Присъда по дело №331/2020 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 48 |
| Дата: | 11 октомври 2021 г. (в сила от 15 март 2022 г.) |
| Съдия: | Виолета Костадинова Апостолова |
| Дело: | 20202310200331 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 6 ноември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М ОТ И В И :
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен
от ЯРП обв. акт против подсъдимите С. Г. Ч. с ЕГН – ********** и И. С. С. с ЕГН –
********** по обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК – за Ч. и по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК – за С. за това, че в неустановен час в периода от 22.00 часа
на 08.08.2020 година до 07.00 часа на 09.08.2020 година, в гр.***, обл.Ямбол, от частен
дом на ул. ***, действайки като извършители в съучастие помежду си, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на една от
халките, на която е поставен катинар, заключващ входната врата на жилището, отнели
чужди движими вещи - 1 брой буфер, марка „F&D“, на стойност 45.00 лева; 1 брой
тонколона, марка „F&D“ на стойност 38.00 лева; 1 брой тонколона, марка „Теch“ на
стойност 26.00 лева и 1 брой мобилен телефон „Алкател-3“ на стойност 82.00 лева,
всичко на обща стойност 191.00 лева от владението на собственика им Р. Т. М. от гр.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно ги присвоят, като Ч. е извършил
деянието при условията на повторност, тъй като преди това е бил осъждан с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление и случая е немаловажен.
В хода на производството подс. И. С. С. се е признал за виновен по обвинението
спрямо него и е поискал да сключи споразумение за прекратяване на наказателното
производство против него. След представено в с.з. споразумение между подс. С.,
неговият защитник – адв. И.Ч. и прокурор С., вторият подсъдим – С.Ч. е заявил, че не
желае да обсъди споразумение, не се признава за виновен, но изразил съгласие делото
по отношение на И.С. да бъде решено със споразумение.
Впоследствие с Определение № 169 от 17.06.2021г., постановено по НОХД №
244 по описа за 2021г. на ЕРС, е одобрено от друг съсав на съда споразумение за
прекратяване на наказ.производство, с което подс. И. С. С. е признат за виновен за
това, че в неустановен час в периода от 22.00 часа на 08.08.2020 година до 07.00 часа
на 09.08.2020 година, в гр.***, обл. Ямбол, от частен дом на ул. ***, действайки като
извършител в съучастие със С.Ч. от гр.***, обл.Ямбол, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот - разбиване на една от халките, на която е поставен
катинар, заключващ входната врата на жилището, отнел чужди движими вещи - буфер,
марка „F&D“, тонколона, марка „F&D“, тонколона, марка „Теch“ и мобилен телефон
„Алкател-3“, всички на обща стойност 191.00 лева от владението на собственика им Р.
Т. М. от гр. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК
му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на
основание чл. 66 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години,
считано от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението.
След одобряването на споразумението, сключено с подс. И.С., в съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимия С.Ч. като счита, че същото е доказано от събраните по делото
доказателства и предлага на Ч. за извършеното престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и 7,
вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 28, ал.1 от НК да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален
общ режим.
1
Подсъдимият С.Ч. не се признава за виновен, не дава обяснения по повдигнатото
спрямо него обвинение и желае да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия Ч. - адв.П.Б. заявява, че от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин участието на
подсъдимия в съучастие с И.С. в извършване на деянието. Сочи, че няма преки
свидетели, които да доказват механизма на деянието и които по някакъв начин да
уличават Ч. в извършване на кражбата, поради което той следва да бъде признат за
невиновен в извършване на престъплението и да бъде оправдан. Алтернативно, ако
съдът приеме, че Ч. е извършил соченото деяние, се желае да му бъде наложено
минимално наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено от изтърпяване
при условията на чл.66 от НК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи
следното:
Подсъдимият С.Ч. е роден на *** година и живее в град ***. Той и И. С. С. -
първоначално втори подсъдим, а след сключване с прокуратурата на споразумение за
прекратяване на наказателното производство - свидетел, се познават и са били
приятели до 2020 година. Двамата често се събирали и общували помежду си, но след
образуването на настоящото НОХД и в хода на същото, съгласно показанията на И.С.,
вече не излизат често заедно.
Вечерта на 08.08.2020 година подс.Ч. се срещнал със свид. И.С. и св. И.И. и
заедно се разхождали из града. Същата вечер, в неустановен с точноС.Ч.с в периода от
22.00 часа до 07.00 часа на 09.08.2020 година С. Г. Ч. и И. С. С. решили да влязат в
частен имот, намиращ се в гр. ***, обл.Ямболска, на ул. ***, собственост на
свидетелката М. А. К., но ползван от свидетелите Р. Т. М. и майка му Т. П. М., като
намерението им било да извършат кражба оттам. Ч. и С. по това време били приятели
със св. Р.М. и знаели, че тогава ползвателите на този имот са извън града. В
изпълнение на решението си подс. Ч., заедно със свидетелите С. и И.И. се придвижили
до училище „Св.Св. Кирил и Методий“, а след това отишли в близост до къщата на ул.
***. С. казал на св. И. да остане отвън, а той и св. С. влезли в двора на имота на
посочения адрес като прескочили оградата. Свид. И. видял как Ч. и С. отиват към
едноетажната сграда в двора, изплашил се и си тръгнал.
С.Ч. и И.С. се придвижили до едноетажната жилищна постройка в имота, която
била наета от свидетелите Р. и Т.М.и. За да проникнат вътре в къщата, двамата разбили
една от халките, на която бил поставен катинар, заключващ входната врата на
жилищната сграда. След това двамата влезли в къщата, огледали всички стаи и
намиращи се там вещи. В една от стаите Ч. и С. видели буфер, марка „F&D“ с две
тонколони, едната от които била марка „F&D“, а другата – марка „Теch“, както и
мобилен телефон „Алкател-3“ и дамски портфейл с дебитни карти, издадени от
„Postbank“ на името на свидетелката Т.М.. И.С. добре познавал буфера и двете
тонколони, тъй като преди около година те били негова собственост, но ги продал на
св. Р.М.. Ч. и С. взели буфера с двете тонколони, мобилния телефон и дебитните карти
от портфейла и след това бързо напуснали имота, прескачайки отново оградата, ведно с
горепосочените вещи. На улицата пред имота, двамата счупили отнетия мобилен
телефон и след известно време го изхвърлили в двор, собственост на свидетеля Г. К. Т.,
намиращ се в гр.*** на ул. ***. След това двамата отишли до банкомат, намиращ се на
ул. „Славянска“ в гр. ***, където опитали да използват дебитните карти, но след като
не успели и не могли да получат пари чрез използването им, те изхвърлили картите в
намиращ се наблизо контейнер за разделно изхвърляне на отпадъци. По-късно двамата
2
се разделили като подс. С.Ч. взел със себе си откраднатите буфер и две тонколони и ги
отнесъл в дома си.
На следващия ден подсъдимият Ч. посетил дома на св.И. Х. И., но тъй като той
отсъствал, оставил на козирка над входната врата откраднатите вещи - буфер с
тонколони. По-късно през деня подс. Ч. и св. С. срещнали св. И.. Ч. казал на И., че е
оставил у тях буфер с тонколони, да ги прибере и че по-късно ще си ги потърси, както
и да не казва на никой за тези вещи и какво е видял.
На 09.08.2020 година св. М.К. /собственик на имота на ул. ***, която знаела че
Т.М. и синът й отишли за няколко дни извън града, забелязала че входната врата на
къщата, която е отдала под наем на сем.М. както и две вътрешни врати на стаите, били
отворени. Св. К. се обадила по телефона на Т.М., съобщила й за отворените врати и
разбрала от нея, че са още в *** По указание на св. М., М.К. затворила вратите, без да
заключва входната врата, защото установила, че халката на катинара била
извадена/изкъртена/. По–късно същият ден в дома си се върнали св. Р.М. и майка му
Т.М.. Двамата огледали за отнети вещи и установили липсата на инкриминираните
вещи - буфер с две тонколони, мобилния телефон и дебитните карти и бил подаден от
тях сигнал в РУ *** за извършената от дома им кражба.
Веднага след подаденият сигнал за кражба, по реда на НПК бил извършен оглед
на местопроизшествие от разследващ орган, за времето от 20.00 до 20.45 часа, за което
бил съставен протокол от 09.08.2020., приложен в ДП /на л.4 и сл. от ДП/.
След това служителите на МВР провели съответни издирвателни мероприятия и
открили извършителите – подсъдимия С.Ч. и И.С., като още в началото на ДП И.С. се
признал за виновен и дал подробни обяснения за начина на осъществяване на
престъпното деяние съвместно с подс. Ч., както и съобщил за местонахождението на
откраднатите вещи. Бил посетен от служители на МВР домът на св. И.И. и там той
предал с протокол от 10.08.2020 г. за доброволно предаване на св. Х.М. - служител на
РУ-*** 1 брой буфер, марка „F&D“, 1 брой тонколона, марка „F&D“, 1 брой
тонколона, марка „Теch“, 1 бр. сгъваема тонколона с кръгла форма с кабел и слот за
батерии, като във връзка с предадените вещи св.И. посочил в протокола, че същите
били оставени в домът му от И. и С.Ч..
Доброволно предадените вещи са приобщени като веществени доказателства по
делото и свид. М. и М. потвърждават, че това са откраднатите от дома им вещи с
изключение на тонколонка с кръгла форма, за която не се установи по делото чия
собственост е.
От показанията на свид. Г.Т. се установява, че той е намерил една сутрин в двора
на имота си мобилен телефон, но след като през целия ден никой не го потърсил, а и
тъй като той не ползвал такъв телефон, го изхвърлил в контейнер за боклук.
От показанията на свид. Х. С. М. е видно, че той като служител на РУ ***, е
участвал при разследването на кражбата от първия работен ден след подаване на
сигнала и след като установили чрез проведени беседи къде се намират откраднатите
вещи, той заедно със свои колеги е посетил дома на И. Х. И.. Последният е потвърдил,
че инкриминираните вещи са при него, показал и предал вещите с обяснението, че
същите са били оставени в дома му от С.Ч.. В хода на снемане на обяснения от И.И.,
той разказал и подробности относно извършената кражба, като заявил, че един ден е
бил в компанията на С.Ч. и И.С., разхождали се в гр. *** и в един момент спрели в
близост до една къща, С.Ч. му казал да остане отвън и да гледа дали приближават хора,
а Ч. и И. са прескочили оградата и влезли в имота. И. споделил, че когато другите
3
двама влезли в къщата, той се изплашил и си тръгнал, а на следващия ден срещнал
отново С.Ч. и И.С., които му казали, че са оставили в дома му буфер с две тонколони да
ги пази.
От показанията на допуснатия по искане на прокурора като свидетел И. С. С.
/след одобряване на споразумението спрямо него/ се установява, че той и С.Ч. в
момента са в „никакви“ отношения, но преди били приятели. С. сочи, че е извършил
сам кражбата от дома на сем. М. но понеже бил ядосан на С. заради едно момиче и
затова е казал пред разследващите органи, че са били заедно тогава. Заявява, че е взел
буфера, защото преди е бил негов и той го е продал на Р.М. година по-рано, но все още
не бил изплатен изцяло и М. му дължал пари.
От заключението по назначената в хода на ДП съдебно-стоково оценъчна
експертиза, изготвена от в.л. М. Г. Д., която не е оспорена от страните и съдът
възприема изцяло, е видно, че общата стойност на откраднатите вещи към момента на
деянието, осъществено от подсъдимия Ч. и И.С., е 191.00 лева като стойността на
отделните вещи е както следва: буфер, марка „F&D“ - 45.00 лева; тонколона, марка
„F&D“ - 38.00 лева; тонколона, марка „Теch“ - 26.00 лева и мобилен телефон „Алкател
-3“ - 82.00 лева.
По искане на защитника на подсъдимия, с оглед да бъде изследвана
възможността на свидетеля И. Х. И. правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава показания за тях, съдът назначи съдебно психиатрична
експертиза.
От заключението по тази експертиза, изготвена от в.л. П.Ц., е видно, че след
проведено медицинско изследване, експерта е направил извод, че И. Х. И. страда от
лека умствена изостаналост, което представлява изоставане в интелектуалната и
паметова сфери, в случая - в не голям и особено съществен порядък. От проведеното
психиатрично изследване не са установени данни за продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието, респ. налудности или халюцинации, до настоящия момент
липсват данни за деградация. Мисленето е с нормален темп и структура, в
съдържанието проминира известно безпокойство и страх от физическа разправа от
лицето Ч.. Според вещото лице е налична достатъчна по обем и интензивност
критичност, разумност и адекватност в поведението на И., както и сравнително висока
степен на надеждност относно адекватното възпроизвеждане на обективността във
въпросното деяние. Поради това и въпреки препятствията от различен характер -
паметов, емоционално-тревожен, страхов спрямо конкретен фактор, експерта е
категоричен, че освидетелствания И.И. е годно да участва в наказателното
производство лице и е налице висока степен на надеждност на показанията му и
способност правилно да възприема фактите, имащи значение за делото. Интелектуално
паметовият дефицит не е с капацитет да наруши способността правилно да се
фиксират, задържат и възпроизвеждат фактите, имащи значение за делото, както и да е
висока надеждността за даването на достоверни показания за тях.
Това заключение на в.л. Ц. също не е оспорено от страните и съдът го възприема
изцяло като обективно и компетентно изготвено.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е видно, че С. Г.
Ч. към датата на инкриминираното деяния е осъждан с Присъда № 11 от 05.02.2020г.,
постановена по НОХД № 109/2019г. по описа на РС ***, влязла в сила на 15.06.2020
година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3
от НК, извършено в периода от 13.00 часа на 16.10.2018г. до 11.00 часа на 17.10.2018г.,
4
за което му е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК за срок от шест месеца.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: От обективна и субективна страна подсъдимият С.Ч. е осъществил с деянието
си престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с
чл.28, ал.1 от НК като в неустановен час в периода от 22.00 часа на 08.08.2020 година
до 07.00 часа на 09.08.2020 година, в гр.***, обл.Ямбол, от частен дом на ул. ***,
действайки като извършител в съучастие с И. С. С. от гр.***, обл.Ямбол, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на една от
халките, на която е поставен катинар, заключващ входната врата на жилището, отнел
чужди движими вещи - 1 брой буфер, марка „F&D“; 1 брой тонколона, марка „F&D“; 1
брой тонколона, марка „Теch“ и 1 брой мобилен телефон „Алкател-3“, всички на обща
стойност 191.00 лева от владението на собственика им Р. Т. М. от гр. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно ги присвои, като е извършил деянието при
условията на повторност, тъй като преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление и случая е немаловажен.
Обвинението спрямо подсъдимият се доказва напълно от показанията на
свидетелите М.К., Р.М., Т.М., Г.Т., Х.М., И.И., М.И. и отчасти от тези на И.С.,
депозирани в хода на съдебното производство, както и от показанията на св. И.И.,
дадени в хода на ДП пред съдия и надлежно приобщени към доказателствата по делото
чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК предвид констатирани
противоречия между тях и дадени в хода на съдебното производство такива. Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от
приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство – справка за съдимост на подсъдимия Ч., протокол за оглед на
местопроизшествие от 09.08.2020 г., ведно с фотоалбум към него, протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.08.2020 г., ведно с фотоалбум към него, протокол за оглед
на веществени доказателства от 18.08.2020 г., ведно с фотоалбум към него, протокол за
доброволно предаване от 10.08.2020 г. за предадени от И. Х. И. вещи, протокол № 375
от 17.06.2021г. по НОХД № 244/2021г. на ЕРС и други.
Събраните доказателства подкрепят изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка.
С изключение показанията, дадени от св. И.С. в частта им, че е извършил сам
кражбата на вещите от дома на Р.М., съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели, тъй като като същите са безпротиворечиви и в съответствие с
останалите събрани по делото доказателства.
Както се посочи по-горе, И.С., заяви в с.з., че се признава за виновен и че желае
да сключи споразумение за прекратяване на наказ. производство. Впоследствие е
изпълнена процедурата по чл. 384а от НПК и съдът в друг състав по НОХД № 244/21г.
на ЕРС е одобрил споразумение, съгласно което И.С. се признава за виновен за
извършена в съучастие с подс. С.Ч. в периода от 22.00 часа на 08.08.2020 година до
07.00 часа на 09.08.2020 година, в гр.***, обл. Ямбол, от дом на ул. ***, кражба на
инкриминираните вещи.
Разпитан след одобряването на това споразумение като свидетел в настоящото
производство, С. твърди, че е извършил кражбата сам, а понеже бил ядосан на Ч.
заявил, че са били двамата заедно при осъществяване на деянието. Съдът не възприема
тези показания на С., тъй като те противоречат на всички останали събрани
5
доказателства, а и обяснението, че е казал че двамата били заедно по време на
кражбата, тъй като бил ядосан на Ч. заради момиче, звучат твърде наивно и детински.
В тази част показанията на С. остана изцяло недоказани. На първо място самият С. до
произнасянето на съда по НОХД № 244/21г. на ЕРС е твърдял, че се признава за
виновен по повдигнатото обвинение – че е извършил деянието в съучастие със С.Ч. и
до разпита му в с.з. 08.10.2021г. пред настоящия състав на съда като свидетел, не е
заявявал, че Ч. не е участвал в извършването на кражбата от дома на Р.М.. На второ
място, видно от показанията на свид. И.И., именно двамата – С.Ч. и И.С. са влезли в
двора, а след това и в къщата, където живеят сем. М. като свидетелят след като е видял
това, си е тръгнал веднага, но на следващият ден С.Ч. го е срещнал в града и му казал,
че е оставил у тях вещи – буфер и тонколони, които да прибере и пази, докато дойде да
си ги вземе, като не казва на никой за тях. Преди Ч. да поиска да вземе оставените
вещи, след като служителите на МВР са провели беседи с лица, свързани с
откраднатите вещи от дома на сем. М. получили информация къде може да се намират
същите, са отишли в дома на св. И.И. и след като го попитали за буфер и тонколони,
той им показал и предал оставените такива от подс. Ч. в дома му. Тези вещи са
приобщени като веществени доказателства по делото и при предявяването им на св.
Р.М., Т.М. и И.С., всички заявяват, че същите буфер с две тонколони, с изключение на
една сгъваема, черна на цвят малка тонколона, са били откраднати от дома на Р.М. и че
последният е купил тези вещи от И.С. около година по-рано. Макар свид. И.И. да не
можа да конкретизира точно улицата, на която се намира къщата, в която твърди, че са
влезли Ч. и С., прескачайки оградата на двора и точната дата за това, съдът дава вяра на
неговите показания, тъй като те са взаимосвързани с останалите събрани
доказателства. На първо място, самият И.И. посочва в някаква степен при разпита в
ДП пред съдия /които показания бяха приобщени към доказателствата по делото/
местонахождението на имота, от където е извършена кражбата, като сочи, че той, Ч. и
С. са отишли зад училище „Св.Св.Кирил и Методий“, на една улица, където живее
негов приятел-К., като тази улица излиза на зеленчуковия магазин на А., в центъра,
„Тази къща се намираше някъде по средата на улицата – на едно кръстовище. В същия
двор имаше голяма къща и малка къща, която беше като лятна кухня…Двамата
прескочиха оградата и влязоха в двора…видях, че двамата отиват към малката
постройка…“. Съпоставяйки тези показания на св. И., с показанията на св. К. –
собственик на имота, св. Р. и Т.М.и относно местонахождението на жилището, където
живеят сем. М.и и откъдето е извършена кражба – на ул. ***, съдът стига до извода, че
става въпрос именно са имота, ползван от сем. М. в който има две жилищни постройки.
Относно времето на кражбата, показанията на св. И. – че на следващият ден след
влизането на Ч. и С. в посочения имот, те или някой от тях двамата е оставил буфера и
тонколоните – предмет на кражбата, а на по-следващият ден дошли служители на
полицията и той им предал на 10.08.20г. оставените в дома му вещи, безспорно сочи, че
деянието е извършено вечерта на 08/09.08.2020 година. Предвид на всичко това съдът
не дава вяра на показанията на св. С., че е извършил деянието сам, без участието на Ч..
Съдът не възприема възражението на защитника на подсъдимия, че показанията
на св. И. не следва да бъдат кредитирани. По отношение обстоятелството, че този
свидетел не сочи време и точно място на извършване на кражбата, съдът изложи по-
горе съображенията си. От една страна, в показанията на И.И. не са налице съществени
противоречия и те се подкрепят в достатъчна степен от останалите гласни и писмени
доказателства. Констатираните от съда противоречия в показанията на този свидетел,
дадени в пред съдия в хода на ДП на 12.08.2020г. и показанията, дадени в с.з. на
05.04.2021г., са отстранени чрез прочитане показанията от ДП и направеното
6
изявление от св. И., че показанията, които е дал на ДП са верните и не се е „сетил“ за
някои обстоятелства по време на разпита му в с.з. Напълно логично е, вкл. и като се
отчете състоянието на този свидетел, описано от в.л. д-р Ц., даденото обяснение от св.
И., че не е могъл да си спомни всичко, предвид изминалия период от време – почти
осем месеца от момента на разпита в ДП пред съдия.
От друга страна, от заключението на вещото лице д-р Ц. и изявлението му в с.з.
се установи, че този свидетел, макар и да страда от лека умствена изостаналост, т.е. в
не голям и особено съществен порядък да е налице в случая изоставане в
интелектуалната и паметова сфери, в поведението на И.И. е налична достатъчна по
обем и интензивност критичност, разумност и адекватност, както и сравнително висока
степен на надеждност относно адекватното възпроизвеждане на обективността във
въпросното деяние. Поради това и въпреки препятствията от различен характер -
паметов, емоционално-тревожен, страхов спрямо конкретен фактор, експерта е
категоричен, че освидетелствания И.И. е годен да участва в наказателното
производство, а интелектуално паметовият дефицит не е с капацитет да наруши
способността правилно да се фиксират, задържат и възпроизвеждат фактите, имащи
значение за делото, както и да е налице висока надеждността за даването на достоверни
показания за тях. Вещото лице заяви в с.з., че за този вид лека умствена изостаналост е
харектерно трудно да се ориентират във времето и мястото на събитието, т.е. има
известна слабост в третирането на датите, но това не е причина да не се вземат предвид
неговите показания, тъй като за всичко останало, освен датите и хронологията като
време, лицето дава достоверни показания за случилото се.
Предвид на всички събрани по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, съдът прие за безспорно установено, че подсъдимият С.Ч. заедно с И.С.,
действайки при пряк умисъл, съзнавайки всички елементи на престъпния състав, като
са целели пряко настъпването на вредоносния резултат и при съучастие помежду си
като съизвършители, са отнели от владението на собственика им - св. Р.М.
инкриминираните вещи - 1 брой буфер, марка „F&D“, 1 брой тонколона, марка „F&D“;
1 брой тонколона, марка „Теch“ и 1 брой мобилен телефон „Алкател-3“, като част от
тях - първите три вещи са предали за съхранение на св. И.И., впоследствие предадени
от свидетелят доброволно на служители на МВР, а четвъртата вещ – са изхвърлили в
двора на св. Т.. От обективна страна, предмет на престъплението са чужди движими
вещи, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия Ч.. При извършване
на деянието е налице и вторият елемент от състава на престъплението кражба визиран
в чл. 194, ал.1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго.
Същото е осъществено чрез изнасянето на инкриминираните вещи от подсъдимия Ч. и
И.С. от имота на пострадалия св. Р.М. и пренасянето на тези вещи до място, различно
от мястото на отнемането. По този начин е била прекратена от една страна
фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от
собственика им, а от друга страна - подсъдимият Ч. и И.С. са установили трайно своя
фактическа власт върху тях. Елемент от обективната страна на престъплението
„кражба” е и липсата на съгласие от страна на собственика на вещите за отнемането
им, което в случая безспорно се установи от показанията на св. М..
Ето защо съдът счита, че подсъдимият Ч. следва да отговаря по повдигнатото
спрямо него обвинение.
Деянието е извършено от подсъдимият Ч. при квалифициращото обстоятелство
на чл.195, ал.1, т.3 от НК – чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита
на имот, тъй като във връзка с отнемане на процесните вещи, подсъдимият с цел
7
проникване в имота, където са се намирали вещите, е разбил /изкъртил/ една от
халките, на която е поставен катинар, заключващ входната врата на жилището, с
предназначение да изключи достъпа до къщата и находящите се в имота вещи на трети
лица и да служи за защита на същите.
Подсъдимият Ч. е действал при условията на съучастие с И.С. като извършител,
т.к. всеки един от тях е взел участие в самото изпълнително деяние - отнемане на
вещите, предмет на престъплението от владението на собственика им без разрешение
на последния, и в този смисъл всеки един от тях се явява съизвършител по смисъла на
чл. 20, ал. 2 от НК. Същевременно, при осъществено общо изпълнително деяние, всеки
от подсъдимия Ч. и И.С. е бил напълно наясно с обстоятелството, че действа съвместно
с другия подсъдим за постигане на общия престъпен резултат, осъзнавайки участието
му при осъществяване на деянието.
