Р Е Ш Е Н И Е
№321/16.2.2023г.
гр. Пловдив, 16 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Таня Костадинова, като разгледа
административно дело №2947 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Х.И.И., ЕГН **********,***, обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №22-1030-001172 от 07.10.2022г., издадена от началник на група в Сектор
“Пътна полиция“ (С“ПП“) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с
която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а,
б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС),
представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 180 ЦДИ“, с Рег.№***, собственост на
жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна на заповедта поради
незаконосъобразност.
Ответникът- Н.А.Н.-Д.- началник на група в С“ПП“ в ОД
на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
На 16.11.2022г. по делото постъпва молба-становище с
Вх.№21526 (лист 2) от началник на С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив за неоснователност
на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на
другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на
минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда
констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената
заповед (лист 5, 11) е получен на 20.10.2022г. от жалбоподателя, видно от
нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 3-4)
е подадена чрез ОД на МВР- Пловдив на 01.11.2022г. или в рамките на законоустановения
срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият
състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2022г., около 10:17ч. е извършена проверка на
място в гр. Пловдив, на ул. “Васил Левски“ до №90, от служители в С“ПП“ в ОД на
МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че Х. Й. В., ЕГН **********,
управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС
Ц 180 ЦДИ“, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, според приетата по делото
нарочна справка (листи 12-13), както и според приетото по делото заверено копие
на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (лист 35) с №********* от 21.01.2020г. (лист 35). Прието
е за установено, че В. е неправоспособен водач, тъй като притежава свидетелство
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с №vasil707246h99es 03, издадено от Великобритания, която страна не е членка
на Европейския съюз (ЕС), и е влязъл за последно в страната преди повече от 3
месеца (09.11.2019г.).
За установеното в рамките на проверката А.И.В.- полицай
в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия GА, №801317 от 06.10.2022г. (лист 6, 7, 17), с който
деянието на В., изразяващо в управление на МПС с чуждестранно национално
свидетелство (за управление на МПС), без да е подменено след пребиваване повече
от 3 месеца (в страната), се квалифицира като административно нарушение по
смисъла чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от Х. В. са иззети
два броя регистрационни табели с №***, както и свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство (СРМПС) №********* (вероятно част ІІ-ра (малък талон)).
Видно от съдържанието на процесния АУАН, същият е
подписан от В., като в акта е отразено “НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
Пак според процесния АУАН, В. притежава СУМПС
№*********.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от
разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от
министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 39-40) на министъра на вътрешните
работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 21),
считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП
основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките
на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на
Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 20) на директора на ОД на МВР- Пловдив,
с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция“ (в ОД на МВР- Пловдив)
са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.7. от
заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-7443 от 15.06.2021г.
(лист 22) на министъра на вътрешните работи, с която заповед Н.А.Н.-Д., издала
оспорената по делото заповед, е преназначена на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА
“Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ в сектор
“Пътна полиция“ към отдел “Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на
ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол,
настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно
и между страните.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за
срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на
ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач…
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява
МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
Според чл.3, ал.3 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС удостоверява
правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността
на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.
Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от
придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът
трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я установи.
На следващо място, нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП
установява, че българските граждани могат да управляват МПС на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство (СЕИП), или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
В случая, от страна на административните органи е
прието за установено, че В. е влязъл в страната преди повече от 3 месеца (09.11.2019г.)
преди 06.10.2022г. и притежава СУМПС, издадено от Великобритания, която не е
членка на ЕС (считано от 01.02.2020г., като е изтекъл и “преходният период“ до
31.12.2020г., в който законодателството на ЕС ще се прилага изцяло по отношение
на и в Обединеното кралство (Великобритания)). Прието е за установено също така,
че Великобритания не е държава, страна по СЕИП, поради което след изтичането на
3-месечен срок от влизане на В. в страната (09.11.2019г.) и съответно след
изтичане на 3-месечен срок от изтичането на “преходния период“ до 31.12.2020г.
или след 31.03.2020г. управлението на МПС със СУМПС, издадено от Великобритания,
представлява управление на МПС без свидетелство за управление.
От своя страна, разпоредбите на чл.161, т.т.1 и 5 от ЗДвП установяват, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в случай, че 1) Държавата, в която е издадено, е договаряща
страна по Конвенцията за движението по пътищата (Конвенция за пътното движение,
подписана във Виена на 08.11.1968г. (Виенска конвенция)) и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение №6 към конвенцията; 5) свидетелството е
издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по СЕИП, или
от Конфедерация Швейцария.
Според информация, публикувана на страницата
на Европейската комисия в интернет, “Известие относно пътуването между ЕС и
Обединеното кралство (Великобритания)“, точка 6.1. Свидетелства за управление
на МПС- Съгласно правото на Съюза свидетелствата за управление на МПС, издадени
от държави членки на ЕС, се признават взаимно. Считано от края на преходния
период (31.12.2020г.), това взаимно признаване повече няма да бъде задължително
с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за управление на МПС,
издадени от Обединеното кралство. Вместо това ще се прилага международно споразумение-
Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното кралство и всички, с
изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър, Малта и Испания), са
страни по тази конвенция, която предвижда признаването на националните свидетелства
за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС, които
са издадени от договарящите държави в съответствие с тази конвенция.
По делото не са ангажирани доказателства
за датата, на която е издадено притежаваното от В. СУМПС, посочено в оспорената
заповед като издадено от Великобритания с №VASIL707246K99ES
03, за да се прецени дали това свидетелство е издадено
преди 31.01.2020г., до която дата Великобритания е държава членка на ЕС; какъв
е срокът на валидност на свидетелството; както и дали същото отговаря на
изискванията на приложение №6 към Виенската конвенция.
Тук е мястото да се посочи, че с разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено редовно съставените актове (АУАН) по закона
се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно
посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни
нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ,
предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в
АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В тази връзка, като свидетел по делото е изслушан Х. Й.
В., който обяснява следното (лист 44): “С
ясно съзнание, че съм правоспособен водач, съм помолил жалбоподателя да ми
предостави личния си автомобил. Убеден съм в това, защото във времето много
проверки съм имал от органите – КАТ и Охранителна полиция и за първи път ми се
случва нещо подобно като проблем.
Към момента
на проверката нямах българска книжка, а имах английска книжка, която представих
на проверяващите. Запознат съм със законите, които ме засят пряко и знам, че от
момента на проверката поне три месеца назад трябва да съм имал напускане на
границите на България. В случая, последната граница на България, която бях
напускал е през Дунав мост при Русе на 05.08.2022 година .
Притежавам
свидетелство за управление на МПС, издадено във Великобритания, мисля че от
около седем години преди днешна дата. През цялото това време съм живял и съм
шофирал с английското свидетелство за управление на МПС.
Бях спрян за
проверка и управлявах автомобила на Х.И. с идеята да го ползвам известно време
като личен автомобил. Бях спрян за рутинна проверка и бях информиран, че ще
изчакам дълго, за да направят справка и приех спокойно ситуацията, и чаках да
мине проверката. Бях информиран за развоя на събитията, съответно направо с Акт,
никакви разговори не бяхме провеждали и не ми бяха дали информация, а и не ми
беше дадена възможност да дам каквато и да информация. Беше ми връчен акта и аз
бях спокоен, че ще докажа правата си точно с тази идея. Автомобилът беше със
свалени номера и ми бяха предоставили възможност аз и г-н И. да придвижим
автомобила към гр. В. Търново и пак щях да ползвам автомобила.
На
проверяващите се легитимирах със свидетелство за управление, издадено във
Великобритания. Своевременно подадох молба да ми бъде издадено българско
свидетелство за правоуправление. Подписах декларация на моя отговорност, че съм
си изгубил английското свидетелство за управление. В този период, същият ден
свидетелството изчезна по моя вина. Бях информиран, че то няма никаква
стойност. Полицаите не са ме съветвали да си взема българската книжка, сам взех
това решение.
На
05.08.2022г. напуснах границата на България през Дунав мост, град Русе и бях
по-малко от един ден извън България и се върнах отново на същия ден. Това нещо,
че не съм бил регистриран в системата, разбрах впоследствие в България. Нищо не
съм купувал, когато излезнах през границата. Използвах излизането на мой
близък, за да активирам свидетелството си за управление“.
Видно от приетата по делото справка за нарушител/водач
(лист 18) по отношение на Х. Й. В., на 19.07.1994г. В. е “издържал изпит“,
респективно придобил е правоспособност на управление на МПС от категория В; на
05.04.2005г. на В. е издадено СУМПС №*********, валидно до 30.03.2015г.; на
11.05.2015г. на В. е издадено СУМПС №*********, валидно до 11.05.2025г.; на
13.10.2022г. на В. е издадено СУМПС №********* (лист 8, 10), валидно до
27.10.2032г.
Освен това, както се посочи по-горе, обстоятелството,
че В. притежава СУМПС №********* (валидно до 11.05.2025г.) е отразено и в
процесния АУАН.
По аргумент от разпоредбите на чл.150а, ал.1, чл.177,
ал.1, т.2, чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, “невалидно“ е СУМПС, което е
обявено за такова, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В нормите на
ЗБЛД, както и в нормите на Правилника за издаване на българските лични
документи (ПИБЛД) няма уредена хипотеза, при наличието на която СУМПС се
обявява за невалидно, като нормата на чл.16, ал.4 от Наредба №I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина (Наредба №I-157 от 1.10.2002г.) установява, че
при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на СУМПС притежателят в срок
до три дни от настъпване на съответното събитие декларира това в най-близката
структура на МВР или в дипломатическите или консулските представителства на
Република България в чужбина. Промяната на статуса и обявяването на
свидетелството за невалидно се извършва
от структурата, в която е подадена декларацията, а в случаите на деклариране в
дипломатическите или консулските представителства на Република България в
чужбина - от органа, издал свидетелството на лицето.
При това положение, настоящият състав на съда приема
за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при липсата на
фактическо основание за целта, тъй като към 06.10.2022г. Х. Й. В. е правоспособен
водач по смисъла на ЗДвП, доколкото притежава СУМПС №*********, валидно до
11.05.2025г. и за управление на МПС от категория В; В. не е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред; свидетелството за управление
на В. (СУМПС №*********, валидно до 11.05.2025г.) не е временно отнето по реда
на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на
чл.69а от НПК; нито пък е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено.
Липсата на фактическо основание за издаване на
оспорената по делото заповед предпоставя извод за издаването ѝ в
противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДвП, поради което
същата е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
По делото няма направени искания за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да се присъждат на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с №22-1030-001172 от 07.10.2022г.,
издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на
МВР- Пловдив, с която на Х.И.И., ЕГН **********, е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 180 ЦДИ“,
с Рег.№***, собственост на Х.И.И., ЕГН **********, за срок от 6 месеца”.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/