РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Плевен, 21.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд Плевен – Първоинстанционен тричленен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретар Бранимира
Монова и прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията
Маринска административно дело №1388/2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Адм.д.
№ 1388/2019г. по описа на АдмС- Плевен, е образувано въз основа на протест от
Нанка Рачева, прокурор в Окръжна прокуратура- гр. Плевен против чл. 33, т.6 от
Наредба № 6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Левски, приета с Решение №257/31.01.2013г. и
изменена с решение № 290/25.03.2019г, № 334/27.06.2013г, № 428/28.11.2013г, №
442/20.12.2013г, № 518/29.05.2014г, № 649/26.03.2015г, № 61/11.03.2016г, №
310/22.06.2017г, № 422/29.03.2018, и № 545/14.12.2018г. на Общински съвет
Левски, като незаконосъобразни, поради противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Посочва се, че с Наредбата се предвижда освен
такса за издаване на разрешение за строеж, така и такса за разрешение за
засипване. Посочва се, че засипването е заключителен етап на строителството, за
което е предвидена такса в чл.33, т.12 от Наредбата. Твърди се, че по реда на
чл. 74, ал.2 от ЗУТ, разрешението за засипване от общинска администрация не е
отделна част от разрешението за строеж, а цели извършване на проверка за
спазване на определената линия за застрояване и другите условия и изисквания по
изпълнение на строителството. Посочва се също, че прокурорът може да подаде протест срещу
подзаконов нормативен акт, без ограничение във времето. В протеста се сочи, че съгласно
посочената разпоредба, се определя размер на такса за технически услуги, както
следва: „За съставяне на протокол и издаване на разрешение за засипване на
мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, съгласно чл.74, ал.2 от ЗУТ: 6.1 За сградни отклонения, които се изпълняват от и за сметка на
възложителя на основния строеж, който се захранва и остава негова собственост –
0,20 лв./м, но не по-малко от 20 лева и не повече от 100 лева; 6.2 За общи
мрежи и съоръжения – 0,50 лв./м, но не по-малко от 50 лв. и не повече от 250
лв. Сочи се, че Наредба №6 е приета въз основа на законовата делегация по чл.9
от ЗМДТ, чл.76, ал.3 АПК, вр. чл.8 от ЗНА, вр. с чл.21, ал.2 от ЗМСМА. Разпоредбата
на чл. 33, т. 6 от
Наредба №6 е незаконосъобразна, тъй като съгласно чл.72, ал.1 от ЗУТ „Работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни
настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на
разрешение за строеж. За започването на строежа възложителят уведомява
съответната общинска администрация след съгласуване с органите по безопасността
на движението.”В чл.33, т.12 от Наредба №6 е предвидена дължима такса за
издаване на разрешение за строеж. С протестираната разпоредба ОбС Левски претендира
такса освен за издаване на разрешение за строеж, и такава за разрешение за
засипване. Разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗУТ предвижда разрешението за строеж
да се издава с цел не единствено да се разкопае земята, а и под нея да се
извърши строителство, като съответния достъп за осъществяване на строителството
се извършва чрез разкопаване. Дейността по строителството завършва със
засипване, което е видно и от чл.74, ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно която разпоредба
строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен
да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове,
определени от общинската администрация. Съгласно §5, т.31 от ЗУТ "Техническа инфраструктура" е система от сгради,
съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и
канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването,
електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и
геозащитната дейност. В заключение предлага на съда да отмени протестираните
наредби. Претендират се разноски.
Протестиращият прокурор Нанка Рачева е била редовно
призована за откритото съдебно заседание, не се явява.
Ответникът
– Общински съвет Левски, редовно призован, не се представлява. По делото, от
страна на ответника – ОбС Левски, няма
депозирано становище по протеста.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Плевен,
чрез прокурор Иво Радев дава заключение, че подаденият протест е основателен и предлага на съда да го уважи.
Административен съд Плевен,
първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните
и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеният протокол
№ 18 от 31.01.2013г./л.140/, от проведено заседание на Общински съвет– Левски, с
решение №257/31.01.2013г., е приета процесната Наредба №6 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски.
Общият брой на общинските съветници е 21, като от тях 20 са присъствали на
заседанието, видно от представения поименен списък на общинските съветници в
Общински съвет – Левски с отразено гласуване на всеки от тях по отношение на
Наредба №6 /л.145/. По делото се установява, че на 23.11.2012г. на интернет
сайта на общината, е публикуван проект на наредбата, като към същия са изложени
мотиви от кмета на общината /л.104-115/. По делото се установява също, че от
страна на Кмета на Общината, е внесено предложение до Председателя на Общински
съвет, с вх. №0800-80/17.01.2013г., за приемане на нова наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Левски. По делото се установява също, че приемането на процесната наредба е
включена в дневен ред на заседанията на постоянните комисии на ОбС. По делото
са представени и приети становища на постоянните
комисии, като със същите комисиите приемат проекта на предложената наредба и
предлагат на ОбС да я гласува. Установява се също, че до общинските съветници е
изпратена нарочна покана, за свикване на общинския съвет на 31.01.2013 г., като
част от дневния ред – т.2, е приемането на наредбата.
Процесната Наредба №6, в
редакцията към датата на приемане-2013г. е приобщена на л. 146-156 от делото,
както и в актуалната редакция /към датата на протеста и образуването на
делото/- приобщена на л.л.158-169. По делото се установява също, че протестираната
разпоредба на чл. 33, т.6, не е била
обект на промяна след приемането и. Същото е видно и от решенията, с които се
изменя Наредба №6 /приобщени на л.л.71-83/, като никое от тях не изменя протестираната
разпоредба.
По делото се установява също,
Наредба №6 е публикувана на интернет сайта на Община Левски.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По
делото, след съобщаване на оспорването, по реда на чл. 181, ал.1
и ал.2 от АПК,
вр. чл. 188 от АПК, чрез публикуване на
обявлението в бр.6/2020г. на "Държавен вестник" /л.191 от делото/ и в
сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в
сградата на Административен съд-Плевен /л. 188,193/, по реда на чл. 189, ал.2
от АПК, не са встъпили заинтересовани страни.
Процесната
Наредба №6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Левски, по своята правна същност е подзаконов
нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет, като
орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в
настоящето производство е отделна разпоредба от Наредба №6 - разпоредбата на
чл.33, т.6, с нейните подточки 6.1 и 6.2.
Съгласно
чл. 186, ал.1
от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт, имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения,
като на основание ал.2 на същата разпоредба, прокурорът също може да
подаде протест. Правомощия по оспорване на административен акт, чрез подаване
на протест, са предоставени на прокурора, без разграничение за йерархическата
му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на
прокуратурата, съобразно чл. 127, т.5
от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1,
т.1 от АПК- арг. ТР№4/16.07.2009
г. на ВАС по т.д.№ 2/2009г. Поради това, прокурорът при ОП-Плевен, притежава процесуална
легитимация за оспорване на процесната Наредба, както и на отделни разпоредби
от нея. Съобразно чл. 187, ал.1
от АПК, подзаконовите
нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
На основание изложеното, съдът приема, че депозираният
протест е допустим, а разгледан по същество, същият е основателен.
Съобразно
протестираната норма чл. 33, т.6 на Наредба №6, включена в раздел Четвърти„ Такси за технически услеги“, е
предвидено, че за съставяне на протокол и издаване на разрешение за засипване
на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, съгласно чл.74, ал.2
от ЗУТ, предвижда: по 6.1.- за сградни отклонения, които се изпълняват от и за
сметка на възложителя на основния строеж, който се захранва и остава негова
собственост – в размер на 0,20 лв./м, но не по-малко от 20 лева и не повече от
100 лева и по т.6.2.- за общи мрежи и съоръжения – в размер на 0,50 лв./м, но
не по-малко от 50 лв. и не повече от 250 лв.
В
случая, съобразно нормата на чл. 168, ал.1, вр чл. 196 от АПК, съдът следва да
провери законосъобразността на
протестираната норма, на всички основания по чл. 146 от АПК, съобразно
събраните по делото доказателства.
Редът
за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75-80 от АПК,
като за неуредените въпроси, на основание чл. 80 от АПК, субсидиарно приложение
намира ЗНА. Общинският съвет, като орган на местно самоуправление на територията
на Община Левски, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които
законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл. 76, ал.3
от АПК, вр. чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.2,
вр. ал.1, т.7 от
ЗМСМА и в изпълнение на
предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове,
сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. Нормата
на чл. 8 от ЗНА, дава право на всеки Общински съвет да издава наредби, с които
да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредените от тях
обществени отношения, с местно значение. Независимо от обстоятелството, че
действието на тези актове се ограничава само върху територията на съответната
община, при съставянето и приемането им, следва да се спазват изискванията,
заложени в ЗНА.
В
случая, безспорно по делото се установи, че процесната Наредба, е издадена на
основание чл. 9 от ЗМДТ, приета на заседание на Общински съвет- Левски,
проведено на 31.01.2013г. с мнозинство повече от половината от общия брой
общински съветници, в съответствие с изискванията на чл. 27, ал.4, вр. с чл.
21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, в приложимата към момента на приемането на наредбата
редакция. Съдът прима, че е спазена изискуемата от закона специална форма-
в решението, с което е приета, е посочен
видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет.
Въпреки че в самата Наредба №6 не е посочено правното основание за приемането
й- посочените норми на чл. 21, ал.1, т.7 от ЗМСМА и на чл. 9 от ЗМДТ, това
нарушение не е съществено. Съдът не
констатира съществени нарушения на процедурата, тъй като към датата на приемане
на наредбата е спазено изискването, предвидено в чл. 26 от ЗНА, за разгласяване
на проекта на нормативния акт, в интернет страницата на съответната институция,
като са изложени и мотивите, налагащи приемането на нова наредба, спазен е и
предвиденият срок за предложения и становища. След приемането на наредбата,
същата е била публикувана на интернет страницата на общината.
ЗМДТ
изрично сочи, че Общинския съвет приема Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги- чл.9 от ЗМДТ. Видовете такси, които могат
да бъдат събирани, са изрично и лимитативно изброени в закона, съгласно чл. 6, ал.1 от ЗМДТ, а съгласно ал.2 от същия, за всички услуги и права,
предоставени от общината, с изключение на тези по ал.1, общинският съвет
определя цена. Принципите, относно определянето размерите на таксите и
услугите, са уредени в чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ.
В случая, с оспорената разпоредба на чл. 33, т.6 от Наредбата, е предвидена такса за
предоставянето на техническа услуга, от страна на Община Левски, изразяваща се
в съставяне на протокол и издаване на разрешение за засипване на мрежите на
техническата инфраструктура, съгласно чл. 74, ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната
норма от ЗУТ, общинската администрация разрешава мрежите и съоръженията да се
засипят, след като провери, че определената линия на застрояване и другите
условия и изисквания по изпълнението на строителството са спазени, мрежите и
съоръженията са заснети и нанесени в съответните специализирани карти и
регистри по чл. 115, ал. 4; за резултатите от проверката се съставя протокол. С
оглед изричното препращане към чл.74, ал.2 от ЗУТ, съдът приема, че адресат на
нормата на чл. 33, т.6 от Наредбата, се явява строителят
на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, на когото са
вменени задължения съгласно чл. 74, ал.1 от ЗУТ. Нормата на чл. 74, ал.2 от ЗУТ
обаче не въвежда като изискване издаването на разрешение за строеж, а
задължение за общинската администрация за
извършване на проверка и съставянето на
протокол за резултата от същата.
Нормата
на чл. 72, ал.1
от ЗУТ от своя страна предвижда, че разкопаването на уличните
настилки, се извършва въз основа на разрешение на строеж, за издаването на
което, се дължи такса – арг. §3, ал.1 от ДР на ЗУТ. Съобразно цитираният §3,
ал.1, за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект, за издаване на разрешение за строеж, протокол за
определяне на строителна линия и ниво, акт за узаконяване, разрешение за
ползване на строеж и за други административни и технически услуги по този закон/
ЗУТ/ се събират такси по ЗМДТ и по ЗДТ. В случая, законодателят изрично
е регламентирал, че за засипване, след разкопаване на улични настилки, се
изисква само разрешение за строеж, издаването на което е техническа услуга, за
която се събира съответна такса по силата на чл. 6, ал.1,
б."д" от ЗМДТ. В съответствие с изложеното, в чл. 33, т.12
от процесната Наредба №6 на Общински съвет Левски., е предвидена такса за
издаване на разрешение за строеж, като конкретно таксата за разрешения за
строеж на проводи и линейни обекти е определена в чл. 33, т.12.1.4. Цитираната
норма на чл. 72, ал.1 от ЗУТ, не въвежда изискване за издаване на разрешение за разкопаване, нито на разрешение
за засипване, за каквито е предвидено събирането на такса по реда на
протестираната норма от Наредба №6. Поради това, съдът приема, че не е налице
законово основание, за издаване на индивидуален административен акт- разрешение
за засипване, поради което и общината не може да събира такса за извършването
на такава техническа услуга. Следва да се посочи също, че на основание чл. 74, ал.1,
т.8 от ЗУТ, задължение на строителя на улични мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура е, да извърши, за своя сметка ,необходими
възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация. Съдът
намира, че протестираната разпоредба на чл. 33, т.6 от Наредба №6 на ОбС-
Левски, е издадена при неправилно тълкуване на ЗУТ, тъй като издаденото
разрешение за строеж, включва и разрешението за засипване, поради което
определянето на отделна такса за издаване на такава разрешение за засипване, се
явява незаконосъобразно и неправилно.
Дори общината да има разходи за извършване на проверката, то същите следва да се покриват от таксата,
предвидена за издаване на разрешението за строеж.
На
основание изложеното, съдът приема, че депозираният протест от прокурор Нанка
Рачева- от ОП Плевен, е основателен и следва протестираната норма на чл. 33, т.6,
с подточки 6.1 и 6.2 от Наредба №6 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Левски, приета с Решение №257/31.01.2013г. и изменена с
решение № 290/25.03.2019г, № 334/27.06.2013г, № 428/28.11.2013г, №
442/20.12.2013г, № 518/29.05.2014г, № 649/26.03.2015г, № 61/11.03.2016г, № 310/22.06.2017г,
№ 422/29.03.2018, и № 545/14.12.2018г. на Общински съвет Левски, да бъде отменена
като незаконосъобразна.
С
оглед изхода на делото, следва в полза на ОП- Плевен, да бъдат присъдени сторените разноски, в размер на 20лв.
Водим
от горното, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.193, ал.1, предл. четвърто от АПК, чл. 33, т. 6, с подточки 6.1. и 6.2.
от Наредба №6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Левски, приета с Решение №257/31.01.2013 г.,
изменена с решения №290/25.03.2013г., №334/27.06.2013г., №428/28.11.2013г.,
№442/20.12.2013г., №518/29.05.2014г., №649/26.03.2015г., №61/11.03.2016г.,
№310/22.06.2017г., №422/29.03.2018г., №545/14.12.2018г. на Общински съвет- гр.
Левски, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ОБЩИНА ЛЕВСКИ, ДА ЗАПЛАТИ на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА- ПЛЕВЕН,
сумата от 20лв.- разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14- дневен срок от съобщението до
страните, пред Върховен административен съд.
При неподаване на касационна жалба или
протест или ако те са отхвърлени, Решението да се разгласи по реда на чл.194
от АПК, като ЗАДЪЛЖАВА Общински съвет-Левски, ДА ПРЕДСТАВИ доказателства
пред Административен съд-Плевен, за изпълнение на това задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/