О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 55
20.01.2020г., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД –БУРГАС, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова - Кочовска
Калина Пенева
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело № 6/2020 г. по описа на Апелативен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от юрисконсулт К. Н., против определение № 2142/07.11.2019 г.по в.гр.дело №1692/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против отказ на ЧСИ Т. К. да прекрати изпълнително дело № 108/2019 г.( понастоящем преобразувано в изпълнително дело №2654/2019 г. по описа на ЧСИ Н. Г.).
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъо-бразно. Моли се сезиращата жалба да бъде уважена по изложените в нея доводи, като на окръжния съд се дадат задължителни указания по прилагането на процесуалния закон.
Оспорват се констатациите на окръжния съд за липса на подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Страната сочи, че в сезиращата първата инстанция жалба е изложила доводи за местна некомпетентност на съдебния изпълнител. Счита за приложима хипотезата на чл.427, ал.1, т.5 ГПК, като изпълнителното производство се образува по седалището на длъжника, което е гр. Пловдив. Не намира предпоставки за прилагане на алтернативна местна компетентност, т.к.няма имущество на територията на област Бургас, а и взискателят не е насочил изпълнение срещу негово имущество. Не е въвел като изпълнителен способ осребряването на такова. Поддържа, че частният съдебен изпълнител е следвало да приложи разпоредбата на чл.129 ГПК при получаване на молбата за образуване на изпълнителното дело и като съобрази правилата, определящи местната компетентност, да я остави без движение. Образуваното изпълнително дело нарушавало тези правила. ЧСИ е следвало да прекрати производството пред себе си и да го препрати по компетентност на съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Пловдив. В посочения смисъл се цитира определение № 29763/21.12.2018 г. по гр.дело № 15539/2018 г. по описа на СГС.
Местната компетентност на съдебния изпълнител се сочи за предпоставка за редовност на молбата за образуване на изпълнителното дело, за която той следи служебно. Липсата на твърдения в молбата, обуславящи местна компетентност за образуване на изпълнителното дело пред съответния съдебен изпълнител е пропуск, водещ до нейната нередовност. Съгласно чл.426, ал.3 ГПК този пропуск можел да бъде преодолян по реда на чл.129 ГПК. Не се ангажират доказателства. Отговор на частната жалба е подаден от адв. В., пълномощник на М. Д. Д. Моли се тя да не бъде уважавана, тъй като е неоснователна. Твърди се, че при подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело длъжникът е притежавал имущество на територията на Бургаския окръжен съд, посочено пред предходната инстанция.
По изпълнителното дело не било пристъпено към опис, т.к. на длъжника е даден срок за доброволно изпълнение на задължението, с цел да не бъде натоварван с допълнителни разноски, в който смисъл е решение №8/22.04.2019 г. по гр.дело № 4311/2018 г. по описа на ІV г.о. на ВКС.
С молбата за образуване на изпълнително дело ЧСИ е бил овластен с правата по чл.18 ЗЧСИ, но съгласно чл.427, ал.3 ГПК, в случаите по ал.2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща. Безспорно е според страната обстоятелството, че длъжникът- доставчик на електрическа енергия има вземания от потребителите, находящи се в гр. Б.. Дири съдебно – деловодни разноски. Не ангажира доказателства.
Бургаският апелативен съд, като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, пред надлежна по правилата на функционалната подсъдност инстанция, т.е. е допустима и следва да бъде разгледана, а по същество е и основателна.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, длъжник по изпълнително дело №2654/2019 г. по описа на ЧСИ Н. Г. преобразувано от и.д. №108 за 2019г. на ЧСИ Т. К.), против отказ( от дата 27.06.19г.) на съдебния изпълнител(Т. К.) да прекрати пред себе си изпълнителното дело, поради липса на местна компетентност за извършване на съответните процесуални действия по удовлетворяването на взискателя, за което са изложени подробни съображения.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане. Изводът мотивирал с това,че отказът на съдебния изпълнител да уважи възражение за местна некомпетентност не е сред актовете, подлежащи на съдебно обжалване от длъжника, изброени в чл.435, ал.2 ГПК. Освен това изричната разпоредба на чл.433 ГПК не предвиждала като основание за прекратяване на изпълнение неприлагането на чл.427 ГПК за местната компетентност на СИ. Съдът съобразил и, че взискателят по изпълнителното дело не е посочил изпълнителен способ и това не дава възможност на съдебния изпълнител да извърши преценка за местна компетентност на делото преди започването на същинското принудително изпълнение.
Настоящата инстанция не споделя тези правни изводи.
Отказът на съдебния изпълнител да уважи повдигнатото възражение за неподсъдност е по същество отказ да прекрати с постановление изпълнителното производство пред себе си, поради местна некомпетентност. Този отказ подлежи на обжалване по реда на чл.435,ал.2, т.6 ГПК, макар основанието за прекратяване да не е сред изрично посочените в чл.433 от ГПК. В този смисъл е налице изобилна съдебна практика:Опре-деление №29763/21.12.18г. по в.гр.д. №15539/2018г. на СГС, Решение №96/28.01.19г. на ОС-Варна по в.гр.д. №68/2019г.,Решение №288/18.06.19г. на ОС-Русе по в.гр.д. №290/19г. , Решение №282/19.12.18г. на ОС-Ловеч по в.гр.д. №541/18г., Решение №7866/13.12.18г. на СГС по в.гр.д. №16693/ 17г.,Решение №429/15.11.19г. на ОС- Пазарджик по в.гр.д. №786/2019г., Решение №1170/17.10.19г. на ОС-Пловдив по в.гр.д. №2312 /19г., която Апелативен съд–Бургас също споделя.
Действително, в случай като настоящия, при повдигнато от длъжника възражение за местна некомпетентност на ЧСИ, не се цели прекратяване на изпълнителното производство изобщо, а само пред неправилно сезирания от взискателя изпълнителен орган, т.к. удовлетворяването на вземането следва да се осъществи с правомерни процесуални действия от местно компетентния според правилата на чл.427 от ГПК съдебен изпълнител. Обаче по причина, че преди да препрати делото на надлежния изпълнителен орган, ненадлежно сезираният съдия- изпълнител дължи да прекрати образуваното пред себе си производство, отказът му да издаде предвиденото в закона постановление е обжалваем от длъжника пред съответния окръжен съд, според чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Тъй като „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е упражнил свое съществуващо право на жалба, тя не може да се приеме за недопустима. Затова постановеното в случая определение, прекратяващо производството по разглеждането й пред Окръжен съд Бургас е неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата върната на първата инстанция за произнасяне по същество, съобразно въведените в нея оплаквания.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2142/07.11.2019 г. по в.гр.дело № 1692/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: