Решение по дело №585/2014 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1260
Дата: 19 май 2014 г.
Съдия: Александър Антонов Митрев
Дело: 20147180700585
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1260

19.05.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Р.А., като разгледа Адм.Д № 585 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 226 от АПК.

 

Образувано е по жалба на А.Г.Д. ***, ЕГН ********** против Ревизионен акт/РА/ № ********* от 06.06.2012г. на орган по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 917 от 26.07.2012г. на Директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив, с ново наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 3 511,20лв. и прилежащи лихви в размер на 762,84лв.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище на процесуалния представител юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

 

І. Ревизионното производство е повторно такова, след като с Решение № 1004 от 20.10.2011г. на Директора на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издаденият ревизионен акт № ********* от 10.08.2011г. Настоящото ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № 1105801 от 02.11.2011г. и е с обхват следните видове задължения за периоди: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2006г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2009г. Посочената заповед е издадена от С.Ш. - Началник сектор “Ревизии”, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив  на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на основание Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. на Териториалния Директор на НАП – гр. Пловдив. С посочената заповед са определени ревизиращите органи: Л.Е. на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител екип и Б.Н. на длъжност инспектор по приходите, както и срок за завършване на ревизията - два месеца, считано от датата на връчване на ЗВР (06.12.2011г.). Заповедта е изменена със Заповеди №№ 1200675 от 06.02.2012г. и 1201221 от 06.03.2012г., издадени от същия орган по приходите, с които е продължен първоначално определения срок за завършване на ревизията съответно до 06.03.2012г. и до 06.04.2012г.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК (в редакцията му от ДВ, бр. 14 от 2011г.) срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.  Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК (в редакцията от ДВ, бр. 99 от 2011г.) регламентира, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.  От изброените по-горе актове е видно, че сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания, тъй като определените срокове са в рамките на петмесечния срок (до три месеца по ал. 1 на чл. 114 ДОПК и два месеца продължение по ал. 2 от същата разпоредба). В срока по чл. 117,  ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № 1201221 от 20.04.2012г. Същият е надлежно връчен на А.Д. на 09.05.2012г., видно от разписка за връчване /л. 85/. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК, в законоустановения срок не подадено възражение против РД. Издадена е Заповед № К 1201221 от 23.04.2012г. от Началник сектор “Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив, с която на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е определена Л.Е. на длъжност старши инспектор по приходите за компетентен орган по издаването на ревизионен акт.

В хода на производството, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е издаден  Ревизионен акт № ********* от 06.06.2012г. от Л.Е., главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, с който са установени  дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за данъчен период 2005г. и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007г., 2008г. и 2009г.

РА е връчен на жалбоподателката на 08.06.2012 г., видно от Разписка със същата дата. /л. 35/. Против ревизионния акт, в законоустановения срок е подадена жалба вх. № 20-15-399/06.07.2012г. по описа на Дирекция “ОУИ” – гр. Пловдив. С Решение № 917 от 26.07.2012г. на Директора на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив обжалваният ревизионен акт е потвърден изцяло.

 

При издаването на оспорения акт ревизиращият екип е взел предвид следното:

В настоящото ревизионно производство, с Протокол № 1205330 от 06.04.2012г. са присъединени доказателства, събрани в хода на ревизията, извършена на Д.Д., които касаят декларирани суми от продажба на валута през годините, както следва: през 2005г. в размер на 39 090,95лв.; през 2007г. в размер на 33 687,15лв. и през 2008г. в размер на 33 069,42лв.

От анализа на приложените към административната преписка доказателст­ва съдът намира, че от страна на органите по приходите при изследване на източниците на разходи на А.Д. е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ре­визия при особени случаи, като същата е била развита в производство и на ос­нование чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта об­стоятел­ст­ва, като накрая е определена основата за облагане на същия за съот­ветните периоди, довело до възникване на задължения към фиска по посочените по вид данъчни задължения (главници и лихви).

Органът по приходите е констатирал, че е безспорно установено от факти­ческа страна обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно тези разпоредба, данъчният орган може да приложи установения от съответния закон размер на да­нъка към определената от него по реда на ал. 2 от същата разпоредба основа, ко­гато е налице едно от обстоятелствата и в случая това е фактът, че декларира­ни­те и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения ка­пи­тал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизира­но­то лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ре­ви­зи­рания период.

В резултат на така установеното при ревизията е прието, че е на лице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и на проверявания субект е връчено Уведомление чл. 124 от ДОПК изх. № Д1/РД-22-26/23.01.2012г., с което е известен, че данъчната основа във връзка с определяне на данъчните му задължения за данък върху доходите на физическите лице за пери­ода 01.01.2005г. – 31.12.2009г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Едновременно с Уведомлението е изготвено и ИПДПОЗЛ изх. № 94-00-706/23.01.2012г., като и двата документа са надлежно връчени на ревизираното лице. В отговор на Искането е депозирана декларация, съгласно която документите и писмените обяснения във връзка с имущественото състояние и доходите на Д. са представени в хода на предходното ревизионно производство. Не са представени изисканите декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, като само е декларирано, че към 01.01.2005г. лицето разполага с приблизителни суми в размер на 47 500 евро и 15 000 щатски долара с произход легална работа в САЩ през периода 2001г. – 2003г.

След извършена проверка на декларираните от ревизираното лице данни за реализирани доходи и извършени разходи и при обсъждане на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и конкретно тези по .т. 2, 3, 4, 7, 8, 14 и 16 и в резултат на изчерпателен анализ на имущественото състояние на жалбо­подателката /приходи и разходи/, при съпоставка на посочените обстоятелства, е установено, че А.Д. е извършила разходи /конкретно цитирани в ревизионния доклад/, които не съответстват на получените от ре­визирания субект доходи за съответните години и надвиша­ват последните, поради което е направен изводът, че в случая е на лице нараст­ване на имущественото състояние на семейството на ревизирания субект и в ча­ст­ност на последния за 2005г. и 2009г. За 2005г., 2007г. и 2008г. са налице доходи с източник продажба на валута, която се явява такава с неустановен произход. Предвид на това, органите по приходите формират данъчни основи за облага­не по чл. 122 от ДОПК по години в следните размери: за 2005г. – 19 545,47лв., за 2007г. – 16 843,58лв., за 2008г. – 16 534,71лв. и за 2009г. – 35 112,54лв. Данъчните основи са определени след като на Д. не са признати декларираните като налични парични средства в размер на 47 500евро и 15 000 щатски долара, формирани от „легална работа“ в Съединените американски щати (САЩ) и получени на сватбеното тържество парични средства в размер на 22 750лв. По отношение на паричните средства от работа в САЩ е прието, че същите са в сравнително малък размер и доколкото са необходими средства за покриване на разходите по пребиваването, не е възможно генериране на паричен ресурс в посочените размери. Наред с това, през периодите на пребиваване в САЩ (2001г. – 2003г.) Д. *** по смисъла на ЗОДФЛ (отм.), което означава, че е следвало да декларира доходите си, получени в чужбина, за облагането им с данък в България. Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и САЩ е ратифицирана в един по-късен момент и е приложима по отношение на доходите, получени в САЩ, считано от 01.01.2009г. По отношение на дарените парични средства на сватбеното й тържество с Д.Д. се излагат само декларативни твърдения, неподкрепени с каквито и да било доказателства.

При така установеното в хода на ревизионното производство, е определен входящият и изходящ паричен поток на А.Д. по години, както следва:

Начално парично салдо към 01.01.2005г. в размер на 0лв.

         - за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2005г. – доходи в размер на 20 499,83лв., в т.ч. от трудово правоотношение и обезщетение в общ размер на 1 908,72лв. (601,84лв. + 1 306,88лв.) и от продажба на валута с неустановен произход 19 545,48лв. (1/2 от 39 090,95лв.); разходи в размер на 3 984,24лв. или положително парично салдо в размер на 16 515,59лв. (1/2 от 33 031,18лв.). Данъчната основа на доходите с неустановен произход възлиза на 19 545,47лв., към която следва да се прибави данъчната основа на доходите от трудови правоотношения в размер на 601,84лв. и се получава обща данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 20 147,31лв. Дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) върху тази данъчна основа е в размер на 4 295,35лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3 183,52лв.

         - за периода 01.01.2006г. до 31.12.2006г. – начално парично салдо за семейство Д. в размер на 33 031,18лв. (1/2 за жалбоподателката в размер на 16 515,59лв.), доходи за семейството в размер на 16 110,81лв., разходи в размер на 19 316,55лв., или остатък от парични средства към 01.01.2007г. в размер на 29 825,44лв. (1/2 за жалбоподателката в размер на 14 912,72лв.). За посочения данъчен период не се формира данъчна основа за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно не се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.).

  - за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. начално парично салдо за семейство Д. в размер на 29 825,45лв., получени доходи в размер на 55 094,45лв., извършени разходи в размер на 62 633,23лв. или положително парично салдо в размер на 22 286,67лв. През годината е извършена продажба на валута с неустановен произход в размер на 33 687,15лв., от която ½ за Д. в размер на 16 843,58лв. Посочената сума се приема за данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК от доходи с неустановен произход, върху която е дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 358,46лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 571,44лв.

- за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. начално парично салдо за семейство Д. в размер на 22 286,67лв., получени доходи в размер на 52 109,42лв., извършени разходи в размер на 64 831,29лв. или положително парично салдо в размер на 9 564,80лв. През годината е извършена продажба на валута с неустановен произход в размер на 33 069,42лв., от която ½ за Д. в размер на 16 534,71лв. Посочената сума се приема за данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК от доходи с неустановен произход, върху която е дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 653,47лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 524,29лв.

- за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. начално парично салдо за семейство Д. в размер на 9 564,80лв., получени доходи в размер на 69 695,52лв., извършени разходи в размер на 149 485,40лв. или отрицателно парично салдо в размер на 70 225,08лв. (1/2 за Д. в размер на 35 112,54лв.). Посочената сума в размер на 35 112,54лв. се приема за данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК от доходи с неустановен произход, към която се прибавя данъчната основа от доходи по трудови правоотношения в размер на 1 761,75лв. и се получава обща данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 36 874,29лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 3 687,43лв., от който, след приспадане на авансово внесен данък в размер на 176,23лв., се получава дължима сума за довнасяне в размер на 3 511,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 716,33лв.

 

ІІ. С цел опровергаване фактическите констатации в РА, по делото от страна на жалбоподателката се ангажират писмени и гласни доказателства и заключение по съдебно – счетоводна експертиза.

         По делото са приети следните писмени доказателства, в заверени копия:

         - в съдебно заседание на 10.01.2013г. – справка от Автоматичен информационен фонд „Граничен контрол“, съставена от Главна дирекция „Гранична полиция“ относно преминавания през ГКПП на Д.П.Д. и А.Г. Я. (Д.) за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2003г. (л. 671 – 673); писмени доказателства, подробно описани в молба от пълномощника на жалбоподателката (л. 682 – 699);

  - в съдебно заседание на 27.02.2013г. – превод на български език на два броя банкови извлечения, приложения към писмо изх. № 243-0259/11.12.2012г. от „Юробанк И Еф Джи България“ АД (709 – 715);

По делото са депозирани свидетелски показания от Д.П.Д.- съпруг на жалбоподателката и К.П.Д.- брат на съпруга на жалбоподателката:

Съгласно показанията на свидетеля Д.Д., с жалбоподателката А.Д. са сключили граждански брак на 30.11.2003г. На сватбеното тържество присъствали около 90 човека, от които Д. получили парични средства в размер на 22 750лв., които съхранявали в дома си. През периода 2001г. – 2003г. съпругата му е пребивавала 3 пъти в САЩ, през 2001г. и 2002г. сама, а през 2003г. заедно с него. По време на престоя си е работила легално като салонен управител в ресторант и в хранителен магазин. Възнаграждението си е получавала с чек, като от брутната сума са правени удръжки съгласно американското законодателство. От работата си е имала възможност да спестява, като паричните суми са „връщани“ в България в брой, „на части“ в такива размери, за които не е трябвало да се подава декларация за внос. Знае за случай, в който съпругата му е „превеждала“ по банков път парични средства, по банкова сметка ***. Суми в Л. равностойност на около 5 000лв. са „пренасяни“ и от него и от неговите родители, които са идвали в САЩ – майка му един път, баща му три пъти. Заедно с А.Д. са заминали да работят в САЩ през пролетта на 2003г. и са се върнали през есента на същата година. Имали са контакти в САЩ при предишните си пребивавания, имали са приятели, които им съдействали за намирането на работа. Конкретно за съвместния си престой са имали уговорка за работа, направена по телефона, затова са „имали в себе си“ малка сума пари за престой – около 500, 600 щатски долара. Направили са разходи за самолетни билети, но свидетелят няма конкретен спомен за цена. Самият той е работил легално в САЩ, със „зелена карта“ през периода от 1999г. до есента на 2003г. Родителите му са били в САЩ през 2002г., само баща му през 2003г. По време на пребиваването им съпругата му е работила в италиански ресторант. „Спестените“ от работата си в САЩ щатски долари не са декларирани, като документите за доходите, които са запазили, са представили при ревизията.

Съгласно показанията на свидетеля К.Д., същият е присъствал на сватбеното тържество на брат си Д. с жалбоподателката и е видял, че гостите им дават „пари в пликове“. През периода от 1999г. до 2003г. брат му Д.Д. е работил непрекъснато в САЩ, с изключение на времето, в което се е прибирал в България. През посочения период в САЩ са ходили родителите им – баща им три пъти, майка им – един път, като всеки път са донасяли пари със себе си. През 2003г. брат му Д.Д. му дал 18 500 щатски долара, предназначени за закупуването на апартамент в гр. Пловдив. Тъй като съпругата му З. Д. е работила в банка, са използвали това обстоятелство, за да внесат парите по нейна банкова сметка. ***а сметка и са ги оставили за съхранение в банков трезор, в банка, името на която свидетелят не си спомня, за да имат разполагаеми пари за капаро, ако „изкочи“ подходяща оферта. Свидетелят уточнява, че парите са постъпили „в превод“ от САЩ по банкова сметка *** Д., тъй като банковите такси за служители са в по-малък размер.

По делото е прието заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М.Ш., без повдигнати възражения от страните. В заключението се констатират математически верни изчисления на данъчните задължения и лихвите по обжалвания ревизионен акт, с изключение на паричното салдо към 31.12.2008г.  Извършва се преизчисление на входящия паричен поток на А.Д., с включване на паричните средства, получени на сватбеното тържество на Д., в период, преди ревизираните и приемане за доказани на паричните средства от работа в САЩ в размер на 45 000 евро и 15 000 щатски долара. Изводите на вещото лице са обобщени в табличен вид, по години на стр. 8 – 12 от заключението (л. 723 – 727), като е изчислено, че за данъчни периоди 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. не се дължи данък, а за 2009г. данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ е в по-малък размер от този в ревизионния акт – 2 404,29лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 521,49лв.

В разпитите си по повод приемането на заключенията, вещото лице е направило изявление за допусната техническа грешка на стр. 11 от заключението (л. 726) и начина на изправянето й. Независимо от техническата грешка сумата в крайното салдо за годината е правилно изчислена и съответства на ½ част за жалбоподателката Д..

Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза като компетентно изготвено и даващо обоснован отговор на поставените задачи. Заключението обаче е изготвено под условие, в случай, че се приемат за доказани доходите от работата на жалбоподателката в САЩ и паричните средства, получени на сватбеното тържество.

 

ІІІ. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

 

1. При разглеждане на първоначалното адм. дело № 2720/2012 г. на Административен съд-Пловдив с Решение №558 от 13.03.2013г. е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт/РА/ № ********* от 06.06.2012г. на орган по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 917 от 26.07.2012г. на Директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив, с ново наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с който са установени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005г. в размер на 4 295,35лв. и прилежащи лихви в размер на 3 240,40лв.; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 3 358,46лв. и прилежащи лихви в размер на 1 615,91лв.; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 1 653,47лв. и прилежащи лихви в размер на 546,18лв.; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 3 511,20лв. и прилежащи лихви в размер на 762,84лв.

С Решение № 2430/19.02.2014 г. по АХД № 7140/2013 на ВАС, VІІІ отд., горецитираното решение на Пловдивски административен съд е отменено само в частта му, с която е отхвърлена жалбата на А.Г.Д. *** против Ревизионен акт/РА/ № ********* от 06.06.2012г. на орган по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 917 от 26.07.2012г. на Директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив, с ново наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 3 511,20лв. и прилежащи лихви в размер на 762,84лв. и в съответната част за разноските, с която жалбоподателката е осъдена да плати юрисконсултско възнаграждение в размер над 601,75лв., като делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив.

Констатирана е основателност на касационното оплакване за постановяване на първоинстанционното решение при съществено нарушение на процесуалните правила относно ревизираната 2009 г.

