РЕШЕНИЕ
№ 33
гр.
Пирдоп, 28.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и първи май две
хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 165 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕГН: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „А. Стамболийски“ №50,
ет.4, ап.10, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-002147, издадено на
01.08.2019 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) на
жалбоподателя – в качеството му на работодател по смисъла на пар.1, т.1 ДР на
КТ - е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 5000 лв.,
за нарушение, изразяващо се в това, че не е уредил като трудови правоотношения
отношенията при предоставянето на работна сила от лицето Н. Груев Д., ЕГН: **********,
като не е сключил трудов договор в писмена форма преди постъпването му на
работа.
Жалбоподателят
с жалбата си, подадена чрез упълномощения адв.В.Д. ***, моли съда да отмени
наказателното постановление по подробно изложени съображения. Адв.Д. счита, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила, както и че е необосновано. В
него, както и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
схематично било посочено нарушението на „Маркони Груп Лес“ ЕООД. Сочи се, че
цитираната като нарушена разпоредба на чл. 61, ал.1 КТ не създава задължения за
жалбоподателя, а е част от общите принципи за дефиниция и отговорността
следвало да се ангажира за нарушение на чл.414, ал.3 КТ, тъй като тази
разпоредба е едновременно създаваща задължения и санкционна, което грешно
посочване на виновно нарушената норма представлявало нарушение на чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН – липса на изискуем реквизит. Тази нередовност засягала
правото на санкционираното лице да разбере в какво точно се е изразило неговото
неправомерно поведение, а от там и водело до невъзможност да организира
своевременно своята защита и да подаде възражения. С жалбата се поддържа и че
констатациите по НП и АУАН са недоказани и неправилни, а
административнонаказващият орган превратно е тълкувал събраните доказателства, тъй като никое от
разпитаните лица не разказва за наличие на каквито и да е трудови отношения
между „Маркони Груп Лес“ ЕООД и Н. Груев Д. и незнайно как датата на започване
на трудова дейност била определена на 04.04.2018г. Адв.Д. счита, че
фактическите твърдения почиват на предположения, а именно предположението, че
извършваната от пострадалия дейност не могла да е самостоятелна, а само част от
предварително създадена организация, а това предположение не би могло да покрие
изискването за мотивираност на АУАН и НП. Административнонаказващият орган не
бил изложил съображения относно вида на правоотношенията между страните,
доколкото не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила по
смисъла на чл.1, ал.2 КТ. Липсвали факти за определяне на работен режим,
работно време, работно място, трудово възнаграждение, спазване на трудовата
дисциплина. Иска се от съда да вземе предвид, че инцидентът, довел до смърт на
лицето Н. Груев Д., се е случил в почивен ден, а лицето е отишло на мястото на
инцидента със собствени инструменти, облекло и превоз. Превратно било посочено
в АУАН и НП, че като доказателство е използвано Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, издадено от същия орган на
25.03.2019г., което е предмет на висящ пред Административен съд-Пловдив спор за
законосъобразност и чиито констатации в този случай нямат задължителна сила,
тъй като не е влязло в сила.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощения
адв. В.Д. ***, който поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда
да уважи жалбата срещу оспореното НП по съображенията, подробно развити в
жалбата. Адв.Д. счита, че се е доказало, че процесният АУАН не е съставен в
присъствието на представител на дружеството-жалбоподател и по този начин е
нарушено правото му на защита и не е предоставена възможност за възражения.
Акцентира се още веднъж на твърдението от жалбата, че не е посочена правилно нарушената
административнонаказателна норма. На следващо място адв. Д. сочи, че се е
установило, че доверителят му не е извършил вмененото му нарушение, тъй като от
разпита на свидетелите и другите доказателства се доказвало, че починалият Д.
не е имал взаимоотношения с „Маркони Груп Лес“ ЕООД и самоволно се е намирал на
мястото на инцидента. Същият нямал уговорка с представител на жалбоподателя и
сам си осигурил работните инструменти и облекло. Трудовото правоотношение се
сочи, че има други характеристики и предполага задължение на работника
единствено да престира труд, не и задължение да си осигурява сам облекло,
инструменти, превоз. Това доказвало, че няма извършено нарушение. Цитира се
съдебно решение – по адм.д. №16442/2013г. на ВАС, според което ако
постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение не е
влязло в сила, трети лица не могат да се позовават на него. Иска се отмяна на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна РДГ- София в съдебно заседание се представлява
от юрк. И.П. и Е.А.- началник на отдел „Административно, информационно и правно
обслужване“ при ДИТ-Софийска област. Двамата представители оспорват жалбата и
молят съда да потвърди наказателното постановление в цялост като правилно,
обосновано и законосъобразно. Считат за безспорно доказано, че упълномощен
представител на „Маркони Груп Лес“ ЕООД е провел разговори с лицето Н.Г. за
формиране на бригада и извършване на дейност по добив на дървесина, а от своя
страна Н.Г. е ангажирал пострадалото лице Н.Д.. Сочи се, че няма пречка трудов
договор да се сключи с представител на бригада, какъвто е случаят. Доказано
било, че към датата на инцидента „Маркони Груп Лес“ ЕООД е реализирал на мястото
на инцидента добив на дървесина, за какъвто било издадено позволително.
