№ 67
гр. С., 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500484 по описа за 2023 година
При секретаря Илка и в присъствието на…, като разгледа докладваното
от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 484 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.К. пълномощник на „
ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., кв. „
М.д.“, ул. „ Р.П.К.** против решение № 303/11.04.2023 г. по гр.д. №
3919/2022г. на Районен съд – С., с което е било признато за установено по
отношение на въззивника, че Н. Х. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С., жк.
„С.к.“, ** не дължи сумата от 2000.00лева, представляваща главница по
Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта от
1
06.07.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2008
г.; сумата от 189.14лв., представляваща лихва за периода от 18.05.2007 г. до
30.05.2008г.; сумата от 66.44 лв., представляваща наказателни лихви за
периода от 15.04.2008 г. до 30.05.2008 г.; сумата от 193.41лв., представляваща
такса за периода от 18.05.2007 г. до 30.05.2008 г, както и направените
разноски по делото в размер на 49.98лв. по ч.гр.д. № 14788/2008 г. по описа на
СРС, поради погасяването им по давност. С обжалваното решение
въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на
99.92лева.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Страната посочва, че съдът е постановил решението си без да вземе предвид
съображенията изложени от жалбоподателя, както и цитираната от него
съдебна практика. С отговора на исковата молба било поискано от съда да
приложи изпълнителното дело, от което било видно, че са били
предприемани поредица принудителни изпълнителни действия, които са
прекъсвали изтичането на давността. Погрешно съдът бил приел, че в случая
следва да се приложи кратката тригодишна давност. Вземането на
жалбоподателя не било погасено по давност.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на разноски за двете
инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение за насрещната страна. Посочва, че съдът
задължително следва да посочи банкова сметка, по която да се преведат
евентуално дължимите суми.
Въззивникът моли ако в първото съдебно заседание не се яви негов
представител, делото да се разгледа и да се приеме, че страната поддържа
въззивната си жалба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Г., пълномощник на Н. Х. Ц., с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Посочено е, че съдът правилно е възприел фактическата
обстановка и е приложил правилната законова разпоредба. Моли се
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 , т.2 от Закона за адвокатурата.
2
Страните не са направили нови процесуални или доказателствени
искания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява.
От изложеното във въззивната жалба е видно, че поддържа същата.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован не се явява и не се
представлява. Процесуалният му представител адв.Г. в писмено становище е
посочил, че поддържа аргуменитте си вече изложени по делото. Моли да се
потвърди обжалваното решение и претендира разноски – адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
24.04.2023г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
04.05.2023г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по
същество е неоснователна.
Пред РС са били предявени искове за признаване за установено по
отношение на въззивника, че ищецът/въззиваем не дължи сумите по издадена
заповед за незабавно изпълнение от 18.06.2008г. и изпълнителен лист от
същата дата по ч.гр.д. 14788/2008г. на СРС за главница, лихви, наказателни
лихви, такси и разноски ( точните размери и периоди са посочени по – горе).
Въззивникът твърди в жалбата си, че по изпълнително дело 896/2008г.
на ЧСИ Мариян Петков, което е било образувано за събиране на вземането му
са били извършвани поредица от принудителни изпълнителни действия – на
11.03.2011г. - запор на банкова сметка, на 14.02.2014г. – запор на трудово
възнаграждение, на 22.07.2016г. и на 29.09.2016г. – запорни съобщения
(неясно за какво), на 23.08.2018г. – опис ( неясно на какво). Всички тези
3
действия водели до прекъсване на давността. Тези твърдения на
жалбоподателя обаче не са подкрепени от събрани по делото доказателства.
Действително с отговора на исковата молба е било поискано съдът да изиска
и приложи изпълнителното дело, но това искане не е било поддържано от
страната пред РС и делото не е попълнено с копие от това изпълнително дело.
В тежест на ответника/въззивник е било да установи по делото, че са били
извършвани принудителни изпълнителни действия, които са
прекъснали/спрели давността. Такива доказателства не са представени,
поради което съдът следва да приеме, че погасителната давност по вземането
е изтекла (предвид датата, на която вземането е станало изискуемо
18.06.2008г.) и предявените искове са били основателни.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на процесуалния представител на въззиваемата
страна адв.Л. А. Г., БУЛСТАТ *** от Софийска адвокатска колегия следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Упълномощаването на адв.Г. е от 22.07.2022г., поради което следва да се
приложат разпоредбите на НАРЕДБА № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и от 31.07.2020г. По делото са
предявени и са спорни 5 иска – главница в размер на 2000.00лв.; лихви в
размер на 189.14лв.; наказателни лихви в размер на 66.44лв., такса в размер на
193.41лв. и държавна такса в размер на 48.98лв. Дължимото минимално
адвокатско възнаграждение по реда на чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ е в размер на
300.00лв. за всеки иск, което общо е 1500.00лв.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение 303/11.04.2023 г. по гр.д. № 3919/2022г. на
С.ския районен съд.
ОСЪЖДА „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.С., кв. „ М.д.“, ул. „ Р.П.К.** да заплати на адв.Л. А. Г.,
БУЛСТАТ *** от Софийска адвокатска колегия за процесуалното
представителство на Н. Х. Ц. с ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА в размер на 1500.00 ( хиляда и петстотин)
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5