Решение по дело №16369/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ................/17.06.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                               

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Величка Велчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16369 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от М.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищщата сумата 1117.65 лв. /след допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения в размер на 1005.39 лв./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 158.25 лв. /след допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения в размер на 100 лв./, представляваща обезщетение за забава, начислена за период от 01.01.2017 г. – 11.10.2019 г.

В исковата си молба ищцата твърди, че за периода 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е полагала труд на длъжността „старши полицай“ в в ГПУ – Летище – гр. Варна към РДГП Аерогари към МВР. Излага, че е със статут на държавен служител. Посочва, че за посочения период е положила общо 1134 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1296.16 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 162.16 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в претендирания размер. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е депозирала отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е била държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищцата часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима в случая. По изложените съображения моли заявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 04.06.2020 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния й представител – адв. С.Т., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г., като ищцата е заемала длъжност „старши полицай“ в в ГПУ – Летище – гр. Варна към РДГП Аерогари към МВР, както и че в процесния период 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г. ищцата е работила на 12-часови смени.

Основният спорен въпрос в производството е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно възнаграждение за такъв труд.

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл. 17

9, ал. 4 ЗМВР  е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г. действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена  от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест от 10.12.2019 г. Процесната наредба урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата в процесния период Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.

По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява, че стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е 1117.65 лв. за 163 часа.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата 1117.65 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Предвид установените суми за изплащане като извънреден труд от приравнени нощни часове, съдът приема, че същите е следвало да бъдат изплащани на ищеца за всяко тримесечие, поради което след изтичането на съответното тримесечие /от първо число на месеца, следващ изтичането на процесното тримесечие/ работодателят е изпаднал в забава за плащането на дължимото възнаграждение. Тоест, първият момент на забавата е именно 01.01.2017 г. – денят, следващ изтичането на тримесечието м. октомври 2016 г. – м. декември 2016 г. Следва да се отбележи обаче, че претенцията обхваща и датата 11.10.2019 г., която е именно датата на подаване на исковата молба в съда и същата се обхваща от присъдената върху главницата законна лихва. Ето защо съдът следва да извърши преизчисление на дължимото обезщетение за забава до датата 10.10.2019 г. /датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба в съда/ с помощта на програмния продукт Апис – Финанси. Извършените изчисления са посочени в таблица, както следва:

 

Период	Сума в лв. за изплащане като извънреден труд от приравнени нощни часове	Период на обезщетението за забава	Размер в лв. на обезщетението за забава
4 трим. 2016	78.11	01.01.2017 – 10.10.2019	21.98
1 трим. 2017	12.21	01.04.2017 – 10.10.2019	3.12
2 трим. 2017	134.31	01.07.2017 – 10.10.2019	31.03
3 трим. 2017	122.10	01.10.2017 – 10.10.2019	25.10
4 трим. 2017	79.36	01.01.2018 – 10.10.2019	14.29
1 трим. 2018	59.20	01.04.2018 – 10.10.2019	9.19
2 трим. 2018	131.58	01.07.2018 – 10.10.2019	17.08
3 трим. 2018	182.76	01.10.2018 – 10.10.2019	19.04
4 трим. 2018	116.96	01.01.2019 – 10.10.2019	9.19
1 трим. 2019	88.47	01.04.2019 – 10.10.2019	4.75
2 трим. 2019	112.59	01.07.2019 – 10.10.2019	3.19

                                                                                                Общо: 157.96 лв.

           

С оглед направените изчисления съдът приема, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава е основателен за сумата 157.96 лв. и за периода, считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период, до 10.10.2019 г. включително или за периода 01.01.2017 г. – 10.10.2019 г. За разликата над сумата 157.96 лв. до претендираните 158.25 лв. и за датата 11.10.2019 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора и доколкото отхвърлената част от иска за заплащане на обезщетение за забава е много малка по размер – едва 0.29 лв., разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2020 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. 

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер от 250 лв., както следва: сумата 100 лв., представляваща дължимата държавна такса в производството /50 лв. по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и 50 лв. за иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ и сумата 150 лв., представляваща платен депозит за ССчЕ от бюджета на съда.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА *** „***, със седалище и адрес на управление: гр***, да заплати на М.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата 1117.65 лв. /хиляда сто и седемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата 157.96 лв. /сто петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху вземането за положен извънреден труд, начислено за периода, считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период, до 10.10.2019 г. включително или за периода 01.01.2017 г. – 10.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума 157.96 лв. до претендираната 158.25 лв. и за датата 11.10.2019г.  

ОСЪЖДА ***, да заплати на М.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Начин на плащане на дължимите суми: по банкова сметка ***: ***, открита в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД.

 

ОСЪЖДА *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща дължими такси и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: