Р Е Ш Е Н И Е
№3642/31.7.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети юли, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №6715 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, БПС, сграда 6 срещу И.Н.Н., ЕГН
********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи сумата от 130,05 лева
– главница представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по аб.№ *********, за
периода 01.09.2016г.-31.01.2017г. ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на заявлението в съда – 21.01.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №412/22.01.2019г., постановена по ч.гр. дело
№ 908/2019г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен
е и осъдителен иск с правно осн. чл.92 ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, БПС, сграда 6 срещу И.Н.Н., ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата да
заплати сумата от 67,83 лева
съставляващи предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договор за лизинг от 08.06.2016г., за периода
02/2017г.-05/2018г.
В
исковата молба се излагат твърдения, че страните са се намирали обвързани по
силата на договор за мобилни услуги от 22.04.2016г., по силата на който ищеца е
доставял на ответника мобилни услуги при месечен абонамент от 29,99 лева. С
анекс от 08.06.2016г. към договора страните са уговорили, че срока на действие
на договора е 24 месеца при месечна такса от 24,99 лева. На ответницата е
предоставено и мобилно устройство на лизинг с период на изплащане уговорен в
размер на 23 бр. месечни лизингови вноски. Твърди, че общото задължение за
предоставени и незаплатени мобилни услуги за периода 01.09.2016г.-31.07-.2017г.
възлиза на 130,05 лева. Предвид неизпълнение на договора на осн. т.11 от ОУ
договорите са прекратени, като абонамента на ответника е деактивиран на
21.12.2016г. Твърди, че при прекратяване на договорите, абоната се явява
задължен да заплати предсрочно изискуемите лизингови вноски дължими за периода
02/2017г.-05/2018г. в размер на 67,83 лева.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения
от съда особен представител. Предявените искове се оспорват по основание и
размер. Оспорва се ответника да е ползвал посочените от ищеца услуги в рамките
на процесния период. Излага възражения, като посочва, че не се сочи кога е
прекратен договорът за лизинг, по какъв начин е упражнено това право. В
евентуалност намира клаузата за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски за
нищожна поради противоречието й с
добрите нрави. Сочи, че в процесния случай догорите са сключени при действието
на общи условия, при което не е налице индивидуално договаряне между страните.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото Договор за далекосъобщителни услуги от 22.04.2016г.,от който се установява, че страните се намират в облигационни
правоотношения, по силата на които ищецът в качеството му на мобилен оператор е
предоставил мобилни услуги по мобилен номер 359 897 73 36 85, при определен в
договора месечен абонаментен план в размер на 29,99 лева, за срок от 24 месец,
като с допълнително споразумение към договора от 08.06.2016г. е уговорено, че
за срок от 24 месеца месечния абонаментен план дължим от потребителят ще
възлиза на 24,99 лева. В допълнителното споразумение се сочи, че потребителя и
ответник в производството получава и устройство марка „Т.“, модел „Смарт плюс ІІ бляк“, сериен номер
355597070100942.
Представен по делото е договор за лизинг от 08.06.2016г., от който се
установява, че полученото устройство марка „Т.“, модел „Смарт
плюс ІІ бляк“, сериен номер 355597070100942 е
предадено на абоната на изплащане за срок от 24 месеца, като при получаване на
устройството е заплатена първата месечна вноска от 3,99 лева и същевременно са
разсрочени 23 месечни вноски от по 3,99 лева, с падеж на задължение по
последната 08.05.2018г.
Представена е фактура №**********/01.07.20017г., в която е обективирано
задължение за плащане на сумата от 657,42 лева, от която 459,54 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 67,83 лева – лизингови
вноски, както и сумата от 130,05 лева задължения за предходни периоди.
Прието е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П., в която
се сочи, че общия размер на дължимите суми по предоставени мобилни услуги
възлиза на 130,05 лева, а задължението за заплащане на 17 бр. лизингови вноски
по предоставеното устройство в размер на 67,83 лева. Вещото лице отчита
осъществяване на плащане по 6 бр. лизингови вноски за периода 08.07.2016г. –
08.12.2016г., в размер от по 3,99 лева за всяка една от тях.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията
на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни
услуги, обстоятелството,
че се явява
изправна страна по договора, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване
на посочените обстоятелства
ответникът
носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички
правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.
От
съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на
телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото
облигационно правоотношение, което е оформено в договор за далекосъобщителни
услуги от 22.04.2016г. Договорното
правоотношение възникнало на 22.04.2016г., изменено с допълнително споразумение
от 08.06.2016г. установява за период от 24 месеца наличието на облигационна
връзка, по силата на която операторът следва да предлага на потребителя услуги
съобразно уговореното в договора. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза на в.л. П., която се кредитира изцяло от съда, като обективно и
компетентно дадена се установява, че общата стойност на дължимите от
потребителя под формата на месечни такси и предоставени услуги възлиза на
130,05 лева. Няма данни по делото, че за исковия период оператора е
преустановил предоставяне на телекомуникационни услуги съобразно издаденият му
нарочен лиценз за това, за да бъде прието възражението на ответника, за този
период той не е използвал неговите услуги.При така изложеното в заключение
следва да бъде направен извод, че ищецът в качеството му на доставчик на
мобилни услуги е изпълнил задължението си, като е предоставил достъп до мрежата
си на ответника, в качеството му на потребител, но последния в условията на
пълно и главно доказване не установи, че и изпълнил насрещното си задължение да
заплати стойността на тези услуги.
По
изложените съображения следва да бъде прието за установено, че ответникът дължи
сумата от 130,05 лева – главница
представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по аб.№ *********, за
периода 01.09.2016г.-31.01.2017г. ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на заявлението в съда – 21.01.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №412/22.01.2019г., постановена по ч.гр. дело
№ 908/2019г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
По
отношение на предявения осъдителен иск с правно осн. чл.92 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата
на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.
Прекратяването на действието
на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане
на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието
за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна
на потребителя. С оглед
характера на насрещните престации /за продължително
изпълнение/ развалянето на договора има действие
занапред.
При неизпълнението
от страна на ответника на задълженията
му по договора, мобилният оператор е решил да се възползва от
правото си да прекрати договора и заплащането на неустойка в размер на предсрочно и изискуемите месечни вноски по договора за
лизинг. Тази възможност за мобилния оператор се поражда от разпоредбата на
чл.12, ал.1 от Общите условия към договора за лизинг, която предвижда
алтернативни възможности за кредитора, който може или да поиска връщане на
предаденото лизингово устройство или да поиска заплащане на предсрочно
дължимите лизингови вноски. Тази втора възможност следва да бъде тълкувана по
правилата на чл. 20 ЗЗД във връзка с разпоредбата на чл.10, ал.1 вр. ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, която
дава възможност на оператора, който се явява и лизингодател да развали договора
за лизинг поради виновно неизпълнение на лизингополучателя.
На първо време съдът
посочва, че от доказателствата по делото се установява, че страните се намират
обвързани по силата на договор за лизинг от 08.06.2016г., по силата на който ответникът е
получил мобилно устройство марка „Т.“,
модел „Смарт плюс ІІ бляк“,
сериен номер +355597070100942, на изплащане за срок от 24 месеца. От
допълнителното споразумение от 08.06.2016г. към договора за мобилни услуги се
установява, че мобилното устройство е предадено в държание на потребителя –
ответник, а от договора за лизинг съдът приема, че към момента на предаване на
това устройство последния е заплатил първа погасителна вноска в размер на 3,99 лева,
като предмет на договора за лизинг е разсрочване плащането на останалата част
от стойността на продукта или общо 91,77 лева, за период от 23 месеца по 3,99
лева на месец.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установи, че са заплатени 6 лизингови вноски, като
остатък за плащане възлиза в размер на 17 бр. вноски или сумата от 67,83 лева. Към
заплатените 6 бр. вноски следва да бъде прибавена и първата такава заплатена по
реда на чл.3, ал.1 от договора за лизинг при сключване на самия договор. За да
се възползва от правото си да отнесе лизинговите вноски за предсрочно изискуеми
и да поиска тяхното заплащане, което право както вече съдът посочи е
алтернативно за оператора, който може да поиска и връщане на устройството, то
същия следва по правилата на чл. 10, ал.1 от Общите условия към договора за
лизинг вр.чл.2 от същия текст да развали договора, за
което да уведоми чрез едностранно волеизявление потребителя. В изпълнение на
това си задължение операторът съставя частен документ, а в случая това е
фактура № **********/01.02.2017г., в която посочва, че ответникът му дължи сума
за неустойка при прекратяване на договора, която не е предмет на настоящото
дело като и стойността на предсрочно дължимите лизингови вноски от 67,83 лева.
Това изявление за прекратяване на договора е отправено до абоната на адреса,
който той е посочил, поради което следва да бъде прието, че е достигнало до
неговото знание. В подкрепа на този довод следва да бъде посочено, че на този
адрес ответникът е получавал и други фактури за задълженията си за заплащане на
мобилни услуги и лизингови вноски, за период преди процесния и които задължения
са заплащани от него, както се установи от заключението по съдебно –
счетоводната експертиза. Затова не може да бъде прието, че ответникът в
качеството му на потребител не е бил уведомен за намерението на кредитора да
прекрати действието на договора и да поиска заплащане на остатъчните вноски по
договора за лизинг.
Няма данни по делото ответникът
да е върнал предоставеното му устройство, и въпреки това операторът да
претендира заплащане на лизинговите вноски до края на срока на договора. За разлика
от общата хипотеза на връщане на лизингованата вещ, в случая се твърди,
че мобилното устройство не е върнато. Посоченото обуславя извода,
че ответникът
дължи на жалбоподателя пълната, остатъчна стойност на лизингованата вещ, доколкото последната не е върната на лизингодателя, в който смисъл е определение постановено
по ч.гр. дело № 631/2020г. на ВОС, ТО.
Допустимо е уговаряне
от страните на неустойка за вредите от
развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна
клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита
на потребителите, за което съдът включително следи
и служебно, като
преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а
не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Съдебната практика
прима, че уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора такси и абонаменти до
края на срока на действието му е нищожна, тъй като мобилният оператор по вече
разваления договор получава имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален,
но без да се предоставя ползването
на мобилни услуги, което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Тази хипотеза обаче
не може да бъде взета като правило при решаване на настоящия казус предвид
това, че не такси и месечни абонаменти, а стойност на вещ получена от
ответника, без данни по делото да е върната на лизингодателя е предмет на
спора, за който съдът е сезиран. При това следва извода, че ответникът е
получил веща но не е заплатил цялата й продажна стойност при условия такива
каквито са уговорили, поради което неустойка в размер на остатъчно дължимите до
края на договора за лизинг вноски не се явява нищожна поради нарушаване на
добрите нрави.
По изложените съображения следва да бъде уважен и предявеният осъдителен
иск, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 67,83 лева
съставляващи предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договор за лизинг от 08.06.2016г., за периода
02/2017г.-05/2018г.
По отношение на
разноските:
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 205 лева сторени в заповедното
производство, от които 180 лева възнаграждение за процесуално представителство
и 25 лева заплатена държавна такса, като и сумата от 755 лева, от които 75 лева
доплатена държавна такса в исковото производство, 180 лева възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство, 300 лева възнаграждение
за назначен особен представител на ответника и 200 лева възнаграждение за вещо
лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.Н.Н., ЕГН ********** ***
дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, БПС, сграда 6 сумата от 130,05 лева – главница представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по аб.№
*********, за периода 01.09.2016г.-31.01.2017г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 21.01.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №412/22.01.2019г., постановена
по ч.гр. дело № 908/2019г. на ВРС, на
осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда И.Н.Н., ЕГН
********** *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, БПС, сграда 6
сумата от 67,83
(шейсет и седем лева и 83 ст.) лева предсрочно
изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 08.06.2016г., за периода
02/2017г.-05/2018г., на осн. чл. 92 ЗЗД.
Осъжда И.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, БПС,
сграда 6 сумата от 205 (двеста и пет) лева
сторени в заповедното производство, от които 180 лева възнаграждение за
процесуално представителство и 25 лева заплатена държавна такса, като и сумата
от 755 (седемстотин петдесет и пет) лева,
от които 75 лева доплатена държавна такса в исковото производство, 180 лева
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, 300
лева възнаграждение за назначен особен представител на ответника и 200 лева
възнаграждение за вещо лице, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :