РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500765 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№7189/17.03.2022г депозирана от
ОП “Общинска ***“ ЕИК 0004715040573, чрез процесуалния представител
гл.юрисконсулт И.Д. против Решение №359/04.02.2022г. постановено по гр.д.
№18753/2021г. по описа на ПРС, единадесети гр.с., с което се осъжда
Общинско предприятие „Общинска ***“, ЕИК: 0004715040573, с адрес: гр.
Пловдив, пл. „Централен“ № 1, представлявано от директора Д. П. да заплати
на С. А. Ч., ЕГН: **********, от гр. П., ***, чрез пълномощника адв. А.А.
сумата от 1 148, 11 лева, представляваща неплатено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 22.06.2020
г.- 29.04.2021 г., както и сумата от 310, 30 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение. Решението на първата инстанция се обжалва като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно по съображения подробно
изложени в жалбата. Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени
обжалвания акт, като вместо това отхвърли изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски – юрисконсулско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските
1
претендирани от другата страна.
Въззиваемата страна С. А. Ч., ЕГН: **********, чрез процесуалния си
представител адв.А. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.
Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че
отказът на работодателя да заплати процесните 22 % месечно за придобития
трудов стаж и професионален опит на ищеца на длъжности в системата на
МВР е неправомерен, като претендираното възнаграждение му се дължи.
Приел е, че трудовите функции и задълженията на *** в Общинска *** са
почти идентични с тези на полицай, като тези на ***, ***, и *** (***)
включват освен задълженията, които има един *** в Общинска *** и много
други. Позовал се е на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която
една от дейностите, осъществявана от полицейските органи, е ***ната, която
е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на
движението по пътищата в Република България. Посочил е, че правомощията
на полицейските органи са много по-широкообхватни от тези на *** в
общинска ***, като сублимират всички задължения на един ***, изброени в
длъжностната характеристика на ищеца. Отчел е, че стажът на ищеца в
системата на МВР е натрупан в периода 1986г. – 2008г., при действието на
действащи и отменени ЗМВР, последният от които в сила от 01.05.2006г.,
отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014г, съгласно които функциите и задълженията на
полицаите изцяло обхващат тези на един ***, но и ги надхвърлят.
Обстоятелството, че изпълняваните от ищеца длъжности попадат в различни
групи и кодове по НКПД, решаващият съд е приел, че не изключва сходния
им характер и приложимостта на нормата на чл. 12, ал. 4 от Наредбата, която
разпоредба на т. 2 посочва, че се прилага и за всеки друг вид
2
правоотношение, стига лицето да е било осигурено за съответните социални
рискове, какъвто е настоящият случай. С оглед на тези данни, съдът е
направил извода, че претендираното от ищеца възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за периода 22.06.2020 г.- 29.04.2021 се дължи от
работодателя.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който в жалбата навежда твърдения, че съдът е направил неправилни правни
изводи за наличието на предпоставки за дължимостта на претендираното
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
След преценката им, съдът намира за установено следното по спорните
по делото въпросите, въведени и като оплакванията на жалбоподателя:
Установява се по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, че Стойчо Ч. е работил в периода 22.06.2020г. – 28.04.2021г., а
именно в продължение на 10 месеца и 7 дни, при ответника ОП „Общинска
***“ на длъжност „***“, направление „***“, с основно трудово
възнаграждение от 726 лева. Съгласно вменените му в длъжностната
характеристика трудови задължения, същите се изразяват в извършване на
надеждна *** на общински обекти, тяхното имущество и на мероприятия,
като предотвратява и пресича прояви на вандализъм, кражби, пиянски прояви
3
и други нарушения на обществения ред, контролира спазването на
изискванията на наредбите на Общински съвет Пловдив, спазва мерките за
безопасност, хигиена на труда и противопожарна ***, съставя документи за
санкциониране на нарушителите на обществения ред, осигурява утвърдения
пропускателен режим в района/обекта, при необходимост оказва съдействие
на гражданите в обекта или района за поддържане на необходимия ред,
изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани *** дейност. Към
заемащите длъжността са поставени изисквания за специални умения за
работа и действие в конфликтни ситуации, познаване на изискванията за
използване на физическа сила и помощни средства при задържане и защита,
работа при повишено физическо напрежение,, правилно използване на
физическа сила и помощни средства, правилно съставяне на документи за
санкциониране нарушителите на обществения ред, познаване на нормативни
актове.
Установява се от доказателствата по делото, а и няма спор между
страните, че е в периода 03.01.1986г. – 02.06.2008г., ищецът е работил в ОД
на МВР Пловдив и е заемал длъжностите „***“, „***“ и „*** (***)“, като
стажът му в системата на МВР възлиза общо на 22 години, 4 месеца и 29
дни. Съгласно приетото по делото удостоверение, на 23.05.2013г. ищецът е
завършил квалификационен курс в ЦПО с професия ***, специалност *** ***
на обекти.
Спорът между страните се свежда до това дали прослужените в МВР
общо 22 години, 4 месеца и 29 дни, са прослужени на сходни длъжности, за
които се полага начисляване и изплащане на ДТВ за ТСПО. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя направените от първоинстанционният съд
правни изводи по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.4 т.1 НСОРЗ работодателят е
длъжен да начислява и заплаща допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит придобит на същата, сходна или
със същия характер работа, длъжност или професия. Разпоредбата на чл.12
ал.5 дава възможност на работодателя да определи условията, при които се
зачита единствено сходния характер на работа, но не дава правомощия на
работодателя да определя длъжности със същия характер, нито да ограничава
правото на работника на допълнително трудово възнаграждение за стаж на
4
длъжност, на която е изпълнявал работа със същия характер. В този смисъл
възражението на жалбоподателят, че работодателят е имал право
лимитативно да посочи длъжностите, за които ще зачита сходния характер на
работа, като за длъжността „***“ не е предвидил признаване на трудовия
стаж и опит на длъжностите ***, *** и *** / ***/, е изцяло неоснователно.
От представената по делото длъжностна характеристика на ищеца за
заеманата от него длъжност „***“ в ответното дружество, би могъл да се
направи обоснован извод, че функциите на длъжността „***“ изцяло се
поглъщат от нормативно определените функции на служител в МВР. В тази
връзка неоснователно и необосновано се явява оплакването на
жалбоподателя, че предвид различната нормативна уредба в ЗМВР и Закона
за частната ***на дейност, то следва да се направи заключение за различия
във функциите на двете длъжности „полицай“ и „***“ Независимо, че
правомощията на полицейските органи и тези на ***ите са регламентирани в
различни нормативни актове, би могъл да се направи обоснован извод, че
трудови функции на полицая са по-широки, като в една част изцяло
припокриват тези на „***“ по ЗЧОД.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
направения от първоистанционния съд правен извод, че трудовите функции,
които ищецът е изпълнявал на длъжността „***“ в ответното дружество и
функциите му като служител на ОД на МВР са почти идентични, доколкото
тези на *** общинска *** дублират тези на полицейски служител по
отношение задълженията за *** на съответните обекти, оказване защита и
съдействие на гражданите, предотвратяване прояви на вандализъм, носене на
палка и белезници, ползване на униформено облекло и отличителни знаци,
използване на физическа сила и помощни средства, съставяне на документи
за санкциониране на нарушителите на обществения ред, използване на
физическа сила и помощни средства за задържане и защита, и др. Ето защо,
предявените искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат
уважени в претендирания от ищеца размер от 1 148.11лв, установен от
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице З. М., което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи, поради което обжалвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата
5
като неоснователна да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски,
представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 400лв.
Възражението за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна
разноски, съдът намира за неоснователно, отчитайки фактическата и правна
сложност на делото, депозирания писмен отговор от страната и участието на
процесуалния и представител в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №359/04.02.2022г. постановено по гр.д.
№18753/2021г. по описа на ПРС, единадесети гр.с.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска ***“, ЕИК:
0004715040573, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Централен“ № 1, представлявано от
директора Д. П. да заплати на С. А. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес
гр. П., *** сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляващи
направени през въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6