Присъда по дело №747/2022 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила:

Подс.А. Г. Д., ЕГН **********, от гр.Русе в това, че:
През периода от 14.12.2021г. до 09.01.2022г. в с.Ново село,
обл.Русе и в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление - на
два пъти, в условията на опасен рецидив, чрез използване на
техническо средство отнел чужди движими вещи - дамско портмоне с
документи и пари в брой 522,00 лева, всичко на обща стойност 527,00
лева, от владението на М. М. Н. от с.Ново село, обл.Русе и Л. Д. Н. от
гр.Русе, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4,
пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд, като му наложи предвиденото за това престъпление
наказание.
Подсъдимият А. Д. се явява лично, дава обяснения, в които
отрича извършването на престъплението, в което е обвинен и моли да
бъде оправдан. Защитникът му моли Съда да признае подсъдимия Д.
за невинен и го оправдае по предявеното обвинение, като излага
аргументи за недоказаност на съществени елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. Г. Д. е роден на 04.07.1961г. в гр.Тутракан,
обл.Силистра, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, не работи, с ЕГН **********.
ЕТ“В. Ц.“ гр.Русе, собственост и представляван от свид.В. М.,
стопанисвал кравеферма, която се помещавала в бившия стопански
двор в с.Ново село, обл.Русе. До 10.12.2021г. в кравефермата, като
общ работник работел подс.А. Д.. По същото време, като доячка, във
фермата работела и свид.М. Н.. Н. съхранявала лични вещи,
включително и портмонето си с лична карта, документи и пари, в
неработещ хладилник в помещение – съблекалня преди доилната зала.
Няколко дни след като напуснал работа, на 14.12.2021г.,около обяд,
подсъдимият се върнал в кравефермата, за да вземе свои лични вещи,
след което си тръгнал. По-късно същият ден, около 18.30ч.
1

подсъдимият отново отишъл в кравефермата и се насочил към
съблекалнята, където бил хладилника, използван от Н. за шкаф. След
като влязъл и установил, че в стаята няма никого, подс.Д. отворил
хладилника, бръкнал в него и взел портмонето на Н.о, след което
бързо напуснал помещение, а след това и кравефермата. В близост до
стопанския двор Д. извадил намиращата се в портмонето парична
сума в размер на 522.00лв., след което изхвърлил портмонето с
останалите в него документи в близост до кафе-автомат. По-късно
същата вечер Н. установила липсата на портмонето и веднага
уведомила работодателя си – свид.В. М.. М. прегледал видеозаписите
от охранителните камери в кравефермата, включително и от тази,
монтирана в помещението с хладилника, при което установил
действията на подс.Д. и разпознал същия, като лицето, което влиза в
помещението, отваря хладилника и взема от него предмет,
наподобяващ портмонето на свид.Н.. На следващият ден работник в
кравефермата открил изхвърленото портмоне и то било върнато на
пострадала.
На 16.12.2021г. Н. подала заявление в Полицейски участък
с.Червена вода, към Второ РУ-Русе, като описала случилото се.
Проверката по случая била възложена на свид.И. Н. – началник на
полицейския участък. В хода на проверката Н. снел обяснения от
свид.М., който с протокол за доброволно предаване предал
компактдиск, съдържащ записите от охранителни камери в
кравефермата за 14.12.2021г. Били предприети действия за
установяване на подс.А. Д., но същият не пребивавал на
регистрираните и установени адреси, поради което обяснения от него
били снети, едва на 10.01.2022г., когато подсъдимия бил задържан от
служители на Първо РУ-Русе за друго деяние. В хода на беседата с Д.
и в дадените от него саморъчни обяснения пред свид.Н., подсъдимия
признал за извършената кражба на портмонето, както и къде го е
изхвърлил, след като взел намиращите се в него пари. Събраните в
хода на проверката материали били изпратени в РРП и станали
основание за образуване на прокурорска преписка вх.№194/22г.
Междувременно, на 09.01.2022г., около 17.00ч. подс.А. Д. се
разхождал по улиците в гр.Русе, като достигнал до къща на ул.“Тодор
Хаджистанчев“ №6. Видял, че в къщата няма никого, поради което
прескочил оградата и влязъл в двора. Оставил раничката си до маса в
двора, след което стъпил върху покрива на къщичка за куче, от там на
перваза на прозорец, който бил на тоалетна на първия етаж на къщата,
като по този начин достигнал до прозорец, който водел към стълбище
2

за втория етаж на къщата. С помощта на отвертка, която намерил в
двора, подс.Д. отворил двете крила на прозореца. В този момент в
дома се завърнали неговите обитатели – свид.Л. Н. и жената, с която
съжителствал на съпружески начела – Р. С.. Подсъдимият ги чул и
бързо преминал през дупка в оградата в съседния двор, където се
скрил. Когато влязъл в двора Н. видял оставената до масата чужда
раничка, както и отворения прозорец и се усъмнил, че чужд човек е
проникнал в имота му. В този момент забелязал криещият се в
съседния имот Д. и веднага се насочил към него. Подсъдимият опитал
да избяга, но бил задържан от свид.Н., който веднага след това се
обадил на ЕЕН 112 и обяснил какво се е случило. На мястото били
изпратени свид.Д. А. и А.В. – полицейски служители в Първо РУ-
Русе. Запитан защо е влязъл в имота на свид.Н., подсъдимият обяснил,
че е търсел подслон където да преспи. При проверка на раничката на
подс.Д. полицейските служители открили накити, таблет и мобилни
телефони, за които подсъдимият заявил, че е намерил по
контейнерите. На мястото била изпратена и следствено-оперативна
група, която извършила оглед на местопроизшествието. При този
оглед, на покрива на къщичката за куче бил открит ясен отпечатък от
подметка на обувка, който бил фиксиран и фотографиран.
Подсъдимият бил задържан и отведен в Първо РУ-Русе.
С огледът на местопроизшествие, на осн. чл.212, ал.2 от НПК,
било поставено началото на досъдебното производство по настоящото
наказателно производство. В хода на разследването, с протокол, били
иззети отпечатъци от лявата и дясната обувки на подс.Д.. Била
назначена трасологическа експертиза, от заключението на която става
ясно, че е налице съответствие между представената за изследване
следа от подметка на обувка, иззета при огледа на
местопроизшествието, с подметката от лявата обувка на подсъдимия.
На досъдебното производство била назначена и техническа
експертиза, която изследвала предадените от свид.М. видеозаписи,
като извела относимите към предмета на делото фотокадри на хартиен
носител.
При разследването била назначена и ценова-икономическа
експертиза, според чието заключение, стойността на отнетите на
свид.М. Н. парична сума и вещи, по средно пазарни цени за региона
възлиза на 527.00лв.
В хода на съдебното производство, в присъствието на страните и
на свид.В. М., бил извършен оглед на видеозаписа от охранителната
камера в помещението-съблекалня, където се намирал ползвания от
3

свид.Н. хладилник. Свид.М. потвърдил, че именно това е записа, от
който видял как подс.Д. взема портмонето от чантата на свид.Н..
Отново в хода на съдебното производство била назначена и
комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, която да изследва предадените от свид.М. и приобщени по
делото видеозаписи. Вещото лице извело върху хартиен носител
цветни фотокадри, относими към предмета на делото и по-конкретно,
такива касаещи, предявеното на подс.Д. обвинение. Според вещото
лице, след обстоен преглед на видеофайловете не са установени
следи, признаци и състояния за манипулация на видеозаписите.
Вещото лице дава заключение, че на изследваните видеозаписи
вероятно е заснето лицето А. Г. Д..

Горната фактическа обстановка Съдът намира за безспорно
установена, въз основа на събраните по делото доказателства. В тази
насока са гласните доказателства - показанията на свидетелите М. Н.,
В. М., Л. Н., Д. А. и И. Н., както и приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, протоколи за
доброволно предаване, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, заключенията на трасологическата, техническата,
комплексната видео-техническа и лицевоидентификационна, и ценова
икономическа експертизи, оглед на веществено доказателство -
електронен носители /CD/, справка за съдимост, декларация за
семейно и имотно състояние, автобиография.

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така
установената фактическа обстановка, Съдът намира за доказано по
несъмнен начин, че на 14.12.2021г. в с.Ново село, обл.Русе, в
условията на опасен рецидив, подс.А. Д. отнел чужди движими вещи
– дамско портмоне с документи и 522,00лв. пари в брой, всичко на
обща стойност 527,00 лева, от владението на М. М. Н. от с.Ново село,
обл.Русе, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.
По мнение на Съда, събраните по делото доказателства, макар и
в тази насока само косвени, образуват подредена, логически
последователна система, която очертава единственият възможен извод
за наличието на всички елементи от обективната и субективната
страна на престъплението, и за неговия автор.
4

На първо място, в тази насока Съдът кредитира показанията на
свидетелката М. Н., дадени от нея в хода на съдебното производство и
по досъдебното производство, в частта им приобщена по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. От тези показания става ясно, че
броени дни преди инкриминираната дата, Н. е получила заплатата си,
поставила парите в портмонето си, а портмонето – в неработещ
хладилник, в доилното помещение на кравефермата. Около 21.30ч. на
14.12.2021г., когато отишла до хладилника установила, че портмонето
й с паричната сума от 522.00лв. липсва. Веднага уведомила свид.В.
М., който още същата вечер прегледал записите от инсталираните
охранителни камери в кравефермата и й казал, че от записите се
виждало как малко по-рано същата вечер, подс.Д. влиза в
помещението с хладилника, отваря го и взема портмонето на Н.. В
подкрепа на тези показания са и показанията на свид.М., дадени в
хода на съдебното следствие и от досъдебното производство, в частта
им приобщена по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, в които
свидетелства, че след като разбрал за липсващото портмоне на Н., от
видеозаписите разпознал подс.Д., като лицето, което вечерта на
14.12.2021г. взема предмет от хладилника и напуска помещението. В
хода на съдебното следствие, при възпроизвеждането в негово
присъствие на видеозаписа от камерата в процесното помещение
свид.М. потвърждава, че имено от този запис е разпознал подсъдимия
и възприел действията му по отнемане портмонето на свид.Н.. От
показанията на свид.Н. става ясно, че на следващият ден работник от
кравефермата намерил портмонето й на пейка в близост до кафе-
автомат в стопанския двор и й го върнал. Н. установила, че личните й
документи са в портмонето, но паричната сума от 522.00лв. липсва.
Действително, по отношение на размера на отнетата й парична сума
свид.Н. дава противоречиви показания в съдебната и досъдебната
фаза, но предвид изминалия значителен период от време Съдът
възприема за достоверна посочената от Н. сума от 522.00лв. в
показанията й от досъдебното производство. Още повече, от
показанията на свид.Н. по досъдебното производство, приобщени по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК се установява, че и в
подаденото до полицейския участък заявление за кражбата, Н. отново
посочила като отнета й сумата от 522.00лв.
Установява се по безспорен начин, както от показанията на
свид.Н., така също и от обясненията на подс.Д., че в процеса на
съвместната им работа в кравефермата, последният бил наясно, че
пострадалата ползва неработещият хладилник за шкаф, в който държи
5

лични вещи, а понякога и закуски.
Следващият съществен елемент от веригата косвени
доказателства, установяваща авторството на това престъпление,
представлява заключението на назначената в хода на съдебното
следствие видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.
От него става ясно, че вещото лице, след като съпоставило общите и
частните анатомични лицеви признаци на лицето от мъжки пол,
заснето от камерите в кравефермата на 14.12.2021г., в часовете преди
процесната кражба, с лицевите признаци на фотоснимката на подс.А.
Д., изготвена при криминалистичната му регистрация при
задържането му по настоящото дело, на 10.01.2022г., както и
съпоставило външният вид и спецификите на облеклото на същото
лице, с лицето от мъжки пол, което видно от видеозаписа отваря с
дясна ръка процесния хладилник, а с лява бърка вътре и изважда черен
на вид предмет, дало заключение, че заснетото на видеозаписите лице
вероятно е А. Д..
Изводът, че именно подс.Д. е лицето отнело портмонето на
свид.Н., с посочената парична сума, се затвърждава и от показанията
на свид.И. Н., който в хода на предварителната проверка снел
обяснения от подсъдимия, който пред него признал извършеното, като
посочил и мястото, където изхвърли портмонето, след като взел
намиращите с в него пари.
Несъмнено, тези изявления на подс.Д., пресъздадени от свид.И.
Н. в показанията му, представляват по своята същност извънсъдебно
признание, като без съмнение, такива свидетелски показания
представляват източник на косвени, производни доказателствени
факти.
Безспорно обаче, разпитаният свидетел може да установява
всички факти и събития от обективната действителност, които лично е
възприел. В тази насока процесуалните норми не съдържат
ограничения и забрани. Няма спор, че такива свидетелски показания
представляват източник на косвени, производни доказателствени
факти, поради което осъдителна присъда не би могла да се основава
само и единствено на такива показания, както и при наличие на
съществени противоречия между тях и останалите доказателства,
които биха внесли съмнение за достоверността на извънсъдебното
изявление и признание за извършеното престъпление. В конкретния
случай обаче това не е така. При анализ на показанията на свидетеля
Н. и съвкупната им оценка с останалите доказателствени източници,
Съдът констатира еднозначност и безпротиворечивост, които дават
6

основание да се приемат направените от подсъдимия А. Д.
извънсъдебни признания за достоверни. На първо място, подсъдимият
изложил категорично и доброволно посочените по-горе обстоятелства,
без върху него да бил оказван какъвто и да било физически или
психически натиск. Твърденията на подсъдимия в хода на съдебното
следствие, че за даване на тези обяснения бил физически малтретиран
с електрошокова палка от полицейските служители, Съдът не
възприема за достоверни, тъй като не са подкрепени от никакви
доказателства и очевидно издават стремежа му да се оневини,
възникнал на доста по-късен етап. Не бяха представени и не се
събраха доказателства, свид.Н. да имал специално, предварително
формирано, негативно отношение към подсъдимия или какъвто и да
било интерес да излага отрицателни за него факти.
Съдът не възприема за достоверни и обясненията на подс.А. Д., в
частта им, в която отрича извършването на престъплението и твърди,
че след като си взел личните вещи от кравефермата около обяд на
14.12.2021г. си заминал за гр.Русе и повече не се е завръщал. В тази
им част обясненията на подсъдимия противоречат на останалите
събрани по делото и анализирани по-горе доказателства, поради което
Съдът ги възприема, като защитна теза, лансирана с оглед
неблагоприятните последици за него от изхода на съдебното
производство
Предвид изложеното дотук Съдът приема, че обсъдените
доказателства представляват хармонично цяло, логична система от
факти, водещи до единствения възможен извод за авторството,
предмета на престъплението, елементите от обективна му страна и
вината, и изключват всички останали, като в тяхната съвкупност
налагат следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимия А. Г. Д. е осъществил състава
на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй
като на 14.12.2021г. в с.Ново село, обл.Русе, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – дамско портмоне с документи
и 522,00лв. пари в брой, всичко на обща стойност 527,00 лева, от
владението на М. М. Н. от с.Ново село, обл.Русе, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание.
Безспорно е установено, че инкриминираните парична сума и
дамското портмоне били чужди за подсъдимия А. Д.. Те били
собственост на М. Н. и били в нейно владение, съхранявани в
неработещ хладилник, в помещение-съблекалня на кравефермата в
7

с.Ново село, обл.Русе.
Подс.А. Д. участвал сам в извършване на престъплението, както
във фаза на отнемането на вещите, като прекъснал фактическата власт
на пострадалата над предмета на престъплението, а така също и във
втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над
отнетите вещи, като след като ги вземал от хладилника се отдалечил с
тях от местопрестъплението, с което си осигурил възможност за
безпрепятствено разпореждане с вещите.
Деянието подсъдимият извършил в условията на опасен рецидив,
по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Основанията за това са
следните: А. Д. бил многократно осъждан за престъпления от общ
характер, за които му били налагани наказания „Лишаване от
свобода“, като от значение за квалификацията, съобразно
ограничението по чл.30, ал.1 от НК имат наказанията наложени му по
НОХД № 1870/2016г., НОХД 2238/2016г. и по НОХД № 142/2017гг. и
трите по описа на Районен съд Русе, за умишлени престъпления от
общ характер. Доколкото престъпленията по тези дела са извършени в
условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, пр.2 от НК и с
Определение № 413/09.05.2017г. по ЧНД № 596/2017г. на РРС
наказанията по тях били групирани, то относимо към опасния рецидив
е само това осъждане по съвкупността от престъпления - на лишаване
от свобода за срок от 2 години, което е изтърпяно на 31.05.2018г. От
изтърпяването на това наказание, до извършване на деянието предмет
на настоящото дело не били изтекли пет години, поради което
настоящото престъпление се явява извършено в условията на опасен
рецидив при условията на чл.29, ал.1, б.„а“ от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия Д..
Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял
настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, поради
което подсъдимият А. Г. Д. следва да бъде признат за виновен в
извършването на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства тежкото социално и имотно състояние на подсъдимия
8

Д., сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и
оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото,
във фазата на предварителната полицейска проверка.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са предходните
осъждания на Д., извън тези, които оказват влияние върху правната
квалификация и невъзстановяване причинената от престъплението
имотна вреда на пострадалата Н..
Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на
наказание между минималния и средния размер на предвиденото в
закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 2/две/ години и 6/шест/ месеца.
На осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС така наложеното
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
На осн. чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне срока, през
който подс.А. Д. е бил задържан по делото, считано от 10.01.2022г..
Подсъдимият следва да заплати в полза на Държавата – ОД на
МВР-Русе сумата от 598.03лв., за разноски на досъдебното
производство, както и да заплати по сметка на Районен съд Русе
сумата от 85.00лв. за разноски на съдебното производство.

В същото време, от събраните по делото доказателства не се
установява по изискуемият несъмнен и безспорен начин, че подс.А. Д.
е извършил второто престъпление, включено в обвинението му за
продължавано престъпление, а именно това, че на 09.01.2022г., в
гр.Русе, чрез използване на техническо средство, направил опит да
отнеме чужди движими вещи от владението на Л. Д. Н., като деянието
му да е останало недовършено, поради независещи от волята му
причини. Става ясно от събраните доказателства от гласни източници,
че нито свид.Л. Н., нито някой от останалите свидетели е възприел
каквато и да било деятелност на подс.Д. обективно насочена към
отнемане на някакви, конкретни движими вещи от дома на Н..
Установено било само, че след като проникнал в двора на процесната
къща, Д. стъпил върху покрива на къщичка за куче, от там на перваза
на прозорец, който бил на тоалетна на първия етаж на къщата, като по
9

този начин достигнал до прозорец, който водел към стълбище за
втория етаж на къщата. С помощта на отвертка, която намерил в
двора, подс.Д. отворил двете крила на прозореца. В този момент
обитателите на дома се завърнали, при което подсъдимият бързо
преминал в съседният двор и се укрил. Още в момента на задържането
му от свид.Н., а впоследствие и пред пристигналите полицейски
служители, подс.Д. заявил, че е влязъл в къщата, тъй като търсел
място, където да преспи. В този насока са и обясненията му от
досъдебното производство, приобщени от Съда по реда на чл.279,
ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, в които категорично отрича да е влязъл в
дома да краде, а единствено, за да провери дали тавана на къщата не е
подходящ да преспи. На тази версия на подсъдимия не били
противопоставени доказателства, които да я оборват нито в хода на
досъдебното производство, нито в хода на проведеното съдебно
следствие Няма спор, че с оглед личността на подс.Д. и цялостното
му поведение от проникване в двора на процесната къща до
изкачването му до прозорец на втория етаж, би могло да се
предположи, че евентуално подсъдимият е имал намерение да влезе в
жилището и да отнеме намиращи се там вещи, но съобразно
разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения. Несъмнено всички елементи от състава на
престъпното деяние и неговото авторство следва да бъдат установени
безспорно и категорично. Евентуална осъдителна присъда не може да
почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи
изводи досежно престъплението, участието на подсъдимия в
извършването му и неговите обективни и субективни признаци.
Подсъдимият следва да бъда признат за виновен само и единствено
когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303, ал.2 от
НПК/, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена в чл.16 от НПК. Както бе посочено и по-горе, в
настоящото наказателно производство не се събраха несъмнени и
безспорни доказателства, за това, че на 09.01.2022г., в гр.Русе, подс.Д.
е направил опит да отнеме чужди движи вещи от владението на
свид.Л. Н..
С оглед на това, А. Д. следва да бъде признат за невинен в това
да е извършил престъплението и в гр.Русе, на 09.01.2022г., в
условията на продължавано престъпление – на два пъти, чрез
използване на техническо средство и в това да е направил опит да
отнеме чужди движими вещи от владението на Л. Д. Н. от гр.Русе, без
10

негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на осн. чл.304 от НПК следва да бъде оправдан по
обвинението в тези му части и в това, да е извършил престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК и във вр. с чл.26, ал.1
от НК.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
11

Номер на акта:	149
Дата:	20 декември 2022 г.
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20224520200747
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 май 2022 г.

Присъда по дело №747/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите