Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Стоян Колев
при
секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Владислав Томов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 1702/2021 г. по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна против Решение №260068/10.06.2021
г., постановено по НАХД №3105/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с
което е отменено Наказателно
постановление № 03-010457/07.11.2018 г.
на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на „Д.“ ЕАД, ЕИК ***** за нарушение на чл.16, ал.1,
т.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.275,ал.1 от КТ и чл.127, ал.1, т.4 от КТ на осн. чл.416, ал.5,
вр.чл.413, ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
Жалбоподателят
сочи, че е налице извършено нарушение, поради това, че работници са пострадали
при извършване на работа, което доказва, че задължението на работодателя,
състоящо се от съвкупност от дейности по смисъла на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ
не са извършени. Нарушението е индивидуализирано и дава възможност на
работодателя да разбере, за какво е санкциониран, както и да организира
защитата си. Отправено е искане за
отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.
Ответната
страна –„Д.“ ЕАД, чрез адв. Д.М. в писмено становище и в съдебно заседание
оспорва жалбата. Споделя изцяло доведете на РС – Варна за отмяна на НП.
Управителят на фирмата е изпълнил законовите си задължения. Моли решението на
РС - Варна да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното: НП
№ 03-010457/07.11.2018 г. е издадено, затова че „Д.“ ЕАД, с БУЛСТАТ ***** в
качеството на работодател не е изпълнил задължението си да осигури ефективен
контрол за извършената работа от лицата Н.П. С. на длъжност „носач-товарач,
стоки“ и Д.К.О.на длъжност „носач-товарач, стоки“ при управлението на служебен
автомобил „микробус“ с рег. № ****,
управляван от Н.П. С. на длъжност „носач-товарач, стоки“ и спътника Д.К.О.на
длъжност „носач-товарач, стоки“ без да създаде риск за здравето и по безопасен
начин, т.е. е допуснал управлението на служебен автомобил „микробус“ с рег. № ****,
който при участие в ПТП на третокласен път между гр. Белослав и с. Константиново,
около 200 метра след завод „Терем КРЗ Флотски арсенал Варна“ ЕООД, местност „Лъджата“,
довел до летален изход и за двете лица без това да е възложено в длъжностната
характеристика или друг вътрешнофирмен документ
– нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, вр.чл.275,ал.1 от КТ и чл.127,
ал.1, т.4 от КТ. Нарушението е извършено на 01.10.2018 год. на третокласен път
между гр. Белослав и с. Константиново, около 200 метра след завод „Терем КРЗ
Флотски арсенал Варна“ ЕООД, местност „Лъджата“. НП е съставено въз основа на
АУАН № 03-010457/31.10.2018 г.
Чрез разпит на свид. Байков и свид. Енев,
съдът е приел за установено, че на 01.10.2018 г. дежурен полицай е съобщил в ДИТ
- Варна за трудова злополука. Установено било, че на главен път гр. Белослав - с.
Константиново, на около 100 метра след завоя за „Терем“ е възникнало ПТП с две
загинали лица. При посещение на мястото на произшествието установили смачкан
микробус, облепен със стикери на „Д.“, собственост на дружеството. Свързали се
с работодателя и започнали проверка за настъпилата злополука. Установили, че
работниците Н.П. и Дженкер Осман се качили на служебния микробус и тръгнали от
Белослав в посока с. Константиново, където се намирала другата база на
дружеството. По пътя настъпило транспортното произшествие. Според свидетеля било
установено, че на починалите лица с устна заповед било наредено да отидат до
базата в с. Константиново. Според свидетеля от страна на дружеството се опитали
да прикрият факта, че починалите са били на работа, като били представени
графици, че в деня на злополуката не са били. Не били дадени обяснения от
дружеството и по какъв начин ключовете от микробуса са се намирали в Н.П.. От
показанията на свид. Станислава Сергева е установено, че Николай С. е нямал
право да управлява микробуса, тъй като е нямал издадена такава заповед.
Съдът
е приел от правна страна следното: НП е издадено от компетентен орган. От
анализа на доказателствата по делото е безспорно установено, че „Д.“ ЕАД, в
качеството си на работодател по смисъла
на пар.1, т.2, пр. последно от ДР на ЗЗБУТ е имал задължението да осигури
безопасни и здравословни условия на труд, изразяващи се конкретно в
организацията на работните места, касаеща предоставяне управлението на МПС,
собственост на дружеството на лица, на които това не е вменено по длъжностна
характеристика, каквото изискване визира чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ. В случая
според състава на съда не е от значение по каква причина двамата работника се
пътували към с. Константиново. Работодателят е имал задължение да им осигури здравословни
и безопасни условия на труд да създаде организация на работните места, за да не
се допуска управлението на автомобилите на дружеството от лица, на които това
не им е вменено в задълженията. Още повече, че са налице данни за употребен от
починалия С. алкохол /видно от СМЕ , назначена по ДП № 318/2018 г. по описа на
04 РУ ОД МВР Варна е, че в кръвта на починалия С. е установено наличие на
алкохол 2,6 промила и 3,4 промила в урината/.
Въпреки
изложеното по-горе, обаче състава на съда е приел, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на наказаното
лице. От описанието на нарушението, дадено в АУАН и НП се установява, че се
касае за липса от страна на дружеството нарушител на ефективен контрол за
извършената работа при управление на служебен автомобил без да се създаде риск
за здравето и по безопасен начин, което е посочено в текста на чл.16, ал.1, т.6
от ЗЗБУТ, а като нарушена е визирана нормата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ,
която гласи, че работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и
здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването
на химични вещества и смеси и организацията на работните места. Прието е, че е
налице несъответствие между фактическите установявания и нарушената правна
норма, с което е ограничено правото на защита на санкционираното лице.
Оспореното
решение е законосъобразно. Същото следва да бъде
оставено в сила, но по мотиви различни от изложените.
Правилно
РС - Варна е установил, че описаните
факти в НП сочат за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, а като
нарушена норма е посочена чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ. Наказаното лице се
защитава срещу описаните факти, а не срещу посочената правна норма, поради
което правото му на защита поради тази неточност не е нарушено.
Съгласно
чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: да осигури
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин.
В АУАН и НП, не е посочено какви конкретни
действия не е извършил работодателя и по този начин е допуснал неосигуряване на
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин. Следвало е да се посочат всички дейности, които са били задължителни за
работодателя във връзка с обезопасяване на работата и конкретните законодателни
норми, които ги вменяват. Това в случая не е сторено. Допуснато е нарушение на чл. 42, т. 4 и т.5 от ЗАНН при
съставяне на АУАН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване
на НП. С това е нарушено правото на защита на наказаното лице, поради което
допуснатото процесуално нарушение е съществено.
Предвид изложеното, съдът намира, че
наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
„Д.“ ЕООД е претендирал присъждане на сторено
възнаграждение за един адвокат. Видно от договор за правна защита и съдействие
от 15.09.2021 г. между „Д.“ ЕООД и адв. Д.М. е договорено и платено
възнаграждение в размер на 1000 лева. Процесуално представителство е извършено
от адм. М.. При този изход на спора своевременно направеното от процесуалният
представител на ответника „Д.” ЕООД искане за присъждане на адвокатска
възнаграждение се явява основателно, поради което следва му се присъди такова,
съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК . На основание чл. 18,
ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като наложената имуществена санкция
е 15000 лева, минималното възнаграждение за адвокат е 980 лева. От
страна на процесуалният представител на касатора не е направено възражение за
прекомерност, поради което съдът следва да присъди възнаграждението за адвокат в
претендирания размер от 1000 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260668/10.06.2021
г., постановено по НАХД №3105/2020 г.
по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, да заплати в полза на „Д.” ЕАД, ЕИК *****, сумата в размер на 1000
/хиляда/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.