Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Жалбоподателят – „Е. П.”-, гр. В., длъжник по изпълнението по изп. дело № 147 по описа на частен съдебен изпълнител Д. К., рег. № 728 за 2013 година – претендира отмяна постановлението за разноските по посоченото дело на основание неправилното им определяне в частта за направените от взискателя разходи за адвокатско възнаграждение и погрешно приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Адвокатското възнаграждение било прекомерно и следвало да се редуцира до минимума, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по жалбата – Г. А. Р., взискател - не е взела становище Съдебният изпълнител излага доводи за правомерност на атакуваното постановление. Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Г. А. Р. въз основа на изпълнителен лист за сумата от ... лв. Молбата е подадена от адвокат с договорено възнаграждение от 300 лв. В срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил вземанията по изпълнителното дело – приложените по изпълнителната преписка платежни документи. Жалбата е основателна. Уговореното и заплатено от взискателя възнаграждение за процедурния си представител по делото е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. На практика то равни на половината от стойността на изпълняемото право. Прекомерността по смисъла на цитирания законов текст следва от капиталовата същност на дружеството-длъжник, ангажираща го да поддържа фонд „резервен”. Такъв фонд, задължителен според закона, отнапред сочи облекчената процедура по реализация на изпълняемото право – за стойности по изпълнителния лист от порядъка на процесната запорът гарантира събиране на вземането в пълен размер. Това елиминира възможността конкретното изпълнително производство да бъде преценено като сложно било от фактическа, било от правна страна. Затова и възнаграждение, по стойност гравитиращо към сумата на изпълняемото право, би било прекомерно по смисъла на закона. За справедлив и съответствуващ на оказаната правна помощ размер на платеното възнаграждение, който да подлежи на репарация от длъжника по изпълнението, съдът приема сумата от 150 лв. За остойностяването й съдът изхожда от обстоятелството, че практически работата на пълномощника на взискателя се е свела до изготвяне на молба и образуване на изпълнителното производство. До посочената стойност възнаграждението по атакуваното постановление следва да бъде намалено. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, постановлението от 04.03.2013 година на Д. К., частен съдебен изпълнител рег. № 728 по изпълнително дело № 147 по описа за 2013 година , с което са определени разноските по изпълнителното производство в частта от определените 300 лв., адвокатски хонорар, платен от взискателя по делото и дължим от длъжника по изпълнението, до размер на сумата от 150/сто и петдесет/ лв., както следва: Намалява подлежащото на репарация от „Е. П.”-, гр. В. в полза на Г. А. Р. възнаграждение, платено на пълномощника й по делото със сумата от 150 /сто и петдесет лева/, като постановява „Е. П.”-, гр. В. да заплати на Г. А. Р. сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., разноски по делото, част от платено възнаграждение на процедурния му представител по делото, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |