№ 789
гр. Пазарджик, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201728 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1728/2021 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „С.С.“ № **, против Наказателно постановление № 21-1006-
001734/15.07.2021 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя СТ. Ж. Ж. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
(един) месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл.
103 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят твърди, че ежедневно управлява процесния автомобил, но не
е спрял на подадения му сигнал със стоп палка, тъй като не го видял.
Алтернативно, излага оплаквания за неправилно неприлагане от страна на
административнонаказващия орган на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят СТ. Ж. Ж., редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“,
редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 09.06.2021 г., около 17:30 часа, в Община Пазарджик, на път първи
клас № 8, км. 193+260 м., в посока към гр. Пазарджик, жалбоподателят СТ.
Ж. Ж. управлявал лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *****, собственост на
Р.Н. Ж.а, ЕГН **********, като при подаден сигнал за спиране със стоп-
палка по образец от служител на БГ – ТОЛ – Б.Д.А., заемащ длъжността
„инспектор“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ – П. към Агенция „Пътна
инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, не отбил вдясно и не спрял
моторното превозно средство на посоченото място, или в най-дясната част на
платното за движение, като с това не изпълнил указанията на контролния
орган.
За констатираното нарушение по чл. 103 от ЗДвП свид. Т. В. Г. съставил
срещу жалбоподателя СТ. Ж. Ж. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 385944/06.07.2021 г. Актът бил надлежно
предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражение, че не е видял да
го спират служители на БГ - ТОЛ. На жалбоподателя бил връчен срещу
подпис и препис от АУАН. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не
депозирал други възражения срещу АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка и показанията на свид. Т.Г., който в съдебно заседание потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира
посочените доказателствени източници, включително показанията на свид.
Т.Г., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви
помежду си.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Ц.Г.П. – Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пазарджик,
а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. Т. В. Г., заемащ
длъжността „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Пазарджик. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното наказателно
постановление, следва от представената по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинено и срещу какви факти да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
3
Според чл. 167а, ал.1 от ЗДвП (ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.) Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху
заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез
електронната система за събиране на пътни такси, а съгласно чл. 167а, ал. 2, т.
1 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“
длъжностни лица имат право да спират движещи се моторни превозни
средства чрез сигнал със стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг,
да проверяват документите за самоличност на водача, както и всички
документи, свързани с управляваното превозно средство.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е управлявал горепосоченото
МПС на 09.06.2021 г. в Община Пазарджик, на път първи клас № 8, км.
193+260 м., в посока към гр. Пазарджик.
От анализа на приетите по делото писмени доказателства – докладна
записка с вх. № 312000-10723/18.06.2021 г. на Началник Сектор „Контрол и
правоприлагане“ - П., Национално ТОЛ управление и показанията на
актосъставителя Т.Г., се установява, че посочените в АУАН като свидетели
на нарушението лица – Б.Д.А. и СТ. Ж. Ж., са служители на „Национално
ТОЛ управление“, респ. че лицето Б.Д.А., подало сигнал със стоп-палка на
жалбоподателя, заема длъжността „инспектор“ в сектор „Контрол и
правоприлагане“ – П. към Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално
ТОЛ управление и има качеството на определено от Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностно лице с
контролни функции по смисъла на чл. 167а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
съответно че има качеството на контролен орган на „Национално ТОЛ
управление“. Следователно подаденият със стоп-палка сигнал от Б.Д.А.
представлява обективирано с конклудентни действия разпореждане на орган
за контрол, вменяващо задължение за водача на МПС да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълни неговите указания.
От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява,
че на процесната дата и място, при ясно и разбираемо подаден сигнал от
оправомощения служител Б.Д.А. при „Национално ТОЛ управление“ със
стоп-палка по образец да спре, жалбоподателят С.Ж. не е изпълнил
4
задължението си, произтичащо от чл. 103 от ЗДвП.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя във въззивната
жалба за липса на субективния елемент на нарушението, тъй като не бил
видял да е подаван знак със стоп-палка от служител на „Национално ТОЛ
управление“. От една страна, обстоятелството, че жалбоподателят не е видял
подаването на знак със стоп-палка не означава, че такъв не е бил подаден. От
друга - съдът счита, че твърдението на жалбоподателя, че не е видял да е
подаван знак със стоп-палка от служител на „Национално ТОЛ управление не
е достоверно отражение на действителността, а е негова защитна версия.
Предвид изложеното и с оглед презумптивната доказателствена сила на
АУАН, която в случая не беше оборена, съдът намира, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран.
На следващо място, правилно описаното нарушение е съотнесено към
санкционната разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която предвижда
налагане на наказания глоба от 50 лв. до 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец до 6 месеца на водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Неспирането на жалбоподателя при подадения сигнал със стоп-палка от
оправомощен служител на „Национално ТОЛ управление“ следва да бъде
квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от
орган за контрол на движението, поради което наведеното от жалбоподателя
във въззивната жалба възражение в обратна насока се явява неоснователно.
Наложените на жалбоподателя наказания ,,глоба‘‘ и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ са правилно определени в предвидения от законодателя
минимален размер в чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП и няма възможност да бъдат
коригирани от съда в насока тяхното намаляване. Размерът на наложените
наказания съответства на тежестта на извършеното от жалбоподателя
нарушение.
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Настоящият състав
споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при
липса на изрична законова дефиниция на понятието „маловажен случай“ в
5
ЗАНН, то на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т. 9 от който маловажен случай е налице когато с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела
правилото, че за да се приеме, че случаят е маловажен следва да се
констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай
не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-
ниска обществена опасност от обичайните такива. То е типично за деянията
от този вид. В този смисъл не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай
същата не е направила искане за присъждане на разноски и не е
ангажирала доказателства за реалното извършване на такива, поради което
не следва да бъдат присъждани разноски в нейна ползва.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-
001734/15.07.2021 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя СТ. Ж. Ж., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ул. „С.С.“ № **, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 (един) месец, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
6
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7