№ 183
гр. Пазарджик, 01.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Д. Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Г. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245200600165 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Подсъдимият И. Д. Е., редовно уведомен, се явява лично и с адв. Е. П.,
редовно упълномощена.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор К..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. П.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Прокурорът: – Поддържам протеста и допълнението към него. Няма да
1
соча нови доказателства.
Адв. П.: – Оспорвам протеста. Няма да соча нови доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста по
съображенията, изложени в него. Освен това искам да поставя на Вашето
внимание няколко въпроса:
Внимателно четох мотивите на първоинстанционния съд и на практика
стигнах до извода, че липсват мотиви. Единствено на стр. 4 се появява
разсъждение на първоинстанционния съд, според което детето Д. Е. през
инкриминирания период оставал и пожелал да бъде при баща си, тъй като там
се чувствал добре. Няма нищо по-нормално и разумно от това едно дете да се
чувства добре при родителите си. Факт е, обаче, че издръжката на детето се
дължи първо за нормалното му физическо, нравствено и образователно
развитие. Тя не е дадена в срок. Едва в последното съдебно заседание в
първата инстанция подсъдимият е заплатил дължимата издръжка поради
страха си от наказателна отговорност. На следващо място периодът на
неплащане на издръжката е твърде дълъг – 16 месеца. Няма нито ред мотиви
от първоинстанционния съд защо приема, че при този дълъг период на
неплащане, което е обективен признак от състава на престъплението, е
налице чл. 9 от НК.
На следващо място размерът на неплатената издръжка – 3200 лв.,
значително надвишава минималната работна заплата за страната към
инкриминирания период.
Считам, че за да може да бъде постигната както личната, така и
генералната превенция на закона, подсъдимият следва да бъде признат за
виновен и съдът да не му наложи наказание предвид разпоредбата на ал. 3 на
чл. 183. Обратното означава, че всеки може да не плаща издръжка до
момента, в който му заведат дело и видите ли, притиснат от този факт на
делото, да плати в края на последното съдебно заседание в първа инстанция.
2
България е ратифицирала редица международни актове и всички те касаят
правосъдието с деца. Следва да се отбележи, че както гражданският, така и
наказателният процес се води в най-добрия интерес на детето, а той изисква
регулярно заплащане на издръжката. Това, че се отглежда споделено от
двамата родители не изключва отговорността на бащата да заплати
съответната издръжка. Водим от горното, моля за Вашия съдебен акт
съобразно протеста на прокуратурата.
Адв. П.: – Уважаеми окръжни съдии, нито в протеста, нито по същество
пред настоящата инстанция се уточняват факти, просто сляпо се държи на
формалното прилагане на закона, без се уточняват факти и обстоятелства от
значение за делото, а именно за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК, което е
направил районният съд. Никъде не се споменава, че 2021 г. майката е
напуснала жилището – имала е право да живее там до октомври 2021 г. и
нейният син е останал при баща си. При него живее, при него се храни, той го
издържа. Няма споделени родителски права. След като ще се държим за
протоколната спогодба по делото за развод и за родителски права, ще се
държим и за това, че няма споделени в конкретния казус родителски права.
Майката е следвало да упражнява родителските права. Де факто изтъква се в
протеста, че детето е имало неизвинени отсъствия. Кой основно трябва да
упражнява родителските права? Майката. Тя е оставила детето при бащата,
детето е пожелало да остане там. От доказателствата по делото се установява
кой е купувал дрехи и това не са инцидентни плащания, инцидентно даване
на пари – установява се кой е осигурявал парите за транспорт, за да идва на
училище, джобни. Отделно към тази издръжка по принцип се добавят и
разходи – режийни разходи за детето при родителя, при който живее, в които
се включват отопление, осветление, вода. Детето е ходило инцидентно при
майка си, а защо е стояло гладно самата майка уточнява: „Да, и баща му е
купувал дрехи. Лично Д. ми е казвал, че баща му купува дрехи. Д. ми е
казвал, че си купува от баничарницата банички когато е на село. Питала съм
го много пъти яде ли вкъщи. Той казва, че не яде.“ и забележете защо не яде:
„Той е капризен и не яде много готвени храни.“ В дома на моя подзащитен се
осигурява готвена храна. Той живее с жена на съпружески начала, която
ежедневно готви. „Причината да не яде е, че не обича много готвени храни и
се храни повече навън. Не му е отказвал да му даде пари баща му, но той така
3
се храни.“ Въпросът кой го е приучил така да се храни – това е задължение на
майката, защото тя се е грижела за домакинството, за детето и за това какви
навици ще му бъдат създадени на хранене, на хигиена и т. н. Това се пропуска
от прокуратурата, че основно грижите за детето се полагат от бащата – то
живее при него. Не стига, че майката не полага тези грижи, които следва
съгласно съдебния акт, но и трябвало и да й дава по 200 лв. на месец? За
какво? За да ги дава на детето или да поема някаква друга издръжка? Каква
друга издръжка да поема? Освен това тя е получавала и детски и когато е
давала пари, това са били детските на детето, които тя е получавала.
Прави ми впечатление, че в протеста едва ли не се възлага като някаква
негативна характеристична данна, че той е платил в последното съдебно
заседание. Моят подзащитен реши, че не желае повече да бъде съден и не да
търсим толкова обективната истина, а не желае повече да бъде съден и затова
плати парите на майката, а тя дали ги е вложила в издръжка на детето?
Съмнявам се. Детето вече е пълнолетно.
Смятам, че районният съд правилно прецени, че се касае за маловажен
случай по чл. 9, ал. 2 от НК.
Каква е обществената опасност на деянието в конкретния случай и
каква е обществената опасност на дееца? Никаква – малозначителност на
деянието.
Ето защо моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт.
Прокурорът /реплика/: – Под „споделени родителски права“ разбирам
житейския смисъл на понятието, а не такива определени със съдебен акт.
Очевидно е, че в настоящия процес такива няма.
Адв. П. /дуплика/: – Ако ще се придържаме към житейския смисъл, как
моят подзащитен да заплаща издръжка на човек, който не издържа детето си?
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Е.: Поддържам казаното
от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Е.: Моля да се потвърди
първоинстанционната присъда.
4
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5