Извършеното от подсъдимия Ч. деяние е осъществено повторно по см. на чл.28,
ал.1 от НК, тъй като той е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление - по чл.195, ал.1, т.3, във вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК с влязла в сила на 15.06.2020 година Присъда № 11 от
05.02.2020г., постановена по НОХД № 109/2019г. по описа на РС ***, като до датата на
извършване на настоящото деяние на 08 срещу 09.08.2020г., с оглед датата на влизане в
сила на горната Присъда -15.06.20 година, не е изминал петгодишния срок по чл.30,
ал.1 от НК. Същевременно конкретното деяние не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, доколкото от деянието са настъпили вредни последици,
част от които са невъзстановени и не се установиха обстоятелства, въз основа на които
да се направи извод, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Причините и мотивите за извършването на деянието от подсъдимия Ч. съдът
намира в желанието му да се облагодетелства по непозволен от закона начин, както и
ниската му правна култура, незачитането на установения в страната правов ред и
младата му възраст.
При определяне вида и размера на наказанието, следващо се на подсъдимия
С.Ч. за извършеното от него престъпление, съдът взе предвид както високата степен на
обществена опасност на деянието, обусловена от изключителната динамика на този
вид престъпления към момента в страната, така и степента на обществена опасност на
подсъдимия, която не е значителна, предвид съдебното му минало, неговата млада
възраст – съвсем скоро навършил пълнолетие към момента на деянието, стойността на
откраднатите вещи, приобщаването на част от откраднатите вещи като веществени
доказателства и връщане на същите на собственика им след приключване на наказ.
производство, причините и мотивите за извършване на деянието. Тези последни
обстоятелства съдът намери като многобройни такива, смекчаващи отговорността на
подсъдимия Ч., които обосновават несъразмерност между извършеното от него
престъпление и най-лекото предвидено в Закона за извършеното деяние, наказание
/една година лишаване от свобода/, поради което в случая са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо този подсъдим при условията на чл. 55 от
НК.
При тези данни съдът прие, че наказанието на С.Ч. за извършеното от него
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл.28,
ал.1 следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
8
Съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, за
генералната и индивидуалната превенция и преди всичко за поправянето на
подсъдимия Ч., не е нужно той да изтърпи ефективно така наложеното му наказание,
поради което и на основание чл. 66, ал.1 от НК, при наличие на предпоставките за това,
отложи от изтърпяване това наказание за изпитателен срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
По отношение на веществените доказателства по делото съдът постанови, че
същите следва да се върнат на собственика им, респ. на лицето, което ги е предало
доброволно, както следва: 1 брой буфер, марка „F&D“, 1 брой тонколона, марка
„F&D“ и 1 брой тонколона, марка „Теch“, след влизане в сила на присъдата следва да
се върнат на собственика им – Р. Т. М. от гр. ***; 1 брой тонколона, черна на цвят с
кръгла форма, след влизане в сила на присъдата да се върне на лицето, което е предало
доброволно вещта – И. Х. И. от гр. ***, а 1 брой полиетиленов плик с 2 броя
банкоматни /дебитни/ карти на името на Т.М., след влизане в сила на присъдата съдът
постанови да се върнат на Т. П. М. от гр. ***.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият С.Ч. да заплати
направените в досъдебното производство разноски в приход на Републиканския
бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол - в размер на 86.79 лева - половината от
всички направени в ДП разноски, като другата половина следва да бъде заплатена от
И.С. съгласно приложеното по делото Определение № 169 от 17.06.2021г., постановено
по НОХД № 244 по описа за 2021г. на ЕРС, с което е одобрено споразумение за
прекратяване на наказ.производство по отношение на И.С..
Съдът осъди подс. Ч. да заплати на основание чл. 189, ал.3 от НПК и
направените в хода на съдебното производство за вещи лица разноски в общ размер на
371.00 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС, както и да
заплати по 5.00 лева /пет/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист, вносима в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр.***.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................
/В. Апостолова/
9