За този данъчен период е установено превишение на направените от съпрузите разходи над доказаните доходи с установен произход като ревизираното лице е твърдяло, че преди ревизираните периоди съпругът му е дал на заем сумата 71 000лв. на лицето Е.З. която последният му е върнал през 2009г. и тези средства оправдават констатираното превишение на разходите над приходите.

2. При проверка, оформена с Протокол № 26-53-1009015-1/03.05.2010г. при извършено ПУФО са представени Договор за заем от 12.12.2002г. със заемодател Д.Д. и заемател Е.З. за сумата от 24 000лв.,като за сумата не се дължат лихви. Договора е със срок осем години от датата на сключване, а сумата е получена лично и в брой на 12.12.2002г., съгласно разписка.

Представен е договор за заем от 21.12.2003г. със заемодател Д.Д. и заемател Е.З. за 47 000лв., като за сумата не се дължат лихви. Договора е със срок седем години от датата на сключване, а съгласно разписка сумата е получена лично и в брой на 22.12.2003г.Сумата е възстановена лично и в брой от заемателя на Д.Д. със разписка от 30.12.2009г.

В хода на ревизионното производство и при извършените проверки за установяване на факти и обстоятелства ревизираното лице не предоставя документи, удостоверяващи произхода на дадените през 2002г. и 2003г. на заем парични средства на Е.З. – общо в размер на 71000лв. Лицето няма декларирани доходи в такива размери. Органите по приходи не приемат за достоверни представените договори за заем, като документи, съставени в хода на проверката с цел доказване на средства за извършени разходи. При положение, че не е налице каквото и да било действие, предприето от страна на заемодателя с оглед запазване на интересите му/запис на заповед или друг залог/ е видно, че въпросните заеми не обективират действително установени отношения, съставени са с цел да послужат в хода на ревизионното производство в полза на ревизираното лице. Липсва каквато и да е логика /икономическа или житейска/ - при факта, че лицето не реализира доходи за ревизираните периоди, той взима кредити от физически лица в посочените суми.

Не са налице никакви основания да се кредитират твърденията на жалбоподателката, че са получени средства от върнати заеми от лицето Е.З..  Твърденията в тази насока остават недоказани. При представените доказателства и констатации,  не са доказани възможности за предоставянето на такива суми като заем от страна на заемодателя и предоставянето на заеми в такива размери без клаузи за надеждно връщане или обезпечение. Това довежда до извода, че въпросните документи са съставени в хода на ревизията с цел доказване на средства за извършените разходи.  Независимо от представените писмени обяснения и документи, съдът намира, че те не удостоверяват действително дадени суми в заем. Сумите, за които се претендира да са били предоставени, са в значителни размери, дадени за продъжителен период от време, без да са уговаряни лихви и без да е представено надлежно обезпечение за връщането им. Всички приложени договори за заем следва да бъдат преценявани в качеството им на частни документи. Без всякакво съмнение в случая се касае за частни писмени свидетелстващи документи, които като такива нямат обвързваща за съда материална доказателствена сила, нито имат достоверна дата. Частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му /включително и датата като част от съдържанието/, съответства на обективната действителност. Такъв документ няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето му, които могат да бъдат засегнати при антидатиране /каквито са органите на приходната администрация/. Въпросните документи нямат нотариална заверка, като не се твърди и не се установява наличие на друг от подробно изброените в чл. 145 от ГПК/отм./, респ. съответстващия му чл.181, ал. 1 от ГПК, белези, които да доказват достоверно, че същите са съставени на посочените в тях дати. Поради изтъкнатите причини, обсъжданите договори и разписки не установяват по безспорен начин, че са съставени, респективно- съществували към посочените дати и че въз основа на тях, респ. въз основа на връщането на заетите суми на съпруга й, жалбоподателката е получила въпросните парични средства. Съдът приема същите като съставени, с оглед защитната й теза, поради което не ги кредитира по отношение на обстоятелствата, отразени в тях.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 

ІV. При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 227, 93 лева.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Д. ***, ЕГН ********** против Ревизионен акт/РА/ № ********* от 06.06.2012г. на орган по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 917 от 26.07.2012г. на Директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив, с ново наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 3 511,20лв. и прилежащи лихви в размер на 762,84лв.

ОСЪЖДА А.Г.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 227, 93 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: