушението, съдът намира, че размерът на санкцията следва да бъде
изменен съобразно императивно установения такъв в чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП, а именно на глоба в размер на 50 лв.
7
По изложените съображения обжалвания ЕФ е законосъобразен, но
необоснован и следва да бъде изменен, като бъде намален размера на
санкцията в съответствие с вида и тежестта на конкретното нарушение, а
именно глоба в размер на 50 лева на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба с.К, №33741497
на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който на Е. Й. С., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул.“К.Б.“ №39 за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена
ГЛОБА в размер на 100 лева, като
НАМАЛЯВА на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП размера на
ГЛОБАТА от 100 лева на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8