Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 69
гр.
Перник, 13.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 13.02.2019 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00015 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „АСФ Сървис“ ЕООД против решение № 1345/27.11.2018 г. по
гр.д. № 5848/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени
предявените от „АСФ Сървис“ ЕООД срещу Община Перник искове по реда на чл. 415 ГПК за установяване, че ответникът дължи: сумата 1524,24 лв. – представляваща
неплатена главница за извършени доставни, ремонтни и монтажни дейности по
фактури №№ **********/27.02.2013г., **********/13.03.2014г. и
**********/13.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата. В жалбата се поддържа, че претенцията на ищеца по делото е
за сума под 20 000 лв. и съгласно приложимия чл. 14, ал.
5, т. 3 ЗОП от 2004 г. (отм., действащ към датата на издаване на
фактурите) възложителят не е задължен да сключи договор, а доказва разхода чрез
първични платежни документи, каквито са и процесните фактури. Фактът на
изпълнение на възложената услуга от негова страна поддържа, че се установява от
представените по делото писмо от регистратурата на ответника, с което
потвърждава претендираното вземане, както и от приетото по делото заключение на
ССЕ, което установява, че сумите по процесните фактури се дължат от ответника.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и постанови ново, с което претенцията бъде уважена изцяло. Претендира
разноски и за двете инстанции.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който
излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Претендира разноски във въззивното производство.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба /видно и от
заявлението по чл. 410 ГПК/ ищецът „АСФ Сървис“ ЕООД твърди, че между него и Кметство
Изток има договореност за изпълнение на доставни, ремонтни и монтажни дейности
на обекти, собственост на Кметство Изток – община Перник. За извършените
дейности от ищеца като доставчик на услугите и посочен получател Кметство Изток
– община Перник са издадени процесните фактури №№ **********/27.02.2013г.,
**********/13.03.2014г. и **********/13.11.2013г. /приложени по
първоинстанционното дело/ на обща стойност 1524,24 лв. Въпреки отправените две
покани до Кметство Изток – община Перник за доброволно плащане, първата
входирана в регистратурата на кметството на 21.02.2018г., а втората получена от
кметството на 05.06.2018г. с писмо с обратна разписка /приложени по
първоинстанционното дело/, сумата не е платена от ответника община Перник. Изслушаната
в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза е
констатирала, че в счетоводството на ищеца и Кметство Изток – община Перник,
процесните фактури са осчетоводени като вземане от Кметство Изток – община
Перник, съответно като задължение към „АСФ Сървис“ ЕООД в общ размер на
1524,24лв., като Кметство Изток – община Перник не е регистрирано по ДДС и не
изготвя дневници по ДДС.
При изложеното дотук в настоящия
случай е приложима практиката на ВКС,
синтезиран израз на която са цитираните от районния съд решение № 19/23.02.2009 г. на ВКС по т.дело № 474/2008
г. и решение № 980/27.02.2008г на ВКС по т. д. № 549/2007г. Съгласно ЗОП от
2004 г. (отм., но действащ към датата на издаване на фактурите) във вр. с чл.2, ал.1 ЗМСМА като
възложители могат да действат само органите на местно самоуправление и местна
администрация, каквито са общините, общинският съвет и кмета, като представител
на общината /чл.44, ал.1,т.14 ЗМСМА/. Тяхната компетентност е определена
съобразно правомощията на собственост на общините, които представляват
самостоятелно юридическо лице и имат самостоятелен бюджет- чл.14 ЗМСМА.
Кметствата не са носители на такива права, поради което в компетентността на кмета
на кметството не влиза провеждане на процедура по възлагане на обществена
поръчка и сключване на договори. По силата на чл. 14 от ЗМСМА във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗМСМА кметствата представляват
административно - териториални единици, които нямат юридическа самостоятелност
(нямат право на собственост и на самостоятелен бюджет), а от там и юридическа
правосубектност. Тези административни образувания не могат самостоятелно да
бъдат страни по договорни правоотношения. Всички действия, които извършват
трябва да бъдат от името и за сметка на съответната община. Това следва и от чл.
44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и чл. 46, ал.1, т.10 от ЗМСМА. Кметът на кметство
няма представителна власт по отношение на физически, юридически лица и на съда,
тъй като такава представителна власт има само кметът на общината. По делото
липсват доказателства кметът на община Перник да е възложил на кмета на
Кметство Изток по реда на чл. 44, ал.1, т.9 от ЗМСМА изпълнението на определени
негови функции, включително сключването на договори от името и за сметка на
общината, при което твърденият от ищеца процесен договор щеше да бъде сключен
от кмета на Кметство Изток при хипотезата на чл. 46, ал.1, т. 12 от ЗМСМА.
В случая договорът не е сключен
от кмета на кметство Изток като лице без представителна власт, поради което
договорът не може да бъде саниран по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД, чрез
потвърждаване на сделката от община Перник, като действителен възложител по
договора. В тази хипотеза е необходимо да има извършени действия от чуждо име
от лице без представителна власт, а в случая договорът не е сключен от името на
община Перник чрез кмета на кметство Изток, а лично от името на кметството. По
тази причина в случая въобще липсва и действие на търговец без представителна
власт, поради което не може да намери приложение и чл.301 ТЗ. Дори и да се
приеме противното сделката не е потвърдена от кмета на община Перник, тъй като
видно от доказателствата по делото кметът на община Перник е узнал за
договореностите между ищеца и кметството, когато е получена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК кметът на община Перник
е възразил. При тези данни не може да се приеме, че община Перник е потвърдила
сключения договор без представителна власт. По аналогични съображения неоснователно
е позоваването на жалбоподателя на чл. 14, ал.
5, т. 3 ЗОП от 2004 г., защото нормата касае уреждането на права по
договорно правоотношение, каквото между ищеца и ответната община не се
установява. В тази връзка следва да се отбележи, че констатираното от вещото
лице отразяване на фактурите в счетоводството на Кметство Изток – община Перник
/но не и изрично в счетоводството на ответната община/, е без значение за изхода на спора, тъй като са обстоятелства релевантни
за установяване възникване на задължението и доказват неговото съществуване по
повод на което са били съставени фактурите между
ищеца и Кметство Изток, но не установяват договорно правоотношение между ищеца и ответната община.
С оглед на всичко изложено, твърденият
процесен договор между ищеца и Кметство Изток не е породил никакви права и
задължения за ответната община Перник, поради което изпълнителят по договора не
може да търси изпълнение на договорно основание срещу ответната община, по реда
на чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал.
1 от ЗЗД. Ето защо претенцията на ищеца за дължимост на
процесната сума на договорно основание е неоснователна. При липсата на договорно уреждане
правоотношенията между страните, претендираните суми биха могли да се търсят на
съответното извъндоговорно основание - на каквото основание липсва предявен иск
/така решение № 219/04.02.2014 г.
по т. дело № 871/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 12/28.02.2014 г. по т.
дело № 1037/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о./.
По изложените съображения, с обжалваното решение първоинстанционният съд като е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд е постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във
въззивната жалба и на основание чл. 272 ГПК следва да бъде
потвърден. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемата община Перник претендира, но не доказва
направени разноски по въззивното производство (в представения договор за правна
защита и съдействие е уговорено адв. възнаграждение от 336 лв., с начин на
плащане по банков път, но липсват съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането), поради
което такива не му се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1345/27.11.2018 г. по гр.д. № 05848/2018
г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.