Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. К., 07.01.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 681 по описа на Карловски районен съд за 2020 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № *
от 21.08.2020г. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на А. А. А. с ЕГН **********
***, на осн. чл.471а, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /в сила към момента на извършване на деянието/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на
чл.163 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Наказателното постановление се атакува
като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и се
представлява от процесуален представител – адв. О.П.,
който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Ц.Б., която моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Оспорва размера на разноските на жалбоподателя и претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното
физическо лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
По постъпил сигнал в ОДБХ П. била
организирана проверка на обект, находящ се на
територията на „В.М.З. гр. С.в който били отглеждани кучета и котки. Проверката
била извършена в рамките на 3 дни – 28.05.2020г., 29.05.2020г. и 02.06.2020г., като
в нея участвали служители на ОДБХ П., включително и св. И.Г.А. и св.А.Х.И. и на
РУП К. – св. К.Г.М.. При тези проверки било установено, че
действително на територията на „В.М.З. гр. С.има обект - бившия
кучкарник на дружеството, в който има кучета и котки, като те били отглеждани
от Ф.Ш.“ с представител А. А. А. с ЕГН **********
***. Свидетелите И.А., А.И. и К.М., подпомагани от А.А. преброили и проверили животните намиращи се в обекта,
като било установено, че са 152 кучета и 30 котки. За
установено при проверката били съставени констативни протоколи. В близост до
обекта в който се отглеждали животните проверяващите установили и МПС – лек
автомобил с рег. № *, за който жалбоподателката
заявила, че е нейна собственост. Представителите на ОДБХ преценили, че именно с
това МПС се превозват животните до мястото на което се полагали грижи за тях. Била
извършена справка в БАБХ от която се установило, че за този автомобил не е
издаван лиценз за транспортиране /превоз/ на животни. Било прието, че е нарушен
чл.163 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. За това на жалбоподателя бил съставен АУАН №** от **
г.. в който било вписано, че се извършва превоз на животни с нерегламентиран
транспорт, а именно с лек автомобил с
рег. № **, като по данни на БАБХ, този автомобил не разполага с лиценз за
превоз.
Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.163 от ЗВМД. Актът бил съставен в присъствието
на жалбоподателя, който вписал становище в него. В законовия срок постъпило
възражение от А. А. А. срещу съставения АУАН.
Въпреки това, въз основа на съставения
АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при
идентично описани с акта обстоятелства по нарушението, на А. А. А. с ЕГН **********
***, на осн. чл.471а, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /в сила към момента на извършване на деянието/ е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на
чл.163 от ЗВМД.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства - Наказателно постановление № 247/27.08.2020г. на Директора на
ОДБХ - П., ведно с оригинал на известие за доставяне, Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 0002227/05.06.2020г., Възражение от А.А. с вх. № 2259/10.06.2020г. срещу АУАН №
0002227/05.06.2020г., Заповед № РД
**. на Изпълнителния Директор на Българската агенция по безопасност на храните,
Констативен протокол от 28.05.2020г. от извършена проверка - копие; Протокол от
29.05.2020г. от извършена проверка - копие; Констативен протокол от
02.06.2020г. от извършена проверка - копие; Сигнал с вх. №7620/12.05.2020г. в
ЦУ на БАБХ и МЗХГ - копие; Уведомително писмо от Директора на ОДБХ - П. до
Директора на РИОСВ - П., писмо от Директора на В.М.З.до ОДБХ /л.35/, писмо
от ОДБХ до Директора на В.М.З./л.36/, длъжности характеристики, Заповед № ОСПД-.
и свидетелските показания на свидетелите И.А., А.И. и
К.М..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
При извършената служебна проверка
настоящата инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правили при
съставяне на акта и при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на
последното.
Не са спазени императивните изисквания
на нормата на чл.42, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които
в АУАН и в НП следва да се посочи датата и мястото на извършване на
нарушението. И в двата акта на администрацията въобще липсва дата и място на
извършване на нарушението. Посочени са единствено датите на извършената
проверка от служители на ОДБХ гр. П., но не и датата, на която се твърди, че
животните са транспортирани от А. А. А. с ЕГН ********** *** с МПС – лек
автомобил с рег. № **, като това очевидно не е станало нито на 28.05.2020г.,
нито
на 29.05.2020г. нито на 02.06.2020г. В тежест на актосъставителя
и на наказващия орган е било да установят датата на извършване на нарушението и
да посочат същата в издадените от тях административни актове. В нарушение на
посочените по-горе разпоредби на ЗАНН същите не са я отразили в съставения АУАН
и в издаденото НП. Спазването на изискването за посочване на датата на
извършване на нарушението в конкретния случай изисква отбелязване в АУАН и в
НП, кога жалбоподателят е осъществил състава на възведеното спрямо него
административно нарушение. Не посочване на датата на извършване на нарушението
води до незаконосъобразност на съставения акт и на издаденото въз основа на
него НП поради неспазване на изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН, съотв. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отбелязване на датата на
извършване на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП,
от една страна, с оглед преценката дали са спазени преклузивните
срокове предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН за реализиране на административно
наказателната отговорност, а от друга страна, допуснатото нарушение на
процесуалните правила води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и
поставя същия в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява
нарушение, без да се указва кога същото е сторено.
На следващо място в АУАН и НП не е
описано къде е извършено нарушението. Производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН административно-наказателно производство
се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение, а съгласно чл.52, ал.1 от същия закон наказващия орган е длъжен да
се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че
наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на
извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение -
с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се
защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като
абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно
връчен на нарушителя. В конкретния случай в АУАН не е описано къде е извършено
нарушението. Това нарушение е допуснато и в НП и е нямало никаква възможност да
бъде преодоляно от АНО. Това нарушение на процесуалните правила е от
категорията на съществените и е свързано с правото на защита на жалбоподателя.
Така, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, респективно за
акта и за наказателното постановление, същите следва да съдържат дата и място
на извършване на нарушението. В акта и в НП не се сочи изрично изброения
задължителен реквизит по смисъла на ЗАНН /място на извършване на нарушението/.
Посочено е единствено, че при извършена физическа проверка на 28.05.2020г.,
29.05.2020г. и 02.06.2020г., и по данни на собственика на МПС – А.А. се извършва превоз на животни с нерегламентиран
транспорт.
Непосочването на мястото на извършване
на административното нарушение води до незаконосъобразност на съставения акт и
на издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради неспазване
на законовите формалности по смисъла на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на
правото на защита на нарушителя и поставя същия в невъзможност да организира
защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва къде същото е
извършено.
Посочените нарушения на процесуалните
правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване
правото на защита на наказаното лице и също са основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
На следващо място за да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно-наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в
тежест на административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и, че
то е извършено виновно от лицето посочено като нарушител. Разбира се, при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се
касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се
изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца
към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се
посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато
обаче са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение. Именно административно-наказващия
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и, че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
При така установеното от фактическа
страна, съдът възприема като напълно основателни възраженията на пълномощника
на жалбоподателя относно недоказаност на нарушението. Твърди се в АУАН и
наказателното постановление, че А.А.
извършва превоз на животни с нерегламентиран транспорт- с лек
автомобил с рег. № **, за което няма лиценз за превоз.
В конкретния случай от доказателствата
по делото изобщо не се установява А. да е извършвала каквито и
да било действия по транспортиране /превоз/ на животни, като изобщо не е
установено същата да е управлявала посоченото МПС. Напротив, от показанията
свидетелите разпитани по делото, включително и тези на актосъставителят
и свидетелите по акта се установява, че към момента на проверката жалбоподателката се е намирала при животните в обекта, като
нито един от проверяващите не е установил А. да е превозвала животни с
нерегистриран транспорт. Нещо повече, разпитаните свидетели - актосъставителя А. и св.И. посочват, че АУАН бил съставен на
жалбоподателя по повод на тяхно предположение, че щом А. се грижи за животните
и автомобила й е в близост до обекта и в
него има косми, то значи, че тя извършва действия по транспортиране /превоз/ на
животни с
лек автомобил с рег. № **, за което няма лиценз за превоз.
Следва да се има предвид, че наказателно
постановление би следвало да се издаде само при наличие на безспорна
установеност на нарушението, извършителя и неговата вина /по аргумент на разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН/, като е
недопустимо административно-наказателна отговорност да се ангажира на базата на
предположения, съмнения и догадки.
Поради изложеното съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено и като неправилно.
С оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото е приложено пълномощно според което А.А. е
заплатил на процесуалния си представител – адв. О.П.
сумата от 300 лв. Срещу тази сума възразява юрисконсулт Б., като твърди, че е
прекомерна. Възражението е неоснователно, тъй като съгласно чл.18, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и чл.18, ал.4 от същата
Наредба, възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от настоящата категория е 300
лв., поради което именно тази сума следва да бъде присъдена на А..
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
1.ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **
от **. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на А. А. А. с ЕГН ********** ***,
на осн. чл.471а, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /в сила към момента на извършване на деянието/
е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение
на чл.163 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
2. ОСЪЖДА О.д.п.б.н.х. *** да заплати на
А. А. А. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи
направени по делото разноски.
3.Решението подлежи на обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.