Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на осемнадесети юни 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 920 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/
вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Н.Н.П. срещу Решение № 222/07.02.2020г. постановено от XХХVІІІ състав на ВРС по нахд № 249/2020г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000449/09.08.2019 г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ в ИА „АА“ гр.Варна , с което на Н.Н.П. на основание чл.
93, ал. 1,
т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 2000 лв. и е осъден касатора да заплати на ОО АА
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв. Касаторът, в
касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с
който да бъде отменено НП.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален
представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят
на ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет
на проверка в настоящото производство е Решение № 222/07.02.2020г. постановено от XХХVІІІ състав на ВРС по нахд № 249/2020г. С оспореният съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000449/09.08.2019 г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ в ИА „АА“ гр.Варна , с което на Н.Н.П. на основание чл.
93, ал. 1,
т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 2000 лв. С решението на ответника е присъдено
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв. В частта на присъдените
разноски решението е изменено с определение № 309/25.02.2020г., като размерът
на присъденото юрисконсултско възнаграждение е намален на 120лв.
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
През месец юни 2019г.
служители на ОО „АА“ Варна приключили извършването на комплексна проверка на
„Финанс Консулт 64“ЕООД. В хода на проверката било установено, че на
20.12.2018г. г-н П. е извършил обществен превоз на товари с товарен автомобил
марка „Ивеко“, кат.№2 с рег.№В5615РВ, по маршрут гр.В – гр.С, съгласно пътен
лист № 237920/20.12.2018г. и информация от паметта на дигиталния тахограф на
автомобила. Към момента на извършване на превоза г-н П. не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност.
На
горните констатации бил съставен АУАН връчен на г-н П.. В срок постъпили
възражения срещу АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал оспореното
пред ВРС НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от
АНО и след анализ на относимата нормативна уредба, направил извод, че
нарушението е съставомерно и потвърдил НП.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на
нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния
закон.
С касационната жалба са релевирани твърдения
за неправилно приложение на материалния закон, като са посочени разпоредбите на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Тези доводи не са нови,
изложени са в подобен смисъл пред въззивния съд. Касационната инстанция от
доводите изложени пред въззивния съд констатира, че спорът пред въззивния съд е бил формиран за това съставомерно
ли е деянието по посочената от АНО правна норма и правилно ли е наложена
санкцията по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Съдът е посочил относимите към деянието
разпоредби направил е анализ и е дал правилен отговор на поставените въпроси,
които настоящата инстанция за процесуална икономия не преповтаря, а препраща
към тях по арг. от чл. 221, ал.2, изр.второ, предложение второ от АПК.
На изложените съображения касационната
инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в
касационната жалба и, че следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/07.02.2020г.
постановено от XХХVІІІ състав на ВРС по нахд № 249/2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.