№ 1098
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501830 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. А. И., чрез
адв.Зв.С. /ВАК/ против Решение № 114 от 21.06.2023 година, постановено по
гр.дело № 245/2023 година на ДРС, с което са били отхвърлени претенциите
на въззивника, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл. 225,ал.1
от КТ, против Община Суворово, гр. Суворово, пл. „Независимост„ №1,
БУЛСТАТ *********, за признаване на уволнението му, обективирано в
Заповед №1/09.01.2023г.. на Кмета на Суворово, с която е прекратено
трудовото му правоотношение на основание чл.44, ал.1 т.3 ЗМСМА вр.
чл.46а, ал.3 ЗМСМА, за незаконно и отмяна на Заповедта, за възстановяване
на работа на заеманата преди уволнението длъжност „Кметски наместник“ в
с. Дръндар, Община Суворово и за осъждане на ответника да заплати сумата
от 6143.85 лева - обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното
уволнение за период от 10.01.2023 година до 09.07.2023 година, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.03.2023г. до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която въззивника И. А. И.,
ЕГН **********, с. Дръндар, общ. Суворово, е бил осъден да заплати в полза
на Община Суворово, гр. Суворово, пл. „Независимост„ №1, БУЛСТАТ
*********, сумата от 800 лева /осемстотин/ разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се излага, че решението се явява неправилно и
постановено в противоречие с материалния закон.Твърди се, че съдът е
изследвал и обсъдил погрешно представените по делото доказателства и че
1
реално заповедта се явява незаконосъобразна.Сочи се, че е налице
саморазправа с ищеца и това обстоятелство е недопустимо.Искането е –
въззивния съд да отмени решението и да уважи исковите претенции.
В срока за отговор е постъпил такъв от адв.А. /ШАК/, като процесуален
представител на Община Суворово, с които се настоява, че атакуваното
решение е правилно.Настояването е то да бъде потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания, и двете
претендират разноски.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.С. /ВАК/, която оспорва решението и моли
съдът да го отмени.
Въззиваемата страна, е редовно призована, не се представлява, но е
постъпило писмено становище на адв.А., според което жалбата се явява
неоснователна.; претендират се и разноски.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ДРС съдебното производство е било образувано по искове с
правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл. 225, ал.1 от КТ, на И. А.
И., ЕГН ********** против Община Суворово, гр. Суворово, за признаване
на уволнението му, обективирано в Заповед №1/09.01.2023г. на Кмета на
Суворово, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл.44, ал.1 т.3 ЗМСМА вр. чл.46а, ал.3 ЗМСМА и за незаконно и отмяна на
Заповедта; за възстановяване на служителя на работа на заеманата преди
уволнението длъжност „Кметски наместник“ в с. Дръндар, Община Суворово
и за осъждане на ответника да заплати сумата от 6143.85 лева - обезщетение
за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за период от
10.01.2023г. до 09.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 13.03.2023г. до окончателното й изплащане.
В молбата си пред съда ищцовата страна е изложила, че съгласно
Трудов договор № 33 от 15.11.2019 година е заемал длъжността „Кметски
наместник“ в с.Дръндар, Община Суворово за определен мандат 2019 година
до 2023 година, като със Заповед №1/09.01.2023г. на Кмета на Община
Суворово на осн. чл. 44, ал.1, т.3 ЗМСМА било прекратено трудовото му
правоотношение по причина предсрочно освобождаване без предизвестие от
Кмета на Общината, считано от 10.01.2023г. Твърди, че заповедта му била
връчена на 10.01.2023г. в 8.38 часа при условията на отказ, удостоверен с
подписа на двама души свидетели.Според ищеца тази заповед се явява
незаконосъобразно издадена, тъй като е била връчена по време, като е ползвал
отпуск по болест от 10.01.2023.г до 11.02.2023г., за което е бил уведомил
своевременно работодателя си. Твърди, че от месец Октомври 2022г. е бил
възпрепятстван достъпа му до кабинета му, 1 като е бил сменен патрона по
време, когато ищеца е бил в болнични. Излага още, че Кмета на общината
Йорданов нееднократно през изминалите месеци преди Януари 2023г. му е
заявявал, че ще му намери цаката, като ищеца видял, че в официалната
2
интернет страница на Община Суворово през Октомври – Ноември 2022г.
като кметски наместник на с. Дръндар била вписана А.Д.И., която
изпълнявала длъжност “Хигиенист“.
От фактическа страна пред ДРС е било установено, че с Трудов Договор
№33 от 15.11.2019 година И. е бил назначен на длъжността „Кметски
наместник“ на с. Дръндар, общ. Суворово, обл. Варна , на основание чл. 68,
ал. 1, т. 5 от КТ във вр. с чл. 46а, ал. 1 от ЗМСМА.
Също не е спорно, че със Заповед №1 от 09.01.2023 година на Кмета на
Община Суворово трудовото правоотношение на ищеца е прекратено считано
от 10.01.2023 година, на основание чл.44, ал.1 , т.3 ЗМСМА вр. чл.46а
ЗМСМА.
Налични са различни медицински документи - Решение на Първи
състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ “Св. Анна“ Варна от
11.11.2021г., видно от което на ищеца е определена 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от една година; също така Решение на ТЕЛК 2
състав при МБАЛ “Св. Анна“ Варна АД от 22.12.2022г., видно от което на
ищеца е определена 66 трайно намалена работоспособност за срок от 3
години; Епикриза, издадена от УМБАЛ “ Св. Марина “ ЕАД Варна, Първа
катедра по вътрешни болести, съгласно която ищецът е постъпил в лечебното
заведение на 10.01.2023г. и е изписан на 12.01.2023г. с окончателна диагноза
исхемична болест на сърцето -нестабилна ангина пекторис, коронарна
атеросклероза – трисъдова болест и др.; Болничен лист за временна
неработоспособност от Специализирана ЛКК-5077, дейност интезивна
кардиология при УМБАЛ “ Св. Марина “ ЕАД Варна, издаден на 12.01.2023г.,
с който на ищеца е определен режим на лечение болничен, домашно –
амбулаторен, и отпуск от 33 календарни дни / от 10.01.2023г. до 11.02.2023г.;
Епикриза, издадена от УМБАЛ “Св. Марина“ ЕАД Варна, Катедра по
сърдечно – съдова хирургия и ангиология, съгласно която ищецът е постъпил
в лечебното заведение на 07.02.2023г. и е изписан на 10.02.2023г. с
окончателна диагноза емболия и тромбоза на артерии на долни крайници.
Представен е болничен лист за временна неработоспособност от
Специализирана ЛКК-5350, Клиника по съдова хирургия при УМБАЛ “ Св.
Марина “ ЕАД Варна, издаден на 10.02.2023г., с който на ищеца е определен
режим на лечение болничен, домашно – амбулаторен, и отпуск от 34
календарни дни / от 07.02.2023г. до 12.03.2023г. / и други.Кметската
администрация представя заверени копия от лично трудово досие на ищеца
по делото
Пред ДРС е била изготвена и неоспорена съдебно счетоводна
експертиза, според която брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец преди датата на уволнението е в размер на
999 лева за м. Февруари 2022г., размерът на дължимото обезщетение за
периода от 10.01.2023г. до 09.07.2023г. възлиза на 6143.85 лева, каквото
искане за присъждане е обективирано, след изменение на претенцията по реда
на чл.214 ГПК.
ДРС е достигнал до извода, че претенциите са неоснователни и ги е
3
отхвърлил.
Виждането на настоящия съд е следното:
Правилно, според въззивния съд, решаващата съдебна инстанция е
съобразила константната практика на съдилищата, изразена също в отговора
против исковата молба.Според Решение № 293 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 272/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Кметът на
общината може да освободи от длъжност кметския наместник предсрочно без
предизвестие - чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА, като както назначаването, така и
освобождаването от длъжност е изцяло в компетентността на Кмета на
община и той няма задължение да посочва причините за това, но следва да
съобрази последиците от прекратяването - изплащане на обезщетения и
др.това е така, защото правоотношението между Кметът и Кметският
наместник, което възниква по силата на чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, е от
трудово правно естество и спрямо него намират приложение общите правила,
включително и процесуалният ред на КТ. След промяната на Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА - ДВ, бр.
69/25.08.2006 г./ то вече не е изборно, а с това отпадна и ограничението по чл.
360, ал. 2, т. 1 КТ за разглеждането му от съдилищата. Назначението е в
рамките на утвърдената численост и структура на общинската
администрация, т. е. в рамките на щата на съответната община.Следва да се
има предвид още, че както възникването, така и основанията за
прекратяването на трудовото правоотношение на кметските наместници са
уредени в специален закон и са подчинени на неговите цели - кметският
наместик е орган на изпълнителната власт в населеното място, който се
назначава от кмета на общината за срока на мандата. Той изпълнява
функциите си до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината, тъй
като дейността му е свързана с реализирането на определена предизборна
програма. Следователно по силата на закона правоотношението възниква като
срочно по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и кметският наместник отнапред
знае тази негова особеност. Специалният закон урежда и една универсална
възможност за прекратяване на трудовия договор - предсрочно без
предизвестие от кмета на общината - чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. Това уволнение е
дискреционно субективно потестативно право на органа по назначаването и
се изразява във възможността за едностранно прекратяване на
правоотношението от Работодателя по целесъобразност.Т.е. съдебният
контрол за законност на уволнението в този случай е допустим /за разлика от
пълното му изключване в чл. 360, ал. 2 КТ/, но се разпростира в две насоки -
относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта,
както и относно приложението на специалното основание спрямо лице, което
заема длъжност по чл. 46а ЗМСМА. Уволнението по чл. 46а ЗМСМА не се
съвместява с някое друго основание в КТ и не се нуждае от мотивиране.
Закрилата по чл. 333 КТ също няма отношение към него, тъй като не попада в
списъка на случаите по ал. 1 от текста.
4
Принципно прекратяването на трудовото правоотношение е субективно
потестативно право на всяка от страните по трудовото правоотношение, което
се упражнява с писмено волеизявление, притежаващо минимално съдържание
- следва да съдържа данни за страните, заеманата длъжност, както и
основанието с характеризиращите го по закон признаци и момента на
прекратяването.Едностранното писмено волеизявление за прекратяване на
трудовото правоотношение се нуждае от приемане от другата страна, като
моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е регламентиран в
нормата на чл. 335, ал.2 от Кодекса на труда, като е поставен в зависимост от
това дали прекратяването е със или без предизвестие.Когато прекратяването е
без предизвестие, последиците от прекратяването настъпват след
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.В
случая се установява, че е надлежно отправено от въззиваемата страна
писмено волеизявление, съдържащо минимално необходимите реквизити, за
прекратяване на трудовото правоотношение - материализирано в процесната
уволнителна заповед, и същото е надлежно връчено на въззивника при
спазване на нормата на чл. 44 от Гражданския процесуален кодекс, като
отказът му да получи уволнителната заповед е удостоверен с подписите на
двама свидетели, които са надлежно индивидуализирани. Връчването
надлежно на уволнителната заповед при отказ за получаването й на
посочената в нея дата – 10 .01.2023 година е неоспорен от самия ищец.Ето
защо и, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на процесното
основание - чл. 46 а ал.3 от ЗМСМА е без предизвестие, от деня, следващ
връчването на уволнителната заповед са настъпили конститутивните
последици от упражняването на потестативното право на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение.Обстоятелството, че след
връчване на заповедта въззивника е постъпил в болнично заведение, е
ирелевантен за спора и не е свързан с правото му на защита.
Въззивният съд счита, че решението е постановено при правилна
преценка на доказателствата и съответните правни изводи. Основният въпрос,
който е стоял за разрешаване от съда е нужно ли е да се излагат мотиви за
прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 44,
ал.1, т.3 от ЗМСМА, на който съдът е отговорил кратко и ясно - не подлежи
на мотивиране уволнението по чл. 46а, ал.3 ЗМСМА. Съдебната практика е
непротиворечива по този въпрос. Безспорно е, че правоотношението между
кметът и кметският наместник, което възниква по силата на чл. 44, ал.1, т.3
ЗМСМА е от трудовоправно естество и спрямо него намират приложение
общите правила, включително и процесуалният ред на КТ. Възникването,
както и основанията за прекратяването на трудовото правоотношение на
кметските наместници са уредени в специален закон и са подчинени на
неговите цели - кметският наместник е орган на изпълнителната власт в
населеното място, който се назначава от кмета на общината за срока на
мандата. Той изпълнява функциите си до освобождаването му от
новоизбрания кмет на общината, тъй като дейността му е свързана с
5
реализирането на определена предизборна програма. Следователно по силата
на закона правоотношението възниква като срочно по смисъла на чл. 68, ал.1,
т.5 КТ и кметският наместник отнапред знае тази негова особеност.
Специалният закон урежда и една универсална възможност за прекратяване
на трудовия договор - предсрочно без предизвестие от кмета на общината –
чл. 46а, ал.3 ЗМСМА., т. е налице е едностранно прекратяване на
правоотношението от работодателя по целесъобразност. Независимо от това,
дали кметските наместници полагат труд по срочно или безсрочно трудово
правоотношение, тъй като по правило те работят за Кмета на общината, чийто
мандат е установен, на този орган е дадено правото по време на мандата му да
освобождава кметските наместници предсрочно без предизвестие, на
основание чл. 46а, ал. 3, изр. 2 ЗМСМА. Това е вложеният в цитираната
разпоредба смисъл - Кметът на общината да може по всяко време на своя
мандат да прекрати без предизвестие трудовия договор със съответния
кметски наместник. Касае се за освобождаване на специално основание,
което, както правилно е приел и районният съд, не изисква обосноваване на
конкретни факти за решението на кмета на общината да прекрати
съществуващото ТПО с кметския наместник. В основата на това решение би
могла да стои, както отрицателната оценка за работата на кметския
наместник, така и други несвързани с неговите делови и професионални
качества обстоятелства, които налагат освобождаването на лицето.
Съдът се отнася резервирано към наведеното още с исковата молба
позоваване на чл.8 от КТ или т.нар.“ Злоупотреба с право“ от страна на
работодателя.Злоупотреба с права от страна на Работодателя в хипотезата на
чл.8 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е
чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел:
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Според доводите, изложени в исковата молба, Работодателя е нарушил
изискването за добросъвестност, което се презюмира по смисъла на чл.8 ал.2
от КТ, основно защото единствената му цел е била да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата.Доказателства обаче в тази насока, както пред
решаващия съд, така и пред въззивния съд не са посочени.Представените по
делото факти / ако въобще има такива/ не обуславят злоупотреба с право от
страна на Работодателя.Следователно той /Работодателя/ не може да бъде
критикуван в тази насока.Редно е да се отбележи, че основанието за
прекратяване на правоотношението, не е сред посочените в чл.328 от КТ, а се
явява специално – по чл.46 а ал.3 ЗМСМА.Т.е.преценката на Работодателя в
този случай не подлежи на съдебен контрол, следователно не съставлява
недобросъвестно поведение прекратяването на ТД, след като закона го
допуска.
За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗД е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
6
приложимата правна норма, както от обективна, така и от субективна страна.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗД.Не е достатъчно да се
установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо
да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой
от признаците, очертани в чл.4 от ЗД., като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак
по цитирания чл. 4 от закона.В тази връзка поставения въпрос -
законосъобразна ли е издадената заповед от Работодателя при нарушаване на
чл.8 от КТ и води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на
служителя, е некоректно поставен, а и е неотносим по спора, тъй като в
случая Работодателят е издал процесната заповед в съответствие с
изискванията на чл.46 а ал.3 от ЗМСМА, т.е. съобразно делегираните му от
закона права.
Отделно от горното, съдът не споделя виждането, че са нарушени
трудовите права на въззивника, визирайки факта, че е бил уволнен по време
на „болничен престой“.Както сам сочи в ИМ си молба ищеца е бил в
болничен до 09.01.2023 година , а е заявил и молба за отпуск, считано от
10.01.2023 година.Уволнителната заповед е била връчена на работното му
място на 10.01.2023 година в 08.38 часа.Едва след това – обстоятелство също
видно от делото, въззивника е потърсил нова медицинска помощ.При тези
факти е трудно да се приеме, че са нарушени правата му и то по начин,
рефлектиращ върху правото му на защита.
Предвид изхода на спора, в полза на Община Суворово, следва да бъде
заплатена сумата от 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, съобразно
представения Списък – вж.л.14.
С оглед изложеното, по – горе, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114 от 21.06.2023 година, постановено
по гр.дело № 245/2023 година на ДРС, втори състав.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ********** да заплати в полза на Община
Суворово, град Суворово, БУЛСТАТ ********* сумата от 780 /седемстотин и
осемдесет/ лева, представляваща сторените в производството пред ВОС,
съдебно- деловодни разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 09
7
октомври 2023 година пред състав на Върховен Касационен Съд на
Република България, на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8