№ 262
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20211100506147 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалби на Е.К. срещу образуването на
изпълнителното производство по изп. д. № 20218400400262 на ЧСИ с рег. № 840 и срещу
разпореждане от 01.04.2021 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство, по което тя
е длъжник, както и срещу определените разноски по изпълнението. Жалбоподателката
посочва, че взискателят по изпълнителното дело Б.Ф.-П. е изпаднала в забава на кредитора,
тъй като не е предоставила на жалбоподателката валидна банкова сметка, по която тя да
заплати дължимите суми по изпълнителния лист. Поради това, въпреки направените опити
на жалбоподателката да заплати доброволно сумата, това не е било възможно.
Жалбоподателката счита, че така извършените действия от взискателя представляват
злоупотреба с процесуални права, поради което изпълнителното производство следва да
бъде прекратено. Освен това посочва, че е заплатила сумите, които са включени в поканата
за доброволно изпълнение. Счита и че определените от съдебния изпълнител прости и
пропорционални такси, дължими в изпълнителното производство са неправилно
определени, а също така възразява и че разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение са прекомерни, тъй като не са извършвани действия по изпълнителното
дело, освен образуването му. Претендира разноски в настоящото производство.
Ответницата по жалбата и взискател в изпълнителното производство Б.Ф.-П. изразява
становище за неоснователност на жалбите. Посочва, че жалбоподателката не е изпълнила
доброволно определението на съда, въз основа на което е издаден изпълнителният лист,
1
въпреки че са били предоставени възможности за това. Посочва и че за обстоятелството,
че банковата сметка е закрита, тя е разбрала едва след полученото от жалбоподателката
съобщение. Поради това счита, че не е налице и злоупотреба с права от нейна страна.
Посочва и че разноските за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение не са
прекомерни, тъй като изпълнителното производство е образувано за заплащане и на бъдещи
суми, а освен това предвид и множеството възражения на жалбоподателката по делото.
Претендира разноски в производството.
В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява
становище за нейната неоснователност и недопустимост. Счита, че жалбата е недопустима
по отношение на обжалването на образуването на изпълнителното дело, както и
неоснователна относно искането за прекратяване на производството, доколкото
жалбоподателката не е заплатила суми по изпълнителното дело, не е погасила изцяло
дължимите задължения, а освен това делото е за събиране и на бъдещи вземания. По
отношение на разноските в производството съдебният изпълнител посочва, че обикновените
такси са правилно изчислени съобразно извършените действия, пропорционална такса не е
начислявана, тъй като не са постъпили суми по делото, а разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя са намалени до минималния размер.
След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и
на съдебния изпълнител, съдът намира следното:
На първо място, с оглед на двете подадени жалби, следва да се изясни предметът на
настоящото производство. И двете жалби съдържат оплаквания по отношение на
разноските, определени от съдебния изпълнител в изпълнителното производство както с
поканата за доброволно изпълнение, така и след това намалени с разпореждането от
01.04.2021 г. Според чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът има възможност да обжалва
разноските по изпълнението, поради което в тази част жалбите са допустими (те са подадени
и в срока за обжалване). Едната жалба е насочена срещу разпореждането от 01.04.2021 г., с
което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, а другата
е срещу самото образуване на производството. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на
обжалване подлежи отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството, а самото
му образуване не подлежи на обжалване. Въпреки това, като се имат предвид сходните
обстоятелства и съображения, изложени и в двете жалби, следва да се приеме, че и с двете
жалби по същество се обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати вече
образуваното изпълнително производство, поради което и в тези части жалбите са
допустими.
Изпълнителното производство е образувано на 26.02.2021 г. по молба на взискателя
Б.Ф.-П. въз основа на издаден срещу жалбоподателката Е.К. изпълнителен лист от
18.02.2021 г. Изпълнителният лист е издаден въз основа на определение на въззивния съд от
23.11.2020 г., с което са постановени привременни мерки в делбено производство, а именно
заплащане на обезщетение за ползването на съсобствен имот от жалбоподателката в размер
2
на по 350 лв. на месец.
Видно от документите по изпълнителното дело, след образуването на производството
съдебният изпълнител е направил четири справки във връзка с жалбоподателката и нейното
имущество – за адрес, за банкови и платежни сметки, за регистрирани трудови договори и за
декларирано притежавано имущество. След това съдебният изпълнител е наложил два
запора върху вземанията на жалбоподателката по банкови сметки в две банки, като е
изпратил и покана за доброволно изпълнение на жалбоподателката. В поканата за
доброволно изпълнение, която е от 02.03.2021 г., е включена сумата от 1 143,33 лв. –
размерът на вземането за периода от 23.11.2020 г. (датата на окончателното определение на
съда) до края на м. 02.2021 г., доколкото обезщетението се дължи за всеки месец, съответно
съдебният изпълнител е изчислил частта от него, дължима за остатъка от м. 11.2020 г. след
датата на определението на съда и до края на месеца, тъй като в определението ясно е
посочено, че обезщетението се дължи след влизането в сила на съдебния акт, т.е. считано от
23.11.2020 г., а не и за период от преди това. В поканата са включени и сумите 600 лв. за
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, 110,50 лв. разноски по
изпълнителното дело, както и 191,36 лв. пропорционална такса по т. 26 на Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата). Така е получен и общият размер на
задълженията на жалбоподателката към момента на издаване на поканата, а именно 2 045,19
лв.
Впоследствие с обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител от 01.04.2021 г.
размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение е намален на 367,26 лв.,
а размерът на таксата по т. 26 от Тарифата, дължима за задължения за минало време, е
определен на 202,61 лв. Следва да се посочи и че с молба от 29.03.2021 г. взискателят е
уведомил съдебния изпълнител за постъпили плащания от жалбоподателката, като е
представил и извлечение от банковата си сметка, от което е видно, че са заплатени общо
1 041,52 лв. Видно от съобщения до страните от 08.04.2021 г. така заплатените суми са
съобразени от съдебния изпълнител, който е определил размера на дълга към този момент на
350 лв. – обезщетението, дължимо за м. 03.2021 г., както и разноски, които възлизат на
367,26 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя (след намаляването му от
съдебния изпълнител), 211,18 лв. – такса по т. 26 от Тарифата и 110,50 лв. – други такси и
разноски по изпълнителното дело.
Основното възражение, изтъкнато от жалбоподателката, е свързано със соченото от
нея обстоятелство, че не е могла да заплати сумите, за които е осъдена с влязлото в сила
определение на съда, поради това, че ответницата по жалбата не е предоставила своя
валидна банкова сметка, по която да се извърши плащането. Това обстоятелство се
установява и с представените разписки за плащания, които впоследствие се е оказало, че не
могат да бъдат преведени по сметката, тъй като тя е била закрита (обстоятелство, което не
се оспорва и от ответницата по жалбата).
Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното
3
производство може да се прекрати, когато длъжникът представи доказателства за това, че е
заплатил задълженията по изпълнителния лист преди образуването му (съответно тогава и
разноските по изпълнението остават в тежест на взискателя съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК).
Според чл. 75, ал. 3 ЗЗД плащането е извършено със заверяването на сметката на кредитора.
Доколкото самата жалбоподателка сочи, че плащането не е достигнало до сметката на
ответницата по жалбата (която е била закрита), според посочената норма липсва извършено
плащане преди образуване на изпълнителното производство. Следователно няма и
основание за прекратяването му.
Освен това следва да се съобрази и това, че изпълнителният лист е издаден за бъдещи
периодични платежи. Поради това не съществува основание за прекратяване на
производството, тъй като то следва да продължи да съществува, докато се дължат бъдещите
периодични платежи (съгласно определението на съда това е до окончателното приключване
на делбеното производство между страните).
Изтъкнатите от жалбоподателката обстоятелства, свързани със забава на взискателя
като кредитор (поради непредставяне на данни за валидна банкова сметка), както и за
злоупотреба с процесуални права, не могат да бъдат предмет на преценка нито от съдебния
изпълнител, нито от съда в настоящото производство. Наличието на забава на кредитора не
означава, че кредиторът губи възможността да пристъпи към принудително изпълнение на
вземането си. Разбира се, наличието на забава на кредитора дава възможност на длъжника
да замести изпълнението, направено лично на кредитора, и така да се освободи от
задължението си. Според чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД длъжникът може да вложи дължимата
парична сума по сметка на кредитора, когато последният е в забава. Става въпрос за сметка,
която длъжникът може да открие на името на кредитора си. В случая обаче
жалбоподателката, след като е установила, че не може да извърши плащане по
предоставената от ответницата по жалбата банкова сметка, не е предприела действия, с
които да изпълни задължението си по посочения заместващ личното плащане на кредитора
начин. Поради това тя е останала задължена за сумите по изпълнителния лист, а съответно
ответницата по жалбата разполага с възможността да търси принудително изпълнение на
тези задължения.
Следва да се има предвид също така, че отговорността за разноски в изпълнителното
производство е уредена различно от тази в исковото. Съгласно чл. 79 ГПК длъжникът
винаги отговаря за разноските по изпълнението, освен ако задължението му е погасено
преди образуване на делото или взискателят поиска прекратяването му (в този смисъл е
препращането на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК към хипотезите на прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433 ГПК). Това е така, тъй като доколкото е налице подлежащо на
принудително изпълнение задължение на длъжника и той не го е изпълнил, предполага се,
че той е дал повод за започване на принудително изпълнение срещу него. Поради това в
изпълнителното производство не може да се приложи по аналогия хипотезата на чл. 78, ал. 2
ГПК и да се разсъждава върху въпроса дали длъжникът е дал повод за образуване на
4
изпълнителното производство.
Разбира се, с оглед на конкретните отношения между взискателя и длъжника, е
възможно длъжникът да се е опитал добросъвестно да изпълни задължението си доброволно
и преди образуване на изпълнителното производство, но да е бил възпрепятстван от
поведението на кредитора си (забава на кредитора), който впоследствие да е предприел
принудително изпълнение срещу длъжника. В този случай може да се приеме, че е налице
злоупотреба с процесуални права от страна на взискателя и именно в тази насока са
твърденията на жалбоподателката. Доколкото обаче подобна хипотеза изисква цялостна
преценка на обстоятелствата, свързани с отношенията между страните преди образуване на
изпълнителното производство, тя не би могла да бъде направена от съдебния изпълнител, в
чиито правомощия не попада разрешаването на спорове между страните. Съответно, тази
преценка не може да бъде направена и в настоящото производство, което единствено
проверява законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Освен това в
практиката се приема, че дори и да е налице злоупотреба с процесуални права съгласно чл.
3, изр. 1 ГПК санкцията за страната, която използва предоставените права
недобросъвестно, се изразява в отговорността на тази страна за причинените на насрещната
страна вреди от такова упражняване на права. Подобен спор между страните също не може
да бъде разрешен от съдебния изпълнител, нито може да бъде предмет на настоящото
производство.
Поради това следва да се приеме, че изпълнителното производство срещу
жалбоподателката е валидно образувано и липсват основания за прекратяването му, поради
което жалбите в тази част следва да се оставят без уважение.
По отношение на определените по изпълнителното дело разноски следва да се посочи
следното. Относно дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено от
взискателя, следва да се съобрази, че посочените в представения по изпълнителното дело
договор за правна защита и съдействие разноски възлизат на 600 лв. – възнаграждение за
образуване и представителство по изпълнителното дело. С разпореждането от 01.04.2021 г.
тези разноски са намалени от съдебния изпълнител на 367,26 лв. Съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението за действия по образуване на изпълнително дело е 200 лв. Останалата
част от определените от съдебния изпълнител разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение (167,26 лв.) са във връзка с действия по представителство по делото във
връзка с извършване на действия по събирането на вземанията по изпълнителния лист (по
чл. 10, т. 2 от Наредбата). Следва да се съобрази обаче, че по изпълнителното производство
няма данни такива действия да са били предприети от взискателя, съответно от
процесуалния му представител. След подаване на молбата за образуване на производството,
единственото извършено действие от процесуалния представител на взискателя, което е
пряко свързано с удовлетворяване на вземанията на взискателя, представлява подаването на
молба от 12.03.2021 г., с която се иска налагането на възбрана върху посочен имот на
5
длъжника. Няма данни обаче подобни изпълнителни действия да са предприети, а съгласно
чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК разноските за изпълнителни способи, които не са приложени, не се
възлагат върху длъжника.
По-същественото в случая обаче е обстоятелството, че макар изпълнителното
производство да е образувано за събиране на периодични вземания, с оглед на установеното
от данните по изпълнителното дело обстоятелство, че жалбоподателката заплаща на
взискателя дължимите суми съгласно изпълнителния лист, както и с оглед на наложените от
съдебния изпълнител запори върху вземания на жалбоподателката (съгласно овластяването
на съдебния изпълнител сам да преценява какви изпълнителни действия да извършва по
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), включително върху вземанията по друго изпълнително делото
(съгласно съобщение от 11.05.2021 г.), към настоящия момент обосновано може да се
очаква, че предприемането на други действия от взискателя и от неговия процесуален
представител по делото няма да бъде необходимо. Освен това в самия договор за правна
защита и съдействие е посочено, че за всяко допълнително действия по удовлетворяване на
вземанията на взискателя на адвоката следва да се заплаща допълнително по 100 лв.
Следователно, ако предприемането на такива действия стане необходимо, за тях следва да се
заплаща допълнително възнаграждение от взискателя, което обстоятелство следва да бъде и
доказано по делото. Поради това към настоящия момент трябва да се приеме, че
единственото действие, което е било необходимо и е извършено от процесуалния
представител на взискателя в изпълнителното производство, е това по образуването му, за
което разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат върху
жалбоподателката, както са определени и от съдебния изпълнител, възлизат на 200 лв.
По отношение на таксите по изпълнението, както се посочи по-горе, с оглед на
извършените от съдебния изпълнител действия първоначално, след образуване на
изпълнителното производство, дължими са определените обикновени такси: за образуване
на делото – 20 лв. (т. 1 от Тарифата), за четирите направени справки относно
жалбоподателката и нейното имущество – общо 20 лв. (по 5 лв. за справка съгласно т. 3 от
Тарифата), за наложените два запора – общо 30 лв. (по 15 лв. за всеки запор съгласно т. 9 от
Тарифата), за изготвяне и изпращане на поканата за доброволно изпълнение – 20 лв. (т. 5 от
Тарифата), както и административна такса от 2,50 лв. за извършване на справките. Така
заплатените от взискателя такси, съгласно и съдържащата се по изпълнителното дело сметка
от 02.03.2021 г., възлизат общо на 90 лв. за такси към съдебния изпълнител или 108 лв. (с
включен ДДС), а заедно с административната такса общият размер възлиза на 110,50 лв.,
както е определена тази сума и от съдебния изпълнител.
Пропорционалната такса, дължима към съдебния изпълнител, следва да се разгледа от
една страна с оглед на размера на вземанията за минал период, които следва да се събират
по изпълнителното дело, а от друга страна, като се съобрази, че като цяло изпълнителното
производство е образувано за събиране на периодични платежи. При това положение
съгласно забележка 2 към т. 26 от Тарифата таксата се събира еднократно върху сбора от
6
изплатените суми на периодичните платежи на всеки 6 месеца, с изключение на платежите
за минало време, върху които съответно се събира отделно пропорционална такса според
размера им. В размера на дълга, който се събира по изпълнителното производство и който е
основа за определяне и на пропорционалните такси, дължими към съдебния изпълнител, се
включва и размерът на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Това следва както от обстоятелството, че посочените
разноски се дължат от длъжника и съответно се събират принудително от него в хода на
изпълнението, т.е. представляват вземане, предмет на принудителното изпълнение, но също
така и с оглед на забележка 4 към т. 26 на Тарифата. Според тази забележка за определяне
на размера на пропорционалната такса при събиране на парично вземане, която се определя
въз основа на събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се
включват само авансовите такси, заплатени от взискателя. Следователно други разноски по
изпълнението, които взискателят е заплатил (включително и адвокатско възнаграждение),
които представляват част от събираната сума и доколкото не са изключени от сумата, върху
която се начислява пропорционалната такса по т. 26 на Тарифата, следва да са част от тази
сума.
Следователно в случая пропорционалната такса от една страна следва да се определи
върху сбора от сумата 1 143,33 лв. – размерът на вземането по изпълнителния лист към
момента на образуване на изпълнителното дело и определяне на това задължение с поканата
за доброволно изпълнение (както се посочи и по-горе) и сумата 200 лв. – разноските,
дължими на взискателя за адвокатско възнаграждение. Тук следва да се посочи, че макар
сумите, дължими за минал период, да са заплатени от жалбоподателката чрез превод по
сметката на взискателя, а не на съдебния изпълнител, това плащане е станало след
образуване на изпълнителното производство, съответно след получаване на поканата за
доброволно изпълнение (поканата е получена на 08.03.2021 г., а преводите са от 19.03.2021
г. и от 22.03.2021 г.) и след налагане на посочените по-горе запори. Поради това
извършеното плащане следва да се разбира като резултат от извършените от съдебния
изпълнител действия по принудително събиране на дължимите суми и съответно върху тези
суми се дължи пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Така тази такса възлиза на
152,96 лв. (с включен ДДС). Пропорционална такса върху сумите, които ще бъдат дължими
и събрани за бъдещ период по изпълнителното дело (след като производството е за събиране
на периодични платежи) съгласно посочената разпоредба от Тарифата може да се събира
едва след като изминат 6 месеца и върху сбора от събраните за този период суми. Поради
това тази част от пропорционалната такса към момента не се дължи, а и не е начислявана от
съдебния изпълнител.
Следователно жалбите относно размера на разноските в изпълнителното
производство следва да бъдат частично уважени, като се намалят определените разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя и за пропорционална такса, дължима на съдебния
изпълнител, до посочените размери.
7
Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ и разноските в това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на състава, че в материалния интерес, върху който се
изчислява таксата по т.26 от Тарифата, се включва и адвокатското възнаграждение, прието в
изпълнителното производство. Действително е налице противоречива практика по този
въпрос както сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители се
обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната тълкувателна дейност
на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки съд следва да тълкува
нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата,
ползващ термина „събраната сума“, улеснява разбирането, че окончателната такса се
изчислява върху цялата събрана от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по
изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват, че в тази сума не се включват
авансовите такси, а и използваното понятие за база за изчисление на тази такса е вече
„парично вземане“. Авансовите такси са разноски по изпълнението и те изрично са
изключени от сумата, върху която се изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското
възнаграждение е също разноски по изпълнението. Фактът, че те не са изрично посочени в
забележките към т.26 от Тарифата, не променя този им характер, нито означава, че по
аргумент на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебният
изпълнител събира окончателната такса. Паричното вземане е това, което е посочено в
изпълнителния лист. Разноските по изпълнението не се включват в него. Принципът за
законност не позволява обратно тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния
изпълнител да формира крайното си възнаграждение от приключил изпълнителен процес,
каквато е по същността си таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се
определя от самия съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от
съдебния изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като
така размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се включва в
общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение на съдебния
изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито основните начала на
правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателят, нито съдът биха допуснали.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 01.04.2021 г. по изп. д. № 20218400400262 на ЧСИ с рег.
№ 840 в частта, в която са определени разноските в изпълнителното производство относно
разноските, дължими на взискателя за адвокатско възнаграждение и на съдебния изпълнител
по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, като НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя Б.Ф.-П. на 200 лв. и дължимата на съдебния изпълнител
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 152,96 лв. (с включен ДДС).
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕЛ. Д. К. срещу разпореждане от 01.04.2021
г. по изп. д. № 20218400400262 на ЧСИ с рег. № 840 в частта относно размера на
обикновените такси по изпълнителното производство, както и срещу отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9