Извършената от Д. работа не могла да има самостоятелен характер и добивът на
дървесина от негова страна нямал случаен характер. Създаденият организационен
процес също нямал случаен характер, а представлявал трудов процес с цикличен
характер. Не били допуснати процесуални нарушения, тъй като за съставяне на
АУАН била изпратена покана, получена от дружеството и на посочената дата
представител не се явил, нито били представени документи за обективна
невъзможност да изпрати представител, затова АУАН бил съставен в тяхно
отсъствие и след това връчен лично на представител. Представителите на Дирекция
„Инспекция по труда“- Софийска област считат, че в АУАН и НП са посочени
правилни правна норма, която е нарушена и санкционна такава. Иска се от съда да
вземе предвид високата обществена опасност и вредните последствия, които са
настъпили вследствие на неуредената в писмен трудов договор дейност, а именно:
смърт на работника. Тази страна също претендира разноски, като оспорва като
завишен адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
11.11.2018г. лицето Н. ***, заедно с лицето П.А.Д. *** извършвали дейност по
сеч на стояща дървесина на корен в горски отдел №749, подотдел „к“, имот с
№249001 в землището на с.Антон. Дърводобивът в този горски отдел бил поверен на
„Маркони Груп Лес“ ЕООД, с упълномощен представител Борис Иванов Марков и
позволителното за провеждане на сеч било издадено на същото дружество за
периода от 04.04.2018г. до 27.12.2018г. Двете лица, които се намирали в горския
отдел на 11.11.2018г. нямали сключен трудов договор с дружеството „Маркони Груп
Лес“ ЕООД. Двамата отсекли две дървета, като едното от тях обаче паднало върху Н.
Груев Д., причинявайки смъртта му. По случая било образувано досъдебно
производство №140/2018г. на Окръжен следствен отдел при Софийска окръжна
прокуратура за престъпление по чл.123, ал.1 НК – причиняване на смърт поради
незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност. На база на прокурорската
преписка и документална проверка по случая, извършена на 25 март 2019г.,
Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област е достигнала до извод, че
„Маркони Груп Лес“ ЕООД е имало качеството работодател спрямо починалия Н.
Груев Д. и на същата дата е съставено постановление за обявяване съществуването
на трудово правоотношение, което обаче е обжалвано и не е влязло в сила и към
момента. На 21.06.2019г. е съставен АУАН от А.П.Г. – инспектор при ДИТ-Софийска
област, за извършено от „Маркони Груп Лес“ ЕООД административно нарушение на
трудовото законодателство, изразяващо се в несключване на писмен трудов договор
с работника Н. Груев Д., който АУАН е подписан и връчен на лицето Борис Марков
на 24.06.2019г и на основание на който е издадено обжалваното НП.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
показанията на свидетелите А.Г. /л.92-95/, И.И. /л.95-97/, Н.Г. /л.114-120/, П.Д.
/л.120-125/, Г.Д. /л.125-127/ и Борис Марков /л.127-131/, както и писмените
доказателства – АУАН №23-002147/21.06.2019г. /л.11-13/, постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение /л.17-18/, протокол от
25.03.2019г. за извършена проверка /л.19/, пълномощно за Борис Марков /л.20/,
позволително за сеч №0425198 от 01.04.2018г. /л.22/, покана за съставяне на
АУАН /л.24/, материали по досъдебно производство №140/18г. на Окръжен следствен
отдел при СОП /л.26- 48/, справка от Търговския регистър /л.57/, писмо рег. №3030/12.09.2019г.
от СОП /л.72/, документи за сечище /л.76-84/, документи, представени от РДГ
/л.137-144/, писмо изх. №3824/16.09.2019г. от АС-Пловдив /л.86/, писмо изх. №1560/14.05.2020г.
/л.163/ и решение №2434/14.02.2020г. по адм. дело №14008/2019г. на ВАС.
Установява
се от справка в Търговския регистър, че дружеството „Маркони Груп Лес“ ЕООД е
със седалище в гр.Пловдив, представлява се от Пенка Николова Бангеева и
предметът му на дейност включва дърводобив. Именно на това дружество е било
издадено позволително за сеч №0425198 от 01.04.2018г. за извършване на сеч в
отдел №749, подотдел „к“, имот с №249001, землище с.Антон, като отразеният в
позволителното за сеч срок на сечта е от 04.04.2018г. до 27.12.2018г., а материалите
следвало да се извозват до временен склад „Равни дял“. Представени са опис на превозните билети за
дървесината, добита от отдел №749, подотдел „к“, имот №249001 по позволителното
за сеч от 01.04.2018г. и протокол за освидетелстване на сечището от 31.12.2018г.,
от които се установява, че на 11.11.2018г. превоз не е осъществяван, а към
31.12.2018г. отсечената дървесина е била количествено в рамките на
позволителното за сеч. Позволителното за сеч на дружеството „Маркони Груп Лес“
ЕООД е подновено на 31.12.2018г. Представени са от РДГ-София документи за извършена проверка и
констатирани нарушения, но след 31.12.2018г., които не касаят настоящия случай.
Представен е констативен протокол серия Р014 №0002154 от 11.11.2018г., съставен
от горски инспектор Радослав Д. ***, според който при проверка на терен в отдел
№749, подотдел „к“, землище на с.Антон, частна горска територия, имот №249001,
на същата дата се установило, че има трудова злополука, която е завършила със
смърт на лицето Н.Д..
Със
свое писмо рег. №3030/12.09.2019г. Софийска окръжна прокуратура е уведомила
Районен съд-Пирдоп, че в Окръжен следствен отдел е образувано на 11.11.2018г.
досъдебно производство №140/2018г. и към датата на писмото няма прокурорски
акт, приключващ досъдебното производство. С допълнително писмо от 17.09.2019г. СОП
уведомяват съда, че действията по разследването продължават и че в рамките на
досъдебното производство до Инспекция по труда е отправено запитване дали е
извършена проверка на „Маркони Груп Лес“ ЕООД във връзка с настъпилия на
11.11.2018г. инцидент, а в отговор Инспекцията по труда осведомили
прокуратурата, че не са уведомявани от дружеството за станалата злополука и
затова същата не е разследвана от дирекцията.
Видно
е от приложените по делото материали по ДП №140/2018г., че досъдебното
производство е образувано на 11.11.2018г. с първото действие по разследване –
оглед на местопроизшествие - за това, че на 11.11.2018г. в местността „Равни
дял“, Софийска област е причинена смъртта на Н. Груев Д., ЕГН: **********
поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
престъпление по чл.123, ал.1 НК. Приложени са протоколи за разпити на множество
свидетели, сред които и свидетелите, разпитани непосредствено пред настоящия
съд и съдебномедицинска експертиза на труп, според която смъртта на Н. Груев Д.
се дължи на тежка черепно-мозъчна травма, като травматичните увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
/какъвто по своята характеристика е стволът на дърво/, или тангенциалното
действие на такъв и е възможно да се получат при падане ствол на дърво върху Д.
с голяма маса.
Приобщен
е протокол от 25.03.2019г. за извършена проверка по документи в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ от инспектори А.Г. и И.И. по спазване на
трудовото законодателство от „Маркони Груп Лес“ ЕООД. Проверката е извършена в
присъствието на Борис Иванов Марков, който видно и от самото пълномощно се
явява упълномощен да представлява изцяло и неограничено „Маркони Груп Лес“
ЕООД. При проверката, видно от протокола, е констатирано, че „Маркони Груп Лес“
ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ
не е осигурил провеждането на инструктаж на Н. Груев Д., който на 11.11.2018г.
е работил като секач в отдел №749, подотдел „к“, имот №249001 в землището на
с.Антон, както и че не е извършил задължителна застраховка за риска „Трудова
злополука“ на работещите на обекта лица до момента на проверката. Във връзка с
констатациите са дадени предписания и наред с това, на основание чл.405а, ал.1 КТ, е издадено постановление от 25.03.2019г. за обявяване на трудово правоотношение
между Н. Груев Д. и „Маркони Груп Лес“ ЕООД. Същото постановление, видно от
информацията, постъпила от АС-Пловдив, е било обжалвано, като производството се
е развило пред Административен съд-Пловдив, чието решение е било обжалвано пред
Върховен Административен съд (ВАС) и към май месец
Видно
от приложената по делото покана до „Маркони Груп Лес“ ЕООД, дружеството е
поканено да изпрати свой представител на 21.06.2020г. в 10.00ч. в Дирекция
„Инспекция по труда“ Софийска област за съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение по чл.414, ал.3 КТ. Поканата е получена от адресата
на 17.06.2019г. АУАН №23-002147 е съставен на 21.06.2019г. от инспектор А.Г., в
присъствието на свидетеля инспектор И.И. за нарушение на чл.61, ал.1 КТ, като
са описани възприетите факти, инкорпорирани впоследствие в Наказателното
постановление, предмет на настоящото дело. Нарушението е описано словесно, а
именно: че „Маркони Груп Лес“ ЕООД, в качеството му на работодател по пар.1,
т.1 от ДР на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения
отношенията при предоставяне на работна сила от лицето Н. Груев Д., като не е
сключил трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа. АУАН е
подписан и връчен на упълномощения Борис Иванов Марков на 24.06.2019г. Като
дата на нарушение в АУАН и НП е посочена 11.11.2018г., както и че нарушението е
констатирано на 25.03.2019г. при обявяване съществуването на трудово
правоотношение. Като място на нарушението е посочен отдел №749, подотдел „к“,
имот №249001 в землището на с.Антон. Записано е, че на датата на нарушението,
на мястото на нарушението, е възникнал инцидент на работното място с лицето Н.
Груев Д., който на същата дата е работил като секач в същия обект и вследствие
на падане на дърво той е починал. Констатациите на административнонаказващият
орган са, че към 11.11.2018г. е било налице изпълнение на трудови задължения от
страна на работника, който е починал на определено работно място, в рамките на
определено работно време, докато е изпълнявал функции по сеч на дървесина,
която не може да се извършва самостоятелно, което навеждало на мисълта, че
работодателят е знаел за присъствието на починалото лице на обекта, където се е
случила злополуката. Констатирано е още, че извършената от пострадалия дейност
не може да има самостоятелен характер, а може да е само част от предварително
създадена организация по добива на дървесина, което отново навеждало на извод,
че загиналото лице е престирало работна сила за работодателя.
По
делото са разпитани като свидетели актосъставителят и свидетелят по АУАН, както
и лица, причастни към събитията от 11.11.2018г., при които е починал злополучно
Н. Груев Д..
Свидетелят
Н.Н.Г. разказва пред съда, че познавал Н.Д. от много години, били приятели и си
помагали в работата. Свидетелят е запознат с факта, че приятелят му е пострадал
при злополука с паднало дърво, когато отишъл на обекта с П.Д. да го види и да
си пробва резачката. Свидетелят казва, че доколкото знае, към момента на
злополуката Н.Д. не е работил на обекта. Той самият бил разговарял с Д. и
трябвало да отидат заедно следващата седмица, след инцидента, да погледнат
обекта и да преценят може ли да се работи в него и да се споразумеят за някаква
цена с Борис, който представлява „Маркони Груп Лес“ ЕООД. Не знае защо Н.Д. е
отишъл по-рано. За това разбрал от другия свидетел – П.Д., на когото Д. се
обадил, за да отидат да видят обекта. Впоследствие разбрал и че са си
изпробвали резачките. Г. твърди, че не е знаел и Д. не му е съобщавал, че ще
ходи до обекта без него. Самият Д. знаел къде е обектът, тъй като и преди били
минавали от там и свидетелят му обяснил за кой обект става въпрос. Според
свидетеля Г. не е имало конкретна уговорка за започване на работа от тяхна
страна в обекта, където е станала злополуката, тъй като трябвало първо да
отидат да видят този обект и да се споразумеят със собственика. Свидетелят Г.
не знае дали Д. е познавал собственика на обекта. Свидетелят Г. бил ходил сам
на обекта, заедно със собственика (така свидетелят нарича Борис Марков) около
10 дни преди злополуката и се разбрали впоследствие да се свържат отново и да
сключат договор. Не били говорили нищо за цена. Борис не знаел и с кои лица
възнамерява да работи Г., тъй като не били коментирали с кои лица ще си
сформира Г. бригада ако се споразумеят и започнат работа. Свидетелят твърди, че
той има трактор, специално за дърводобив приспособен, а Н.Д. имал резачки и
двамата работели заедно, с общи машини и инструменти. Двамата ползвали общо
трактора на свидетеля и в деня на инцидента Д. го бил закарал в гората. Често
се случвало Н.Д. да ходи да реже дърва за частни лица и вероятно не е имал
договори с тях, но за последното свидетелят не е сигурен. Спомня си, че било
неделя, когато му се обадил П. и му съобщил, че е станал инцидент. Разказва, че
веднага се обадил на тел.112, повикал линейка и полиция и отишъл да види може
ли да се помогне с нещо, но Н. бил вече починал. Свидетелят се обадил на Борис
и му казал за инцидента. Борис бил шокиран от новината, но заявил, че с каквото
може ще помага.
Свидетелят
П.Д. е единственият присъствал на злополуката, отнела живота на Н.Д.. Твърди,
че отишли на мястото, за да видят обекта, в който трябвало да започват работа с
Н.Д. и да преценят дали става за работа. С никой не се били разбирали. Него го
извикал Н.Д., но не му казал да има с някой уговорка. Не знае и коя фирма
експлоатира обекта, където отишли. С Борис Марков или негова фирма твърди, че
нямали отношения, но знае, че трябвало следващите вторник или сряда да започнат
работа в обекта, който посетили. Свидетелят твърди, че като отишли на обекта Н.Д.
режел дървата със своя резачка. Н. преценил, че трябва да отреже дърветата. Н.
отсякъл две маркирани дървета, а работата на свидетеля била да ги събира, но не
ги е рязал или чистил. Свидетелят разказва, че са отишли с трактора на
свидетеля Г. и Н.Д., след като отрязал второто дърво, отишъл да вземе трактора,
за да го издърпа, тъй като се било закрепило върху съседните дървета, но
дървото тръгнало да пада и Н., който бил в трактора, скочил от трактора, за да
избяга, но дървото паднало върху него. След като станал инцидентът свидетелят Д.
се свързал веднага с Н.Г. чрез трето лице, непричастно към случая и Г. обещал
да повика линейка. Пръв дошъл Н.Г.. Чакали докторите на пътя. На свидетеля Д. е
предявен протоколът за разпит от досъдебното производство, но той заявява, че
не си спомня какво е говорил точно, защото бил много изплашен. Заявява, че е
изпитал паника и много силна уплаха от случилото се.
Като
свидетел е разпитан Г.Н.Д. – син на починалия, който на досъдебното производство
е заявил, че баща му е работил на обекта, на който е починал от няколко дни.
Пред настоящия съд Г.Д. заявява, че баща му бил споделил, че ще започва работа,
но не знаел точно кога. В деня на инцидента свидетелят бил на лов, като му се
обадила майка му и му казала какво е станало. Свидетелят Г.Д. твърди, че не
знае коя фирма е обслужвала обекта, където е починал баща му и дали към онзи
момент баща му е работил за нея. Сочи, че баща му имал резачка, с която ходел
да работи и винаги ходел предварително да оглежда обектите преди да започне
работа. Свидетелят твърди, че никой не му е предлагал обезщетение за смъртта на
баща му и никакви пари не е получавал.
Свидетелят
Борис Иванов Марков заявява, че е упълномощено лице и работи в „Маркони Груп
Лес“ ЕООД. Твърди, че не познава лицето Н.Д., а познава единствено Н.Г., с
когото имали уговорка и няколко дни преди инцидента ходили с него да погледнат
обекта и трябвало да се разберат кога ще се започне работа и евентуално той да
намери хора. Имали обаче само първичен разговор и изобщо не била правена
организация за работа. Свидетелят Марков твърди, че винаги сключват договори,
когато назначат работник или служител, правят им инструктажи, а по Закона за
горите им издават разрешителни, които пускат в ИАГ и чак тогава започват
работа. Спомня си, че денят, в който е станала злополуката, е бил неделя и във
фирмата не е имало никой, тъй като те винаги почиват в неделя. Твърди, че имало
поставени табели по Закона за горите, които са на видими места и от които става
ясно, че достъпът и влизането на външни лица е забранено. На свидетеля Борис
Марков е предявен процесният АУАН. Спомня си, че го е подписал в сградата на Инспекцията
по труда в гр.София в ден понеделник. Твърди, че когато отишъл, актът бил вече
написан и никой не му го е чел, но той го подписал. Запознат бил с естеството
на акта, тъй като преди това прочел в поканата за какво става въпрос. Обяснява,
че трябвало да отиде в петък –на 21ви юни, но нямал възможност, затова отишъл в
понеделник- на 24ти юни, когато актът бил напълно готов и му го подали само да
го подпише. Връчили му и екземпляр. Твърди, че и сам не е чел акта нито на
място, нито у дома си. Представителите на въззиваемата страна запитаха
свидетеля Марков за технологични въпроси относно процеса на работа и дърводобив,
на които същият отговори, че не е лесовъд и не може да даде отговор, както и че
няма спомен какво точно е предвидено в технологичния план.
Разпитан
е като свидетел и актосъставителят А.П.Г.- главен инспектор в ДИТ. Свидетелят Г.
поддържа констатациите от АУАН. Обяснява, че повод за извършване на проверката
на „Маркони Груп Лес“ ЕООД било писмо от Прокуратурата, постъпило март 2019г.,
за станала смъртна злополука с работник на сечище в с.Антон. и самите те като
инспектори не са очевидци на злополуката от 11.11.2018г. Проверката била изцяло
документална и ползвали всичко, събрано от прокуратурата. Свидетелят сочи, че в
законоустановения срок – на 21.06.2019г. съставил АУАН за това, че загиналият
работник е работил без сключен писмен трудов договор. Твърди, че актът е
съставен в присъствието на упълномощеното лице Борис Марков, на което е връчен
и препис. Твърди, че на една и съща дата съставил и връчил акта, а
разминаването в датите в самия АУАН вероятно се дължи на техническа грешка. За
Борис Марков знае, че е на длъжност „организатор производство и проверка на
дейността“ на „Маркони Груп Лес“ ЕООД за Софийска област, която законово е
извършвала дейност по сеч в обекта, където е починал Н.Д. и че всички хора,
които са разпитвани, познават Марков само като Борис от гр.Пловдив. Свидетелят Г.
твърди, че именно той е съставил постановлението за обявяване съществуването на
трудово правоотношение от 25.03.2019г. и това постановление е използвано като
предпоставка за съставяне и на настоящия АУАН. Свидетелят сочи, че като дата на
нарушението е посочил 11.11.2018г., тъй като за този ден имат информация и може
да се докаже, че Н.Д. е полагал труд.
Разпитан е като свидетел и свидетелят по АУАН – И.Г.И.,
също инспектор в ДИТ- Софийска област. Относно нарушението, което са
установили, сочи че е имало лице с несключен трудов договор, което е претърпяло
смъртна злополука. Установили, че самото лице работи към „Маркони Груп Лес“
ЕООД чрез Борис Марков, който е стопанисвал сечището в с.Антон, където е
станала злополуката. Изводите сочи, че са направени от показанията на полицаите
и на работниците. Свидетелят потвърждава, че постановлението за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 25.03.2019г., е било използвано
като основание за съставяне на АУАН. Този свидетел също твърди, че АУАН-ът е
съставен в присъствието на Борис Марков и му е връчен препис.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 05.08.2019
г., а жалбата е изпратена по пощата на 09.08.2019 г.) от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление.
Компетентността
на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление директор на ДИТ-
София област, се доказва от представените и приети по делото заповед
№3-0058/11.02.2014г. на изпълнителния директор на ГИТ, в която са посочени
правомощията на директорите на дирекции „Инспекции по труда“ (т.4 – „издава
наказателни постановления…“), както и заповеди №3-0024 и 3-0025 от
08.01.2019г., в които е определен териториалният обхват на контролната дейност
на служителите в Дирекция „Инспекция по труда“.
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за недоказано, на основание събраните доказателства, вмененото
на „Маркони Груп Лес“ ЕООД нарушение, макар административнонаказателното
производство да е проведено при приоритетно спазване на процесуалните правила.
Наказателното
постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било
издадено при спазване на основните изисквания на чл.57 ЗАНН и с реквизитите,
посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък съдържа
реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Най-честият порок, допускан по отношение на
АУАН и НП, е липсата на описание на нарушението, като в настоящия случай
обстоятелствената част е пълна, доколкото са описани основните факти, касаещи
елементите на нарушението, поради което съдът не намира описанието за
„схематично“, каквото определение е дал жалбоподателят. При квалифициране на
описанието като „схематично“ жалбоподателят е имал предвид, че липсвали факти
за определяне на работен режим, работно време, работно място, трудово
възнаграждение, спазване на трудовата дисциплина. Това описание обаче липсва не
поради пропуск на актосъставителя, а поради невъзможност тези детайли да бъдат
описани, тъй като данни за тях липсват във всички събрани доказателства. Според
съда това не е пропуск в съдържанието, а пропуск в доказването, който се е
отразил на материалната законосъобразност на АУАН и НП, а не на процесуалната.
Следва
да се обсъдят възраженията на адв.Д., касаещи реквизитите на АУАН и НП. Първото
възражение е за грешно посочване на виновно нарушената норма, а оттам и
нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН – липса на изискуем реквизит.
Като нарушена разпоредба в АУАН и НП е посочен чл.61, ал.1 КТ, с което
процесуалният представител на жалбоподателя не се съгласява, тъй като нормата
не въвеждала правило за поведение. При внимателен прочит на разпоредбата на
чл.414, ал.3 КТ се установява обаче, че тя предвижда санкция за работодател,
който наруши определени разпоредби, сред които чл.61, ал.1 КТ. Следователно
чл.61, ал.1 КТ има за адресат работодателите, на които се вменява задължение
„трудовият договор да се сключва между работника или служителя и работодателя
преди постъпване на работа“. Тази разпоредба не само, че определя кога трябва
да се сключи трудовият договор, но и вменява задължение на лицата, посочени в
нея, да съблюдават момента за сключване на договора. Именно за несъблюдаване
момента на сключване на трудовия договор чл.414, ал.3 КТ предвижда съответна
санкция и тя е предвидена за икономически по-силната страна в правоотношението.
Раздел 2 от глава 19 на Кодекса на труда е обособен по такъв начин, че да
обобщи в няколко разпоредби административно-наказателната отговорност за
нарушителите на трудовото законодателство, като тези разпоредби препращат към
разпоредбите, които могат да бъдат нарушени. Така напр. чл.415в, ал.2 КТ
повелява, че не са маловажни нарушенията по чл.61, ал.1 КТ. От тук става ясно,
че в чл.61, ал.1 КТ се съдържа самостоятелно правило за поведение и
разпоредбата може да бъде нарушавана, каквато преценка е направил и наказващият
орган. Дори квалификацията на нарушението обаче да не бе правилна, то нямаше да
доведе до липса на реквизит в АУАН и НП, тъй като реквизитът, макар и грешно
определен, фигурира, а щеше да засегне правото на защита на наказаното лице,
доколкото щеше да доведе до неяснота относно нарушението. Съдът намира обаче,
че в конкретния случай материалноправната и санкционната норми са правилно
определени. Доказаността на извършване на нарушението, визирано от нормата
обаче е самостоятелен въпрос, който ще бъде обсъден по-надолу в изложението.
Спазени
са и останалите процесуални правила на ЗАНН относно съставянето на АУАН и НП. Институтът
на свидетелите е приложен правилно, като броят и видът на свидетелите са съобразени
с нормата на чл.40, ал.1 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетел,
който е присъствал при установяване на нарушението. В случая има данни, че
нарушението е установено документално от А.Г. и И.И., като единият от тях е
приел качеството актосъставител, а другият – свидетел по АУАН.
Спорно
е дали АУАН е съставен в присъствието на представител на „Маркони Груп Лес“ ЕООД
и дали ако не е съставен в негово присъствие, това е процесуално нарушение,
довело до нарушаване правата на лицето. Съдът намира, че в действителност има
две групи версии за присъствието на упълномощеното лице – Борис Марков, при
съставяне на АУАН. Актосъставителят и свидетелят по АУАН твърдят, че АУАН е
съставен в негово присъствие, а той самият сочи, че когато е отишъл, на дата
последваща датата, на която е бил поканен за съставяне на АУАН, документът вече
е бил написан, а той само го е подписал и е получил екземпляр. Съдът намира за
достоверна втората версия, доколкото отразеното в самия АУАН я потвърждава, тъй
като за дата на съставяне на АУАН е посочена 21.06.2019г., а като дата на
връчване- 24.06.2019г. Вероятната причина за липсата на правилен спомен у
свидетелите Г. и И. е, че те ежедневно извършват дейност по съставяне на актове
и е възможно да се получи смесване на спомени. Независимо от това, съдът счита,
че и тук няма допуснато процесуално нарушение, нито засегнати права на защита.
Това е така, тъй като представителят на жалбоподателя е получил покана на
17.06.2019г. за явяването си в гр.София на 21.06.2019г. в 10:00ч., което той
самият заявява, че не е сторил, тъй като имал друг ангажимент. Чл.40, ал.2 ЗАНН
повелява, че когато нарушителят не се яви след покана за съставяне на акт,
актът се съставя и в негово отсъствие. Неприсъствието на представител на
жалбоподателя на 21.06.2019г. на мястото, посочено в поканата – сградата на
ДИТ- Софийска област, е достатъчно основание АУАН да бъде съставен на същата
дата, макар да отсъства такъв представител, който да може да наведе съответни
възражения. Всъщност административно-привлеченото лице не е било лишено от
възможност да наведе възражения на датата, на която неговият представител се е
явил. Графата за „обяснения“ в АУАН е била празна и той е могъл да посочи
такива. В 3-дневен срок от връчването на АУАН също е могъл да наведе писмени
възражения, но не се е възползвал от тази си възможност, защото, както заяви
самият свидетел Борис Марков, той не е чел акта, нито на място, нито у дома си.
Липсата на подадени възражения се дължи единствено на незаинтересоваността му
за какво точно дружеството, което представлява, бива привлечено към
отговорност.
АУАН
е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което
образуването на административнонаказателно производство е било допустимо. Тук
следва да се посочи несъвършенството на правната уредба, която изисква
спазването на 3-месечен срок от откриване на нарушителя за съставяне на АУАН,
но не отчита случаи, като настоящия, в които има друга процедура, която би
следвало да се изчака да приключи с влязъл в сила акт, за да се издаде АУАН. В
конкретния случай наказващият орган е постъпил по единствения възможен начин и
е съставил АУАН, преди да изчака влизането в сила на Постановлението за
обявяване съществуването на трудово правоотношение, а същото е преюдициално за
въпроса има ли или не допуснато нарушение. В случай, че бе изчакал да мине
процедурата по обжалване на акта по чл.405а КТ, то би бил пропуснат
преклузивният срок по чл.34 ЗАНН. Настоящият съд е поставен в същата позиция,
като няма правен похват, който да позволи да бъде спряно настоящото
производство до разрешаване на преюдициалния въпрос. В този смисъл, единственият
възможен подход на съда е да обсъди инцидентно въпроса, който е предмет на
друго производство – имало ли е или не трудово правоотношение между
жалбоподателя и починалия Н.Д.. Преценката относно вида на определени
обществени отношения се извършва от съда винаги въз основа на събрания
доказателствен материал по делото и въз основа на закона.
Около
въпроса за наличието или липсата на трудови отношения се концентрира и
основният спор между страните, тъй като от отговора му зависи отговорът и на
въпроса дали работодателят е имал задължение да сключи писмен трудов договор с Д.
преди датата на смъртта му.
От
внимателния прочит на доказателствата не се установява починалият Н.Д. да е бил
част от работния екип и да е бил включен в работния процес на дружеството
„Маркони Груп Лес“ ЕООД. В действителност се установи, че на 11.11.2018г. Н.
Груев Д. е извършвал сеч на дървесина в горски обект, при който процес е
настъпила злополука с летален изход. По този въпрос не се спори и от страна на
жалбоподателя. Установено е още, че горският обект, където е настъпила
злополуката (отдел №749, подотдел „к“, имот №249001, землище с.Антон), е бил
експлоатиран от жалбоподателя „Маркони Груп Лес“ ЕООД, на което дружество е
издадено позволителното за сеч. Тези два безспорно установени факти обаче не
водят до извод за наличие на трудови правоотношения между починалия Н.Д. и
„Маркони Груп Лес“ ЕООД. Изводът на инспекторите от Дирекция Инспекция по
труда, че извършената от пострадалото лице дейност не може да има самостоятелен
характер и че поради това дружеството е знаело за присъствието на починалото
лице на обекта, почиват на предположение и на логика, която е житейска, а не
доказателствена. Нито един от разпитаните свидетели не заявява пред съда, че Н.Д.
е работил за жалбоподателя. Напротив – всички свидетели, които имат отношение
към случая, дори и синът му, чийто показания в досъдебното производство
навеждат на тезата за наличие на трудово правоотношение, са в насока на това,
че Н.Д. за първи ден и по собствено решение е отишъл на мястото на инцидента, с
цел да види обекта, на който евентуално предстои да започне работа. Свидетелят Н.Г.,
който е бил посредник в уговорката за започване на работа на този обект, е
категоричен, че е водил разговор с представителя на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, но
не са достигнали до никакви уговорки, от които може да се заключи, че Н.Д. е
бил нает на работа. Свидетелят Г. не знае защо Н.Д. е решил да отиде в деня на
инцидента в гората. Свидетелят Борис Марков пък твърди, че изобщо не познава
пострадалия и не го е наемал. Свидетелят Д. не знае кой ги е изпратил в горския
обект, а единственото, което му е било обяснено е, че отиват да видят обекта и
да пробват резачките. Свидетелят Г.Д. казва, че баща му е споделял, че ще
започва работа в този обект, но не знаел кога. Очевидно е, че идеята на
разговора между Н.Г. и Борис Марков е била да се стигне до споразумение група
лица, сред които и пострадалият, да извършат дейност в горския обект. Няма
доказателства обаче да се е стигнало до такова споразумение, което би било
достатъчно основание да се счете, че Д. е нает на работа. Всички доказателства
навеждат на извод за нелепо стечение на обстоятелствата и злополука, която
обаче не може да бъде квалифицирана като „трудова“. Материалите от досъдебното
производство на този етап от него, също не доказват нещо различно. В случай, че
Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение бе влязло
в сила, то свидетелските показания изобщо не биха били обсъждани в настоящия
процес, но в случая обсъждането им бе наложено от факта, който правилно
подчерта адв.Д. - че съдът не може да се позове на невлязъл в сила
административен акт и да го използва за предпоставка за потвърждаване на
административна санкция, както признаха, че са направили инспекторите от ДИТ.
Процесуалните представители на Дирекция „Инспекция по труда“- Софийска област
опитаха да докажат, че Н.Д. е бил част от трудовия процес в
дружеството-жалбоподател, но такъв извод би почивал единствено на хипотези,
поради което съдът не може да приеме за доказано извършването на
инкриминираното нарушение от страна на жалбоподателя. Именно липсата на
доказателства за нарушението е препятствала административнонаказващия орган да
опише работното време, трудово възнаграждение и работна организация, които са
били приложими за отношенията между Н.Д. и „Маркони Груп Лес“ ЕООД. Това е така, тъй като не са установени елементи на
трудово правоотношение – длъжност, възнаграждение, работно време, почивки и
работно място. Произтичащите задължения от разпоредбата на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН са пораждали задължение за наказващия орган, преди
да се
произнесе по представената му преписка и да издаде НП, да извърши
допълнително разследване на спорните и неизяснени обстоятелства, отнасящи се за
трагичния инцидент на обекта. Още повече, че тежестта на доказване лежи изцяло
върху административнонаказващия орган и същият е длъжен да докаже
състоятелността на обвинителната теза, с всички допустими доказателствени
средства и способи. Това в случая не е направено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да отмени
обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно поради
недоказаност на извършване на нарушението.
Съобразно чл.63, ал.3 (Нова - ДВ,
бр. 94 от
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл.3 и чл.63, ал.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-002147, издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област на 01.08.2019 г., с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 КТ на „МАРКОНИ ГРУП ЛЕС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, р-н „Южен“, бул.
„А. Стамболийски” № 50, ет.4, ап.10,
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 5000 лв. (пет хиляди лева) за нарушение
на чл.61, ал.1 КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ София, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Витоша“ №6 ДА ЗАПЛАТИ на „МАРКОНИ
ГРУП ЛЕС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
р-н „Южен“, бул. „А. Стамболийски” № 50,
ет.4, ап.10 сумата от 500 лв. (петстотин
лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: