№ 53
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110116937 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ВАРНА КРЕДИТ
ГРУП ООД с ЕИК: ... и адрес: **********, срещу Ю. Л. Л. с ЕГН: **********
и адрес: **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 2 000,00 евро (две хиляди евро), представляваща главница по
договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот
№ ... г., ведно със законна лихва за период от 26.10.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 840,00 евро (осемстотин и четиридесет евро),
представляваща договорна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г.,
сумата 60,61 евро (шестдесет евро и 61 евроцентове), представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., евентуално за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 60,61 евро
(шестдесет евро и 61 евроцентове), представляваща мораторна лихва за
период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми по заповед за незабавно изпълнение от
01.11.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по
гр.д. № 58882/2023 г. Вземането произтича от следните обстоятелства:
неплатени суми по договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека
върху недвижим имот № ... г.
В исковата молба са налице твърдения, че по депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК срещу ответника,
по повод на което е образувано ч.гр.д. №58882/2023г. по описа на СРС, 90 с-в
1
и е издадена заповед за изпълнение, е постъпило възражение от ответника,
поради което в срока, уреден в чл.415, ал.4 ГПК, предявява настоящата искова
молба. Със заявлението сезирал Районен съд - гр. София, за издаване на
заповед за изпълнение, с която ответникът да бъде осъден да заплати на
„ВАРНА КРЕДИТ ГРУГГ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ...., представлявано от ..., следните суми: сумата от 2000,00 евро
(две хиляди евро), представляваща незаплатена главница, дължима по договор
за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека №... г., подписан между „Варна
Кредит Груп" ООД, ЕИК ..., гр. Варна, .... и Ю. Л. Л., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: област София, гр.София, ..., сумата от 840,00 евро
/осемстотин и четиридесет евро/ представляваща незаплатена
възнаградителна лихва от 3 % месечно върху усвоената главница от 2000,00
евро за периода от 31.08.2022 г.- 30.09.2023 г.; сумата от 60,61 евро /шестдесет
евро и шестдесет и един евроцента/, представляваща законна лихва за забава в
плащането върху дължимите месечни вноски от по 60 евро всяка за периода от
31.08.2022 г. - 30.09.2023 г., всички задължения удостоверени в нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху 72 027/292 011 идеална част от
недвижим имот №67, т.1, peг. .., д. N957 от 2022 г. на нотариус №... на НК ... с
район на действие Районен съд - гр. София, вписан в Служба по вписванията
вх.рег. .... г., акт. №..., т. ХII, дело №158/2020 г., удостоверяващ сключен между
„Варна Кредит Груп" ООД, ЕИК..., гр. Варна, .... и Ю. Л. Л., ЕГН: **********,
с постоянен адрес област София, гр. София, ...., договор за предоставяне на
кредит, обезпечен с ипотека №...г., ведно със законната лихва върху
главниците от 31.08.2022г. считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното погасяване на вземането.
Ищецът твърди, че между „Варна Кредит Груп“ ООД, гр. Варна и Ю. Л.
Л., ЕГН: **********, като кредитополучател и ипотекарен гарант, е сключен
договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека №...г. за сумата от 2
000 евро /две хиляди евро/, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца. Кредитът е
предоставен след учредяване предвиденото в договора обезпечение и
представяне на нотариален акт за договорна ипотека и удостоверение за
тежести, от което да е видно, че вписаната в полза на „Варна Кредит Груп“
ООД ипотека е първа по ред и няма права и тежести в полза на трети лица,
противопостави ми на „Варна Кредит Груп“ ООД. Средствата са осигурени на
кредитополучателя по следния начин: сумата от 2000 (две хиляди) евро е
усвоена от длъжника с преводно нареждане за кредитен превод от 01.04.2022г.,
за сумата от 3 911,66 лв., представляващи левовата равностойност на 2 000
евро. Уговорена е месечна възнаградителна лихва от 3 %, върху усвоената
главница от 2 000,00 евро /две хиляди евро/, като олихвяването се извършва
ежемесечно на 31-во число от месеца, платима на равни месечни вноски от по
60.00 евро всяка.
За обезпечаване на кредита, в полза на кредитора, е учредена договорна
ипотека върху ... ид. част от недвижим имот, собственост на
кредитополучателя, обективирана в нотариален акт за учредяване на
2
договорна ипотека №67, т.1, peг. .., д. №57 от 2022 г. на нотариус №... на НК ...
с район на действие Районен съд - гр. София, вписан в Служба по вписванията
вх.рег. .... г., акт. №..., т. ХII, дело №158/2020г., по силата на който длъжникът -
кредитополучател и ипотекарен гарант Ю. Л. Л., ЕГН: **********, е
обезпечил всички свои задължения към кредитодателя „Варна Кредит Груп"
ООД, ЕИК:..., за главница, лихви, наказателни лихви, разходи по кредита,
допълнителни разходи и разноски и другите вземания по договора за кредит.
Твърди, че съгласно чл.12 от договора, кредитът се издължава от
кредитополучателя съгласно погасителен план, съгласно който месечната
вноска е от 60,00 евро с падеж на всяка вноска по кредита 31-во число на
всеки месец. Крайният срок за издължаване на кредита е 30.09.2023 г.
Ответникът Ю. Л. Л. не е погасил задължението си за главницата от 2 000 евро
на падежа 30.09.2023 г., поради което от изтичането му се счита в забава. Със
същия договор е уговорена месечна възнаградителна лихва от 3 % за целия 18
месечен период на кредита, в абсолютна сума от 840,00 евро /осемстотин и
четиридесет евро/, като олихвяването се извършва ежемесечно на 31-во число
от месеца, платима на равни месечни вноски от по 60,00 евро, която сума
длъжникът не е заплатил за периода 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., поради
което дължи общо 840,00 евро /осемстотин и четиридесет евро/
възнаградителна лихва по см. на чл.240, ал.2 ЗЗД.
Ответникът дължи и сумата от 60,61 евро /шестдесет евро и шестдесет и
един евроцента/ законна лихва за забава в плащането върху дължимите
месечни вноски от по 60 евро всяка, с падеж тридесет и първо число на
месеца, за периода от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., поради което дължи и
законната лихва за забава в плащането върху вноските за възнаградителна
лихва, считано от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., в размер на сумата от 60,61
евро.
Ответникът Ю. Л. Л. е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове
като неоснователни. Твърди, че сключеният между тях договор за кредит е
нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 147, ал.1 от ЗЗП, с чл.24,
ал.1, т.9 от ЗКНИП. Налице е неяснота на посочването на ГПР. Позовава се на
най-новата практика на СЕС, която залага точно това изискване – в Решение
от 21.03.2024г по дело C‑714/22, посочва се в съображение 55 Страница 5 от
13 от същото, че „В конкретния случай с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, които не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент“.
На следващо място твърди, че по договора липсва погасителен план, тъй
3
като уговорените вноски по кредита, които погасяват единствено начислена
възнаградителна лихва, но не погасяват никаква част от дължимата главница,
не представляват погасителна вноска, посочената таблица не съдържа
изискуемата се по закон информация, поради което няма характера на
погасителен план по смисъла на чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП. Ето защо, съгласно
цитирана практика на ОС - Перник и ВКС, договорът за кредит е нищожен, на
основание чл.38 от ЗКНИП във вр. с чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП. Твърди и че
уговорената в процесния договор (обезпечен) възнаградителна лихва
надвишава двукратния размер на законната лихва и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Прави възражение за прихващане за ищцовата
претенция за главница в размер на 2000 евро срещу вземането на ответника за
недължимо платено, изразяващо се в сбора на недължимо платените
възнаградителни лихви и наказателни лихви/неустойки, недължимо платена
законна лихва/обезщетение, недължимо лихва върху лихва, в общ размер на
3911.66 лева (левовата равностойност на 2000 евро), недължимо платени за
периода от датата на сключване на договора до датата на подаване на отговора
на исковата молба.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца суми по заповед за незабавно изпълнение от 01.11.2023 г. на РС
София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 58882/2023 г.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. дело № 20231110158882 от 2023 г., 90 с-в, по
описа на Софийски районен съд /СРС/, заявителят „Варна кредит груп” ООД е
поискал от съда да издаде заповед за незабавно изпълнение, в резултат на
което е била издадена Заповед № 32808 за изпълнение на парично задължение
от 01.11.2023 г., постановена по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
20231110158882 от 2023 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/
срещу Ю. Л. Л., в качеството му на кредитополучател, явяващ се и ответник
по настоящото дело за сума в размер на 2 000,00 евро (две хиляди евро),
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит, обезпечен с
ипотека върху недвижим имот № ... г., ведно със законна лихва за период от
26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 840,00 евро (осемстотин и
четиридесет евро), представляваща договорна лихва за период от 31.08.2022 г.
до 30.09.2023 г., сумата 60,61 евро (шестдесет евро и 61 евроцентове),
представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г.,
сума в размер на 113,46 лева (сто и тринадесет лева и 46 стотинки),
представляваща държавна такса, както и сума в размер на 480 лева
(четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
4
В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, кредитополучателят Ю. Л.
Л. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
От приетия по делото договор за предоставяне на кредит, обезпечен с
ипотека върху недвижим имот № ... г. се установява, че „Варна кредит груп“
ООД, в качеството си на кредитор, предоставя на Ю. Л. Л., в качеството му на
кредитополучател, кредит в общ размер на 2 000 евро, като
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в срок от 18 месеца. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора
кредитополучателят се съгласява кредиторът да предостави средствата по
кредита след учредяване на предвиденото в договора обезпечение и след
представяне на вписан в Службата по вписванията нотариален акт за
договорна ипотека и удостоверение за тежести, от което да е видно, че няма
права и тежести в полза на трети лица, противопоставими на кредитора.
Според клаузата на чл. 5 от договора главницата по кредита се олихвява с
фиксиран лихвен процент в размер на 3 % месечно, като общият размер на
всички плащания по кредита (главница и лихва) е 3 080 евро, при ГПР 42,58%.
Видно от клаузата на чл. 12 от договора и изготвения в табличен вид
погасителен план към нея кредитополучателят следва да върне кредита на 18
месечни погасителни вноски, от които 17 месечни вноски в размер от 60 евро
– лихва и последна вноска в размер на 2060 евро, състояща се от 60 евро лихва
и 2000 евро главница, с краен срок за погасяване 30.09.2023 г.
Установява се от приетия по делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 67, том I, рег. № ..., дело № 57 от
2022 г., съставен от нотариус ..., вписана под № ... на НК, че на 31.03.2022 г.
кредитополучателят Ю. Л. Л. е учредил в полза на кредитора „Варна кредит
груп“ ООД ипотека върху ... ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент №
13, находящ се в гр. София, ..., със застроена площ от 86,96 кв.м., при съседи:
изток – коридор и стълбище, запад и север – двор, юг – апартамент № 12,
отгоре – апартамент № 19, отдолу – апартамент № 17, който имот съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ... с цел обезпечаване на всички задължения
на кредитополучателя по договор № .. за предоставяне на кредит, обезпечен с
ипотека, в т.ч., но не само главница, лихви, наказателни лихви, разходи по
кредита, допълнителни разходи и разноски, включително и за обезпечаване на
тези вземания, които ще останат дължими или които биха възникнали при
последващи изменения, новирания и/или удължаване на сроковете за
усвояване, ползване и издължаване на кредита, и/или при промяна на
всякакви други условия и параметри по кредита.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно
и обосновано изготвено, се установява, че общият размер на извършените
плащания от Ю. Л. Л. за погасяване на месечните вноски по договора за
кредит е в общ размер на 240 евро, която сума кредиторът е осчетоводил за
погасяване на дължима договорна (възнаградителна) лихва. Изяснено е, че
5
при залагане на посочените в Договор № .. за предоставяне на кредит,
обезпечен с ипотека от 31.03.2022 г. параметри (главница и договорна лихва) и
от направените изчисления по формула съгласно Приложение № 1 към чл. 29,
ал. 2 от ЗКНИП приложимият към процесния кредит ГПР е 42.58 %, при ГЛП
– 36.00 %. Експертът е посочил, че разликата в ГЛП и ГПР се дължи на това,
че ГЛП е изчислен на база лихвена конвенция 360/360, т.е. при средно 30 дни в
месеца, като годината е 360 дни средно, докато ГПР в случая отчита лихвата
за реалния брой дни в годината (365 дни) от датата на усвояване, респ. периода
между датата на усвояване и първата дължима вноска.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, основателността на предявените искове
предполага установяването от страна на ищеца при условията на пълно и
главно доказване на следните правопораждащи факти, а именно както следва:
съществуването на действителен договор за заем, предоставяне на сумата за
главница, падежа на вземанията, валидността на клаузата за договорна лихва,
размера на договорната лихва и нейния период, както и на обезщетението за
забава, а ответника следва да установи фактите, от които произтичат
възраженията му, включително за нищожност на договора за заем, евентуално
за нищожност на посочените от него клаузи на договора. Ответникът следва
да докаже и наличието на предпоставките на възражението си за прихващане.
Установява се от приетия по делото договор за предоставяне на кредит,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот № ... г., че между страните е
възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 2000 евро. Не е спорно между
страните, а и се установява от преводно нареждане от 01.04.2022 г., че сумата е
преведена по банкова сметка на ответника, респ. същата е изцяло усвоена и за
ответника е възникнало задължение за връщането й.
В случая приложим към процесното облигационно правоотношение е
Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители, което следва от
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗКНИП, съгласно която по смисъла на този закон
кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго
сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е
придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот, респ. на
основание пар.1, т.20 от ДР на ЗКНИП ответникът има качеството на
потребител, доколкото се касае за физическо лице, което при сключването на
6
договора за кредит е действало извън рамките на своята търговска, стопанска
или професионална дейност.
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за
нищожност на процесния договор за кредит поради противоречието му с чл.
24, ал. 1, т. 7 и 9 ЗКНИП. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 7 и 9 ЗКНИП договорът за
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: условията за погасяване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; годишен процент на разходите по кредита
заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи
по кредита за потребителя. Съгласно чл. 29, ал. 9 ЗКНИП годишният процент
на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута,
определена с постановление на Министерския съвет. Съдът намира, че в
случая процесният договор за кредит покрива посочените изисквания,
доколкото в съдържанието му е включен погасителен план с необходимото
съдържание, в което са посочени броя вноски, техният размер, дати на
плащане и дължима сума след погасяване, каква част от лихвата се погасява и
каква част от главницата. Уговореният от страните начин за погасяване първо
на договорната лихва, а след това еднократно на цялата главница е в
съответствие с принципа за свобода на договарянето по см. чл. 9 ЗЗД, респ. не
противоречи на повелителни правни норми или на добрите нрави. На
следващо място лихвеният процент по съглашението е фиксиран, а съгласно
заключението на ССчЕ ГПР включва единствено уговорената между страните
възнаградителна лихва, респ. ГПР не надвишава законовото ограничение от 5
пъти размера на законната лихва. Предвид това възражението е
неоснователно.
На следващо място ответникът прави възражение за нищожност на
договора за кредит, поради това, че уговорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика
„добри нрави“ по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни правоотношения, изведена от Ю.дическите факти,
обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на
страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали
договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да
бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Ако уговорените престации са за
7
предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът
на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете
престации. В случая съдът намира, че уговореният лихвен процент по кредита
от 36,00 % годишно не е в противоречие с морала и добрите нрави, тъй като
възнаградителната лихва, а така също и размерът на годишният процент на
разходите са под законоустановения в чл. 29, ал. 9 ЗКНИП максимален размер
на пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет.
Според постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния
лихвен процент (ОЛП) на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В случая
ОЛП към 31.03.2022 г., която дата е релевантна към сключения кредит, е нула
процента и следователно законната лихва е в размер само на твърдата
надбавка от 10 пункта, респективно максималният размер на ГЛП, предвиден
в чл. 29, ал. 9 ЗКНИП, се равнява на 50%. При въведения от самия законодател
максимален размер на ГПР, респективно на възнаградителна лихва като
компонент от ГПР, съдът намира, че посочената от ответника съдебна
практика на ВКС, която е създадена и поддържана в периода 2004-2015 г., е
неприложима, тъй като тя е постановена при различна нормативна уредба и
преди влизане в сила на ЗКНИП. Освен горното, следва да се отчита, че
кредиторът е небанкова финансова институция, която поначало не разполага
със значителен финансов ресурс и ползва по-скъп такъв, в сравнение с
търговските банки, поради което лихвените нива по кредитите им са обичайно
по-високи. Макар и уговорената годишна лихва от 36,00 % да надхвърля
малко над три пъти законната лихва, съдът намира, че тя не е в такъв завишен
размер, че да се явява източник на неоснователно обогатяване за ответника.
Следователно, уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, до който извод съдът достигна и след преценка на конкретните данни
по производството – срока на договора, размера на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и риска от сделката,
който носи кредиторът, както и автономията на волята.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че общият размер на
извършените плащания от Ю. Л. Л. за погасяване на месечните вноски по
договора за кредит е в общ размер на 240 евро, която сума кредиторът е
осчетоводил за погасяване на дължима договорна (възнаградителна) лихва,
респ. дължими остават главница в размер на 2000 евро и възнаградителна
лихва в размер на 840 евро.
Наведените от ответника възражения за плащане, евентуално
прихващане с платени от него суми по съглашението съдът намира за
неоснователни, доколкото се установи в производството, че твърдяното и
доказано плащане (в общ размер на 240 евро) е съобразено и осчетоводено от
8
ищеца преди иницииране на настоящото производство, като плащането е
отнесено за погасяване на част от дължимата по кредитното правоотношение
възнаградителна лихва.
Предвид изложеното и доколкото падежът на последната погасителна
вноска е настъпил на 30.09.2023 г., т.е. касае се за изискуемо притезание, то
съдът намира исковете за доказани по основание, доколкото е налице
фактическият състав на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, според който с договора за заем
кредиторът се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. За размера
на исковете съдът кредитира неоспорената съдебно-счетоводна експертиза,
според която дължимата главница възлиза на 2000 евро, а дължимата
възнаградителна лихва – 840 евро. Затова съдът намира исковете за
основателни за пълните предявени размери.
Съгласно чл. 6 от договора за кредит при забава на плащането на
месечните вноски по кредита от страна на заемателя кредиторът олихвява
дължимите суми със законната лихва до окончателното заплащане на
дължимата вноски или до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, от
който момент законната лихва за забава е дължима върху непогА.ата част от
главницата и дължимите възнаградителни лихви. В случая длъжникът е
погасил първите четири погасителни вноски, след което е преустановил
плащането на дълга, респ. е изпаднал в забава на 31.08.2022 г., поради което на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и клаузата на чл. 6 от договора за кредит дължи
мораторна лихва. Съдът като съобрази чл. 162 ГПК изчислява размер на
мораторната лихва 55,30 евро, предвид което искът следва да се уважи до
размера от 55,30 евро, като се отхвърли в горницата до пълния предявен
размер от 60,61 евро.
Направеното от ответника възражение, че клаузата на чл. 6 от договора
за кредит е нищожна поради анатоцизъм съдът намира за неоснователно.
Уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва представлява цена
/възнаграждение/ за предоставянето и ползването на паричната сума за срока
на договора, докато мораторната лихва се дължи при виновно закъснение на
длъжника да погаси дължимите вноски по договора в срок. Следователно
видът на лихвите и основанието за начисляването им са различни, поради
което не е налице анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД.
С оглед изводите за частична основателност на главния иск за мораторна
лихва, съдът намира, че не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за
разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност, поради което не
дължи произнасяне по него.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 1056,78 лева, представляващи заплатена държавна такса и
9
уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за исково
производство, както и разноски в размер на 592,37 лева за държавна такса и
уговорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение за заповедно
производство ч.гр.д. № 20231110104129 от 2023 г., 90 състав по описа на
Софийски районен съд /СРС/.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от
исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 2,45 лева, представляващи заплатен депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и уговорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение за
исково производство, както и разноски в размер на 0,73 лева за уговорено и
платено по банков път адвокатско възнаграждение за заповедно производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Варна
кредит груп“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление: гр. Варна, ..,
общ. Варна, обл. Варна, срещу Ю. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
.., общ. Столична, обл. София (столица), че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 2 000 евро (две хиляди евро), представляваща главница по договор
за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот № ... г.,
ведно със законна лихва за период от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 840,00 евро (осемстотин и четиридесет евро), представляваща
договорна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., сумата 55,30 евро
(петдесет и пет евро и 30 евроцентове), представляваща мораторна лихва за
период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., за която сума е издадена Заповед №
32808 за изпълнение на парично задължение от 01.11.2023 г., постановена по
реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 20231110158882 от 2023 г., 90 състав по
описа на Софийски районен съд /СРС/, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за горницата над 55,30 евро до пълния предявен размер от 60,61 евро.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ю. Л. Л., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, .., общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на
„Варна кредит груп“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление: гр.
Варна, .., общ. Варна, обл. Варна, сума в размер на 1056,78 лева,
представляваща съдебни разноски за исковото производство, и сума в размер
на 592,37 лева, представляваща съдебни разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 20231110158882 от 2023 г., 90 състав по описа на
Софийски районен съд /СРС/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Варна кредит груп“ ООД,
ЕИК: ..., седалище и адрес на управление: гр. Варна, .., общ. Варна, обл. Варна
да заплати на Ю. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, .., общ.
Столична, обл. София (столица) сума в размер на 2,45 лева, представляваща
10
съдебни разноски за исковото производство, и сума в размер на 0,73 лева,
представляваща съдебни разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
20231110158882 от 2023 г., 90 състав по описа на Софийски районен съд
/СРС/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11